Здраве и изцеление чрез господната трапеза



страница2/3
Дата09.04.2018
Размер408.29 Kb.
#65399
1   2   3

Когато Исус пое нашето наказание на кръста, това не само ни донесе прошка, но и изцеление.

Повечето хора, попитани дали са сигурни за прошката, отговарят утвърдително. Те знаят, че Бог вече им е простил заради кръста. Но когато ги попиташ дали са сигурни за тяхното изцеление, те казват, че не са.

Искам да знаеш, че на кръста Исус понесе нашите грехове и болести. Следователно изцелението, както и прошката, не са просто обещания. Това е изкупеното с кръвта право на християните!

Заради това, което Исус направи на кръста, ние имаме не само прошка, но също и изцеление. Прошката и изцелението вървят ръка за ръка. Вярата, която имаш за опрощението на греховете, е същата вяра, която ще ти донесе изцеление.
Свидетелство за изцеление чрез Господната трапеза
Когато вярваш и правилно разпознаваш Господното тяло, ти ще преживяваш чудотворни изцеления и възстановяване, вземайки Господна вечеря.

Алберт, който е член на църквата ни, опита това по невероятен начин. Някъде през ноември 2002 г., лекарите казали на Алберт, че майка му има раково образувание в дебелото черво с големина 3 см. Нямало много основания за тревога, защото този тумор се оперирал лесно.

Няколко дни преди операцията двама лидери от църквата посетиха майката на Алберт в болницата и споделиха с нея Евангелието. Тя преживя новорождение в този ден и Алберт бе много щастлив, че нещата вървяха така добре. Операцията премина без усложнения и тя бе изписана след няколко дни.

Месеци по-късно тя отново бе приета в болница за рутинна процедура по затварянето на отвор, направен при първата операция. Но този път се появиха усложнения, които наложиха извършването на още три операции.

На петата операция силите на тази мила 75-годишна дама се изчерпаха и тялото й започна да реагира отрицателно. Температурата и пулсът й се вдигнаха, а дробовете й се напълниха с вода.

Състоянието й се влоши до такава степен, че хирургът се почувства задължен да уведоми семейството да се подготви за най-лошото. Той им каза, че в случаи като този има много голяма вероятност пациентът да не се събуди, и им обясни, че следващите три дни са решаващи. Ако през това време не настъпи подобрение, би било малко вероятно тя да оцелее.

Алберт изпаднал в състояние на шок и объркване. Почувствал се безпомощен. Не знаел какво да прави. Но знаел, че Бог няма да позволи майка му да претърпи пет операции и да умре. Той бил сигурен, че Бог не е такъв. Той знаел, че Бог е верен.

Чувствал се отчаян и объркан, но усетил силно подбуждение да вземе Господна вечеря с майка си и семейството си. Повикал сестра си и баща си, и им казал, че трябва заедно да участват в Господната вечеря, защото това ще донесе възкресенски живот на тяхната майка.

Членовете на семейството му били смутени. Те не разбирали как той може да вярва, че някакъв си хляб и вино ще допринесат за здравето и изцелението на някой толкова сериозно болен. За тях това нямало смисъл.

Но Алберт бил слушал моята проповед „Здраве и изцеление чрез Господната трапеза” неколкократно. Той знаел, че когато вземаме от Господното тяло, приемаме в телата си Неговия нетленен живот.

Той също така бил прочел четирите евангелия и открил, че и четиримата автори - Матей, Марк, Лука и Йоан - са включили Господната вечеря в разказите си. Алберт бил сигурен, че ако Исус е счел, че трябва да ни каже нещо четири пъти, то това трябва да е могъща истина.

Въпреки че не били убедени, неговият баща, сестра и девер се съгласили да направят това, което той искал. Той приготвил хляба и виното, и цялото семейство влязло в интензивното отделение.

Било студено и всички мълчали. Странно било да вземаш Господна трапеза на такова място. Алберт не знаел какво да прави и просто започнал да се моли на езици.

След това той заявил, че в Исусовите рани и разчупеното Му тяло неговата майка е изцелена. Алберт пристъпил напред и положил малка троха в устата на майка си и излял малко от гроздовия сок. Той почувствал приятно и силно усещане за Божието присъствие в стаята и по някакъв начин знаел, че майка му е била изцелена. Алберт напуснал стаята с мир в сърцето.

Но не се случило нищо. Минал един ден, после друг. На сутринта на третия ден той вървял към болницата както обикновено и се отправил към закусвалнята да закуси. Там получил обаждане от сестрата. С настоятелен тон тя казала: „Алберт, нещо се случи с майка ти. Най-добре ела веднага”.

Той не знаел какво да очаква. Но мисълта, която му минала през ума, била: „Тя не може да е умряла. Знам, че не може да е умряла.”

Той забързал към интензивното отделение, отворил вратата и отишъл до леглото на майка си. Навел се, за да я види, и когато видял, че е в съзнание, паднал на колене и се разплакал. Издигнал гласа си и прославил Бога. Всичко, за което се надявал, молил и доверявал на Бога, най-накрая се случило.

След всичко това състоянието на майка му започнало да се подобрява и след седмица всички тръби били махнати и тя започнала да се храни сама.

Към днешна дата тя е възвърнала поне 15 кг от теглото си, здрава е и е на крака, и помага на дъщеря си да пече сладки и се обажда на роднини и приятели, за да им разкаже за Исус! Лекарите се страхували, че тя няма да оцелее. Но когато семейството й взело Господна вечеря с нея, възкресенският живот на Исус изпълнил тялото й.
Изцелението чрез Господна вечеря може да стане и постепенно
Въпреки че тази скъпа 75-годишна дама претърпя внушително чудо, изцелението чрез Господната трапеза може да бъде и постепенен процес. С времето можеш да забележиш подобрение в състоянието си. Колкото повече време вземаш Господна трапеза, толкова по-добре ще се чувстваш.

Аз лично опитах това. Преди години имах проблеми с кожата. Отидох на лекар и той каза, че може да ме излекува, но лекарствата ще имат странични ефекти. Аз казах: „Много ви благодаря” и си отидох.

Божието изцеление е толкова по-добро. Няма странични ефекти. И така аз взех Господна вечеря и чрез вяра изповядах, че приемам всички ползи от Неговото разчупено тяло за мен в тази област. И въпреки това в началото нямаше промяна.

След известно време спрях да занимавам Бога с този проблем, но продължих да вземам с вяра. Така един ден осъзнах, че бях напълно изцелен. Не мога да кажа кога точно проблемът изчезна, но знаех, че като продължих да вземам Господна вечеря, състоянието ми се подобряваше. Нещата не станаха по драматичен начин. Не станах свидетел на нещо грандиозно. Но все пак беше свръхестествено!


Силата на възвестяването на Господната смърт
Един друг, по-малко познат аспект на Господната трапеза, е силата на възвестяването на Господната смърт. Павел казва: „Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете тая чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той” (1 Коринтяни 11:26).

Може да попитате: „Пастор Принс, какво възвестяваме за Господната смърт и на кого го възвестяваме?” Павел казва на друго място: „и като ограби началствата и властите, изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях чрез Него” (Колосяни 2:15).

Когато си спомняме Исусовата смърт, ние в същото време възвестяваме на началствата и властите, че те са били ограбени, защото Той триумфира над тях.

Преди няколко години едно семейство от нашата църква имаше къща, която повечето хора наричаха „обитавана от духове”. По-точно е да се каже, че на това място се въртяха демони. Това не е необичайно, защото демоните отиват на места, където е имало трагични събития като фатални злополуки или убийства.

Един от наемателите започнал да изпитва страх, защото семейството му се оплакало, че видяло „из къщата да се движи фигура”. Двама от моите пастори и един дякон отишли на това място и взели там Господна вечеря. Когато вземаш Господна трапеза, ти възвестяваш на демоничните духове, че Исус царува.

Когато освободиш вярата си в завършеното, пълно и съвършено дело на Исус на кръста, всяко коляно трябва да се поклони и всеки език да изяви, че Исус е Господ. Това означава, че всеки демон трябва да напусне. Така че само чрез възвестяване силата на Господната смърт, тази къща е била очистена от демони.

Оттогава вече нямало оплаквания. Семейството сега има нови наематели и не е имало подобни проблеми.
Нямате нужда от пастор, за да вземате Господна вечеря
Исус ни каза да вземаме Господна трапеза често. Следователно, в това има някаква сила. Мислите ли, че би ни накарал да вършим нещо често, ако нямаше предвид някакво благословение?

Тези, които вярват в силата на съвършената жертва на кръста, знаят, че Неговите благословения за здраве, изцеление и опазване изобилстват на Неговата трапеза.

След като си повярвал, ти си станал свещеник (1 Петър 2:9). Така че може да вземате от Господната вечеря и дори да давате на другите. Нямате нужда от пастор, за да го правите.

В църквата ние, пасторите, го правим, защото сме духовен авторитет над хората и трябва да има ред във вършенето на делата.

Но извън църква, вие, като царско свещенство, можете сами да вземате Господна вечеря. Правете както Исус казва – вземайте често. „Колко често?”, може да попитате. Толкова често, от колкото се нуждаете. Зависи от това колко много искате Неговото здраве и изцеление.

Не казвам, че трябва да вземате всеки ден. Но ако сте болен, аз ви препоръчвам да вземате всеки ден.

Знам хора, които са толкова радикални, че вземат като лекарство –три пъти на ден. И знаете ли какво? Те получават радикални резултати.

Някои хора казват: „Пастор Принс, не бъдете краен.” Тези от нас, които уповават на Бога и в съвършеното дело на Сина Му на Голгота, са крайни – крайно благословени. Така че вземайте, защото Господната трапеза е Божественият канал, по който тече здраве и изцеление за нас.




  1. НЕ СЕ СТРАХУВАЙ ДА УЧАСТВАШ В ГОСПОДНАТА ТРАПЕЗА

Глава трета


Бог е направил наистина лесно за Неговия народ да ходи в божествено здраве. Това, от което се нуждаем, е да дойдем на Неговата трапеза, да положим вярата си в Неговото разчупено тяло за нашето изцеление и да вземем от хляба. Толкова е просто и същевременно толкова мощно.

Ето защо, дяволът се е опитал да открадне тази истина от Църквата, като накара християните да вярват, че не могат да участват в Господната вечеря. Той прави това, като ги кара да вярват, че са недостойни да дойдат на Господната трапеза. Това погрешно мислене се дължи най-вече на погрешното тълкуване на следните стихове:


1 Коринтяни 11:29-30

„Защото, който яде и пие, без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждение на себе си. По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста са и починали.”


Когато бях млад във вярата, ми се казваше: „Не идвай на Господната трапеза, ако в живота ти има грях. Ако си недостоен и участваш, ти си виновен за тялото и кръвта, и ще пиеш осъждение на себе си”.

Не бях сигурен какво означаваше всичко това, но беше достатъчно да ме уплаши. И винаги ми се казваше: „Трябва да си сигурен, че си проверил себе си дали няма грях в живота ти. Трябва да си сигурен, че си изповядал всичките си грехове, преди да дойдеш на трапезата”.

Никога не смеех да участвам, защото винаги се чудех: „Има ли грях, който не съм изповядал?” Не че живеех в грях, но не исках да поемам риска.

Какво щеше да стане, ако бях забравил да изповядам някой грях? Върху мен щеше да падне осъждение, нали така? А майка ми не беше отгледала глупак! Така че аз избирах да не участвам, за да бъда в безопасност. Всеки път, когато хлябът и виното минаваха покрай мен, аз ги пропусках.

Мислех, че за мен по-добре, като не участвам. Но всъщност, като не вземах от Господната трапеза, аз ограбвах себе си от Божия източник на здраве, изцеление и благословение за мен. Легалистичното и погрешно учение ни нанася много вреда, защото ни пречи да получим това, което Бог има за нас.
Какво означава да участваш недостойно
Нека прочетем какво казва Павел, така че да можем да вземаме от Господната вечеря достойно.
1 Коринтяни 11:27-29

„За това, който яде хляба и пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа. Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата; защото, който яде и пие, без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждение на себе си.”


Първо, в стих 29 той казва, че ако ядеш и пиеш недостойно, приемаш осъждение на себе си. Нека си изясним нещо. Думата „недостойно” е наречие, което означава, че пояснява глагола.

В този случай „недостойно” описва действието на ядене и пиене. Не описва личността, която яде и пие. Така че Павел не казва, че ако си недостойна личност, не трябва да участваш.

Църквата е изопачила някак си това учение и християните казват: „Ако си недостоен, не участвай.” Те казват: „Ако в живота ти има грях, не идвай на Господната трапеза, за да не се разболееш и да умреш преждевременно.” Те са превърнали нещо, предвидено да бъде благословение, в проклятие.

Така или иначе, всеки един от нас, който е дошъл на Господната трапеза, е недостоен и става достоен единствено чрез Неговата кръв. Единствено Христовата смърт ни дава право да участваме. Павел не казва, че не бива да вземаме, ако сме недостойни. Той казва, че не трябва да участваме по недостоен начин.

Какво означава да участваме по недостоен начин? Прочетете останалата част от стих 29 и ще видите, че ако не разпознаете и не разбирате значението на Господното тяло, вие ядете и пиете по недостоен начин.

Коринтяните вземаха недостойно, защото те не разпознаваха, че разчупеното тяло на Господа имаше за цел да им донесе здраве и изцеление.

Отнасяйки се към Господната вечеря като към ритуал, те пропускаха благословенията. Те не разбираха значението на хляба. Не знаеха защо вземат. Това означава да участваш недостойно.

Начинът, по който участваме в Господната трапеза, ще определи дали ще се възползваме от благословенията на Господното тяло. Ако се отнасяме към него просто като към „парче хляб”, тогава такова и ще бъде. Тогава ограбваме себе си от животворящото действие на хляба от Неговата трапеза.

Павел описва с големи подробности начина, по който коринтяните участваха. Нека погледнем отблизо.
1 Коринтяни 11:20-22

„... прочее, когато така се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря, защото на яденето всеки бърза да взема своята вечеря преди другиго, и така един остава гладен, а друг се напива. Що! Къщи ли нямате да ядете и да пиете?”


Той им дава добър урок, защото когато идват на Господната трапеза, тези, които са гладни, бързат да дойде техния ред. А други пият виното, докато се напият.

Така че Павел не казва, че ако в живота ти има грях, не трябва да вземеш. Той ни казва да вземаме по правилния начин, т.е. да разпознаваме, че Господното тяло е било разчупено за нас, за да може нашето да бъде цяло и здраво. Не вземайте Господна вечеря, защото сте гладни. Ако сте гладни, първо яжте в къщи.

Това, което Павел казва на коринтяните да правят, е да различават силата на разчупеното Христово тяло. Той ни учи, че когато не успеем да разпознаем тялото, не трябва да участваме, защото не изявяваме чрез вяра това, което Исус направи за нас.

А като не успеем да направим това, ние обезсилваме и правим безполезно Неговото дело на кръста по отношение на собствения си живот.

Когато не успееш да разпознаеш Неговото тяло, ти всъщност презираш Неговото дело на кръста. Тълковният речник на Вайн казва следното за недостойното вземане на Господна вечеря:
Недостойно – anaxios NT:371 е употребено в 1 Коринтяни 11:27, за „недостойно” вземане на Господната вечеря, т.е. отнасяйки се към нея като към обикновено ястие; хлябът и чашата се считат за нещо обикновено и не се осъзнава тяхното важно символично значение.
Исус иска да вземаме от хляба и да вярваме, че Неговото тяло беше разчупено, за да може нашите тела да бъдат възстановени. Когато разпознаем тялото по този начин, ние вземаме достойно.

Когато идваш на Неговата трапеза и освобождаваш вярата си в Господното тяло, ще получиш благословенията на изцеление, здраве и цялост. Ще бъдеш силен и здрав, и ще живееш дълго.


Какво означава да изпитваш себе си
Второ, беше ми казвано да „изпитвам” себе си и да проверявам дали имам грехове в живота си, за да ги изповядам всичките.

За да поправя това погрешно схващане, трябва да проумеем контекста на твърдението на Павел. Става въпрос за проблема с недостойното ядене и пиене на Господната трапеза.

Тези негови думи идват, след като е казал на коринтяните, че трябва да изпитват себе си дали ядат и пият по достоен начин. Никъде не се казва, че трябва да изпитват себе си дали имат грях в живота си.
1 Коринтяни 11:27-29

„За това, който яде хляба и пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа. Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата; защото, който яде и пие, без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждение на себе си.”


Ако разгледаме пасажа още веднъж, става ясно, че Павел говори за това човек да изпитва себе си дали яде и пие достойно, за да не яде и пие осъждение на себе си.

Толкова е просто, но проповедниците твърде дълго са карали християните да се страхуват и да имат съзнание за греха, когато Бог иска да имаме съзнание за Сина. Той просто иска да изпитваме себе си дали сме положили вярата си в делото на Неговия Син за нас на кръста.


Какво означава да пием осъждение на себе си
Трето, „осъждението” (в стих 29) не означава Божия гняв или ярост, както бях свикнал да мисля. В някои кръгове хората още вярват, че осъждението тук означава, че Бог ще ги прати в ада. Това е погрешно тълкуване.

Гръцката дума, използвана тук, е krima, което означава „Божия присъда”. Когато Адам съгреши на Бога, Божията присъда падна върху човешкия род. Някои следствия от Божията присъда са слабост, болести, смърт.

Докато сме тук, на тази земя, нашите тела са подчинени на процеса на стареене, който е част от Божията присъда. Тялото на всеки един от нас отпада с всеки изминал ден. Мозъчните ни клетки умират ежедневно.

Господната трапеза е Божието решение за отлагането на този процес. Дори вашите приятели ще видят резултатите. Те ще започнат да ви питат: „Хей, защо изглеждаш все по-млад и по-млад? Изглежда никога не остаряваш!”

Един ден, когато отидем на небето, ние ще имаме съвсем нови тела, които никога не остаряват, никога не се уморяват и никога не изглеждат зле. Междувременно, Господната вечеря е това, чрез което Бог ни помага да отложим процеса на стареене и да живеем в божествено здраве. Всеки път, когато вземаш от хляба и виното, ти преобръщаш следствията от проклятието или Божието осъждение в твоето тяло.
Дяволът няма шанс в живота на онези, които вярват в мощта на разчупеното тяло на Господа
Смятам, че дълго време дяволът се е опитвал да заслепи Църквата относно мощта на Господното тяло. И това е така, защото той знае, че няма шанс в живота на онези, които имат вяра в силата на разчупеното тяло на Господа.

Нека ви дам пример как един член на църквата ни се изправи срещу духовна атака, но я преодоля чрез Господната вечеря.

В края на 2003 г. моята църква организира няколко пътувания до Израел. Всяка група се състоеше от 120 човека. Като цяло 1 500 души посетиха Святата Земя. По време на едно от тези пътувания една жена на около 20 г. на име Сюен разви тромбофлебит по време на полета до Израел.

Това е рядко срещано състояние, което се получава при съсирване дълбоко във вената на бедрото или крака. Нарича се „синдром на икономичната класа в самолета”, защото някои хора развиват това състояние, когато седалките са тесни и неудобни, а нивото на влага е ниско. Образува се съсирване, което, ако стигне до дробовете, може да причини дихателни нарушения. Когато това се случи, може да доведе и до смърт.

Сюен изпита болка в десния прасец по време на полета. Докато слизаше от самолета, тя изведнъж припадна. Очите й се обърнаха и от устата й започна да излиза пяна. Персоналът на летището постъпи крайно професионално и веднага повика линейка, за да я откара в болница.

По пътя към болницата сърцето й изведнъж спря. Съсирването се беше придвижило от крака й към сърцето и накрая към един от дробовете й, причинявайки спиране на сърдечната дейност. Когато линейката стигна до медицинския център „Асаф Арофе”, тя вече беше посиняла. Беше закарана в спешното отделение, където се опитаха да я върнат към живот.

Лекарите попитаха кои са най-близките й роднини, защото смятаха, че няма да оцелее. Те почти бяха готови да я обявят за мъртва, но по чуден начин, след последния опит, те успяха да върнат сърцето й към живот.

Въпреки това, тя беше в критично състояние, защото съсирването причиняваше проблеми с дишането. Тя бе в безсъзнание и през носа и гърлото й минаваха най-различни тръби. Лекарите я следяха отблизо, страхувайки се, че съсирването може да доведе до спиране на дишането.

Същата вечер нейният съпруг, сестра и зет, които бяха непоколебими християни и вярваха в силата на Господното тяло, което носи изцеление, взеха заедно Господна вечеря, изговаряйки здраве и изцеление за нейното тяло.

Заедно с лидерите на църквата аз се намирах в друга част на Израел по това време и можах да отида при нея чак след четири дни. Когато пристигнахме в болницата, лекарите уведомиха семейството й, че състоянието на Сюен се влошава. Заедно с останалите лидери взехме Господна трапеза и провъзгласихме благословенията на разчупеното тяло на Господа върху Сюен.

На следващия ден тя се върна в съзнание, а лекарите, въпреки че внимателно издирваха съсирването, не можаха да го открият! Те не знаеха какво да мислят и не смееха да дават твърде оптимистични прогнози.

Сюен бе под строго наблюдение, но ден след ден, въпреки че лекарите търсеха съсирването, не успяваха да го открият. По същото време състоянието й започна да се стабилизира. След седмица бе изписана от болницата.

След като напусна болницата, тя се присъедини към следващата група от църквата ни и посети гроба на Господа, където Той възкръсна от мъртвите.

Членовете на нейното семейство споделиха, че първоначално, след случилото се, са изпитали страх и недоумение. Въпреки това, поради поучението, което бяха получили, те знаеха, че това не беше дело на Бога, а атака на дявола.

Те бяха безкрайно насърчени да си спомнят свидетелството на майката на Алберт, която беше изцелена, след като взе хляб и вино в интензивното отделение. Те имаха увереност, че участието в Господната вечеря ще донесе здраве и изцеление за Сюен.
Има сила в действието ядене
По време на силни духовни атаки, ние можем да имаме победа, когато вярваме, че това, което Исус направи на кръста, е по-велико от всяка атака на дявола. Веднъж осъзнали колко много страда Исус, за да могат нашите тела да са изцелени, ние ще имаме увереност, че вземането от Неговото разчупено тяло ще доведе до изцеление на нашите тела.

Ако все още ти е трудно да повярваш, че изяждането на една троха хляб може да донесе здраве и изцеление на твоето тяло, нека те върна в началото и ти припомня Едемската градина. Там Адам едва отхапа от плода и това потопи цялото човечество в грях. Неговият грях е този, който донесе болести и в крайна сметка - смърт.

И така Бог, в Неговата милост и мъдрост, намери съвършеното решение. Както простото действие на изяждане на плода от страна на Адам донесе болест и смърт, така простото действие на вземане на хляба ще донесе здраве и изцеление на Неговия народ.

Да участваме в Господната вечеря


Нека сега вземем Господна вечеря и да освободим вяра за нашето опрощение и изцеление.

Преди да вземеш, просто знай, че Бог иска „да благоуспяваш и да си здрав във всичко, както благоуспява душата ти” (3 Йоан 1:2).

Приготви хляба и виното и не бързай. Помни, това не е ритуал. Става въпрос за това да опиташ отново Неговата любов към теб.

Чуй Го как ти казва: „Вземи, яж. Това е Моето тяло, което е разчупено за теб.” Виж Неговите очи да горят от любов, като ти казва: „Тази чаша е Новият Завет в Моята кръв, която е пролята за теб.”

Виж Господа, който понесе всички твои грехове и болести. Той пое греховете ти в Своето тяло на кръста. Виж Го как взема върху тялото Си твоите физически немощи. Ако имаш тумор, виж тумора върху Неговото тяло. Каквато и болест да имаш, виж я върху Неговото тяло. Вече не е върху теб. Виж как Неговото здраве идва върху теб.




Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница