Здраве и изцеление чрез господната трапеза

Наистина Той понесе твоите грехове и твоите болести. Когато вземаш от Господната трапеза, освободи вярата си в хляба и виното.

СВИДЕТЕЛСТВА

Усещайки, че нещо не е в ред, се консултирах с гинеколога си. Бяха направени различни прегледи и изследвания с ултразвук, но не беше открито нищо. Накрая, той успя да обясни кървенето с хормонален дис-баланс. Притесних се, че лекарите не можеха да ми помогнат.

Някъде в средата на декември, след като пастор Принс наскоро бе проповядвал за значението на Господната трапеза, със съпруга ми и двете ми дъщери започнахме да вземаме Господна вечеря като семейство всеки ден.

През февруари 2004 г., докато стоях на масата на вечеря, загребвайки храна за дъщеря ми, изхвърлих бучка с размер около 2.5 см. Бях малко изненадана и възкликнах на мъжа ми, че това е чудо.

На следващия ден занесох бучката в болницата, за да могат лекарите да направят изследвания за състава и естеството й. Докладът показа, че полипът не е раков.

Оттогава кървенето напълно спря и аз величаех Бога за неговото чудо, че ми беше спестил болезнената процедура, при която гинекологът трябваше да премахне полипа от стените на матката ми.

Слава на Исус - Той понесе моите грехове и болести на кръста и вземайки от Господната вечеря, аз участвам в Неговото завършено дело на кръста и съм изцелена. Няма нужда да казвам, че семейството ми продължава да взема Господна вечеря всеки ден. На Бога да бъде цялата слава!
Стефани Уонг
Изцелена от менструални болки
През целия си живот страдах от менструални болки, докато Бог не ме изцели, когато вземах Господната вечеря.

Преди няколко месеца, когато беше време цикълът ми да започне, бях съборена от истинска вълна от болки. Ръцете и краката ми бяха студени и влажни, а лицето ми - бяло като платно. Лежах на леглото, въртейки се наляво и надясно, стенейки от болки.

Като новоповярвала, не знаех много за това, което Исус бе направил на кръста за мен. Слава Богу, по това време с мен бе годеникът ми, а той е истински вярващ. Той изтича до кухнята и взе гроздов сок и хляб и взехме Господна вечеря. Незабавно, по чуден начин болката спря.

Майка му ми обясни, че Исус понесе нашите болки и болести на кръста, като това включва и менструалните болки. Тогава още не разбирах какво искаше да ми каже тя.

Но сега вече знам. Посещавайки църква през последната година, аз си дадох сметка, че със сигурност, а не може би, Той е понесъл нашите болести и болки. Вярата ми дойде от слушане и слушане на Христовото Слово.

След случая, когато бях изцелена чрез Господна вечеря, когато и да идваше болката по време на менструация, аз казвах: „Болка, изчезни в името на Исус, защото Той понесе болката ми на кръста.” След това вземах Господна вечеря. Благодаря на Исус, че е минала вече година, откакто за последно имах болки.

Скоро се срещнах със стари приятелки и те споделиха, че вземали лекарства и избягвали студени напитки, за да облекчат менструалните болки. Сега аз знам, че има по-лесен начин – вяра, че делото на Исус на кръста ни носи и изцеление.

Той умря, за да отмахне нашите болки, защото иска радостта ни да бъде пълна. Осъзнах, че сърцето Му Го е боляло, когато ме е виждал да се превивам от болка в миналото. Как можеш да бъдеш радостен, когато се превиваш от болки в стомаха?

Днес дори пия студени напитки, когато съм в цикъл, и вече нищо не ме боли. Слава на Исус! Но това, което Той е направил в живота ми, не спира дотук. Има толкова много, което е ми е дал и е направил за мен. Той наистина ме промени през годините и ми донесе толкова много радост. Той е толкова изумителен Бог! Мога да продължа да разказвам и разказвам за чудесата Му в живота ми.
Аделинд Иео
Шестнадесет месечно бебе, изцелено от остра чернодробна недостатъчност
Дъщеря ми Джой, която бе на 16 месеца, имаше температура и хрема в продължение на около седмица. Заведох я на общопрактикуващ лекар няколко пъти, но предписаните лекарства не помогнаха.

Когато състоянието й се влоши и тя започна да повръща, я заведохме в болницата, където я приеха незабавно. Началната диагноза на лекаря беше, че има гастрит и инфекция на гърдите. По-късно това премина в чернодробна недостатъчност.

За наше най-голямо учудване ни казаха, че върху черния й дроб има такова поражение, че има само 20% шанс да оцелее. Препоръчваше се трансплантация на черен дроб, но дори при това шансът й да оцелее беше 30%.

Новината дойде като шок за нас. Само седмица по-рано всичко беше розово. Сега се чувствах така, сякаш всичко около мен се срина. Мисълта, че мога да изгубя дъщеря си накара всичко, което преди ми изглеждаше важно, да изглежда несъществено. Притесненията ми, че не мога да отида на работа, вече нямаха значение. Връхлетяха ме вина и съжаление, когато мислех за щастливите моменти, които сме имали като семейство и колко малко бяха те поради многото ни ангажименти.

Сред целия този смут реших да се обадя на един приятел от църква „Ново създание”, за да помоля за молитва, въпреки че все още не бях християнка. Той изпрати един от пасторите си да дойде и да се моли за нас.

На този ден - 5 март 2004 г. - пастор Марк ме поведе в молитва за спасение. Той и неговата асистентка, Кристина, се помолиха за Джой. След това взехме Господна вечеря и те прогласиха, че поради разчупеното Исусово тяло, тялото на малката Джой ще бъде изцелено.

През този ден за първи път в сърцето ми нахлу надежда и почувствах да ме залива приятна топлина. През ума ми премина видение как нося Джой в църквата и една мисъл мина като стрела - Джой ще бъде изцелена и ние ще изявим това свидетелство в света. Не посмях да споделя това с никого, нито дори с моя съпруг. Не исках да им давам прекалено големи надежди. Но вече чувствах, че мога да предам грижите си на Бога.

Гледката на малкото ми бебе с игли и тръби от всякакви размери, прикрепени към всяка част на крехкото й телце, беше сърцесъкрушителна. Не можех да понеса да гледам как сестрите търсеха нови вени, за да забият иглите. Те дори използваха вените в подмишниците й и направиха малък отвор в стомаха й, за да сложат тръба.

В миналото всичко, което можех да направя в подобна ситуация, бе да гледам безпомощно, но сега бях способна да се моля. И открих, че молитвата не е трудна. Това беше естествено стенание на сърцето ми към моя Небесен Баща.

В началото молих Бога да ми върне Джой. Молих се да вземе моя живот вместо нейния. Отчаяно се нуждаех от чудо, но не знаех много добре как да се моля. Благодаря на Бога, че Той не отговори на тази моя молитва.

Вместо това Той изпрати Кристина да ме научи как да се моля. От нея разбрах, че Бог обичаше малкото ми момиченце много повече отколкото я обичах аз. Осъзнах, че не трябва да се отказвам от нищо за нейното изцеление, защото Исус се отказа от живота Си, за да извърши това изцеление за нея.

Кристина ми каза да провъзгласявам изцелението в резултат на Неговото съвършено дело на кръста. Тя ми каза, че всяка негативна новина за Джой е само временна. Но това, което Исус направи за нея, е завинаги.

Започнах да изговарям Псалм 91 върху Джой и даже с дързост благодарях на Бога за всички планове, които Той има за нея. Бях още по-насърчена, когато мой колега, също от църква „Ново създание”, дойде и изповяда стих от Псалм 118 върху Джой: „Аз няма да умра, но ще живея, и ще разказвам делата Господни”.

В събота състоянието на Джой се влоши и тя пожълтя поради развилата се жълтеница. Лекарите обясниха, че състоянието на черния й дроб се е влошило до толкова, че може да я спаси само трансплантация. Съпругът ми, сестра ми и аз бяхме доброволни донори. Казаха ни да си отидем в къщи и да си починем вечерта, защото на следващия ден трябваше да проведат изследвания върху нас за трансплантацията.

Но това, за което се подготвяхме, никога не се случи, защото нашата по-голяма дъщеря Виктория, която беше на две години и половина, започна да проявява същите симптоми, които имаше Джой. Тя се събуди в три през нощта с температура и повръщане. Молих се, но реших да я заведа в болницата на преглед.

Около 6:45 ч. сутринта в неделя, след като лекарят потвърди, че Виктория е добре, той ми показа последните изследвания на Джой. Този грижовен и добронамерен лекар ми показа страница по страница лошите новини и каза, че е нужна трансплантация, за да се спаси Джой.

Но докато той говореше, тихо в сърцето си, аз отхвърлих всяко негово негативно изказване. Припомних си думите на Кристина, че това ще бъде само временно и че моята дъщеря вече е изцелена.

Аз приемах Господна вечеря ежедневно и прогласявах изцелението на Джой. Всъщност, бях заградила малко ъгълче в болницата, където нашите приятели и членове на семейството можеха да хвалят Бога и да се молят. Може би създадох малко безредие, но болничният персонал беше дружелюбен през цялото време.

Някои се притесняваха, че ще бъда в толкова приповдигнат дух от всички молитви, че когато дойде лошата новина, няма да мога да се изправя срещу действителността. Дори един човек бе чут да казва: „Тя толкова много се моли, наистина ли мисли, че ще се случи чудо?”

Но това не ме интересуваше. Просто продължих да гледам към Исус. Молех Го да ни изпрати най-добрите лекари, медицински сестри и помощници. Аз дори се молех всяка капка лекарство да бъде назначено от самия Бог. Молех се ангелите да се грижат за нея и благодарях на Бога всяка минута, че Той възстановява черния й дроб и й дава съвсем нов орган.

Към 10:30 ч. сутринта лекарят изведнъж се появи в отделението с много мрачно изражение на лицето. Аз се подготвих за ной-лошото. Сърцето ми отново беше готово да отхвърли всяко негативно изказване. Но вместо лоши новини, той каза, че черният дроб на Джой се възстановява. Той каза, че състоянието й се подобрява и че може да не се наложи трансплантация. Цялото ми семейство беше изпълнено с радост.

След дългата умствена и емоционална борба, аз най-после реших, че тази новина е прекалено добра, за да е истина. Чудех се дали не го казват, за да се почувствам по-добре. Питах се дали е мъдро да се изпълвам с надежди до такава степен. Все пак, само преди четири часа прочетох мрачните прогнози. Обадих се на Кристина. Тя не можеше да спре да се радва и аз започнах да благодаря на Бога, постепенно осъзнавайки влиянието на Неговото дело.

Укрепена, аз тръгнах за църква за службата в 2 ч. следобед. Присъствието на Бога на това място беше невероятно. В момента, в който стъпих там, почувствах Божията любов върху мен. Можех само да плача от благодарност и радост.

След като се върнах в болницата след служба, лекарят дойде с още новини. Казаха ни, че Джой е „прекалено добре, за да бъде в списъка с чакащите за трансплантация”! По-късно лекарят ми каза, че Джой е била „късметлийка”, защото те не са направили нищо специално, което да причини такова възстановяване. Аз знаех, че не беше късмет и просто продължих да хваля Бога и да Му благодаря за чудото!

В понеделник – деня, определен за трансплантация – вместо на още хирургически процедури, ние бяхме свидетели на това как игла след игла и тръба след тръба бяха извадени от малкото ни момиче. След няколко дни тя бе преместена от интензивното.

В сряда близки на много пациенти от интензивното дойдоха до мен и ме питаха как се случи чудото. Аз просто споделих с тях как Бог, в Своята любов, изцели моята дъщеря и помолих пастор Марк да се моли за техните близки. Той обикаляше из отделението и се молеше за болните.

След по-малко от две седмици моята малка радост се върна в къщи. Цялата слава на Исус, защото Той наистина върна радостта в живота на всички нас.
Саманта Уонг
Изцеление на стъпалото
Изпитах остра болка в стъпалото на десния крак след разтягане при тренировка. В началото не й обърнах внимание, като мислех, че ще се оправи от само себе си. След шест месеца болката в стъпалото продължаваше.

Всъщност, влоши се до такава степен, че повлия на вървенето ми и дори на стоенето ми. Всеки път, когато натисках педала на синтезатора по време на хваление на службата на китайски език в църквата ни, това предизвикваше нетърпима болка. Това, което допълнително влоши нещата, бе, че по време на аеробика навехнах дясното си коляно.

Молих се за крака си и изповядвах изцеление, но нищо не се случваше. Дори опитах рефлексология на крака, за да се облекчи болката, но резултатът беше само временен. След няколко часа болката се връщаше.

През февруари един приятел купи за мен и съпруга ми маца (безквасен хляб) от Израел. През март започнахме да вземаме Господна трапеза всяка сутрин, преди да отидем на работа. След две седмици болката в крака ми изчезна. Навехнато ми коляно също беше напълно изцелено.

Не мога да посоча точния ден и дата, в които се извърши изцелението. Осъзнах го един ден, когато застанах с цялата си тежест на десния крак и разбрах, че вече няма болка. Когато разбрах, че се е случило чудо, аз подскочих, за да проверя моето изцеление. Стъпалото и коляното ми все едно бяха като нови.

Трябва да призная, че не мога да проумея как чрез Господната трапеза идва изцеление. Но не е нужно да знам всичко, преди да започна да върша това, което Бог е казал, че е добро за мен.

Не мога да си представя колко много сме изгубили със съпруга ми, когато не сме вземали Господна вечеря. Сега, когато Той ни разкри частица за това как Неговото тяло ни дава божествено здраве и Неговата кръв ни дава божествена праведност, ние ще продължим да вземаме от Господната трапеза и да се уповаваме на Неговото завършено дело.
Катрин Соб

МОЛИТВА ЗА СПАСЕНИЕ

Бъдете във връзка с нас

Други книги от Джоузеф Принс