Заседание софия, сряда, 15 октомври 2008 г. Открито в 9,05 ч

ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ФАКУЛТЕТ “ЗДРАВНИ ГРИЖИ” В СТРУКТУРАТА НА МЕДИЦИНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – ПЛЕВЕН.

Има доклад на Комисията по образованието и науката.

Заповядайте, господин Славов, да представите доклада на комисията.

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН СЛАВОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.

Уважаеми дами и господа народни представители, представям:

на Комисията по образованието и науката относно

Проект за решение за откриване на Факултет “Здравни грижи”

в структурата на Медицинския университет – Плевен,

№ 802-03-16, внесен от Министерския съвет на

29 август 2008 г.

В заседанието участваха господин Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образованието и науката, Валери Цеков – зам.-министър на здравеопазването, и проф. Григор Горчев – ректор на Медицински университет – Плевен.

Мотивите към проекта за решение бяха представени от господин Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образованието и науката. Проектът за решение за откриване на Факултет “Здравни грижи” в структурата на Медицинския университет – Плевен, е на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование. Акредитационният съвет на Националната агенция за оценява и акредитация на заседание, проведено на 28 февруари 2008 г. (Протокол № 8), е дал положителна оценка на проекта.

Факултетът “Здравни грижи” ще провежда обучение по специалности от регулираните професии “медицинска сестра” и “акушерка” за придобиване на образователно-квалификационна степен “бакалавър”. Определеният от Националната агенция за оценяване и акредитация капацитет е 320 студенти, от които 200 за специалност “Медицинска сестра” и 120 – за “Акушерка”.

Препоръките на Националната агенция за оценяване и акредитация към университета се отнасят до актуализиране на квалификационните характеристики за двете специалности и осигуряване на Катедра “Акушерски грижи” с необходимия преподавателски състав.

Обучението във Факултет “Здравни грижи” ще се осъществява от 46 преподаватели на основен трудов договор във висшето училище. Над 80% от задължителните лекционни курсове по двете специалности ще се четат от хабилитирани лица, което съответства на изискванията на чл. 26, ал. 1 от Закона за висшето образование.

Медицинският университет – Плевен, има два факултета: “Медицина” и “Обществено здраве”. С Постановление № 10 на Министерския съвет от януари 2007 г. са закрити две основни звена на висшето училище – медицинските колежи в гр. Русе и гр. Велико Търново. Закриването е по предложение на Медицинския университет – Плевен, и е в отговор на разпоредбата на чл. 175, ал. 2 от Закона за здравето. Тя регламентира обучението по специалностите “Медицинска сестра” и “Акушерка” за придобиване на образователно-квалификационна степен “бакалавър” да се организира и провежда във факултети и/или филиали.

Медицинският университет – Плевен, към настоящия момент провежда подготовката на медицинските сестри и акушерки във Факултет “Обществено здраве”. Съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления тези две специалности са от професионално направление “Здравни грижи”, което обуславя необходимостта от откриването на нов факултет. Със създаването на новия факултет се цели да се усъвършенства структурата на Медицинския университет – Плевен, и да се създадат по-добри условия за обучение на студентите.

В дискусията народните представители подкрепиха проекта за разкриване на Факултет “Здравни грижи”, в който ще се подготвят кадри за задоволяване потребностите на здравеопазването в Северна България. Изразено бе задоволство, че с оптимизацията на колежанската мрежа Медицинският университет – Плевен, създава условия за повишаване на качеството на обучение на медицинските сестри и акушерките. Създаването на Център по ендоскопска гинекологична хирургия с уникална апаратура показва необходимостта и от висококвалифицирани медицински сестри и акушерки, обучението на които следва да се осъществява в университета. В хода на разискванията се изясни, че висшето училище вече е изпълнило направените му препоръки от Националната агенция за оценяване и акредитация.

След проведената дискусия Комисията по образованието и науката единодушно със 17 гласа “за” подкрепя Проекта за решение за откриване на Факултет “Здравни грижи” в структурата на Медицински университет – Плевен, № 802-03-16, внесен от Министерския съвет на 29 август 2008 г., и предлага да бъде приет от Народното събрание.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Славов, за представянето на доклада.

Господин Китов, моля да представите доклада на Комисията по здравеопазването.

ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
“ДОКЛАД

на Комисията по здравеопазването относно

Проект за решение за откриване на Факултет

“Здравни грижи” в структурата на Медицински

университет – Плевен, № 802-03-16, внесен от

Министерския съвет на 29 август 2008 г.

На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването д-р Валери Цеков, заместник-министърът на образованието и науката госпожа Ваня Добрева, председателят на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи проф. Станка Маркова, представители на Медицинския университет – Плевен, Министерството на здравеопазването и представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването.

Проектът за решение и мотивите към него бяха представени от заместник-министъра на образованието и науката госпожа Добрева. Необходимостта от откриване на Факултет “Здравни грижи” в структурата на Медицински университет – Плевен, е породена от закриването на две основни звена на Медицинския университет в Плевен - медицинските колежи в гр. Русе и гр. Велико Търново, в които се е извършвала подготовка на медицински сестри и акушерки, а именно Постановление № 10 на Министерския съвет от 2007 г. Закриването е извършено в отговор на разпоредбата на чл. 175, ал. 2 от Закона за здравето, която регламентира обучението по специалностите “Медицинска сестра” и “Акушерка” за придобиване на образователно-квалификационна степен “бакалавър” да се организира и провежда във факултети и/или филиали.

С откриването на Факултет “Здравни грижи” ще се продължат дългогодишните образователни традиции на Медицинския университет – гр. Плевен, в подготовката на квалифицирани специалисти по здравни грижи, които да посрещат и удовлетворяват непрекъснато нарастващите потребности на обществото от адекватни, комплексни и висококачествени здравни грижи.

В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха своята пълна подкрепа за проекта на решение и отбелязаха, че Министерският съвет би следвало да обсъди възможността обучението на професионалистите по здравни грижи да бъде в рамките на три години, а не четири, както е към момента, при спазване на хорариума от 4600 часа, в съответствие с изискванията на директивите на Европейския съюз.

Въз основа на проведеното обсъждане и единодушно гласуване “за”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект за решение за откриване на Факултет “Здравни грижи” в структурата на Медицински университет – Плевен, № 802-03-16, внесен от Министерския съвет на 29 август 2008 г.” Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Китов.

Уважаеми дами и господа, имате думата.

Заповядайте, господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз съм народен представител от Плевен и Плевенският медицински университет беше разкрит буквално пред очите ми, израсна и отдавна премина своята тинейджърска възраст, той е вече над 30 години доказало се висше учебно заведение за Централна Северна България, а и Северозападна България по подготовката на медицински кадри. Разкриването на този факултет е една обективна необходимост, потребност на пазара на труда именно в този сектор. Това е една ниша, в която в момента има сериозен вакуум - подготовката на медицински сестри, на акушерки, от който има дефицит в България.

От друга страна, създава се допълнителна възможност, допълнителен шанс на Медицинския университет в Плевен да подобри и своя, бих казал, международен научен и студентски обмен. Ние виждаме, че и в рамките на Европейския съюз се набират медицински сестри и акушерки от развити страни – членки на Европейския съюз. Мисля, че ръководството на университета много добре е напипало е проблема на модерното развитие на едно такова висше медицинско училище, каквото е Университетът в Плевен. Това прави чест на ръководството на Медицинския университет. Ние знаем, че университетът в последните години доказа, че той не е просто механично създадена учебна структура, а е медицинско учебно заведение, което има вече своето достойно място в академичната общност, особено с последните модерни технологии, които въведе в някои от видовете лечение. Това е особена заслуга на сегашното ръководство в лицето на проф. Горчев.

Всичко това са достатъчни аргументи не само да подкрепим в пленарната зала създаването на този факултет в университета, а да насърчим развитието и на други факултети в него, защото, за добро или лошо, при разпределението на тези учебни заведения на нашия Плевенски университет се пада най-голяма територия, която трябва да покрива и да обучава кадри и специалисти. В новите условия, колкото и да са мобилни хората, в това число и за образование, трябва да отчитаме българските реалности, а именно че все по-регионализирано става образованието, включително и висшето образование. Това е другият аргумент, поради който трябва да подкрепим разкриването на този факултет и неговото развитие.

Призовавам колегите народни представители да подкрепим тази чудесна инициатива. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илиевски.

Господин Китов, имате думата.

БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Разкриването на един факултет по здравни грижи на пръв поглед някак си не се свързва със състоянието в страната. Но не е така. От тази трибуна аз бих искал да предупредя, че бройката, наличните специалисти по здравни грижи в България вече слиза под критичния минимум и ако в европейските страни съотношението лекар – специалист по здравни грижи е 1:3,5, 1:4, тук е горе-долу 1:1,2, 1:1,5, което е много критично. Да не говоря, че по световните изисквания за добра медицинска практика на един специалист по здравни грижи би трябвало да се падат от 3 до 4 легла, нещо, което изобщо не е така в нашата страна.

Разкриването на един специализиран факултет по здравни грижи безспорно ще даде възможност за увеличаване на завършилите тази специалност, казвам не случайно завършилите, колеги, като им даде възможност те да бъдат квалифицирани на едно добро ниво. И дотук свършва доброто. Защото бедна България става донор на кадри за богата Европа.

Уважаеми колеги, с отношението, което има българската държава към специалистите по здравни грижи, впоследствие кара всички, особено младите колежки, които получават добра подготовка, такава, каквато ще получат в бъдещия факултет в Плевен, веднага след това да си стягат багажа и да отиват в Европа, където също има дефицит на кадри, това не е само наш проблем. По този начин ние ставаме донор на Европа.

Но, уважаеми колеги, възниква още един въпрос. Защо ние си позволяваме, след като в почти цяла Европа учат три години, спазвайки хорариума от 4600 часа, да ги караме те да учат четири години, с което оскъпяваме разходите на държавата, госпожо Добрева, и бъркаме в джоба на недотам богатите български граждани, които изпращат децата си да учат. Бъдете сигурни, една година повече е в тежест за всеки.

Разбира се, че трябва да спазваме изискванията, ние сме синхронизирали нашето законодателство, трябва да спазваме тези 4600 часа, но да съкратим обучението, което ще намали както разходите на държавата, така и разходите на българските граждани.

Завършвайки, бих искал да кажа, че да се обучават хората е много добро. Но след като бъдат обучени, държавата трябва да има едно категорично отношение към тях, за да ги накара да останат и да практикуват тук това, което са научили. Защото, повярвайте, в българските медицински учебни заведения образованието е изключително добро и нашите кадри – и лекари, и особено медицински сестри – са добре приети навсякъде. Но тенденцията става опасна. Затова, ако не се вземат необходимите мерки, не само в Плевен, което е една добра крачка, но и навсякъде да се разкрият тези факултети, бъдете сигурни, че няма да минем критичното ниво на съотношение в бройката на специалисти по здравни грижи в България.

Пожелавам ви „На добър път!”. Убеден съм, че Плевен ще даде едно много добро образование. Но дано да направим така, че да ги задържим след това в България, проф. Горчев.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Китов.

Има ли други желаещи за изказване?

Госпожо Джафер, заповядайте.

НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми колеги, изразявам личното си становище, както и решението на Парламентарната група на Движението за права и свободи да подкрепим този проект за решение. И докато при предходния проект ние обсъждахме едно очаквано, но некоректно отношение на съсловната организация по предложението, тук нещата са доста по-изчистени – имаме подкрепящо становище както на Министерството на образованието и науката и Министерството на здравеопазването, така и на съсловната организация - на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи. Аргументите са ясни и част от тях бяха споменати от преждеговорившите.

На първо място, закриването на колежите, което се случи в страната, и законовото изискване да уредим наличието на факултети или на филиали към медицинските университети. Мисля, че Плевен действително прави една важна крачка в тази насока, за да затвори цикъла и да покрие диапазона от специалности, които да предлага.

На второ място, много силен аргумент е намаляващият брой на медицински сестри и акушерки. Тук обаче ще си позволя да направя една реплика към уважавания председател на Комисията по здравеопазване и неговия призив, който отправи в края на изказването си. Не е проблем на ректорите на университети заплащането и задържането на медицинските сестри и акушерките в България. Те правят това, което могат да направят – да подобрят тяхното обучение и квалификация, да произвеждат наистина кадри, които са на европейско ниво. Затова плашещият израз, че с произвеждането на медицински сестри ставаме донори на Европа е проблем политически, проблем икономически и социален, а не проблем на обучението и на университетите. Така че тук при всички положения топката е в нашето поле.

Подкрепата на ректорите и Ректорския съвет не е маловажна, разбира се, и ние ще се съобразим с тази подкрепа. Остава действително големият въпрос за това обучение от четири години. Мисля, че е напълно възможно да обмислим варианта до края на този мандат законодателно да променим този срок от четири години. Защото, уважаеми колеги, няма здравомислещ млад човек или родител, който наистина да иска да инвестира в продължение на четири години за едно образование, за да бъде детето му медицинска сестра или акушерка със заплащане от 250-300 лева. Съвсем разумно е, има европейски страни, в които това обучение е в рамките на три години с хорариум от 4600 часа, както е изискването.

Така че по-скоро сме длъжници както на тези деца, така и на част от университетите. Затова ние ще подкрепим този проект за решение. Приветстваме усилията на ръководствата на двата университета да направят така, че нашите университети да предлагат достатъчно добри и квалифицирани кадри. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Джафер.

Господин Антонов, имате думата.

ВАСИЛ АНТОНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми дами и господа, колеги, уважаеми господа професори! Аз също ще подкрепя решението за Здравен факултет в Плевен, защото, както и предишното решение за факултета във Варна, е едно благородно решение. Сами разбрахме, че то е резултат от предишно изпълнение на Закона за здравето и на Постановление № 10 от 2007 г., в резултат на което бяха закрити филиалите в Русе и в Търново, касаещи Плевенския университет.

Това, което се случва сега, мисля, че е един справедлив акт и не само е благородно, но, подчертавам, и се обръщам и към колегите от опозицията да подкрепят това благородно решение.

Другите два въпроса, които и колежката преди мен, и господин Китов поставиха, действително са много остри и ние трябва да ги коментираме. Защото, първо, образованието 4 години за тази степен – “бакалавър”, и то не се касае само за тези благородни професии, които са в здравеопазването, а и други специализирани, действително поставят този въпрос – срокът на образование; часовете; заплащането; разходите както на държавата, така и на частните лица и на обучаващите се.

По отношение на въпроса за миграцията, това са може би най-динамичните кадри, които излизат след образование веднага зад граница, една голяма част от тях. Това е въпрос, който не е на Медицинския университет – Плевен, това не е въпрос, който е на Медицинския университет – Варна, той е остър въпрос на изпълнителната власт, той е остър въпрос и преди всичко на наши предитори.

Моля ви всички да подкрепим тези два проекта за решение. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.

Има ли други желаещи след господин Антонов да вземат отношение? Няма.

Обявявам дискусията и по тази точка от дневния ред за приключена. Гласуването ще бъде утре сутринта.

Преминаваме към:

ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЯНА В РЪКОВОДСТВОТО НА КОМИСИЯТА ПО ОТБРАНАТА.

Заповядайте, господин Илиевски, за да представите Проекта за решение.

РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам един Проект за решение за промяна в ръководството на Комисията по отбраната:

“Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

2. Избира Димитър Стоянов Дъбов за председател на Комисията по отбраната.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

Има ли желаещи за изказвания по този проект за решение? Няма.

Проектът за решение ще бъде гласуван утре.
Преминаваме към:

ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ.

Заповядайте, господин Цонев.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаема госпожо председател, ако ми позволите, първо едно процедурно предложение – във връзка с второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки да поканим в пленарната зала заместник-министърът на икономиката и енергетиката Ана Янева, изпълнителният директор на Агенцията за обществени поръчки Миглена Павлова, Галя Манасиева и Анастасия Венкова от същата агенция.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако няма възражения, моля квесторите да поканят в пленарната зала представителите на Министерството на икономиката и енергетиката и на Агенцията за обществените поръчки.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: “Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.”

По заглавието няма направени предложения.

Комисията подкрепя заглавието на законопроекта.

Комисията предлага § 1 да отпадне.

Комисията предлага § 2 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място като § 4, относно чл. 13.

По § 3 няма направени предложения.

Комисията предлага следната окончателна редакция на § 3, който става § 1:

“§ 1. В чл. 5 се създава ал. 3:

“(3) Обществените поръчки по ал. 1 се възлагат за срок до 4 години. По изключение срокът може да бъде определен на 5 години, като възложителят посочва мотивите за това в решението за откриване на процедура или обявлението за обществена поръчка.”

По § 4 има направено предложение от народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията и е отразено в следната окончателна редакция на § 4, който става § 2:

“§ 2. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2, изречение второ се изменя така: “Упълномощаването не може да се използва за разделяне на обществените поръчки с цел заобикаляне прилагането на закона.”

2. Създава се ал. 7:

“(7) Възложителите са длъжни да приемат вътрешни правила за възлагане на обществени поръчки, които съдържат реда за планиране и организация на провеждането на процедурите и за контрол на изпълнението на сключените договори за обществени поръчки.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези няколко параграфа? Няма.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя предложението за § 5, който става § 3.

Комисията предлага да се създаде нов § 4:

“§ 4. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 се създава т. 6:

“6. с предмет процесуална защита.”

2. В ал. 3 съюзът “и” се заменя със запетая, а след цифрата “4” се добавя “и 6”.”

Комисията подкрепя предложението за § 6, който става § 5, като предлага следната окончателна редакция:

“§ 5. В чл. 14, ал. 1 се правят следните изменения:

1. В т. 1 числото “1 800 000” се заменя с “2 150 000”, а числото “5 000 000” се заменя с “6 000 000”.

2. В т. 2 числото “150 000” се заменя със “180 000”.

3. В т. 3 числото “90 000” се заменя със “110 000”.

4. В т. 4 числото “30 000” се заменя със “110 000”.”

Комисията подкрепя предложението за § 7, който става § 6 със следната редакция:

“§ 6. В чл. 15, ал. 2 в текста преди т. 1 думите “по чл. 14 стойността на обществената поръчка” се заменят с “нейната стойност”.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма желаещи за изказвания.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя предложението за § 8, който става § 7.

Параграф 9 е обобщен вариант на другите законопроекти. Има дадени два варианта.

Има направено предложение на народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено.

Комисията предлага следната окончателна редакция на § 9, който става § 8:

„§ 8. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2:

а) в т. 3 след думата „сигнал” се добавя „може да”, а думите „обявления за откриване на процедури” се заменят с „решение за откриване на процедури, с които са одобрени обявления”;

б) в т. 8 думите „могат да” се заличават;

в) в т. 15 думите „по заявени критерии” се заличават, а накрая се добавя „чрез интернет страницата на агенцията”;

г) т. 22 се изменя така:

„22. осъществява съвместно с управляващите органи на оперативни програми предварителен контрол върху процедури за обществени поръчки, чиито стойности са равни или по-високи от посочените в регламента по чл. 45а, ал. 1 и се финансират напълно или частично със средства от европейските фондове;”

д) създават се т. 24, 25 и 26:

„24. осъществява предварителен контрол на решенията за откриване на процедури на договаряне без обявление на основание чл. 90, ал. 1, т. 3-9 и т. 12, издадени от възложителя по чл. 7, т. 1-4;

25. поддържа списък на лицата, за които с влязло в сила съдебно решение, е установено неизпълнение на договор за обществена поръчка;

26. поддържа списък на лицата, за които има констатации на Агенция за държавна финансова инспекция за нарушения при разходването на средства по програми на Европейския съюз.”

2. Алинея 5 се изменя така:

„(5) На интернет страницата на агенцията се публикуват:

1. информацията по ал. 2, т. 1, 6-8, 12, 13, 25 и 26;

2. утвърдените образци по ал. 2, т. 9;

3. общият терминологичен речник (CPV), изменен с Регламент (ЕО) 213/2008 на Комисията за изменение на Регламент (ЕО) 2195/2002 на Европейския парламент и на Съвета относно общия терминологичен речник, свързан с обществените поръчки (CPV), и на директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки, във връзка с ревизирането на CPV;

4. Регламента по чл. 45а, ал. 1 се публикува в интернет.”

3. Алинея 6 се изменя така:

„(6) Възложителите изпращат до изпълнителния директор на агенцията по електронен път решенията по ал. 2, т. 25 в 14-дневен срок от влизането им в сила.”

4. Създава се ал. 8:

„(8) Агенцията за държавна финансова инспекция изпраща до изпълнителния директор на агенцията ежемесечно по електронен път с електронен подпис списък на лицата по ал. 2, т. 26, който съдържа извършените от тях нарушения.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

Има ли изказвания по този текст в редакция на комисията? Няма желаещи.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията не подкрепя предложението на § 10 и предлага той да отпадне.

По § 11 има предложение на народния представител Йордан Цонев, което е прието от комисията.

Комисията предлага следната окончателна редакция на § 11, който става § 9:

„§ 9. Член 20а се изменя така:

„Чл. 20а. (1) Предварителният контрол по чл. 19, ал. 2, т. 22 обхваща:

1. проектите на решения за откриване и подлежащите на утвърждаване с тях обявления или покани за участие и документация за процедури за възлагане на обществени поръчки или конкурсни програми;

2. работата на комисията за провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки;

3. проекта на решението за избор на изпълнител на обществената поръчка.

(2) Контролът по ал. 1 включва:

1. изготвянето на предварителен доклад относно съответствието на документите по ал. 1, т. 1 с изискванията на този закон;

2. изготвяне на предварителен доклад за съответствие на техническите спецификации от документацията по ал. 1, т. 1 с:

А) специфичните изисквания на съответния нормативен акт и изискванията по този закон;

Б) одобрения проект по конкретната Оперативна програма.

3. участие на наблюдатели по време на заседанията на комисията и изготвяне на доклад за законосъобразност на нейната работа;

4. участие на експерти от управляващите органи на оперативните програми или съответно междинно звено като членове в комисиите за провеждане на обществени поръчки;

5. съгласуване на проекта на решението за избор на изпълнител на обществената поръчка.

(3) Контролът по ал. 2, т. 1 и 3 се осъществява от Агенцията за обществени поръчки, а този, по ал. 2, т. 2, 4 и 5 от управляващите органи на оперативните програми или от упълномощени от тях междинни звена. Координацията по контрола се извършва от управляващите органи по оперативните програми.

(4) Докладът по ал. 2, т. 2 се изготвя от външни експерти, притежаващи знания в съответната област и се предоставя на управляващия орган. Външният експерт, изготвил доклада, участва като член или консултант в комисията за провеждане на процедурата за възлагане на обществената поръчка.

(5) Експертите по ал. 4 се определят с обществена поръчка от управляващите органи или междинните звена на съответната оперативна програма.

(6) Експертите по ал. 4 не могат да участват в изготвянето на документацията, която оценяват, както и в изпълнението на обществената поръчка.

(7) В случай, че в докладите по ал. 2, т. 1-3 са направени констатации за незаконосъобразност, те следва да съдържат и препоръки за тяхното отстраняване.

(8) Препоръките по ал. 7 не са задължителни за възложителя, но при неизпълнението им, управляващият орган отказва финансиране на съответния проект.

(9) Условията и редът за упражняване на контрола по ал. 1 се определят с акт на Министерския съвет.”

Комисията предлага да се създаде нов § 10:

„§ 10. Създава се чл. 20б:

„Чл. 20б. (1) За осъществяване на контрола по чл. 19, ал. 2, т. 24 възложителите са длъжни да изпращат в агенцията решенията за откриване на процедурите и утвърдената с тях покана, както и доказателствата, свързани с избора на тази процедура.

(2) Условията и редът за упражняване на контрола по ал. 1 се определят в правилника за прилагане на закона.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.

Има ли желаещи за изказвания по тези няколко текста, които председателят на комисията представи? Не виждам желаещи.

Господин Цонев, в комисията сте постигнали безспорни редакции.

По § 12 няма предложения.

Комисията подкрепя текста на вносителя. Той се преномерира като § 11.

По § 13 също няма предложения, но комисията предлага следната окончателна редакция. Този параграф се преномерира като § 12:

„§ 12. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова т. 4:

„4. информация за изпълнените договори за обществени поръчки;”

2. Досегашната т. 4 става т. 5.

Комисията подкрепя предложението за § 14, който става § 13.

Комисията предлага следната окончателна редакция на § 15, който става § 14.

„§ 14. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2:

а) в т. 4 думите „номенклатурата на Класификатора на обществените поръчки” се заменят с „Общия терминологичен речник (CPV)”;

б) в т. 6 в началото се добавя „критериите за подбор включващи”;

в) в т. 9 накрая се добавя „при открита процедура”;

г) в т. 10 накрая се поставя запетая и се добавя „а при критерии” икономически най-изгодната оферта” – и показателите за комплексна оценка с тяхната относителна тежест или подреждането им по важност в низходящ ред, когато по обективни причини е невъзможно да се посочи относителната им тежест;”

д) в т. 15 накрая се добавя „или на заявленията за участие”.

2. В ал. 3 т. 4 се отменя.

3. Създава се ал. 7:

„(7) Когато избраният критерий е икономически най-изгодна оферта, възложителите нямат право да включват като показатели за оценка на офертата критериите за подбор по ал. 2, т. 6.”

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията предлага следната окончателна редакция на § 16, който става § 15:

“§ 15. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 3:

“(3) Възложителят прилага методиката по ал. 1, т. 7 по отношение на всички, допуснати до оценка оферти, без да я променя.”

2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея в изречение първо думата “изработване” се заменя с “копиране”.

3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея изречение първо се изменя така:

“Документацията за участие може да се закупува до 10 дни преди изтичане на срока за получаване на офертите или заявленията, а в случаите по чл. 76, ал. 3 и чл. 86, ал. 3 – до 3 работни дни.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.

Господин Мартин Димитров има изказване по този текст.

МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа! В § 16, чл. 28, ал. 1, т. 3 е направено предложение, което е доста разумно и не е намерило подкрепата на Комисията по икономическата политика. Странно защо!

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Димитров, двата варианта ли имате предвид?

МАРТИН ДИМИТРОВ: Не, имам предвид § 16, редакцията го е пропуснала в крайна сметка.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: От текста на вносителя ли?

МАРТИН ДИМИТРОВ: Да.

Господин Цонев, остава ли този текст “Не се допускат за оценка показатели за време.”?

Абсолютно съм прав, колеги. Моето безпокойство е основателно. Какъв е проблемът в практиката в момента? Явяват се фирми, печелят обществени поръчки и са заявили много по-кратки срокове за изпълнение на дадена поръчка.

Примерно един мост може да се построи за 2 години, но една фирма дава четири пъти по-висока цена и казва, че този мост ще го направи за 6 месеца. Всяка друга нормална фирма, която наистина строи мостове, знае, че мостът се прави за 2 години. Фирмата, която е предложила 6 месеца, показателят за време в методологията за оценка има висока стойност и печели поръчката. После като започва да строи моста, разбира се, не го строи за 6 месеца, а пак го строи за 2 години, обаче на много по-висока цена и е спечелила обществената поръчка.

Така че това е много важен ключов момент от практиката, затова не трябва да има показатели за време. Те изкривяват ужасно много методологията и се получават практики да печелят фирми, които не са по-конкурентни и дават по-лоши оферти.

Когато опре утре до гласуване, дами и господа, изключително много ще настоявам да отпаднат всякакви показатели за време в методологията. Пак ви казвам, от практиката имам страшно много оплаквания за злоупотреби в тази насока.

Логиката трябва да бъде обратната. Самият заявител трябва да казва какъв е срокът за изпълнение на поръчката, а не може кандидатите да определят някакви срокове, които не се спазват по никакъв начин, след това да няма санкции или санкциите са несериозни. Изключително големи изкривявания се получават по този начин.

От господин Цонев пак ни се дава тук обяснение, че понеже го имало в някаква европейска директива, трябвало да го има и тук. Имайте предвид, аз говорих и с различни експерти, че този текст спокойно може да го няма и ще направи ситуацията много по-прозрачна. Ако идеята на този закон е да печели наистина най-добрата оферта, не трябва да има показатели за време в критериите, иначе ще продължат тези изкривявания. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За да бъдем точни и да го подложим утре за гласуване, нека да уточним, за да се отрази.

МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо председател, имаме два законопроекта, които са обединени. Аз настоявам ал. 2, както е внесена от единия вносител за промени в Закона за обществените поръчки, да бъде подложена на гласуване, а редакцията на комисията си е нещо отделно. Имам право на подобна процедура утре.

Алинея 2 казва следното:

“(2) Показателите по ал. 1, т. 7 трябва да са еднозначно оценими и да влияят по еднакъв начин при оценката на офертите. Не се допускат за оценка показатели за време.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, това нещо да бъде включено в редакцията на комсията.

МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, това е много разумен текст и да бъде включен в редакцията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.

Господин Цонев, заповядайте.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.

Аз ще отговарям на всички изказвания относно текстовете, тъй като законът беше много подробно обсъждан и правен в продължение на цяла седмица с работната група, с вносителите на другите законопроекти и предложенията, които бяха направени. Обсъждахме всяка възможност да подобрим тези процедури, в това число и тази възможност.

В началото и аз бях за това да отпадне срокът, тъй като има рецидиви, има и лоша практика. Но в хода на обсъждането си промених мнението и приех, че трябва да остане “време”, защото при всички процедури за обществени поръчки факторът “време” не играе, а той играе само при една процедура и това е, когато става въпрос за икономически най-изгодна оферта.

В този случай ние сме преписали буквално текста на директивата, който не ви съветвам да го променяме, господин Димитров, тъй като не е никак рядка практиката да ни връщат законопроекти, за да ги променим в съответствие с директивата.

И сега ви чета текста от директивата:

“Икономически най-изгодна оферта е тази оферта, която отговаря в най-голяма степен на предварително обявените от възложителя показатели и тяхната тежест, пряко свързани с обекта на обществената поръчка по отношение на качество, цена, технически преимущества, естетически и функционални характеристики, характеристики, свързани с опазване на околната среда, оперативни разходи, гаранционно обслужване, техническа помощ, срок за изпълнение и други.”

Направихме справка и с Дирекцията в Брюксел – изрично срокът за изпълнение при този метод е задължителен. Мога да ви дам и много примери, но ви уверявам, че подходих с Вашата мисъл към това предложение. Смятам, че това е задължително да остане при тази процедура, за да бъдем в съответствие с изискванията на директивата.

Това – първо.

Второ, искам да знаете, че по-нататък в тялото на закона ще видите, че сме включили всички възможни методики, които се обявяват предварително, в това число и въпросното предложение, което правите, тяхната тежест, тяхната стойност, начинът, по който се изчислява, и всичко онова, което има отношение към прозрачността и към затваряне на възможните корупционни практики, или, да се изразя по-меко, опити за заобикаляне на процедурата.

Смятам, че сме намерили оптималното решение, въпреки че Вие няма да сте удовлетворен вероятно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика думата има господин Димитров.

МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): С цялото си уважение към Вас, господин Цонев, искам да направя едно уточнение. Преди две години пак в тази зала в два закона бяха вкарани процедурите “състезателен диалог” и “ограничена процедура” отново с аргументите, че било европейска практика и ние няма как да не се съобразим с нея. Година и половина по-късно със сериозен напредък в Комисията по икономическата политика тези текстове отпаднаха. Тук имаме подобна ситуация. Това изискване на директивата не е задължително. То може да бъде интерпретирано по различен начин. Аз веднага ви казвам възможна интерпретация.

Самият възложител може да определя срока за изпълнение на поръчката в самото начало, а не различните участници да казват за колко време могат да построят въпросния мост, какъвто пример ви дадох, при което се получава много сериозни изкривявания.

На мен ми сигнализираха за множество случаи, в които се появяват изкривявания и аз смятам, че като отговорни хора като можем да направим нещо да намалим злоупотребите, не би трябвало да пропуснем тази възможност.

Госпожо председател, отново настоявам утре парламентът отделно да гласува този текст. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, това ще бъде гласувано.

Заповядайте за дуплика, господин Цонев.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Димитров, относно състезателния диалог: след като направихме справка, спомням си, че когато приемахме процедурата „състезателен диалог”, опозицията на трибунката – тя беше там, каза, че това е широко отворена врата за корупционни практики и направи съвместно официално изявление по тази тема. Две години по-късно, когато в Комисията по икономическа политика се гласихме да махнем тази процедура, при направената официална справка, която прочетох в Комисията по икономическа политика, Вие не сте неин член и не присъствахте, се оказа, че широко отворената врата възложителите не са я използвали нито веднъж за две години. Нито веднъж не са прибягнали до „корупционната процедура” състезателен диалог!

Разбирате ли ме какво Ви казвам? Поне веднъж наведете глава пред фактите и кажете: да, о`кей, съгласен съм! Все пак когато човек води някакъв спор, би трябвало в определени моменти да прави крачка встрани и назад, когато фактите говорят. Щом една процедура не е била използвана нито веднъж, значи или не отваря корупционни механизми, както Вие казвате, или нещо сме се объркали с определението.

МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Защо сте я въвели тогава?

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Защото е процедура, която засяга едни по-сложни обявявания на обществени поръчки, до които не сме достигнали. Не е корупционна процедура.

Но да Ви кажа още един аргумент, и с това приключвам, относно срока. При изпълнение на големи обществени поръчки, особено инфраструктурни, има фирми, и то мощни европейски фирми, които са вложили пари в технология и в ноу-хау, която им дава предимство в срока за изпълнение. Това е описано и в случаи, в които се протестира по наши обществени поръчки. Има фирми, които са вложили пари и ноу-хау в технологии, които дават едно-единствено предимство: срок и бързина на изпълнението. Вие им игнорирате това предимство, а те са вложили десетки стотици милиони в такива технологии.

Ето по тази причина дори и само този факт е достатъчен да не зачеркваме заради нашите балкански практики това, в което хората инвестират.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

Обявявам 30-минутна почивка до 11,40, след което ще продължим със Законопроекта за обществените поръчки. (Звъни.)
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Уважаеми колеги, откривам пленарното заседание след почивката.

Господин Цонев, до § 16 по вносител текстовете са представени.

Сега продължаваме с § 17.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 17 няма предложения.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 16.

По § 18 на вносителя има направено предложение от народния представител Йордан Цонев, което е прието.

Комисията предлага следната окончателна редакция на § 18, който става § 17:

„§ 18. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:

1. 
   В ал. 2 думата „трима” се заменя с „петима”;
   
2. 
   Алинея 3 се изменя така:
   

3. 
   Създава се нова ал. 4:
   

4. 
   Досегашната ал. 4 става ал. 5.
   
5. 
   Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така:
   

6. 
   Досегашната ал. 6 става ал. 7.”
   

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става  § 18.

По § 20 няма направени предложения.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 19.

По § 21 няма предложения.

Комисията предлага следната окончателна редакция на § 21, който става § 20:

„§ 20. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2, изречение първо, накрая се поставя запетая и се добавя: „която включва допустимите за него стойности в цифрово изражение и оценката му в предварително определени граници”.

2. Алинея 3 се изменя така:

„(3) Критериите по ал. 1 се прилагат за оценка на офертите, които:

1. отговарят на предварително обявените от възложителя условия и

2. са подадени от участници, за които не са налице обстоятелства по чл. 47, ал. 1 и 5 и посочени в обявлението обстоятелства по чл. 47, ал. 2 и които отговарят на изискванията за финансово и икономическо състояние, технически възможности и квалификация.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания по параграфи от 17 до 20? Няма.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има предложение на народния представител Йордан Цонев за § 21а.

Комисията подкрепя предложението, като предлага окончателна редакция на § 21а, който става § 21:

„§ 21. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1, т. 7 след думите „чл. 42” се поставя запетая и се добавя „ал. 1”.

2. Създава се нова ал. 2:

„(2) Възложителят може да прекрати процедурата с мотивирано решение, когато:

1. е подадена само една оферта или заявление за участие;

2. има само един допуснат кандидат или участник или само една оферта отговаря на предварително обявените условия от възложителя.”

3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „по ал. 1” се добавя „или 2”.

4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.

5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея след думите „по ал. 1, т. 3, 5 и 6” се добавя „или ал. 2”, а накрая се добавя „или 2”.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания по новия § 21а, предложен от народния представител Йордан Цонев, който става § 21? Няма.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.

Комисията предлага следната окончателна редакция на § 23:

„§ 23. В чл. 43:

1. 
   В ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
   

б) създава се т. 3:

„3. при изменение на държавно регулирани цени, когато основен предмет на договора за обществена поръчка е дейност, чиято цена е обект на държавно регулиране и срокът му на изпълнение е над 12 месеца.”

2. 
   Създава се нова ал. 3:
   

3. 
   Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
   

„§ 24. Член 45а се изменя така:

„Чл. 45а. (1) Когато обществените поръчки имат стойности равни или по-високи от определените с регламент на Европейската комисия, издаден на основание чл. 69 от Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно координирането на процедурите за възлагане на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и чл. 78 Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки, възложителите са длъжни да изпращат за публикуване, освен в Република България и в „Официален вестник” на Европейския съюз следните документи:

1. предварителните обявления или съобщения за публикуване на предварителни обявления в профила на купувача;

2. предварителните обявления – покани;

3. обявленията за откриване на процедури;

4. информацията за сключени договори или за рамкови споразумения;

5. информацията за проведените конкурси за проект;

6. опростените обявления за обществени поръчки в рамките на динамичните системи за доставки.

(2) В регламента по ал. 1 се определят и стойностите на обществените поръчки за доставки на стоки по Приложение № 4, възлагани от възложители в областта на отбраната.

(3) Възложителите са длъжни да изпращат по реда на ал. 1 и обявленията за създаване на системи за предварителен подбор.

(4) Възложителите могат да изпращат документите по ал. 1 и ал. 3 до „Официален вестник” на Европейския съюз по пощата, по факс или по електронен път, а в случаите по чл. 76, ал. 3 и чл. 86, ал. 3 – по факс или по електронен път. Съобщението по ал. 1, т. 1 се изпраща по електронен път.

(5) Възложителите не могат да публикуват предварителни обявления в профила на купувача преди датата на изпращане на съобщението по ал. 1, т. 1 за публикуване в „Официален вестник” на Европейския съюз.

(6)  Документите, изпратени по електронен път и тези, в случаите по чл. 76, ал. 3 и чл. 86, ал. 3 се публикуват в „Официален вестник” на Европейския съюз не по-късно от пет дни след изпращането им. Документи, които не са изпратени по електронен път се публикуват не по-късно от 12 дни след тяхното изпращане. В изключителни случаи по искане на възложителя по чл. 7, т. 5 или 6 документи, изпратени по факс, се публикуват в 5 дневен срок.

(7) Документите по ал. 1 и 3 се изпращат за публикуване в „Официален вестник” на Европейския съюз на български език, съгласно образци, утвърдени с регламент № 1564/2005 на Комисията от 7 септември 2005 г. за установяване на стандартни формуляри за публикуването на обявления в рамките на процедурите за възлагане на обществени поръчки в съответствие с Директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. (Обн. ОВ, L257/1 от 1.10.2005 г.) Версията на български език се счита за единственият автентичен текст.

(8) Възложителите са длъжни да изпращат за публикуване в „Официален вестник” на Европейския съюз документите по ал. 1 и ал. 3 не по-късно от изпращането им за публикуване в Република България. В документите, изпратени за публикуване в страната се посочва и датата на изпращане до „Официален вестник”.

(9) Възложителите са длъжни да:

1. попълват една и съща информация в документите, които изпращат до „Официален вестник” на Европейския съюз, и в тези до „Държавен вестник” и Регистъра на обществените поръчки;

2. представят при поискване доказателства за датите, на които са изпратени документите и потвърждението за датата на публикуването им, предоставено от „Официален вестник” на Европейския съюз.

(10) При различие между информацията, обнародвана в „Държавен вестник” и в „Официален вестник” на Европейския съюз, за вярна се смята информацията, публикувана в „Официален вестник”.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания от § 22 до § 24 включително по новата редакция. Няма желаещи.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма направени предложения по този параграф.

Комисията предлага следната окончателна редакция на § 25:

„§ 25. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 4 се изменя така:

„(4) Когато кандидатите или участниците са юридически лица, изискванията на ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2, когато е посочено от възложителя в обявлението, се отнасят, както следва:

1. при събирателно дружество – за лицата по чл. 84, ал. 1 и чл.89, ал. 1 от Търговския закон;

2. при командитно дружество – за лицата по чл. 105 от Търговския закон без ограничено отговорните съдружници;

3. при дружество с ограничена отговорност – за лицата по чл. 141, ал. 2 от Търговския закон, а при еднолично дружество с ограничена отговорност – лицата по чл. 147, ал. 1 от Търговския закон;

4. при акционерно дружество – за овластените лица по чл. 235, ал. 2 от Търговския закон, а при липса на овластяване – за лицата по чл. 235, ал. 1 от Търговския закон;

5. при командитно дружество с акции – за лицата по чл. 244, ал. 4 от Търговския закон;

6. във всички останали случаи – за лицата, които представляват кандидата или участника.”

2. В ал. 5 след думата „длъжност” се добавя „включително прокурист или търговски пълномощник”.

3. В ал. 9 числото „2” се заменя с „посочените в обявлението обстоятелства по ал. 2”.

4. Създава се ал. 10:

„(10) Възложителите, за които се прилага чл. 23, ал. 4 от Закона за Търговския регистър, не могат да изискват представяне на документите по ал. 9, когато те се отнасят за обстоятелствата, вписани в Търговския регистър.”

Комисията предлага § 26 да отпадне.

По § 27 няма направени предложения.

Комисията предлага следната окончателна редакция на § 27, който става § 26:

„§ 26. В чл. 56, ал. 1 т. 1 се изменя така:

„1. копие от документа за регистрация или единен идентификационен код, съгласно чл. 23 от Закона за Търговския регистър, когато участникът е юридическо лице или едноличен търговец; копие от документа за самоличност, когато участникът е физическо лице;”.

Комисията подкрепя предложението за § 28, който става § 27.

Комисията подкрепя предложението за § 29, който става § 28.

По § 30 няма предложения.

Комисията предлага следната окончателна редакция на § 30, който става § 29:

„§ 29. В чл.68 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинеи 4 и 5 се изменят така:

„(4) Действията на комисията по ал. 3 са публични и на тях имат право да присъстват участниците в процедурата или техни упълномощени представители, както и представители на средствата за масова информация и на юридически лица с нестопанска цел.

(5) При отварянето на офертите най-малко трима членове на комисията подписват плика с предлаганата цена, а когато критерият за оценка е икономически най-изгодната оферта, се подписват и всички приложения, които комисията ще оценява съгласно обявените показатели. Независимо от избрания критерий, комисията предлага по един представител от присъстващите участници да подпише пликовете с предлагана цена на останалите участници.”

2. В ал. 6 след думите „съответствието на” се добавя „участниците и на”, а след думата „офертите” се добавя „им”.

3. Създава се ал. 8:

„(8) Възможностите по ал. 7 не могат да се използват за попълване на офертите с документи, които са били изискани от възложителя, но не са представени от участниците, както и за промяна на предложения от подадените оферти.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предлагам да спрем дотук.

Уважаеми колеги, има думата народният представител Мартин Димитров – от § 25 до § 30 включително.

МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Оставам с впечатлението, че в § 30, който става § 29, отпада изричното изискване за три валидни оферти. Господин Цонев, надявам се Вие да го разсеете.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Отпада.

МАРТИН ДИМИТРОВ: Отпада – потвърждавате моето безпокойство. До мен дойдоха сигнали за обществени поръчки, които се правят така, че да има само една фирма, която да може да подаде въобще оферта.

Ако отпадне това изискване за три валидни оферти, ще продължи същата практика да се преписват, да речем, данните от една бутилка вино при формирането на обществена поръчка, така че предварително да е ясно кой е победителят.

Господин Цонев, този текст много ме притеснява и се надявам Вие да обосновете пред Народното събрание какви са били мотивите този текст да отпадне. Още повече, той действа в сегашния Закон за обществените поръчки.

Най-важното, което би трябвало да гарантира Законът за обществените поръчки, е конкуренцията, защото по начина, по който сте записали сега законопроекта, от самото начало ще се влиза в процедура на пряко договаряне. Една оферта и се договарят с един-единствен кандидат. Ще имаме отново много казуси, при които самият организатор на обществената поръчка ще пише така условията и заявлението, че да има само една фирма, която да може да подаде оферта. Пак ви казвам, този текст много сериозно ме безпокои.

Виждате, че има предложение по § 30, което не е възприето в ал. 8. Затова чисто процедурно предлагам ал. 8 да бъде подложена утре на отделно гласуване, господин председател, и трите валидни оферти да останат. Алинея 8 по вносител, която незнайно за мен е отпаднала след редакцията на комисията, утре да бъде подложена на самостоятелно гласуване от Народното събрание. Така ще проверим каква част от българския парламент мисли наистина за конкурентни, състезателни и прозрачни процедури и каква част има нещо друго предвид. Аз се надявам Комисията по икономическата политика да обоснове това свое решение. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.

Господин Цонев, имате думата.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров, въпреки че това не е реплика, се обръщам към Вас. Това е другото предложение, по което водихме сериозен дебат в работната група и после в комисията. Няма да се позовавам на директивите, защото няма никакъв смисъл. Факт е, че го има.

Впрочем това не е по вносител, а предложение на един от вносителите. Така че ние не предлагаме да отпадне, а това са просто варианти.

По тази тема гледахме статистика, правихме най-различни предположения и разигравахме възможни варианти. Аз не отричам, че има такива случаи – Вие сте прав, ние също имаме такива сигнали. Но категоричното отпадане, ако е една оферта, би означавало 11 хил. обществени поръчки годишно, които се увеличават с темп около 20% годишно. За голяма част от тях, много по-голяма част от тази, по която има корупционни практики, действително има само една оферта, просто защото поръчката е малка – някъде из страната, където не представлява интерес и наистина има просто един кандидат. Други не се явяват, не защото условията предполагат точно този кандидат. Въпреки че има и такива случаи, ние също ги гледахме.
Затова ние възприехме следния модел. Първо се запитахме какво ще стане, ако възприемем при една оферта процедурата да се прекрати. Каква е втората стъпка, защото иначе е видно, че интересът е въпросната процедура да бъде проведена, затова се казва „процедура по обществена поръчка”, защото тя трябва да погаси някакъв обществен интерес.

Има една оферта. По закон комисията казва: „тази процедура се прекратява” и тя се изправя пред следваща стъпка – отново да я обяви. Какво да регламентираме ние в закона? Че ако офертата е отново една, обществената поръчка пак не може да бъде изпълнена?!

Предложението на вносителите тук беше вторият път да може с една оферта. Какво означава това? Това означава да правим по две процедури, за да стигнем до един и същи резултат.

Затова ние предвидихме по-мека стъпка, като оставихме правото на възложителя, в който вече, както добре знаете, има външни експерти, които се подават от съответните браншови, професионални работодателски организации, има и контрол от страна на Агенцията за обществените поръчки, има и предварително обявяване на всички условия за участие в процедурата, има и обосновка защо избират даден вид процедура и агенцията може да откаже, да им направи аргументирано предложение, че същността на тази поръчка не отговаря на избора на този вид процедура; със заложените няколко такива прага считаме, че без да спираме процеса на обявяване, възлагане и изпълнение на обществени поръчки, това ще доведе до намаляване на тези рецидиви.

Споделям Вашите съображения, но не смятам, че е удачно, тъй като случаите на злоупотреби, поне сигнализираните на нас, вероятно същите са и до Вас, са пренебрежимо по-малки от случаите, в които наистина има само един кандидат.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за реплика.

МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, съжалявам, че малка част от вас присъстват днес на този много важен дебат.

Господин председател, настоявам ал. 8 утре да бъде подложена отделно на гласуване...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Отбелязах го.

МАРТИН ДИМИТРОВ: ... тъй като, с цялото ми уважение към Вас, господин Цонев, аз в случая не приемам Вашите аргументи.

Искам да ви кажа и нещо друго. Извън корупционните притеснения, с Вас често в Комисията по икономическата политика при дебатите, които водим, поставяме въпроса за икономическата ефективност. Такава може да има при обществена поръчка, която има конкуренция.

Факт е, че в момента при 11 хил. обществени поръчки е подадена само една оферта, нищо не означава в момента, защото българската икономика тепърва се развива. Надявам се, че тя ще става все по-голяма, ще има все по-голяма средна класа и ще има все по-голяма конкуренция. Така че това, че досега се е случвало нещо подобно, не означава, че така ще бъде и в бъдеще. Всички се надяваме българската икономика да върви нагоре и да има все повече фирми и все по-голяма конкуренция, за което и ние законодателно трябва да помагаме, с каквото можем.

Но би си загубило смисълът едно нещо да се нарича обществена поръчка, ако там има само една оферта. Тази работа не е обществена поръчка, а има други имена, които сега няма да използвам. И ако ние като парламент насърчаваме тази работа, толкова по-зле за българския парламент.

Напротив, нашата цел трябва да бъде следната: винаги да стимулираме конкуренцията, винаги да има поне три валидни оферти. И това е изпълнимо и възможно.

А в случаите, когато въпреки нашето желание като законодатели това не се получава, решението е наистина да има нова процедура. И тогава вече може да се допусне само една оферта.

Може да Ви звучи бюрократично и сложно, но в крайна сметка каква е нашата цел като парламент? Нашата цел като парламент е чрез този закон да накараме при обществените поръчки да има конкуренция, за да могат общините, държавата и всички възложители да постигнат най-добри условия и най-добри цени – това е нашата цел. Ние не би трябвало да имаме друга цел.

Така че, уважаеми колеги, поддържам своето предложение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.

Има ли други изказвания? Не виждам.

Господин Димитров, отбелязах си Вашето предложение за ал. 8 по вносител да се гласува отделно.

Заповядайте, господин Цонев.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ние сме на § 31 по вносител.

Параграф 31 става § 30 със следното предложение на комисията за окончателна редакция:

„§ 30. Създава се чл. 69а:

„Чл. 69а. (1) Пликът с цената, предлагана от участници, чиито оферти не отговарят на изискванията на възложителя, не се отваря.

               (2) Когато критерият е икономически най-изгодна оферта, комисията отваря плика с предлаганата цена, след като е разгледала офертите и е извършила оценяване по всички други показатели, което е отразено в подписан от членовете на комисията протокол.

               (3) Възложителят е длъжен да обяви по подходящ начин датата, часа и мястото на отваряне и оповестяване на ценовите оферти. При отварянето на плика с предлаганата цена имат право да присъстват участниците в процедурата или техни упълномощени представители, както и представители на юридически лица с нестопанска цел и средствата за масова информация.

               (4) Когато критерият за оценка е икономически най-изгодна оферта, преди отварянето на ценовите оферти комисията съобщава на присъстващите лица по ал. 3 резултатите от оценяването на офертите по другите показатели.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 31.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 33, който става § 32.

Комисията предлага следната окончателна редакция на § 34, който става § 33:

„§ 33. В чл. 77, ал. 3 се правят следните изменения:

1. Точка 1 се изменя така:

„1. копие от документа за регистрация или единен идентификационен код, съгласно чл. 23 от Закона за търговския регистър, когато участникът е юридическо лице или едноличен търговец;

2. копие от документа за самоличност, когато участникът е физическо лице.”.

2. В т. 2 думите „ал. 1, 2 и 5” се заменят с „ал. 1 и 5, както и за обстоятелствата по чл. 47, ал. 2, когато това е посочено в обявлението”.”

Комисията предлага следната окончателна редакция на § 35, който става § 34:

„§ 34. В чл. 79, ал. 2 изречение второ се изменя така:

„Кандидатите или техни упълномощени представители, както и представители на средствата за масова информация и на юридически лица с нестопанска цел имат право да присъстват при отваряне на заявленията.”

Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 36, който става § 35.

Комисията предлага следната окончателна редакция на § 37, който става § 36:

„§ 36. В чл. 83а се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 4:

              „(4) Решението по ал. 3 се взема въз основа на предложение на назначена от възложителя комисия с участието на негови експерти, най-малко един външен независим консултант и най-малко двама външни експерти, включени в списъка по чл. 19, ал. 2, т. 8 и поне един външен независим консултант, като всички следва да имат квалификация в съответствие с предмета на поръчката.”

2. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 37.

По § 39 няма предложения.

Комисията предлага следната окончателна редакция на § 39, който става § 38:

„§ 38. В чл. 83д точка 4 се изменя така:

„4. методиката за определяне на оценката по всеки показател и методиката за определяне на комплексната оценка на офертата, когато критерият за оценка е „икономически най-изгодна оферта”.”

Комисията предлага § 40 да отпадне.

Комисията предлага § 41 да отпадне.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 42, който става § 39.

Комисията предлага следната окончателна редакция на § 43, който при преномерацията става § 40:

„§ 40. В чл. 88, ал. 2 изречение второ се изменя така:

„Кандидатите или техни упълномощени представители, както и представители на средствата за масова информация и на юридически лица с нестопанска цел имат право да присъстват при отваряне на заявленията.”

„§ 41. В чл. 90, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 2 думата „кандидатите” се заменя с „участниците”.

2. В т. 7 след думите „договарянето на” се добавя „класирания участник или на”.”

Комисията предлага § 45 да отпадне.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 42.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 47, който става § 43.

Комисията предлага § 48 да отпадне.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Цонев.

Колеги, имате думата по параграфи от 31 до 48 включително по вносител. Чухте представянето на текстовете на параграфите. Има параграфи с нова редакция, има предложения на комисията за отпадане на няколко параграфа по вносител.

Имате думата. Няма предложения.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията предлага да отпадне § 49 по вносител.

Комисията предлага следната окончателна редакция на § 50, който става § 44:

„§ 44. В чл. 120а ал. 2 се изменя така:

„(2) Нищожен е договор, който е сключен:

1. без процедура за възлагане на обществена поръчка, въпреки наличието на основания за провеждането й;

2. преди изтичане на срока за обжалване на решението за определяне на изпълнител;

3. преди влизане в сила на определението по искането за налагане на временна мярка и при установено нарушение на процедурата за възлагане на обществена поръчка.”

Комисията предлага § 51 да отпадне.

Комисията предлага следната окончателна редакция на § 52, който става § 45:

„§ 45. В чл. 121, ал. 6 се създава т. 5:

„5. жалбата е оттеглена преди образуването му.”

Комисията предлага следната окончателна редакция на § 53, който става §46:

„§ 46. В чл. 121а се правят следните изменения:

1. В ал. 2 числото „50 000” се заменя с „500 000”.

2. В ал. 3 числото „50 000” се заменя с „500 000”.”

Комисията предлага § 54 да отпадне.

Комисията предлага § 55 да отпадне.

Комисията предлага § 56 да отпадне.

Параграф 57 – също.

Комисията предлага следната окончателна редакция на § 58, който става § 47:

„§ 47. В чл. 122г се правят следните изменения и допълнения:

1. 
   В ал. 1 се създава т. 3:
   

2. 
   Алинея 3 се изменя така:
   

Комисията предлага § 59, 60 и 61 по вносител да отпаднат.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, имате думата за изказвания по текстовете от § 49 до § 61 включително, по вносител. Няма желаещи.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията предлага следната окончателна редакция на § 62, който става § 48:

„§ 48 В чл. 122 след думите „по чл. 122г” се добавя „и определенията по чл. 122, ал. 3 и чл. 122ж, ал. 1”.”

По § 63 има направено предложение от народния представител Йордан Цонев.

Комисията подкрепя това предложение като окончателна редакция на § 63, който става § 49:

„§ 49. В чл. 128 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите „от 2000 до 10 000 лв.” се заменят с „от 10 000 до 30 000 лв.” и след тях се добавя „или с глоба в размер от 2000 до 8000 лв.”, а накрая думите „от 200 до 1000 лв.” се заменят с „от 2000 до 8000 лв.”.

2. Създава се ал. 2:

„(2) Наказанията по ал. 1 се налагат и на възложител, който наруши забраната по чл. 8, ал. 2, изречение второ.”

Комисията подкрепя предложението на народния представител Йордан Цонев като окончателна редакция на § 64, който става § 50:

„§ 50. В чл. 128а думите „от 1000 до 2000 лв.” се заменят с „от 2000 до 3000 лв.” и след тях се добавя „или с глоба в размер от 1000 до 2000 лв.”, а накрая думите „от 200 до 1000 лв.” се заменят с „от 1000 до 2000 лв.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Цонев, извинявайте, тази редакция я няма в текста, който аз следя тук.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, моето предложение е новата редакция на комисията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не е дадено с получерен текст, но то става окончателната редакция на комисията. Моля това да бъде отбелязано за протокола.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 65 по вносител по същия начин, както и по предишните два параграфа, има направено предложение от народния представител Йордан Цонев, което комисията предлага за окончателна редакция на този параграф, който става § 51:

„§ 51. В чл. 128б след думите „ал. 5” се добавя „и 7”, думите „от 2000 до 10 000 лв.” се заменят с „от 7000 до 25 000 лв.” и след тях се добавя „или с глоба в размер от 2000 до 7000 лв.”, а накрая думите „от 500 до 3000 лв.” се заменят с „от 2000 до 7000 лв.”.

По § 66 има направено предложение от народния представител Йордан Цонев, което комисията предлага да стане окончателна редакция на § 66, който става § 52:

„§ 52. В чл. 128в думите „от 1000 до 3000 лв.” се заменят с „от 7000 до 25 000 лв.” и след тях се добавя „или с глоба в размер от 2000 до 7000 лв.”, а накрая думите „от 500 до 1000 лв.” се заменят с „от 2000 до 7000 лв.”.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 67, който става § 53.

Комисията подкрепя предложението на народния представител Йордан Цонев по § 68, като предлага то да стане окончателна редакция на параграфа, който става § 54:

„§ 54. В чл. 128д след думата „договор” се добавя „преди изтичане на срока за обжалване на решението за определяне на изпълнител или”, думите „от 5000 до 20 000 лв.” се заменят с „от 10 000 до 20 000 лв.” и след тях се добавя „или с глоба в размер от 3000 до 5000 лв.”, а накрая думите „от 1000 до 3000 лв.” се заменят с „от 3000 до 5000 лв.”.

По § 69 по вносител има направено предложение от народния представител Йордан Цонев, което комисията предлага да стане окончателна редакция на този параграф. Той се преномерира на § 55.

„§ 55. Създава се чл. 128е:

„Чл. 128е. Възложител, който не вземе решение за извършване на предварителен подбор и решение за определяне на изпълнител на обществената поръчка в законоустановения срок, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв. или с глоба в размер от 200 до 2000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 се наказва с глоба в размер от 200 до 2000 лв.”

Има направено предложение от народния представител Йордан Цонев, което комисията подкрепя и предлага следната окончателна редакция на § 70, който става § 56:

„§ 56. В чл. 129 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „промени, или допълни” се заменят с „измени”, а думите „от 10 000 до 50 000 лв.” с „от 15 000 до 50 000 лв.” и след тях се добавя „или с глоба в размер от 3000 до 10 000 лв.”, а накрая думите „от 1000 до 5000 лв.” се заменят с „от 3000 до 10 000 лв.”.

2. Създава се ал. 3:

„(3) Наказанията по ал. 1 се налагат и на възложител, или лице по чл. 8, ал. 2 или 3, който сключи договор в нарушение на чл. 5, ал. 3”.”

По § 71 по вносител има направено предложение от народния представител Йордан Цонев, което е прието и отразено в следната окончателна редакция, която комисията предлага като § 57:

„§57. В чл. 129а се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Възложител, който не изпрати документите по чл. 45а, ал. 1 и 3, или не изпълни задълженията по чл. 45а, ал. 8 и 9 се наказва с имуществена санкция в размер от 5 000 до 15 000 лв. или с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3, с глоба в размер от 1000 до 3000 лв.”

2. В ал. 2 думите „от 1000 до 3000 лв.” се заменят с „от 1000 до 5000 лв.” и след тях се добавя „или глоба в размер от 500 до 1000 лв.”, а накрая думите „от 100 до 500 лв.” се заменят с „от 500 до 1000 лв.”

По § 72 има направено предложение от народния представител Йордан Цонев.

Комисията предлага това предложение да бъде окончателна редакция на § 72, който става § 58:

„§ 58. В чл. 129д думите „от 1000 до 3000 лв.” се заменят с „от 1000 до 5000 лв.” и след тях се добавя „или с глоба в размер от 500 до 1500 лв.”, а накрая думите „от 200 до 1000 лв.” се заменят с „от 500 до 1500 лв.”

По § 73 има направено предложение от народния представител Йордан Цонев, което комисията подкрепя и предлага това предложение да стане окончателна редакция на § 73, който става § 59:

„§ 59. В чл. 130 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Възложител по чл. 7, точки 1-4, който проведе състезателен диалог или процедура на договаряне без да са били налице предпоставките по чл. 83а, чл. 84 или чл. 90, се наказва с имуществена санкция от 10 000 лв. до 20 000 лв. или с глоба в размер от 3000 лв. до 5000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 3000 лв. до 5000 лв.”

2. В ал. 2 думите „от 5000 лв. до 20 000 лв.” се заменят с „от 10 000 лв. до 20 0000 лв.” и след тях се добавя „или глоба в размер от 3000 до 5000 лв.”, а накрая думите „от 500 лв. до 3000 лв.” се заменят с „от 3000 лв. до 5000 лв.”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, имате думата за изказвания по текстовете на параграфи от 62 до 73, по вносител.

Имате думата за изказвания. Няма желаещи.

Господин Цонев, продължаваме с § 74.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 74 има направено предложение от народния представител Йордан Цонев, което комисията подкрепя и предлага то да бъде окончателна редакция на § 74, който става § 60:

„§ 60. Създава се чл. 130а:

„Чл. 130а. Възложител, който сключи рамково споразумение или създаде динамична система за доставки за срок по-дълъг от четири години в нарушение на чл. 93а, ал. 1 или чл. 93д, ал. 1 или не изпълни задължението си за ежегодно публикуване на обявление при система за предварителен подбор за срок повече от три години, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 лв. до 20 000 лв. или с глоба в размер от 3000 лв. до 5000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3, се наказва с глоба от 3000 лв. до 5000 лв.”.

По чл. 75 има направено предложение от народния представител Йордан Цонев.

Комисията подкрепя предложението и предлага то да бъде окончателна редакция на § 75, който става § 61:

„§ 61. Член 131 се изменя така:

„Чл. 131. (1) Възложител, който прекрати процедура, без да са налице основанията по чл. 39, ал. 1 или ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 лв. до 10 000 лв. или с глоба в размер от 1000 лв. до 3000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 1000 лв. до 3000 лв.

      (2) Възложител, който открие нова процедура в нарушение на чл. 40 се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 лв. до 7000 лв. или с глоба в размер от 1000 лв. до 2000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 1000 лв. до 2000 лв.

      (3) Възложител, който сключи договор за обществена поръчка в нарушение на чл. 42, ал. 1 се наказва си имуществена санкция в размер от 5000 лв. до 10 000 лв. или с глоба в размер от 2000 лв. до 5000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 2000 лв. до 5000 лв.”

По § 76 има направено предложение от народния представител Йордан Цонев.

Комисията предлага то да бъде окончателна редакция на § 76, който става § 62:

„§ 62. В чл. 132 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „от 500 лв. до 1000 лв.” се заменят с „от 500 лв. до 1500 лв.”.

2. В ал. 2 думите „ал. 6” се заменят с „ал. 3”, а думите „от 500 лв. до 1000 лв.” с „от 500 лв. до 1500 лв.”.

Има предложение от народния представител Йордан Цонев за нов § 76а.

Комисията подкрепя това предложение като то става текст на § 63:

„§ 63. В чл. 132а думите „от 100 лв. до 200 лв.” се заменят с „от 200 лв. до 500 лв.”.

Наложи се да уточним редакционна поправка, тъй като в предложенията на комисията има неточност.

По § 77 на вносителя, който става § 64, комисията предлага следната окончателна редакция:

„§ 64. В Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:

1. Наименованието се изменя така: „Допълнителни разпоредби”.

2. В т. 9 след думите „физическо или юридическо лице” се добавя „или тяхно обединение”.

3. Точка 10 се отменя.

4. Създава се т. 14а:

„14а. „Общ терминологичен речник” (СPV -....) е единна система за квалификация, приложима към обществените поръчки, с цел да бъдат уеднаквени различните препратки, използвани от възложителите за описание на предмета на провежданите от тях процедури за възлагане на обществени поръчки. При констатиране различия между СPV и Общата номенклатура на икономическите дейности в Европейските общности (NACE -...) или между СPV и Централната класификация на продуктите (СРС -...) предимство имат съответно NACE и СРС номенклатурите.”

Комисията предлага да се създаде нов § 65:

„§ 65. В § 6 от Преходните и заключителните разпоредби думите „по чл. 7, ал. 1, т. 5” се заменят с „по чл. 7, т. 5 и 6”.

Следва § 78, който комисията подкрепя, и който става § 66.

Това е Приложение № 1, няма да го чета. То е по вносител.

Следва предложението за § 80, който става § 68, и когото комисията подкрепя. Това е Приложение № 2 и е също по вносител.

Следва § 81 по вносител, който става § 69 със същия текст. Комисията го подкрепя.

Следват Преходните и заключителните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата от § 74 по вносител до § 81 по вносител с трите приложения към текстовете. Няма желаещи.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.

Комисията подкрепя наименованието.

Комисията предлага § 82 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното си място като § 65.

Комисията подкрепя предложението за § 83, който става § 70.

Комисията предлага § 84 да отпадне.

Комисията предлага § 85 да отпадне.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 86, който става § 71.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 87, който става § 72.

Комисията предлага следната окончателна редакция на § 88, който става § 73:

„§ 73. Този закон влиза в сила от 1 януари 2009 г.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, имате думата за изказвания по Глава „Преходни и заключителни разпоредби” от § 82 до § 88 включително. Няма желаещи.

Следователно Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки беше представен на второ четене. Гласуването ще бъде утре или вдругиден.
Преминаваме към