Заседание софия, сряда, 15 октомври 2008 г. Открито в 9,05 ч

ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ.

Господин Методиев, председател на Комисията по въпросите на държавната администрация, ще представи доклада.

Господин Методиев, Вие сигурно знаете, но искам да напомня на колегите, че в протокола от заседанието е записано, че законопроектът е приет на първо четене на 13.06.2008 г. На второ четене са докладвани заглавието и от 1 до 5 член включително.

Така ли е, господин Методиев?

ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да, господин председателю.

Продължаваме от „Глава втора – Предотвратяване на конфликт на интереси”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименование на Глава втора: „Забрани при изпълнение на публична длъжност”.

Подзаглавието е: „Пречки за заемане на държавна длъжност”.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага заглавието на чл. 6 да отпадне.

По самия чл. 6 има предложение на народния представител Яни Янев.

Комисията подкрепя по принцип предложението и като подкрепя по принцип текста на вносителя, предлага следната редакция на чл. 6, който става чл. 5:

„Чл. 5. Лице, заемащо публична длъжност, не може да заема друга длъжност или да извършва дейност, която съгласно Конституцията или специален закон е несъвместима с неговото положение.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли народни представители, които желаят да вземат думата по новата редакция на чл. 6? Няма.

ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: „Декларация за липса на пречки.”

Член 7 е по вносител.

Има предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Елиана Масева.

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Има предложение на народния представител Яни Янев.

Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не го подкрепя в останалата му част.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 7 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 13.

Комисията предлага да се създадат нови чл. 6, 7, 8, 9, 10 и 11:

„Чл. 6. Лице, заемащо публична длъжност, не може да представлява държавата или общината, в случаите когато има частен интерес от вземането на дадено решение.

Чл. 7. (1) Лице, заемащо публична длъжност, няма право при изпълнение на задълженията си да гласува в частен интерес.

(2) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да използва служебното си положение, за да оказва влияние в частен интерес върху други органи или лица при подготовката, приемането, издаването или постановяването на актове или при изпълнението на контролни или разследващи функции.

Чл. 8. Лице, заемащо публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции, да налага санкции, да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес.

Чл. 9. (1) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да се разпорежда с държавно или общинско имущество, да разходва бюджетни или извънбюджетни средства, включително средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, да издава удостоверения, разрешения или лицензии или да осъществява контрол по тези дейности в интерес на юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества или кооперации, в които то или свързани с него лица са членове на орган на управление или контрол, управители, съдружници или притежават дялове или акции.

(2) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да извършва дейности по ал. 1 и в интерес на юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества или кооперации, в които то е било член на орган на управление или контрол, управител, съдружник или е притежавало дялове или акции дванадесет месеца преди датата на избирането или назначаването му.”

Тук, господин председателю, има редакционно допълнение: „или докато заема длъжността”.

„Чл. 10. (1) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да използва или да разрешава използването в частен интерес на информация, получена при изпълнението на правомощията или задълженията му по служба докато заема длъжността, и една година след напускането, освен ако в специален закон е предвидено друго.

(2) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да извършва консултантска дейност по отношение на лица, които са заинтересовани от актовете му, издавани при осъществяване на правомощията или задълженията му по служба.

Чл. 11. Лице, заемащо публична длъжност, няма право да дава съгласие или да използва служебното си положение за рекламна дейност.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания, колкото и да сте малко в пленарната зала. Това са законопроекти, които имат обществено значение. За съжаление няма голям интерес от колегите народни представители. Не виждам желаещи за изказвания.

ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: „Несъвместимост при изпълнение на държавна длъжност.”

Има предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Елиана Масева, което е подкрепено по принцип.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 8 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 5 и 13.

Член 9: „Забрана за назначаване на свързани лица.”

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 9 да отпадне.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 10 да отпадне.

По чл. 11 има предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Елиана Масева.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 11 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 8, 9 и 21.

По чл. 12 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 12 да отпадне, тъй като е отразен във вече прочетения от мен чл. 7, ал. 2.

По чл. 13 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 13 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 19, ал. 1 и 2.

Има предложение на народния представител Яни Янев.

Комисията не подкрепя предложението на колегата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, имате думата по текстовете от Раздел „Несъвместимост при изпълнение на държавна длъжност” – от чл. 8 до чл. 13 включително.

Имате думата за изказвания. Няма желаещи.

ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председателю, в предишна прочетена и приета редакция има допълнение. (Господин Даут Осман иска думата).

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбира се, имате думата, господин Осман.

ДАУТ ОСМАН (ДПС): Благодаря, господин председател.

Колеги, за по-коректно формулиране на т. 23 към чл. 3, предлагам: „23. управителят и членовете на органите на управление или контрол на общински или държавни предприятия, както и на други юридически лица, създадени със закон, с акт на държавен орган или на орган на местно самоуправление;”.

Тази редакция обхваща почти всички възможности.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие сте го предложили писмено.

ДАУТ ОСМАН: Да, но сега давам по-нова редакция на това предложение.

ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Искам да изразя подкрепа към тази редакция, защото е по-добра.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чудесно.

ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Още една реплика, ако разрешите, господин председател. Когато започна да бъде четен законопроектът, заседанието се водеше от друг колега. За ниския интерес в залата, за който Вие се притеснявате, ще кажа, че ниският интерес се дължи на факта, че в комисията текстовете са приети с абсолютно съгласие на всички членове на комисията. Опитвам се да Ви отговоря в някаква степен, доколкото мога.

По чл. 14 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 14 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 19, ал. 4.

По чл. 15 – „Забрана за използване на информация”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 15 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 10, ал. 1, която вече прочетох.

Комисията предлага да се създаде нова Глава трета с членове 12, 13, 14, 15, 16, 17 и 18, както следва:

Деклариране на несъвместимост и частни интереси

1. декларация за несъвместимост по смисъла на чл. 5;

2. декларация за частни интереси; декларацията е по образец, съгласно предложението;

3. декларация за настъпила промяна в обстоятелствата по т. 1 или 2;

4. декларация за частен интерес по конкретен повод.

Чл. 13. (1) Лице, заемащо публична длъжност, подава декларацията по чл. 12, т. 1 в 7-дневен срок от избирането или назначаването му.

              (2) Когато лицето е декларирало наличие на несъвместимост, то е длъжно в едномесечен срок от подаване на декларацията по ал. 1 да предприеме необходимите действия за отстраняване на несъвместимостта.

              (3) Разпоредбите по ал. 1 и 2 се прилагат, доколкото в специален закон не е предвидено друго.

Чл. 14. Лице, заемащо публична длъжност, подава декларацията по чл. 12, т. 2 в 7-дневен срок от избирането или назначаването му. В декларацията лицето посочва обстоятелствата, които биха довели до възникване на конфликт на интереси, като:

1. участие в търговски дружества, в органи на управление или контрол на юридически лица с нестопанска цел или на кооперации, както и извършване на дейност като едноличен търговец към датата на избирането или назначаването и 12-месеца преди датата на избирането или назначаването;

2. поети задължения към кредитни или финансови институции, както и към други лица на стойност над 5 хил. лв.; лицето посочва размера и вида на поетото задължение и данни за своя кредитор;

3. договори с еднолични търговци или юридически лица, които биха се оказали облагодетелствани от актовете или действията на лицето, заемащо публична длъжност;

4. данни за свързани лица, дейността на които би довела до възникване на конфликт на интереси при изпълнение на задължението на лицето, заемащо публична длъжност;

5. всяка друга информация за частен интерес, която лицето сметне за необходимо да посочи.

Чл. 15. Лице, заемащо публична длъжност, подава декларацията по чл. 12, т. 3 в 7-дневен срок от настъпване на промяната, освен ако в специален закон е предвидено друго.

Чл. 16. (1) Лице, заемащо публична длъжност, подава декларацията по чл. 12, т. 4, когато има частен интерес във връзка с изпълнение на свое правомощие или задължение по служба.

              (2) Декларацията по ал. 1 се подава преди започването или по време на изпълнението на правомощието или задължението по служба.

Чл. 17. (1) Лицата, заемащи публични длъжности, подават декларациите по чл. 12 пред органа, който ги избира или назначава или пред съответна комисия. (Има допълнение, свързано с изменение в чл. 25 – „За лица по чл. 25, ал. 2, т. 1 и 3”. Това е, за да се направи синхронизация между двата текста.).

              (2) Декларациите се обявяват на интернет-страницата на органите по ал. 1 при спазване на Закона за защита на личните данни.

Чл. 18. (1) Органите по избора или назначаването, както и съответните комисии по чл. 25, ал. 2 (и са добавени т. 1 и 3, за да има синхронизация с чл. 17), поддържат регистри на декларациите по чл. 12.

              (2) Декларациите се съхраняват 10 години, след което се унищожават от комисия, определена от съответния орган.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, имате думата за изказвания и вземане на отношение по текстовете на параграфи от 14 до 18 включително – новата редакция, която се предлага от комисията за Глава трета. Няма желаещи.

ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По чл. 16 – „Деклариране на имущество и интереси”, има предложение на народния представител Яни Янев, което комисията подкрепя по т. 2 и не го подкрепя по т. 1.

Има предложение от народните представители Огнян Герджиков, Олимпи Кътев и група народни представители.

Комисията подкрепя предложението, което е отразено в § 5.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 16 да отпадне.

„Регистри”. Комисията предлага заглавието на чл. 17 да отпадне.

По чл. 17 има предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Елиана Масева.

Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в новите членове 17 и 18, които вече прочетох.

Има предложение на народния представител Яни Янев.

Комисията подкрепя по принцип предложението, което също е отразено в новите членове 17 и 18.

Има предложение и от народните представители Огнян Герджиков, Олимпи Кътев и група народни представители.

Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в новите членове 17 и 18.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 17 да отпадне.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Значи комисията предлага чл. 16 и чл. 17 да отпаднат.

ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да, тъй като има нови текстове.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.

ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: „Периодичност на декларирането на имущество и интереси”.

По чл. 18 има предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Елиана Масева.

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Има предложение от народния представител Яни Янев.

Комисията подкрепя предложението по принцип.

Има предложение от народните представители Огнян Герджиков и група народни представители.

Комисията не подкрепя тяхното предложение.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 18 да отпадне.

Член 19 – „Обществен достъп”. По този член има предложение от народните представители Иван Костов и Евгени Чачев.

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Има предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Елиана Масева.

Комисията подкрепя предложението.

Има предложение от народния представител Яни Янев. Комисията също подкрепя неговото предложение.

Има предложение от народните представители Огнян Герджиков, Олимпи Кътев и група народни представители.

Комисията подкрепя предложението.

Всички тези предложения са за отпадане на чл. 19.

По тази причина комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 19 да отпадне.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, има ли желаещи за изказвания? Няма.

ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Комисията предлага да се създаде нова Глава четвърта с чл. 19 и 20:

„Глава четвърта

Действия за предотвратяване на конфликт на интереси

              (2) Лице, заемащо публична длъжност, може да бъде отстранено от изпълнение на задължение по служба и от органа по избора или назначаването, ако той смята, че е налице конфликт на интереси.

              (3) Органът по избора или назначаването преценява за всеки конкретен случай наличието или липсата на конфликт на интереси.

              (4) Когато държавен орган, орган на местното самоуправление или друг орган обсъжда и решава въпрос, по който негов член е декларирал частен интерес, последният не участва в обсъждането и гласуването. В тези случаи решенията се приемат с предвиденото мнозинство от членовете на органа, като се изключи лицето, за което е налице конфликт на интереси.

              (5) Алинеи 1-4 не се прилагат за лица, заемащи публични длъжности, когато в специален закон е предвидено друго.

Чл. 20. (1) При съмнение за конфликт на интереси лицето, заемащо публична длъжност, писмено заявява пред органа по избора или назначаването съответното обстоятелство.

              (2) Органът по избора или назначаването се произнася с писмен акт.”
По чл. 20 има предложение на народния представител Яни Янев, което комисията подкрепя по принцип.

Има предложение на народните представители Огнян Герджиков и група народни представители.

Комисията подкрепя предложението по буква “а” и не го подкрепя по буква “б”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага да се създаде нова Глава пета с чл. 21 и 22:

Ограничения след освобождаване

от публична длъжност
Чл. 21. (1) Лице, заемащо публична длъжност, с изключение на лице по чл. 3, точки 1, 2, 3, 6, 11, 12 и 20, няма право в продължение на една година от освобождаването му от длъжност да сключва трудови или други договори с търговски дружества или кооперации, по отношение на които в последната година от изпълнението на правомощията или задълженията си по служба е осъществявало действия по разпореждане, регулиране или контрол или е сключвало договори с тях, както и да бъде съдружник, да притежава дялове или акции, да бъде управител или член на орган на управление или контрол на такива търговски дружества или кооперации.

  (2) Ограниченията се прилагат и за търговските дружества, свързани с дружествата по ал. 1.

Чл. 22. (1) Лице, заемащо публична длъжност, което в последната година от изпълнението на правомощията или задълженията си по служба е участвало в провеждането на процедури за обществени поръчки или в процедури, свързани с предоставяне на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, няма право в продължение на една година от освобождаването му от длъжност да участва или да представлява физическо или юридическо лице в такива процедури пред институцията, в която е заемало длъжността.

  (2) Забраната за участие в процедури за обществени поръчки или в процедури, свързани с предоставяне на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, се прилага и за юридическо лице, в което лицето по ал. 1 е станало съдружник, притежава дялове или е управител или член на орган на управление или контрол след освобождаването му от длъжност.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Методиев.

Предлагам народните представители да вземат отношение по новата редакция на Глава пета.

Има ли желаещи? Не виждам.

ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Съдействие за предотвратяване на конфликт на интереси. По чл. 21 има предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Елиана Масева.

Комисията подкрепя предложението на колегите, не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 21 да отпадне.

Комисията не подкрепя текста на вносителя за Глава трета “Контрол” и предлага следната редакция на наименованието на Глава трета, която става Глава шеста: “Глава шеста – Установяване на конфликт на интереси”.

По чл. 21 – Задължения за упражняване на контрол, има предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Елиана Масева.

Комисията подкрепя предложението.

Има предложение на народния представител Яни Янев, което комисията не подкрепя.

Има предложение на народните представители Огнян Герджиков и група народни представители.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 22 да отпадне.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, имате думата за изказвания. Няма желаещи.

ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: “Проверка на подадените декларации”.

Има предложение от народните представители Екатерина Михайлова и Елиана Масева, което е подкрепено.

Има предложение от народния представител Яни Янев, което също е подкрепено.

Има предложение на народните представители Огнян Герджиков и група народни представители, което е подкрепено по принцип.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 23 да отпадне.

По чл. 24 – Сигнали за конфликт на интереси, има предложение на народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова, Ася Михайлова, Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което комисията подкрепя по принцип.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 24 да отпадне, тъй като е отразен в Глава шеста.

Комисията предлага да се създадат нови членове 23-31:

“Чл. 23. (1) Установяването на конфликт на интереси се извършва по сигнал, по разпореждане на органа по избора или назначаването или по инициатива на съответната комисия по чл. 25, ал. 2.

  (2) Установяване на конфликт на интереси може да поиска и лицето, заемащо публична длъжност.

Чл. 24. (1) Всеки, който разполага с данни, че лице, заемащо публична длъжност, е нарушило разпоредба на този закон, може да подаде сигнал за конфликт на интереси.

  (2) Всеки, който разполага с данни за нарушение на разпоредбите по чл. 21 или чл. 22, може да подаде сигнал за конфликт на интереси.

  (3) Сигналът или искането по чл. 23, ал. 2 се подава до органа по избора или назначаването или до съответната комисия.

  (4) Сигналът, както и искането за установяване на конфликт на интереси се подава писмено и се регистрира.

Чл. 25. (1) Установяването на конфликт на интереси се извършва въз основа на проверка.

  (2) Проверка се извършва за:

1. президента, вицепрезидента, съдиите от Конституционния съд, народните представители, министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите, омбудсмана и заместник- омбудсмана, членовете на Висшия съдебен съвет (тук има едно редакционно допълнение, господин председателю, включително председателите на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и главния прокурор, защото те са членове по право, но да бъдат изписани като ръководители на институциите), главния инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет, председателя и членовете на Сметната палата, управителя, подуправителите и членовете на Управителния съвет на Българската народна банка, управителя и подуправителя на Националния осигурителен институт, членовете на органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание – от комисия на Народното събрание;”

В т. 2 има допълнение за заместник-министрите, областните управители и заместник-областните управители преди “едноличните органи, техните заместници и членовете на колегиални органи по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, извън тези по т. 1 – от Главния инспекторат към Министерския съвет;”

Добавката, която прочетох, господин председателю, се дължи на факта, че чл. 19, ал. 4 може да има тълкувание. За да нямаме проблем, редакционно сме допълнили със заместник-министрите, областните управители и заместник-областните управители, с което да започне т. 2.

“3. общинските съветници и кметовете – от комисия на съответния общински съвет;

4. административните ръководители на органите на съдебната власт, с изключение на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и главния прокурор и за съдиите, прокурорите и следователите – от комисия на Висшия съдебен съвет;

5. лицата, заемащи публични длъжности, извън тези по т. 1-4 – от инспекторатите или от служител към органа, който ги избира или назначава.

Чл. 26. (1) При проверката за установяване на конфликт на интереси се изслушва лицето, заемащо публична длъжност, и се събират доказателствата от значение за случая.

  (2) Органът, който извършва проверката, може да изисква допълнителна информация и документи от проверяваното лице.

  (3) Органът, който извършва проверката, може да изисква информация от държавните и местните органи, органите на съдебната власт и други институции. Органите и институциите са длъжни в 14-дневен срок от получаване на искането да предоставят необходимата информация.

  (4) Проверката приключва с доклад в двумесечен срок от постъпването на сигнал или искането.

Чл. 27. (1) За лице, заемащо публична длъжност по чл. 25, ал. 2, т. 1 конфликт на интереси се установява от Върховния административен съд.

  (2) Когато при проверката се установи нарушение на този закон, председателят на съответната комисия на Народното събрание в 3-дневен срок от приемането на доклада сезира Върховния административен съд с искане за установяване на конфликт на интереси.

  (3) Съдът разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което установява конфликт на интереси, налага предвиденото в този закон административно наказание и се произнася по чл. 33, ал. 2 и 3 или постановява, че не е налице конфликт на интереси.

  (4) Решението на съда подлежи на касационно обжалване по реда на Администратвинопроцесуалния кодекс.

Чл. 28. (1) Извън случаите по чл. 27 наличието или липсата на конфликт на интереси се установява с мотивирано решение въз основа на доклада по чл. 26, ал. 4 от:

1. съответния общински съвет за лице по чл. 25, ал. 2, т. 3;

2. Висшия съдебен съвет за лице по чл. 25, ал. 2, т. 4;

3. органа по избора или назначаването за лице по чл. 25, ал. 2, т. 2 и 5.

  (2) Заинтересованите лица могат да оспорват решението, с което е установен конфликт на интереси, в 7-дневен срок от съобщаването му по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

  (3) За лице по чл. 25, ал. 2, т. 3 жалбата се разглежда от съответния административен съд.

  (4) В случаите когато отхвърли оспорването, съдът налага предвиденото в този закон административно наказание и се произнася по чл. 33, ал. 2 и 3.

Чл. 29. (1) Заинтересованите лица могат да оспорват решението (тук сме допълнили „по чл. 28, ал. 1”, което произтича от горния текст, за да е ясно), с което е установено, че не е налице конфликт на интереси.

  (2) Решението се оспорва в 7-дневен срок от съобщаването му по реда на Административнопроцесуалния кодкес.

  (3) В случаите когато установи конфликт на интереси, съдът отменя решението по ал. 1, налага предвиденото в този закон административно наказание и се произнася по чл. 33, ал. 2 и 3.

Чл. 30. (1) В случаите когато решението по чл. 28, ал. 1, с което е установен конфликт на интереси, не е обжалвано, в 3-дневен срок от влизането му в сила то се изпраща на Върховния административен съд или на съответния административен съд за налагане на предвиденото в този закон административно наказание и за произнасяне по чл. 33, ал. 2 и 3.

  (2) Решението по ал. 1 подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодкес.

Чл. 31. (1) Когато се установят данни за извършено престъпление, материалите се изпращат незабавно на органите на прокуратурата.

  (2) В случаите по ал. 1 процедурата за установяване на конфликт на интереси не се спира.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, имате думата за отношение по новата редакция на текстовете от чл. 23 до 31 включително. Няма желаещи за изказвания. Продължаваме по-нататък.

ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: „Защита на подалия сигнал”.

Комисията подкрепя по принцип заглавието, като предлага да се създаде Глава седма със следното наименование: „Глава седма – Защита на подалия сигнал”.

По чл. 25 от номерацията на вносителя, има предложение от народния представител Яни Янев.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25, който става чл. 32:

„Чл. 32. (1) Лице, което е подало сигнал за конфликт на интереси, не може да бъде преследвано само за това.

(2) Лицата, на които е възложено разглеждането на сигнала, са длъжни да:

1. не разкриват самоличността на лицето, подало сигнала;

2. не разгласяват фактите и данните, които са им станали известни във връзка с разглеждането на сигнала;

3. опазват поверените им писмени документи от неразрешен достъп на трети лица.

(3) Лицата по ал. 2 предлагат на съответните ръководители предприемането на конкретни мерки за опазване достойнството на подалия сигнала, включително мерки, които да предотвратят действия, чрез които му се оказва психически или физически тормоз.

(4) Лице, което е уволнено, преследвано или по отношение на което са предприети действия, водещи до психически или физически тормоз, заради това, че е подало искане, има право на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди по съдебен ред.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Интересен текст.

Колеги, имате думата за отношение по текста. Няма желаещи.

ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: „Глава четвърта – Последици при конфликт на интереси”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следното наименование на Глава четвърта, която става Глава осма: „Глава осма – Последици при установяване на конфликт на интереси”.

По чл. 26 по вносител има предложение от народния представител Яни Янев, което комисията не подкрепя.

Има предложение на народните представители Огнян Герджиков и група народни представители.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 26 да отпадне.

По номерацията чл. 27 на вносителите има два варианта, защото бяха два законопроекта, господин председател, има предложение на народните представители Филип Димитров и група народни представители.

Комисията не подкрепя предложението.

Има предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Елиана Масева.

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Има предложение от народния представител Яни Янев.

Комисията не подкрепя предложението.

Има предложение на народния представител Огнян Герджиков и група народни представители.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27, който става чл. 33:

„Чл. 33. (1) Нарушаването на закона и установяването на конфликт на интереси с влязъл в сила акт е основание за освобождаване от длъжност, освен когато в Конституцията е предвидено друго.

(2) Възнаграждението, получено за периода, през който конфликтът на интереси е бил укрит, се отнема в полза на държавата.

(3) Ако бъде установено, че в резултат на конфликт на интереси лице, заемащо публична длъжност или свързано с него лице е получило материална облага, нейната равностойност се присъжда в полза на държавата, освен ако не подлежи на отнемане на друго основание.

(4) Имената на лицата, заемащи публична длъжност, за които е установен конфликт на интереси с влязъл в сила акт, се обявяват на Интернет-страницата на съответната институция.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вървим нататък.

ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: „Глава пета – Административнонаказателни разпоредби”.

Комисията подкрепя наименованието на Глава пета, която става Глава девета.

По чл. 28 има предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Елиана Масева.

Комисията не подкрепя предложението.

Има предложение на Огнян Герджиков и група народни представители.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28, който става чл. 34:

„Чл. 34. (1) Лице, заемащо публична длъжност, което не подаде декларация по чл. 12 в законоустановения срок, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв.

(2) Когато нарушението е извършено повторно, се налага глоба в размер от 3000 до 5000 лв.”

Комисията предлага да се създадат чл. 35-43 със следната редакция:

„Чл. 35. (1) Лице, заемащо публична длъжност, което наруши разпоредбата на Глава втора от закона, се наказва с глоба в размер от 5000 до 7000 лв.

(2)  Когато нарушението е извършено повторно, се налага глоба в размер от 7000 до 10 000 лв.

Чл. 36. Лице, заемащо публична длъжност, което не изпълни задължение по чл. 13, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 2000 до 4000 лв.

Чл. 37. Лице, заемащо публична длъжност, което не изпълни задължение по чл. 16, се наказва с глоба в размер от 7000 до 10 000 лв.

Чл. 38. Който не изпълни задължения по чл. 18, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 2000 до 4000 лв.

Чл. 39. Лице, което наруши разпоредбата на чл. 21, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 15 000 лв.

Чл. 40. (1) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 22, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 15 000 лв.

(2) На юридическо лице, което наруши разпоредбата на чл. 22, ал. 2, се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 20 000 лв.

Чл. 41. (1) Който не изпълни задължение по чл. 31, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 лв.

(2) Когато нарушението е извършено повторно, се налага глоба в размер от 2000 до 3000 лв.

Чл. 42. Глобите, съответно имуществената санкция, се внасят в приход на републиканския бюджет.

Чл. 43. (1) Административно наказание по чл. 34, 36, 38 и 41 може да наложи и органът по избора или назначаването. Актът, с който се установява административното нарушение, се съставя от оправомощено от органа по избора или назначаването длъжностно лице.

(2) Наказателното постановление се издава от органа по избора или назначаването.

(3) Установяването на нарушението, издаването, обжалването и изпълнението на наказателното постановление се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, чухте новата редакция на текстовете на чл. 35 до 43 на комисията. Имате думата за изказвания. Няма желаещи.

ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: „Допълнителна разпоредба”.

Комисията подкрепя наименованието.

Има предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Елиана Масева.

Комисията не подкрепя предложението.

Има предложение от народния представител Филип Димитров и група народни представители.

Комисията не подкрепя предложението.

Има предложение от народния представител Даут Осман.

Комисията не подкрепя предложението.

Има предложение от народния представител Яни Янев.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1, т. 1 и 2, но предлага да отпадне, тъй като е отразен в чл. 3.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1, т. 3 и 4 и предлага следната редакция на § 1:

„§ 1. По смисъла на този закон:

1. „Свързани лица” са съпрузите или лицата, които се намират във фактическо съжителство, роднините по права линия, без ограничение, по съребрена линия – до четвърта степен включително, и роднините по сватовство – до втора степен включително, както и всички други физически и юридически лица, с които лицето, заемащо публична длъжност, се намира в икономически, политически или други отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност.

2. „Орган по назначаването” е и работодателят по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.

3. „Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление или решението на съда, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, имате думата по редакцията на § 1 от Допълнителната разпоредба на комисията.

Има ли желаещи за изказвания?

Заповядайте, господин Антонов.

ВАСИЛ АНТОНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съвсем накратко – това е текст, върху който в комисията работихме много. Смятам, че по т. 1 след „роднини по права линия” може да отпадне „без ограничение” и след това по-надолу след „както и” да отпадне „всички”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Бихте ли прочели текста отначало?

ВАСИЛ АНТОНОВ: „1. „Свързани лица” са съпрузите или лицата, които се намират във фактическо съжителство, роднините по права линия” и тук да отпадне „без ограничение”; след „... както и” да отпадне „всички”. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания?

Заповядайте, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря ви, уважаеми господин председател.

Уважаеми колеги, наистина ние даваме дефиниция на „свързани лица”, но когато в една такава дефиниция се дава „и други отношения”, те пораждат за себе си нови неизяснени дефиниции, които ще могат да бъдат тълкувани.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Точно така.

РУМЕН ТАКОРОВ: Затова аз мисля, че би било по-редно думите „или други” да отпадне.

Защото какви са тези „други нерегламентирани отношения”? Да не говорим за други, на които им е забранено да имат съпружески отношения или нещо друго в тази насока. Те пак са такива отношения, които не са регламентирани.

Затова предлагам думите „или други” да отпаднат. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: И текстът да бъде: „...лицето, заемащо публична длъжност, се намира в икономически и политически отношения, ...”. Тоест думите „или други” да отпаднат.

РУМЕН ТАКОРОВ: Да, точно така.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има логика, но в крайна сметка залата ще реши.

Има ли други изказвания? Не виждам.

Господин Методиев, продължаваме.

ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председател, да уточним за гласуването, за да няма затруднения, защото може да гласуваме и другата седмица, а може и тази, в зависимост от това как ще върви нашата работа.

В § 1, в т. 1 има предложение за отпадането на думите: „без ограничения”, „всички” и „или други”. Тоест на три места в текста да отпаднат тези думи, за които стана дума.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Точно така, защото не останаха засегнати лица, ако погледнем така текста. Доста изчерпателен е.

ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Искам да кажа само нещо в тази връзка. По отношение на думите „без ограничение” и думата „всички” нямам какво да добавя към казаното от колегите. Но по отношение на думите „или други” – там, където са икономически и политически отношения, това „или други” са частни отношения между лица, където може да има злоупотреба и конфликт на интереси.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тогава трябва да се дефинира, защото думата „други” имплицитно съдържа много други неща.

ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Тъй като това е въпрос на тълкувание, както казаха колегите, съответните органи, които са предвидени в закона, ще тълкуват дали тези други, включително лични приятелства, могат да бъдат конфликт на интереси или не могат. Тоест има предвидена процедура и институции. Казвам го само с оглед на дебата, който сме водили, тъй като колегите са били много активни по време на дебата и искам да изразя и другата страна, защото това сме го коментирали в комисията и имаше две различни мнения. Това е за коректността на протокола, ако щете, и стенографския запис на самото Народно събрание.

Господин председател, продължавам по текста.

Комисията подкрепя наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”.

По § 2 има предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Елиана Масева, което комисията подкрепя.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2:

„§ 2. В 30-дневен срок от влизането в сила на закона лицата, които заемат публични длъжности, подават декларацията по чл. 12, т. 2.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:

„§ 3. В двумесечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник” държавните и местните органи, посочени в този закон, създават структурите или назначават служител по чл. 25, ал. 2.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:

„§ 4. Министерският съвет в двумесечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник” внася в Народното събрание проекти на закони за изменение и допълнение на законите, чиито разпоредби трябва да бъдат приведени в съответствие с този закон.”

По § 5 има предложение от народните представители Екатерина Михайлова и Елиана Масева, което комисията подкрепя.

Има предложение от народния представител Яни Янев, което комисията също подкрепя.

Има предложение от господин Огнян Герджиков и група народни представители, което комисията също подкрепя.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:

„§ 5. В Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 2, ал. 1 т. 18 се отменя.

2. В чл. 3, ал. 1, т. 5 числото „500” се заменя с „2000”.

3. В чл. 4, ал. 4 накрая се добавя „в срок до 30 април на текущата година”.

4. В чл. 8, ал. 1 след думата „декларация” се добавя „съответно уведомление”.”

По § 6 има предложение от народния представител Филип Димитров и група народни представители, което комисията не подкрепя.

Комисията не подкрепя и текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:

„§ 6. В Административнопроцесуалния кодекс (обн., ДВ., бр....) се правят следните изменения:

1. В чл. 250 ал. 2 се отменя.

2. В чл. 251 ал. 2 се отменя.

3. В чл. 252:

а) в ал. 2 думите „както и при искане за констатиране на конфликт на интереси” се заличават;

б) в ал. 3 думите „съответно налице ли е конфликт на интереси” се заличават.

4. В чл. 253 ал. 3 се отменя.

5. В чл. 254, ал. 1 думите „съответно от държавния служител” се заличават.”

По § 7 има предложение от народния представител Яни Янев, което комисията подкрепя.

Има предложение от народния представител Огнян Герджиков и група народни представители, което комисията също подкрепя.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 7 да отпадне.

По § 8 има предложение от народния представител Яни Янев.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 7:

„§ 7. В Закона за администрацията (обн., ДВ., бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 19:

а) алинея 6 се изменя така:

„(6) Министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите, заместник-министрите, посочените в чл. 19, ал. 4 еднолични органи и техните заместници и членовете на колегиални органи, областните управители и заместник-областните управители не могат да:

1. заемат друга държавна длъжност;

2. упражняват търговска дейност или да са управители, търговски пълномощници, търговски представители, прокуристи, търговски посредници, ликвидатори или синдици;

3. са членове на орган на управление или контрол на юридичесо лице с нестопанска цел, търговско дружество или кооперация;

4. упражняват свободна професия с изключение на научна или преподавателска дейност или упражняване на авторски и сродни права.”;

б) създава се нова ал. 7:

„(7) Заместник-министрите, посочени в чл. 19, ал. 4 еднолични органи и техните заместници и членове на колегиални органи, областните управители и заместник-областните управители могат да участват като представители на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала или на юридическите лица, създадени със закон, за което не получават възнаграждение.”;

в) досегашната ал. 7 става ал. 8.

2. В чл. 46:

а) в ал. 2:

аа) в т. 3 накрая се добавя „и на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси”;

бб) създава се нова т. 5:

„5. осъществява контрол и извършва проверки по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси”;

вв) досегашната т. 5 става т. 6;

б) в ал. 5 след думите „ал. 4” запетаята и думите „както и в тези, които имат териториални звена, може да” се заличават.

3. В ал. 46а, ал. 2, т. 3 думите „разглежда постъпили сигнали за конфликт на интереси и” се заменят с „осъществява контрол и извършва проверки по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, както и за”.

4. В чл. 46б:

а) създава се нова ал. 3:

„(3) При извършване на проверките инспекторите и служителите по чл. 46, ал. 5 имат право да изискват информация от държавните и местните органи, органите на съдебната власт и други институции.”;

б) досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 8:

„§ 8. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 107а:

а) в ал. 1:

аа) в т. 1 след думата „съпруга” се добавя „с лице, с което е във фактически съжителство” и се поставя запетая;

бб) точка 2 се изменя така:

„2. е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация”;

б) Създават се нови алинеи 2, 3 и 4:

„(2) Служителят може да участва и като представител на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала или на юридическите лица, създадени със закон, за което не получава възнаграждение.

(3) При сключването на трудовия договор лицето подписва декларация за обстоятелствата по ал. 1.

(4) При сключването на трудовия договор и всяка година до 31 март служителят е длъжен да декларира своето имотно състояние пред лицето по ал. 5”;

в) досегашните алинеи 2-7 стават съответно алинеи 5-10.

2. В чл. 330, ал. 2 се създава т. 9:

„9. с влязъл в сила акт е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 9:

„§ 9. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, ... и измен.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 7, ал. 2:

а) в т. 1 след думата „съпруга” се добавя „с лице, с което е във фактическо съжителство” и се поставя запетая;

б) точка 2 се изменя така:

„2. е едноличен търговец, неограничен отговорен сътрудник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация;”;

в) създава се нова ал. 3:

„(3) Държавен служител може да участва като представител на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала или на юридическите лица, създадени със закон, за което не получава възнаграждение.

г) досегашните алинеи 3, 4 и 5 стават съответно алинеи 4, 5 и 6.

2. Член 29а се отменя.

3. В чл. 91 ал. 2 се отменя.

4. В чл. 107, ал. 1 се създава т. 8:

„8. с влязъл в сила акт е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси”.

5. Параграф 1 от Допълнителната разпоредба се отменя.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 10:

„§ 10. В Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” (обн., ДВ,... и измен.) се правят следните изменения:

1. В чл. 51, ал. 1 се изменя така:

„(1) Държавните служители са длъжни да декларират по реда на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси всеки частен интерес, което те имат във връзка с функциите на структурното звено, в което работят.”

2. В § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби думите „§ 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за държавния служител” се заменят с „§ 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 11:

„§ 11. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, ... и измен.) се правят следните изменения:

1. 
   В чл. 178 ал. 1 се изменя така:
   

2. В § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби думите „§ 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за държавния служител” се заменят с „§ 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси”.”

По § 13 има предложение от народните представители Огнян Герджиков и група народни представители, което е подкрепено от комисията.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 13 да отпадне.

По § 14 има предложение от същата група народни представители, което комисията подкрепя.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 14 да отпадне.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 15 да отпадне.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 12:

„§ 12. В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, ... и измен.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 35, ал. 1 се създава т. 3:

„3. нямат частен интерес по смисъла на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси от възлагането на обществената поръчка”.

В чл. 47, ал. 5 се изменя така:

„(5) Не могат да участват в процедура за възлагане на обществена поръчка кандидати или участници:

1. при които член на управителен или контролен орган, както и временно изпълняващ такава длъжност, е свързано лице по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси с възложителя или с служители на ръководна длъжност в неговата организация;

2. които са сключили договор с лице по чл. 21 или чл. 22 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.”

Комисията предлага да създаде нов § 13:

„§ 13. В Закона за Търговския регистър (обн., ДВ, ... и измен.) в чл. 20 ал. 4 се отменя.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 14.

Понеже по § 17 няма предложение, не съм го прочел, ще го прочета, той става § 14.

„§ 17. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г., с изключение на параграфи 3 и 4, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник.”

Накрая на законопроекта, господин председателю, има приложение, което е декларацията по чл. 12, т. 2 във връзка с чл. 14 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликта на интереси. Както и в нашата законодателна практика, тези приложения не се четат.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, чухте текстовете от § 2 до § 17 включително, предложени от председателя на комисията преходни и заключителни разпоредби.

Заповядайте, господин Кътев.

ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.

Уважаеми колеги, господин председател! Възползвам се от възможността да коментирам формално по § 3, но тъй като нямам други възможности да изкажа своето задоволство от приемането на този закон, ще използвам този случай.

Господин председател, в моята 3 години и 4 месеца практика в Народното събрание може би това е един от законите - на пръстите на едната ръка се броят, които се приемат по такъв начин, а именно положителен, след много сериозна работа в комисията, но за сметка на това всички текстове, както разбрахте досега, са приети с консенсус както от управляващото мнозинство, така и от опозицията и затова Ви направи, че няма такива дебати в залата. Може би в аналите на Народното събрание това ще остане като един пример за работа на един закон, към който има много силен и изострен обществен интерес както в страната, така и от Европейския съюз. Силно се надявам чрез него да отговорим на тези изисквания, които са предоставени към парламента и в неговото прилагане да направим така, че след година, две или три следващото Народно събрание да намали донякъде рестриктивните мерки, които сме предложили сега. Но на сегашния етап рестриктивните мерки, които се прилагат, са силно необходими и може би са това, което всички очакват от нас.

В тази връзка силно се надявам, че съгласно § 3, който задължава всички органи да приведат в съответствие своите правилници, разпоредби и всичко, което действа при тях, от Народното събрание до последния общински съвет, ние като народни представители да дадем примера за това, че сме готови веднага след влизането в сила на закона, в този двумесечен срок да приведем в действие нашата комисия, която ще бъде отговорна за тези действия - казвам нашата комисия в Народното събрание, коя ще бъде тя, ще се реши в парламентарната зала, но ние задължително от 1 януари трябва да имаме готовност да прилагаме закона.

В тази връзка се надявам, въпреки че няма представители на медиите, но ще остане в протоколите, че Народното събрание и депутатите не са се отказали от това да бъдат положителен пример за прилагането на този закон и че ние ще променим нашия правилник така, че ще отговорим на изискванията на закона, който се надяваме утре да бъде приет от Народното събрание. Това бяха моите заключителни думи.

Благодаря много лично на председателя на комисията господин Методиев, както и на колегите от БСП, които са в залата, които взеха отношение – господин Антонов, господин Такоров и останалите членове на комисията. Действително за първи път присъствам на такъв положителен стил на работа, с което успяхме да обединим усилията на всички да направим нещо полезно за България. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Кътев.

Ако искате да кажете и Вие няколко думи, господин Методиев.

ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз съм задължен, господин председателю, от елементарната гледна точка да кажа наистина, че съм благодарен на колегите си в комисията за добрата работа и да подчертая, че имаше работна група, съставена както от представители на вносителите, така и от колегите вътре в Народното събрание, така и от различни институции на централните органи на власт и управление в България, която работи също интензивно, за да може законопроектът в това кратко време да добие този добър вид. Бях длъжен да кажа тези думи на благодарност, те не са от куртоазия, те са откровени. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Методиев.

Уважаеми колеги, по този начин приключи представянето на второ четене на Законопроекта за противодействие на конфликт на интереси – наистина един изключително важен закон с оглед на това, което казаха и народните представители, които говориха преди мен, на големия интерес на нашето общество и на очакванията на нашите партньори в Европейския съюз. Гласуването ще се проведе през следващите дни.