33
долавят на секундата и най-малките промени във вида и поведението на своите деца — евентуалните сигнали за болка, глад, нараняване,
агресивност или депресия. Мъжете,
ловци на храна, никога не се задържали достатъчно дълго в пещерата, та да имат възможността да изучат несловесните сигнали или изобщо различните начини за междуличностно общуване. Невропсихологът проф. Рубен Кюр от
Пенсилванския университет доказва посредством скенерни тестове,
че когато мозъкът на мъжа е в състояние на почивка, поне 70% от неговата електроактивност е изключена.
Приложени на жени, в състояние на почивка, същите тестове регистрират 90%
електроактивност, което доказва, че жените непрекъснато приемат и анализират информацията от обкръжението си. Жената познава приятелите на децата си, надеждите и мечтите на децата си, техните сърдечни
трепети и скрити страхове, знае какво мислят и как се чувстват и обикновено е напълно наясно каква беля подготвят.
Мъжете просто смътно осъзнават, че в дома живеят и някакви по- дребнички хора.
34
ВСИЧКО Е В ОЧИТЕОкото е продължение на мозъка, което се намира обаче извън черепната кутия. Ретината, разположена в
задната част на очната ябълка, е изградена приблизително от 130 милиона пръчковидни клетки, наречени фоторецептори, посредством които възприема черния и белия цвят, и от 7 милиона конусовидни клетки, посредством които възприема останалите цветове. Тези конусовидни клетки за възприемане на цветовете се осигуряват от X-хромозома. Жените
притежават два X-хромозома, което означава, че при тях има по- голямо разнообразие от конусовидни клетки, отколкото при мъжете.
Тази разлика става съвсем очевидна от начина, по който жените описват цветовете — много по-подробно и нюансирано, отколкото мъжете. Мъжът използва основно обозначаване на цветовете —
червено, синьо, зелено…, докато жената ще говори
например за слонова кост, езернозелено, блатистозелено, тревистозелено,
бледомораво или ябълковозелено.
Белтъкът в ябълката на човешкото око е забележимо широк — и почти напълно липсва при останалите примати. Това позволява по- голям диапазон на движение на окото и по-точно насочване на погледа, което пък е жизненоважно за
междуличностното общуване„очи в очи“. При женските очи белтъкът е дори още по-голям,
отколкото при мъжките, защото директното и близко личностно общуване е неделима част от предопределената от еволюцията роля на жената, а по-широкият белтък позволява по-широк диапазон за изпращане и приемане на визуални сигнали посредством разчитане посоката на движение на окото.
Този тип визуално обменяне на информация не е жизненоважен за повечето други животински видове, затова белтъкът на техните
очи е малък или напълно липсва, и при тях главно средство за общуване е езикът на тялото.
