Здравно образование същност и значение
Същност и специфика на здравното образование
Изтегляне 86.66 Kb.
|
| Същност и специфика на здравното образование
Здравното образование е един от основните компоненти в системата на образованието. То е целенасочен процес и дейност за развитие и усъвършенстване на физическото и психическо здраве на индивида. Здравното възпитание започва веднага след раждането на детето и продължава през целия му съзнателен живот. Здравето е лична и социална ценност и затова е необходима социална подкрепа и сътрудничество за равитие и формиране на умения за личен избор на зравословен начин на живот. Италианският учен М. Интросо разграничава три модела на здравно възпитание: инструктивни – директивно или авторитарно – предаване на знания и норми на поведение от обучаващия към обучавания. съпричастно, споделено – размяна на знания и идие между експерта и клиента. Промотивно включване на обучаваните във възпитателния процес. Целта на здравното възпитание е да се съдейства за правилното формиране и укрепване на физическото и психическо здраве на детето и юношата, хармоничното им развитие като дееспособни и жизнеспособни личности. Крайният резултат е формиране на здравна култура, която да стане основа и източник на здравословен начин на живот и предпоставка за по добро качество на живота и дейността на личността. Здравната култура е част от общата култура на личността. Изразява се в овладяване на максимум здравни знания, умения и навици, изграждане на ценностно отношение и мотивация за опазване на здравето, утвърждаване на здравословен начин на живот като краен жизнен стереотип. Здравната култура е съвкупност от знания, нагласи, отношения, убеждения и поведение във връзка с възстановяване, опазване и укрепване на личното и общественото здраве. В процеса на развитие на здравната култура може да се определят следните няколко стадия: отглеждане на новороденото и детето в кърмаческа възраст (до 1 година) - пасивно възприемане на здравните грижи на възрастните; ранна детска възраст (от 1 до 3 години) - послушание, подръжание, приучване в семейството или детските ясли на хигиена, режим, ред чрез изискванията на родителите и обслужващия персонал; предучилищна и начална училищна възраст (от 4 до 10-11 години) – формиране на здравословни навици и привички в семейството, детската градина и началните класове – режим, хигиена, самообслужване, безопасност; средна и горна училищтна възраст – затвърждаване на навиците за здравословно поведение – пълноценно хранене, двигателна активност, непушене, безопасно сексулано общуване, лична хигиена, безконфликтно общуване, здравословна околна среда; юношеска и младежка възраст – формиране на навици за самоконтрол и саморегулация на здравното поведение. Основните задачи на здравното възпитание са следните: овладяване на обем здравни познания за околната среда, биологичните особености, човешките взаимоотношения, здравни детерминанти, рискови фактори – основа и предпоставка за здравословен начина на живот. формиране на здравно съзнание – убеждения и чувства, на самооценка и отговорност на индивида, на ново отношение към здравето като основна ценност, на мотивация за здравно поведение; изработване на социални умения и навици за здравословен избор на повдение, на здравословна култура и активна позиция към личното и обществено здраве. В центъра на процеса на здравното възпитание е личността на подрастващия. Възоснова на придобития опит и формирана здравна мотивация, личността започва да извършва съзнателно и целенасочено определена дейност, да проявява определен тип здравно поведение. Личността на човека е субект и обект на здравното възпитание. За проявата на здравно поведение у индивида решаващо значение има неговата мотивация. Отношението между личност, мотивация и здравно поведение е сполучливо представено от Ст. Маркова и В. Борисов в фиг. 1. Изтегляне 86.66 Kb. Сподели с приятели:
|