Завръщането на протекционизма и яростта на неговите противници
Изтегляне 116.5 Kb.
|
Бележки под линия[1] Данни на Министерството на търговията на САЩ. Вж. също Aviva Aron-Dine и Isaac Shapiro, „Share of national income going to wages and salaries at record low in 2006” (Рекордно нисък дял от националния доход за надници и заплати през 2006 г.), Center on Budget and Policy Priorities, Вашингтон, 29 март 2007. [2] Заплата, при която половината от работещите печели по-малко, а половината повече. Американски Конгрес, Икономическа комисия, гр. Вашингтон, 26 август 2008 г. [3] Бюро за преброяване на населението, Министерство на търговията на САЩ. Най-долната една пета представлява 20-те процента най-бедни домакинства. [4] Американски конгрес, „Joint Economic Committee Memo” (Доклад на Икономическата комисия), Вашингтон, юни 2008 г. [5] Американски Конгрес, Икономическа комисия, 26 август 2008 г. [6] Paul Krugman, «Trade and inequality, revisited» (Преразглеждане на търговията и неравенството), Vox, 15 юни 2007, www.voxeu.org [7] Mike Brewer, Alissa Goodman, Jonathan Shaw и Luke Sibieta, „Poverty and inequality in Britain 2006” (Бедност и неравенство във Великобритания 2006), Институт за данъчни изследвания, Лондон, 2005. [8] Régis Bigot, „Hauts revenus, bas revenus et „classes moyennes”. Une approche de l’évolution des conditions de vie en France depuis vingt-cinq ans” (Високи доходи, ниски доходи и „средни класи”. Подход към развитието на условията за живот във Франция от двайсет и пет години насам), конференция на Центъра за стратегически анализ, Париж, 10 декември 2007 г. [9] Вж. Direction de l’animation de la recherche, des études et des statistiques (Dares), «Efforts, risques et charge mentale au travail. Résultats des enquètes conditions de travail 1984, 1991 et 1998» (Усилия, рискове и умствено натоварване на работното място. Резултати от изследвания върху условията на труд 1984 г., 1991 г. и 1998 г.”), Les Dossiers de la Dares, no 99, La Documentation française, Париж, 2000 г.; Patrick Légeron, Le Stress au travail(Стресът по време на работа), Odile Jacob, Париж, 2001 г. [10] Данни за Швеция и Швейцария, вж. Isabelle Niedhammer и Marcel Goldberg (под ръководството на) „Psychosocial factors at work and subsequent depressive symptoms in the Gazel cohort” („Психологически фактори на работа и последващите депресивни симптоми в група Газел”), Scandinavian Journal of Work, Environment & Health, том 24, брой 3, Хелзинки, 1998. За Франция, вж. Sophie Béjean, Hélène Sultan-Taïeb и Christian Trontin, «Conditions de travail et coût du stress : une évaluation économique» („Условия на труд и цена на стреса: икономическа оценка”), Revue française des affaires sociales, брой 2, Париж, 2004. [11] Валутни резерви на 31 август 2008 г. според МВФ. Япония притежава общо 1200 милиарда долара, а еврозоната – 555 милиарда евро. [12] Индексът за сходство с износа на ОИСР за Китай е станал от 0.005 през 1972 г. на 0.21 през 2005 г.; за Корея от 0.011 на 0.33; за Мексико от 0.18 на 0.33; за Бразилия на 0.15 на 0.20. Вж. Peter K. Schott, „The relative sophistication of Chinese exports” (Сравнителното усъвършенстване на китайския износ), Economic Policy, брой 53, Лондон, 20 декември 2007 г. [13] В Русия инвестициите целят основно вътрешния пазар; страната се защитава чрез мита, които не подлежат на договаряне. [14] Frank Ackerman, „The shrinking gains from trade: A critical assessment of Doha round projections” (Намаляващата печалба от търговията: критическа оценка на преценките от кръга Доха), Global Development and Environment Institute (Институт за световно развитие и околна среда), Working Paper, n° 05-01, Университет Тъфтс, Медфърд (Масачузец), октомври 2005. [15] Drusilla K. Brown, Alan V. Deardorff и Robert M. Stern, „Computational analysis of multilateral trade liberalization in the Uruguay round and Doha development round” (Компютърен анализ на многостранната либерализация на търговията от кръга Уругвай и кръга за развитие Доха), RSIE Discussion Paper, номер 489, Университет Мичиган, Ann Arbor, 2002 г. [16] „Libre-échange, croissance et développement. Quelques mythes de l’économie vulgaire” (Свободна търговия, растеж и развитие. Няколко мита на вулгарната икономика), Revue du Mauss, брой 30, 2007 г., La Découverte, Париж. [17] Charles P. Kindleberger, „Commercial policy between the wars” (Търговска политика между войните), в Peter Mathias и Sidney Pollard под ръководството на),The Cambridge Economic History of Europe, том 8, Cambridge University Press, 1989 г. [18] John Maynard Keynes, „National self-sufficiency" (Национална самодостатъчност), The Yale Review, moм 22, брой 4, Ню Хейвън (Кънектикът), 1933 г. [19] През 60-те години на XX Век са наложени данъци и субсидии на европейско ниво, за да се изравнят националните цени. [20] Вж. Bernard Cassen, „Inventer ensemble un "protectionnisme altruiste" (Да измислим заедно един „алтруистичен протекционизъм"), Le Monde diplomatique, février 2000. [21] Вж. Frédéric Lordon, „La "menace protectionniste", ce concept vide de sens“ („Протекционистката заплаха“, понятие, лишено от смисъл („La pompe à phynance“, сайт на Le Monde diplomatique). [22] Paul Bairoch и Richard Kozul-Wright, „Globalization myths: Some historical reflections on integration, industrialization and growth in the world economy" (Митове за глобализацията: някои исторически размисли за интеграцията, индустриализацията и световния икономически растеж), работен документ на Конференцията на Организацията на обединените нации за търговия и развитие (КООНТР), № 113, Женева, март 1996 г. [23] James Foreman-Peck, A History of the World Economy: International Economic Relations Since 1850 (История на световната икономика: международни икономически отношения от 1850 г.), Harvester Wheatsheaf, Ню Йорк, 1995 г., стр. 197. [24] Antoni Estevadeordal, Brian Frantz и Alan M. Taylor, „The rise and fall of world trade, 1870-1939“ (Възходът и упадъкът на световната търговия, 1870-1939), National Bureau of Economic Research, Working Paper, номер 9318, Cambridge, ноември 2002. Изтегляне 116.5 Kb. Сподели с приятели:
|