фигура 1 Авторите посочват няклолко сфери

Авторите посочват няклолко сфери на общото здравно възпитание: физическо, екологично, сексуално, социално. Те трябва да са застъпени във всички учебни планове, да са задача на всички педагози по всяко образователно направление.

• 
  обективност и реалност – принцип, който е водещ при съставянето на здравно образователните програми и конкретни дейности за тяхното осъществяване. При този принцип се обръща внимание на реалисточното разбиране на здравното възпитание и образование като процес на осъзнато и мотивирано отношение към здравето, който трябва да бъде предварително добре планиран и осигурен с кадри, база, финанси;
  
• 
  активност и развитие – при този принцип се акцентира върху отговорността на педагога да бъде съветник и консултант. Прилагането му изисква отчитане и съблюдаване на психо-физиологичните възрастови и индивидуални особености в развитието на децата;
  
• 
  научност и правдивост – тези принципи се изразяват в поднасяне на научна информация по различни проблемни области и направления. Тази научна информация трябва да бъде достъпна за подрастващите и дозирана според потребностите на възрастовото развитие и равнището на информираност на малчуганите;
  
• 
  системност, последователност и приемност – при този принцип се акцентира върху необходимостта здравното възпитание да започва точно навреме, по точно определени за възрастта области от здравната тематика;
  
• 
  свързване и съчетаване на медико-биологичните и психолого-педагогическите знания и подходи в отделните проблемни области на здравното образование и възпитание – тези принципи се изразяват в съчетаване на здравните и хигиенни знания с реалните проблеми на подрастващите, с тяхното поведение, нагласи, междуличностни отношения.
  
• 
  свързване на здравното образование и възпитание с нравствените, естетически и граждански обраователни дейности – важен принцип, тъй като изброените обраователни дейности са тясно вплетени със здравното образование и възпитание и се обуславят от състоянието на здравето.
  

• 
  традиционен или медицински – дава се информация, но се пренебрегват социалните и политически аспекти.
  
• 
  транзиторен (преходен) модел;
  
• 
  съвременен, модерен модел – съчетава профилактика и здравна промоция.