КОЛКОТО И ДА Е ПРЕКРАСНО, прощението е само половината от евангелието за благодатта. Мнозина вярват, че Бог ни е простил в Христос. При тях проблемът е втората половина на добрата вест: а именно, че само заради вярата в Исус Христос, Бог ни счита за праведни.
Далеч не всеки вярва в това. Разни групи са установили норми за праведност, но рядко са на едно мнение, какви точно трябва да бъдат тези норми.
За или против злото
Не много отдавна в някои групи се проповядваше, че е грешно да се носят копчета. Използваха телени закопчалки - мъжко и женско - на дрехите и не си и помисляха да сложат обикновени копчета на каквото и да било. „Ти носиш копчета?!“, казваха те. „Как може да си такъв грешник? Срамота!“. Дори и днес има групи, които проповядват, че е извънредно грешно да се носят златни украшения. Смятат, че не е възможно да си праведен, щом носиш злато. В продължение на цялата история на човечеството, хората са установявали различни норми за праведност. Идеята винаги е била, че ако спазват точно тези норми, Бог ще ги приеме.
Съществува, обаче, истински проблем, когато се опитваме да установим праведност, основана на закони или на дела. факт е, че рядко живеем на висотата дори на собствените си норми!
Всеки от нас възприема известен морален стандарт, който смята за добър и правилен. „Ето, това е моето истинско аз“, си казваме, „или поне, този, който бих могъл да бъда, ако не съществуваха външни пречки“. Психолозите го наричат нашето „супер его“, нашето „идеално аз“. За съжаление, никой не познава моето „истинско аз“. Защо? Защото „истинското ми аз“ е съвършено, твърдят психолозите, фактически, дори аз самият не познавам истинското си аз, защото обстоятелствата непрекъснато ми пречат да бъда толкова прекрасен, колкото съм в действителност.
Освен за „супер его“, психолозите говорят и за „его“, което представлява нашата реална, истинска същност. За съжаление, истинската ни същност никога не достига до нормите, поставени от нашето „идеално аз“.
И така, ако има значителна разлика между вашето супер его и вашето его, ви считат за човек непригоден за живота. От друга страна, ако знаете, че не сте съвършен и нямате такива високи изисквания спрямо вашето „идеално аз“, тогава ви приемат като човек, добре пригоден за живота.
Психолозите често се стараят да занижат моралните изисквания на супер егото на даден индивид, като казват на пациента си, че си е поставил непрактични цели. „Никой не е толкова съвършен, никой не е толкова добър“, казват те. „Това, което нравите не е чак дотам неестествено. Всеки го прави. Не трябва да се опитвате да си поставяте толкова високи изисквания!“ Тези терапевти непрекъснато се опитват да намалят разликата между супер егото и егото, за да можем да се радваме на по-уравновесен живот. Те търсят лек, като занижават супер егото.
Съпоставете това с делото на Исус. Той не се опитва да занижи супер егото; Неговата цел е да завиши егото. Той иска да издигне истинската Ви същност!
Въпреки, че истинското ми "аз" стои доста под идеалното ми „аз“, все пак аз съм праведен пред Бога, и Той гледа на мен като на съвършено праведен поради вярата ми в Исус Христос.
Това е втората страна на евангелието за благодатта. Първо, Бог се е погрижил за всичките ви грехове, те са измити и простени поради вярата ви в Исус Христос. Второ, Бог гледа на вас като на праведни, понеже вярвате в Исус Христос. Независимо от това, какво правите или не правите, независимо от спазването на какъвто и да е етичен кодекс, Бог ви вменява праведност, защото вярвате в Исус Христос.
Това е славното евангелие, добрата вест. Да знам, че Бог ме приема поради вярата ми в Исус Христос и че праведността ми е чрез вяра в Исус
Христос, е наистина добра вест!
Вратата е отворена
Защо това е толкова добра новина? Защото изобщо не е нужно да се страхувам и да казвам:
„О, не смея да се явя пред Бога, защото току-що излъгах. Току-що избухнах. Току-що измамих онзи човек. Ох, сега нямам право да помоля Бог за помощ, защото се провалих в изпълнението на онази задача“. Ако праведността ми се дължи на делата ми, тогава Сатана може да залоства вратата към Бога практически през цялото време, защото никога не правя толкова много, колкото чувствам, че трябва. Никога не съм толкова добър, колкото знам, че трябва да бъда. Не съм достигнал моето супер его. Не съм живял съгласно собствените си норми относно това, което смятам, че е правилно. Понеже не съм успял да спазя тези идеални норми, Сатана ще използва моята несполука, за да ме държи далеч от Бога. „Нямаш право да молиш Бог за помощ, след като току-що отново Му измени. Знаеш, че постъпката ти не е угодна на Бога, и въпреки това я извърши. Сега си загазил и искаш Бог да ти помогне. Мислиш си, че ще те послуша ли? В никакъв случай!“
Сатана може винаги да залости вратата към Бога, ако успее да ме накара да погледна на себе си и да се взирам навътре. Но ако гледам на Исус Христос и ако съзнавам, че съм считан за праведен поради вярата ми в Христос, Сатана не може никога да залости вратата.
О, той все още идва при мен и ми казва:
„Чък, ти си един загубен окаяник. Нямаш никакво право да заставаш пред хората и да прогласяваш славната блага вест за Исус Христос. Нямаш право да стоиш там и да учиш хората на Божието Слово. Ти се провали в тази област, провали се и в онази... Животът ти е пълна бъркотия!“
Винаги когато стане това, започвам да се усмихвам, защото съм сигурен, че съм се промъкнал незабелязано край него с някои неща - знам, че има няколко неща, които той дори не споменава! Казвам му: „Сатана, не ме плашиш с обвиненията си; няма да ме накараш да избягам и да се скрия някъде. Всъщност, знам, че това, което казваш е истина. Знам, че се провалих. Знам, че имам слабости. Но ти не ме тласкаш далеч от Исус Христос, а само ме тласкаш към Него, защото единствената ми надежда е кръстът на Исус Христос!“
И така, побягвам към единственото място, където съм в безопасност, единственото място, където изобщо имам някаква надежда. Със сигурност мога да кажа, че не храня никаква надежда в собственото си аз, нито в собствената си праведност.
Но имам голяма надежда в делото, което Исус Христос извърши за мен и в това, което Бог върши в мен, чрез силата на Святия Си Дух, като ме преобразява според образа на Христос.
Тези неща, които не мога да направя за себе си, Той ги прави вместо мен. Областите, в които бях толкова слаб, Той ме е направил силен. Признах слабостта си и безпомощен се хвърлих в ръцете Му. Това, в което някога бях слаб и непрекъснато се препъвах, сега стоя здраво, защото силата Му се показа съвършена в слабостта ми (вижте 2 Коринтяни 12:9).
Безспорно, все още не съм напълно такъв, какъвто Бог иска да бъда. Съвсем не! Но благодаря на Бога, че не съм това, което бях. А дори и в сегашното ми несъвършено състояние, Бог ме счита за праведен и свят. Ето защо, никога не искам да бъда заварен другаде, освен в Исус Христос. Никога не трябва да виждаме себе си извън Него.
Няма степени на праведност
Ако Бог ни е вменил праведността на Христос, защото сме повярвали в Него, тогава е безумие да се опитваме да подобрим тази праведност, като вършим дела. Не можем да подобрим Божията праведност. Невъзможно е да усъвършенстваме праведното си стоене, което Бог ни е вменил. Ние сме праведни. Това е Божията преценка за нашия живот, защото вярваме и се доверяваме на извършеното от Исус Христос.
Праведността ни, сега и за
вечността, е резултат на
простата ни вяра в
Божия Син.
Никой в небето няма да се хвали с това, колко праведен се е направил. Не ще има нужда да слушаме Авраам, Давид, или Павел да разказват надълго и нашироко за всичките прекрасни неща, които са извършили, за да се намерят праведни пред Бога. Тези хора просто вярваха в Бога и вярата им се счете за праведност.
В небето никой от нас няма да сравнява добрите си дела с тези на другите, защото ще има само един, Който ще приеме слава пред трона на Бога. Ще има само една блестяща звезда. Там няма да има някаква духовна кастова система, според която някои ще се огряват от славата на собствените си дела, докато други от нас ще стоят в ъгъла, учудени как въобще са се добрали дотам. Исус, и само Исус, ще приеме славата за нашето спасение. Ако не беше заради Него, никой от нас не би бил там.
Както Павел казва: „Далеч от мен да се хваля освен с кръста на нашия Господ Исус Христос!“ (Галатяни 6:14). Независимо от това колко добри дела сме извършили за Него, колко хора сме довели при Него или колко църкви сме основали за Него, нашата единствена слава е в Исус Христос, Който умря за нас. Праведността ни не е въпрос на добри дела и човешки усилия, нито на спазване на определени ритуали или на диетични правила. Праведността ни - както тук, сега, така и за цялата вечност - е резултат на простата ни вяра в Божия Син, Исус.
Праведността чрез вяра премахва всички различия между тези, които принадлежат на Христос. Аз не съм по-добър от вас, нито вие - от мен. Всички сме грешници, спасени единствено чрез Божията славна благодат. Няма друг начин, чрез който да застанем праведни пред Бога. Има само един вид праведност, която Бог ще приеме, и това е вменената ни праведност на Исус Христос.
Ако търся връзка с Бога въз основа на собствената ми праведност или дела, ако очаквам да бъда благословен, защото съм имал добро поведение през седмицата, или, защото съм прочел толкова много глави от Библията, или защото съм се молил много, тогава отношенията ми с Бога ще бъдат винаги неукрепнали. Понякога ще чувствам, че връзката ми с Него е добра, а друг път - че е лоша. Защо? Защото се опитвам да поставя за основа на отношенията ми с Него моята праведност.
Без благодатта, общението ми с Бога никога няма да бъде нещо реално съществуващо и няма да бъде възможно да се наслаждавам на мир. Ако отношенията ми с Бога биха зависили от това как се чувствам, или как живея, или от собствената ми праведност, през по-голямата част от времето не бих могъл да имам контакт с Бога.
Обаче, когато връзката ми с Бога, се основава на Божията благодат към мен, вратата на благословенията никога не е затворена. Божиите благословения се дават въз основа на Неговата благодат, на Неговото незаслужено от нас благоволение. Аз самият никога не мога да заслужа или да спечеля някакво благословение. Благословенията, които идват в живота ми, се дължат винаги на Божието незаслужено благоволение към мен. Той ме обича толкова много, че ме благославя независимо от всичко. Бог е тъй добър! Най-истинското хваление е това, което се издига спонтанно от сърцата ни, когато познаем Божията чудна благодат към нас.
Една упорита тенденция
Оказа се много трудно да се освободим от схващането, че праведността ни по някакъв начин е свързана с делата, които вършим за Бога. Склонни сме да считаме някои вярващи за по-святи от други поради проявите им. Можем дори да се уловим, че използваме това мерило, за да съдим другите. Ако някой не върши до същата степен делата, които ние вършим, или ако не е така ревностен, като нас, тогава, със сигурност този човек не е толкова праведен, колкото сме ние.
Извънредно трудно е да изключим от мисленето си идеята за праведност чрез дела. Понеже тази представа е толкова дълбоко вкоренена, много от нас са в непрекъсната борба с чувството на вина. Дори и като християни, можем да изпадаме в съсипващи ни моменти на вина. Тъй като обичаме Бога, искаме да възприемем избрани от нас норми на поведение, отговарящи на идентичността ни на Божии деца. Сега, след като Христос обитава в мен, аз искам да изявявам Неговата любов, която е дълготърпелива, издръжлива, блага, внимателна и милостива.
И все пак, колко крехка може да бъде тази любов в живота ми! Например, може да си карам по магистралата, и шофьорът пред мен да направи някакво глупаво движение, с което да застраши живота ми. Моментално гневни чувства нахлуват в ума ми. Имам желание да натисна клаксона и да се доближа толкова много до колата му, че да покажа на този идиот, какво е истинското ми мнение за шофирането му. Но, след като съм си помислил всички тези долни неща, се сещам, че до номера на колата ми пише „Голгота“. В този момент, всички мои стари, познати чувства на вина нахлуват в сърцето ми. Осъдителни мисли от сорта на: „Ех, че страхотно свидетелство си ти!“ заливат ума ми и ме карат да се чувствам абсолютен грешник. Ето, пак избухнах, още веднъж измених на Бога, и в мен се настанява чувството на пълно отчуждение от Него.
Да се опитваме да основем връзката си
с Бога върху лични усилия и дела
означава непрестанна борба.
Не можем да познаем Божия мир,
докато не преживеем Божията благодат.
Това, което е трудно да се възприеме е, че дори и поведението ми да е погрешно, то няма нищо общо с моята праведна позиция пред Бога. Толкова е трудно да отделим понятието за дела и закон от идеята за праведността! Поведението ми и позицията ми пред Бога изглеждат неразривно свързани, но въпреки това те са напълно независими.
Истината е, че сам Бог ми е вменил позиция на праведност, просто защото вярвам в Неговия Син, Исус Христос. Ако спазването на списък с правила, като например: „никога не се ядосвай, когато караш кола“ или „никога не избухвай пред децата си“, би могло да ни доведе до праведни отношения с Бога, тогава би съществувала връзка между поведението ми и позицията ми пред Бога. Но няма правила, които да дават живот, защото грехът донесе отчуждение и смърт. За да имаме живот, Бог трябваше да направи Нов Завет, основан на по-добри обещания от праведност чрез дела. Този Нов Завет е евангелието на благодатта.
Благодат и мир
Може би сте се почувствали като жалка отрепка. Били сте раздразнителни и непоносими, и сте си помислили, че е невъзможно Бог да ви обича. Чувствате се напълно отвратени от слабостите на плътта си. Знаете, че всичко, което заслужавате за наказание, е Бог да ви удари плесник, с опакото на ръката Си.
И тогава, внезапно, като изневиделица, Бог ти дава някакво прекрасно благословение. В този момент, от сърцето ви се изтръгва спонтанно хваление и поклонение пред Бога. Това е най-истинска- та форма на хваление - това, което бликва спонтанно, в отклик на Божията благодат. Това е хвалението, което казва: „Бог е толкова добър към мен. Не заслужавам и частица от това“.
Понеже съм свързан с Бога по благодат, каквото и да стане, никога не съм лишен от Неговите благословения. Но ако очаквам Бог да се намесва в моя полза, в отговор на моята доброта или дела, през голяма част от времето ще бъда отделен от благословенията Му.
Открил съм, че отсъствието на Божиите благословения в живота ми няма нищо общо с външните ми прояви, а по-скоро произлиза от липсата ми на вяра в Неговата благодат. Разбрах, че Божието благословение е безусловно. Колкото повече виждам това благословение в живота си, толкова повече осъзнавам, че абсолютно не го заслужавам. Поради тази истина, мога да имам чуден мир. Няма защо да се тревожа.
Ако уповаваме на собствената си праведност, като основа на връзката ни с Бога, никога няма да живеем в постоянен мир. Опитите да основем връзката си с Бога на лични усилия и дела, означава непрестанна борба, вечно напрежение и принуда. Ако искаме някога да познаем Божия мир, трябва да прозрем, че тази удивителна Божия благодат първа протича към нас, въпреки че сме били жалки и недостойни.
И така, след като приемем тази славна Божия благодат, Божият мир изпълва сърцата и живота ни. Знаем, че Той ни обича - въпреки че далеч не сме съвършени и при това сме се провалили.
Даже и тогава, когато изглежда, че никой не ни обича (а и не виним никого за това, защото и ние самите дори не се обичаме), Бог продължава да ни обича.
Чували ли сте някога за сиамските близнаци в Новия Завет? Това се двете думички "благодат и мир". Те вървят винаги заедно и то в този ред. Можем да кажем, че първият от близнаците е благодатта. Винаги се казва благодат и мир, никъде в поздравите не ги срещаме в обратния ред. Защо? Защото това би означавало да сложим каруцата пред коня. Правилният ред винаги е "благодат и мир", защото не можем да познаем Божия мир в сърцата си, докато преди това не сме преживели Божията благодат в живота си.
Тъй чисти като Исус
Библията казва, че този, който е положил вярата си в Исус е бил „оправдан“. Какво означава това? Означава, че Бог ни е дарил с такава позиция пред Себе Си, сякаш никога не сме съгрешавали.
Това никак не беше незначително постижение от страна на Бога! Защото, ако всички сме съгрешили и не сме улучили целта, то как може Бог да гледа на нас така, сякаш никога не сме съгрешили и въпреки това да бъде справедлив? Ако вижда живота ни такъв, какъвто той наистина е и трябва да действа в качеството Си на справедлив Бог, то как може да се отнася към нас, като че ли сме съвършени?
Ето тук се проявява силата на евангелието.
Бог направи безгрешният Исус да стане грях заради нас. Писанията заявяват, че Бог стовари върху невинния Христос беззаконията на всички нас.
Исус буквално зае моето място и понесе наказанието, което заслужавах аз, виновният грешник.
Това е славното евангелие на благодатта. Можем да имаме позиция на праведност пред Бога много по-превъзходна от тази, която бихме постигнали чрез закона. Защото, колкото и педантично да се опитваме да го пазим, усилията ни винаги ще са недостатъчни. Но праведността, която идва чрез вяра в Христос, се вменява за наша и е съвършена. Нищо не може да бъде прибавено към нея. В Христос аз имам абсолютно съвършена, праведна позиция пред Бога. Не съществуват никакви обвинения срещу мен. В Неговите очи, аз съм съвършен. Това не означава, че съм съвършен човек - в никакъв случай! Това означава, че Исус Христос е съвършен и Неговата праведност е вписана на моя сметка, поради вярата ми в Него.
Как славя Бога за познанието на Неговата благодат, която Той разкри на сърцето ми и за общението на любов, което имам с Него! То не е променливо. Не се мени, когато съм в депресия, когато бъркам, или се ядосвам. Тази връзка е стабилна, непрекъсната и всеприсъстваща. Бог ме обича, когато съм мил, обича ме и когато съм лош. Колко е хубаво да познаваш Божията благодат и благата вест на благодатта!
Сподели с приятели: |