Завръщането на протекционизма и яростта на неговите противници
От „произведено в Германия” на „произведено от Германия”
Изтегляне 116.5 Kb.
|
От „произведено в Германия” на „произведено от Германия”ДОРИ в сравнително отдалечените от американския модел страни дефлацията на заплатите е очевидна. Германия имаше политика на масивна делокализация на подизпълнението. Благодарение на отварянето на Европейския съюз за страните от Централна и Източна Европа, се мина от логиката на произведено в Германия към тази на произведено от Германия. В същото време германското правителство прехвърли на домакинствата (чрез данък добавена стойност, ДДС) част от осигурителните разходи, които преди поемаха предприятията. Тази стратегия позволи висок търговски излишък за сметка на нейните партньори от еврозоната, в които Германия изнася дефлация на заплати; но на цената на нисък икономически растеж поради слабото вътрешно търсене, въпреки тревожното нарастване на задлъжняването на домакинствата (68% от БВП). Що се отнася до Франция, правителствата от последните години се опитаха да реагират на глобализацията чрез т. нар. политики на „структурни реформи”. Като увеличават цялостното време на работа и поставят под въпрос социалните обезщетения, те само засилват ефектите от внесената дефлация на заплатите. Както установява Центърът за изследвания и наблюдения на условията на живот (СИНУЖ): ситуацията на „средните класи” наподобява повече тази на ниските доходи, отколкото на високите [8]. Най-видимата форма на тази политика е в делокализациите към страни с евтина работна ръка и слаби социални или екологични закони. Но изнудването на работниците и техните синдикати, за да се откажат от социални придобивки или увеличения на заплатите, е най-значителната проява на този процес. Ръководствата на предприятията заплашват с делокализация, за да поставят под въпрос предишни социални споразумения и норми. Това има важни последствия върху здравната среда на работещите, като например увеличаване на патологиите, причинени от стреса на работното място, резултат от този натиск [9]. Ако тези патологии имат медицинска цена от 3% от БВП, както сочат световни епидемиоложки изследвания [10], става ясна връзката между логиките на дефлацията на заплатите и влошаването на обществените сметки във Франция и в основните европейски страни. Но това отклонение ( или поне изглеждащо като такова) от социалните сметки послужи за претекст на различни правителства, и в последно време на ръководеното от Франсоа Фийон, да поставят под въпрос някои права, като прехвърлиха разходите върху работниците. Изтегляне 116.5 Kb. Сподели с приятели:
|