Завръщането на протекционизма и яростта на неговите противници
Необходима, но недостатъчна мярка
Изтегляне 116.5 Kb.
|
Необходима, но недостатъчна мяркаВСЕ ПАК съществува един втори мит, използван за дискредитиране на протекционизма: мерките, взети след кризата от 1929 г. , я влошават, предизвиквайки срив на международната търговия [17]. Всъщност, определящите фактори са били паричната нестабилност, повишаването на транспортните разходи и свиването на международната ликвидност (вж. карето по-долу). Привържениците на свободната търговия винаги забравят да споменат промяната в убежденията на Джон Мейнард Кейнс, който в началото на 20-те години на ХХ в. е бил привърженик на свободната търговия, а после, след 1933 г. [18], на протекционизма. До смъртта си през 1946 г. Кейнс няма повече да си промени позицията, а проектите му за реорганизация на паричната и световната търговска система посвещават голямо място на протекционизма, като в същото време осъждат автархията. Така се налагат протекционистки мерки, които позволяват да се приспособява външната търговия против автархията, целяща затваряне в себе си. Това дори е абсолютно необходимото условие за всяка политика на увеличаване на заплатите, която прави домакинствата платежоспособни и увеличава търсенето. Да се вдигат заплатите, без да се засегне свободната търговия, е или лицемерие, или глупост. Впрочем, единствено протекционизмът може да прекъсне установената днес в Европа спирала на предлагането най-ниска стойност при данъчната и социална политика. Наистина, можем да възразим, че установяването на протекционизъм няма механично да промени поведението на предприятията. Работодателите, отново по-добре защитени от външна конкуренция, може да опитат да запазят своето предимство. Но ще са загубили ос¬новния си претекст. Знае се, че днес във Франция, както и в основните развити страни, поради натиска за производство на ниски цени, изборът е само между дефлация на заплатите (пряка или косвена, чрез прехвърляне на разходите върху работещите) или делокализация и безработица. Като се отнеме на работодателите този аргумент, работниците получават възможността да наложат чрез своите борби по-добро разпределение на произведеното богатство. Протекционизмът не е панацея – в икономиката такова нещо няма, но е необходимо условие. Неговата цел трябва да се изясни. Не става въпрос да се увеличават още печалбите, а да се запазят и разширят социалните и екологическите придобивки. С други думи, да се наказват не всички страни, където заплатите са ниски, а тези, които се приближават до нас по производствени нива, но не и по социални и екологически политики. Накратко, да не се допуска световната търговия да дърпа всички надолу. Рамките на Европейския съюз не са идеални за такова завръщане. Ако се наложи отново значителна общностна тарифа, ясно е, че европейското икономическо пространство в сегашния си вид е толкова хетерогенно, че позволява процъфтяването на политики на данъчен, социален и екологически дъмпинг. Освен общностна тарифа, добре е да се помисли и за връщане към паричните компенсаторни суми [19], които са били в сила през 60-те години на XX век. Тези временни такси ще имат за цел да компенсират разликите между обменните курсове, но също и социалните и екологичните норми между страните в еврозоната и останалите членове на ЕС. Подобна промяна ще доведе до конфликт в Съюза. Ако установяването на координирани мерки е в крайна сметка най-доброто решение, единствено заплахата от едностранните мерки на Франция може да наложи откриването на дебата, който ще завърши с налагане на концентрични кръ¬гове, позволяващи да се съобразят със структурните различия между страните-членки на Съюза. Сумите, идващи от тази общностна тарифа, трябва да бъдат разпределени между захранването на Европейски социален фонд и целенасочени помощи за външни страни, които се ангажират, според средносрочни споразумения, да засилят своите социални и екологични закрили. Цялостният приход от компенсациите трябва да е предостатъчен за Фонд за социална и екологична конвергенция [20] в полза на страните от ЕС, насърчени по този начин да осъществят постепенно тази двойна конвергенция. Алтернативата на протекционизма и на компенсаторните суми е проста: или някой друг ще ни наложи своите избори в обществената и екологичната сфера, или ние ще наложим нашите. Следователно, свободната търговия подписва смъртната присъда на свободата на избор в социалните и икономическите системи. Изтегляне 116.5 Kb. Сподели с приятели:
|