Дянков ще отговаря за парите на НЗОК "до дупка"

Обещавам да питам г-н Дянков за парите на Здравната каса "до дупка", закани се Мая Манолова вчера. Защо хората, които добросъвестно си плащат здравните вноски, трябва да доплащат за лекарства, за медицински дейности, за болнична помощ, за диагностика, за изследвания, за избор на екип и за каквото се сетите, попита тя финансовия министър. Манолова припомни луксозните пътувания на първия здравен министър на ГЕРБ до САЩ на разноски на фирма за лекарства. Вашето министерстване напоследък прилича на скъпо платена от гражданите политическа екскурзия, коментира Манолова. В същото време на пациентите се налага да правят фармацевтични пътувания навън, за да си купят по-евтини лекарства, уточни тя. Манолова попита Дянков за негови думи, свързани с отклонени средства от НЗОК и пътувания на представители на опозицията. Вие сте безспорно един от нестандартните министри в кабинета на ГЕРБ, чиито решения често взривяват хората, обърна се тя към министъра. "Някои от вашите изказвания са, меко казано, шегаджийски. Заявихте, че сте Брат Пит, че ще пляскате руснаците или че ще излезем от кризата по Димитровден. Не мога да определя дали думите Ви, че хора от опозицията са пътували за сметка на НЗОК, са шега или истина", подчерта Манолова. В отговор Дянков посочи, че изказването се отнасяло за депутати от Синята коалиция, които активно спъвали навлизането на генерични лекарства, защитавайки лобистки интереси на фармацевтични компании. Манолова обаче изтъкна, че докато те подкрепяли здравната политика на ГЕРБ, отношението на Дянков към тях било друго.

В един и същи ден "Движение България на гражданите" обявиха, че предвиждат референдум за свикване на Велико народно събрание, а от РЗС - за намаляване на броя на депутатите. От страх да не ги заподозрат, че кроят нова коалиция, БСП и ДПС отдавна разкриха концепциите си за национално отговорно правителство. Което си е същото. Управляващите и те се включиха в състезанието кой е по-по-най-голям гражданин, макар и с плагиатство от опозицията. Началникът на кабинета на Борисов Румяна Бъчварова заяви по телевизора, че в българското правителство

всички министри са експерти

и едва-двама - партийци. Ей така, на бърза ръка ние преброихме поне четири пъти повече.

Като най-популярна мантра преди вота през юли обаче безспорно се откроява пряката демокрация. Все повече чуваме настоявания за национални, а и за местни допитвания. Има различни мнения дали първият демократичен референдум беше успешен. Едно обаче се вижда и с невъоръжено око - БСП триумфално внесе подписите си в Народното събрание и за известен период от време, въпреки че е опозиция, успя да наложи дневния ред на страната и в политиката, и в енергетиката. И това стана половин година преди изборите. Скритите ползи за партията са многобройни - тестване на силата на местните организации, (поне частично) мобилизиране на електората, повече медийно внимание... Примерът се оказа заразителен и всички се впиха в допитванията като удавници за сламка.

Освен промени в конституцията от "Движение България на гражданите" обявиха и че искат премахване на длъжността заместник-министър. Сред въпросите, които партията на Кунева иска да постави на бъдещо допитване, присъства и такъв за отпадането на партийната (на парламента) квота във ВСС. Заигравката е очевидна - всички знаят, че политиците са лоши, а съдебната власт трябва да е независима. И не е много трудно да се прогнозира, че българите вероятно биха избрали да накажат партиите. Спорно е дали това ще вдигне качеството на работата на съдебната система, която и без това си е достатъчно капсулираната. Иван Стамболов от движението пък предложи заедно с парламентарния вот да се проведат местни референдуми по някои наболели въпроси. Въобще демократична енергия ни залива отвсякъде. Само дано не се удавим в нея.

Що се отнася до броя на депутатите, в Европа картината е шарена

и по-скоро не дава аргументи да се тръшкаме, че народните ни представители са твърде много. Дори и с оглед на намаляването на населението. Данните водят до един извод - малките страни са свръхпредставени в парламентите си, а при големите съотношението е обратното. Така например в Малта се пада по един депутат на 6558 души, в Люксембург - на 8747, а в Германия - по представител на 118 379 граждани. У нас имаме по един народен представител на 30 625 човека, което в никакъв случай не е малко - при румънците например същото число е 46 585, при гърците - 36 050, а при чехите - 37 414. Същевременно унгарците, чието население е по-голямо от българското, имат по депутат на 25 756 души, финландците - на 27 109, а шведите - на 27 086 души. С най-много народни представители на глава от населението от големите страни е Великобритания, която периодично натиска Евросъюза да намалява административните си разходи - един депутат представлява 45 586 души. В посочените по-горе числа са взети предвид народните представители и в двете камари на парламента, когато структурата на законодателните органи е такава. В зависимост от източника, който се използва за точния брой на населението, числата могат да варират, но картинката в общи линии няма да се промени особено.

Така че не е зле да се знае, че дори и да се съкрати броят на депутатите, нито ще се спестят много пари, нито има гаранции, че от това автоматично ще последва нещо добро. По-скоро пак се флиртува със силното желание на българина да наказва своите политици. В подобна посока беше и замразяването на депутатските заплати в последната седмица. Само един народен представител гласува "против", но после се оказа, че това е било техническа грешка. Друго нещо обаче изглежда безспорно - при радикално свиване на броя избраници, във всеки от тях ще е концентрирана повече власт, а партиите ще продължават да вкарват в парламента посредствени хора, защото отново ще ги поставят на избираеми места.

Яне Янев логично обвини ДБГ в кражба на идеи

та нали именно той повтаря от години, че на България й трябва нова конституция, по-малко депутати и прочие. Дори на срещата му с Доналд Ръмсфелд миналата година бившият военен министър на САЩ подкрепи приемането на нов основен закон на България. С целия си политически авторитет Ръмсфелд коментира "компетентно", че така България щяла окончателно да се отдели от сферата на влияние на бившия СССР и от старите комунистически стереотипи. Народният трибун Яне Янев си избра специална дата, на която да почне мероприятието си по събирането на подписи за намаляването на депутатите от 240 на 100 - 3 март. Добре е, когато след месеци от ГРАО преглеждат събраните подписи, да си отварят очите. През 2010 г. РЗС подготвяха референдум за предсрочното прекратяване на мандата на парламента и за свикване на ВНС, но се оказа, че сериозна част от подписите бяха невалидни. Сред фигуриращите в списъка, но незнаещи, че са подкрепили каузата "Янева", бе и депутатът от мнозинството Владимир Тошев.

Референдуми да си пожелае човек днес...Даже Янев не е в състояние да надмине по демократичност гражданското (да не си помисли случайно някой, че е политическо) сдружение "Модерна България" на Борислав Цеков. В началото на месеца то инициира подписка за допитване за отзоваването на депутати, общински съветници и кметове, както и за възможност гражданите да подават жалби до Конституционния съд. Възможността да уволниш представители, от чиято работа не си доволен, звучи примамливо, но вероятно и тук има хлъзгави подводни камъни

нестабилност на политическата система, по-лесно отстраняване на неудобните... "Това ще бъде първият граждански референдум за смяна на системата. Граждански, защото ще бъде изцяло по инициатива на хората, а не на партийните централи. Граждански, защото е по въпрос, който партиите нямат интерес да поставят...", уверява иначе Борислав Цеков.

Около предишни избори винаги е имало идеи, които пораждат заблуди, че народът ще вземе цялата власт в коравите си ръце и ще сведе нуждата да разчита на политиците до минимум. Съответно в бюджета биха могли да остават повече пари за пенсии, социални плащания и т.н. Такава примамлива утопия е повишаването на мажоритарния елемент. Общо 31 от депутатите в 41-вото Народно събрание (сегашното) бяха избрани мажоритарно - 27 от ГЕРБ и 4-ма от ДПС. Ала това не доведе до очакваното намаляване на степента на партийната зависимост. Мажоритарният елемент донесе най-големи дивиденти на онези, които го защитаваха. ГЕРБ обещаваха да увеличат обхвата на преференциалния вот и наистина го направиха... само за да го премахнат в края на миналата година. Има опасност мажоритарността да носи дивиденти и на местни олигарси.

В отчаян опит да си възвърнат поне част от електоралното влияние и загубеното политическо достойнство СДС също инициира събиране на подписи за референдум - за пушенето. Така де - за политиците е задължително да са актуални и да се носят на гребена на вълната...

най-вече на прищявките на електората. За това допитване почти всичко е известно. Все пак, ако се абстрахираме от неуместността подобна популистка тема да бъде подлагана на всенародно гласуване, редно е да похвалим, че инициаторите поне са формулирали въпроса простичко и ясно: "Да отпадне ли пълната забрана за тютюнопушене на обществени места?"

От ГОРД на Слави Бинев също не устояха на модната политическа тенденция и скоро ще почнат да събират подписи. Въпросът, който вълнува юнашките сърца на патриотите, е преразглеждането на концесионните договори, нарушаващи интересите на страната. Те искат държавата да има поне 25% от концесиите за природни богатства и поне 50% от тези за стратегически суровини. И тук лайтмотивът е стриктно надпартиен и обединителен. Кънгречулейшънс, хвала!

Има два варианта за влиянието на референдумите върху крехката ни демокрация. Първият е те да успеят да реформират в положителна посока културата на управлението, защото политиците ще знаят, че народът е в състояние да отмени дадено безумие и реално да прави промени в законодателството. Вторият обаче е свързан с опасността от тяхното яхване, което ще доведе до постепенното, но трайно потъване в популисткото блато. Рисковете да се сбъдне вторият вариант в една страна, в която Яне Янев е най-върлият поддръжник на пряката демокрация, БСП и ДПС са апологетите на надпартийността, а правителството на ГЕРБ е експертно, съвсем не са за пренебрегване. Остава ни успокоението, че все пак трудно ще достигнем до висотите на популизма на Дейвид Камерън, който с референдума за излизане на Великобритания от ЕС се опитва хем да изглади вътрешните си проблеми, хем да изнудва европейските държави.

Точно затова промяната в модела на финансиране на болниците е наложителна. Но тя трябва да бъде направена от компетентни и образовани здравни експерти. Да, обаче в България има само един "специалист по всичко" - като се започне от бюджета на държавата, премине се през банковото дело и науката, та се стигне чак до археологията и образованието. И без жокер на всички е ясно, че това е финансовият министър Симеон Дянков, който запретна ръкави, за да реформира и здравната система. "Реформите по Дянковски" обикновено се отличават с една характерна особеност -

всички губят от тях

с изключение на държавата, която обира парсата. И тази няма да прави изключение, защото идеята й е всички общински болници да станат държавни, а частните клиники да бъдат принудени да си плащат солено за лукса да работят на конкурентен пазар.

На среща с кметове в Ловеч вицепремиерът изложи част от идеите си, по които в същото време действа скрито-покрито с прекрояване на законодателството. Дянков окачестви като "недомислица" факта, че преди десет години лечебниците са върнати на общините, защото с тази "уж децентрализация" те получили много повече задължения, отколкото права. Пак според финансовия министър, каквото и да направят кметовете, системата ще бъде в дефицит, затова правилното решение било държавата да се върне като собственик (или съсобственик) и да управлява този ресурс със съответните финансови задължения. Блестящо формулирано, но държавата в сегашния й "правителствен вид" съвсем не се слави като коректен платец. Дори напротив - предпочита главно да прибира парите ни. Неотдавна от Българския лекарски съюз изчислиха, че към 2 млрд. лева, събрани от здравните ни вноски, са потънали безследно в хазната само за последните три години. Бяха направени няколко трансфера за стотици милиони левове от Националната здравноосигурителна каса към здравното министерство, преди Конституционният съд миналото лято най-накрая да спре порочната схема.

Освен това можем да поспорим дали държавата или общините са по-добрият стопанин, след като към януари 2013-а просрочените задължения на държавните болници са 52.7 млн. лв., а тези на общинските са 32.3 млн. лева. И сред двете категории лечебници има печеливши и губещи - въпросът опира до добър мениджмънт и до функцията на отделните болници в здравната система. Например "спешната" болница "Пирогов" никога не може да бъде на печалба, независимо дали е държавна, или общинска - просто защото не връща пациенти, а голямата част от контингента й са здравнонеосигурени. Така че трудно можем да повярваме, че именно

"министърът на здравеопазването в сянка"

Симеон Дянков (още по-малко пък подчинената му Десислава Атанасова) се е загрижил за съдбата на общинските болници. По-скоро одържавяването за него би бил чудесен финансов механизъм хем да контролира плащанията, хем при нужда да покрива с болничните пари дупките в бюджета.

Всъщност финансовата цедка в здравеопазването вече заработи с пълна сила, а ужилени се оказаха всички болници, без значение кой е собственикът им. На първо място чрез Закона за държавния бюджет за 2013 г. бе променен Законът за лечебните заведения, като в резултат на редакцията правителството регламентира ангажимента си да закупува нова техника и оборудване само на държавни и общински болници, както и да покрива дълговете единствено на държавните и областни лечебници. По казуса Центърът за защита правата в здравеопазването вече изпрати сигнал до Европейската комисия, в който се отбелязва, че се погазват грубо правилата на конкуренцията, като се пренебрегва частният сектор и е нарушено правото на свободен избор на пациентите. От пациентската организация допълват, че някои болници придобиват конкурентни предимства пред други вследствие на предоставянето на правителствена помощ, с което е нарушена Директива 2011/24/ЕС, както и Договорът за функциониране на Европейския съюз. От друга страна, текстовете са ясна индикация, че правителството смята да абдикира от проблема с дълговете на общинските лечебници и така да ги принуди да надянат държавния хомот.

Изтръскването на джобовете на държавните болници също започна, след като в постановлението за изпълнението на държавния бюджет за 2013-а, обнародвано в "Държавен вестник" в края на януари, удобно бе пропусната една ключова фраза. Досега едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала си "с изключение на лечебните заведения за болнична помощ" трябваше да отчисляват за държавата част от печалбата си. Е, това изключение вече не съществува и изцяло държавните болници чинно ще изплащат дивидент в размер на 80% от печалбата си след облагането с данъци и минималното отчисление за фонд "Резервен". Под удара на "поправката Дянков" ще попаднат и дружествата със смесено участие. Парадоксът е, че въпреки тоталното недофинансиране на системата има и мениджъри, които някак успяват да излязат на плюс, а именно те ще бъдат наказаните. Вместо един добър директор с припечеленото да ремонтира фасадата и кабинетите на болницата си или да инвестира средствата в нова апаратура, той ще трябва да ги върне на Дянков. А може би крайната цел е да бъдат фалирани

колкото може повече здравни заведения. Ако перифразираме думите на един диктатор - "няма болница, няма проблем". Важното е държавните плащания за здравеопазване да намалеят, а къде ще отидат пациентите на никой не му пука.

Теслата за частния бизнес пък се готви с предлагания от здравното ведомство Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, чрез който се променят още няколко закона. С префасонирането на Закона за лечебните заведения под мотото "за намаляване на регулаторната тежест за бизнеса" министърът на здравеопазването Десислава Атанасова придобива правото да отнема разрешението за лечебна дейност на частни клиники, отделения и лаборатории, помещаващи се на територията на държавни и общински болници, ако медицинските им дейности не се различават. В "широкоскроения " текст изобщо не е дефинирано какво се разбира под дублиране на дейност и затова може да послужи като един репресивен инструмент за рекет

над частниците.

Например на територията на поликлиниката към Военномедицинската академия от години работи частната лаборатория "Армилабор", която извършва широк спектър от изследвания на кръв и урина. В същото време в Центъра за диагностика и анализ на вируси и вирози с към ВМА през октомври 2012-а заработи напълно автоматизирана система за лабораторни изследвания на кръв, даваща възможност за диагностика на инфекциозни болести и вируси. Това е и част от дейността на "Армилабор". И утре експерти от здравното ведомство спокойно могат да отидат при собствениците на частната клиника и съвсем законосъобразно да кажат, че ще ги изгонят от болничния комплекс, ако не плащат по-висок наем на държавата. Казусът стана актуален още в началото на миналата година, когато бившият здравен министър д-р Стефан Константинов издаде разрешение за разкриване на нова структура по инвазивна кардиология в държавната болница "Д-р Стефан Черкезов" във Велико Търново. Там обаче от 4 години се помещава частната кардиоболница "СБАЛК Велико Търново", която стана трън в очите на управляващитеи те направиха няколко неуспешни опита да я изгонят. С новия закон може би ще успеят да пратят 80 лекари и сестри на улицата, без никой да отчете, че частниците са инвестирали почти 2 млн. лв. за строителство и подобрения.

Трима професори от Италия и Франция ще пристигнат у нас, за да консултират и оперират 17 българчета със средства на фонда за лечение на деца в чужбина. Това стана ясно след последното заседание на обществения съвет към фонда, на което са одобрени нови 47 заявления.

Проф. Ригатели от Италия ще бъде поканен за извършване на съвместна операция с български медици на 17-годишно момче със сърдечно заболяване. Проф. Делем и проф. Пелерен от Франция ще консултират и оперират 16 деца в болница "Св. Георги" в Пловдив. Фондът финансира идването на чужди специалисти у нас с надеждата, че така те ще предават опита си на българските си колеги.

Седем деца ще се лекуват в чужбина за първи път, а други десет ще заминат за продължаване на лечението и контролни прегледи навън. 26 деца получават помощ за лечението им в България, а на четири лечението ще бъде доплатено. Общият размер на утвърдените средства е 603 936 лв.