съдържанието на здравното възпитание може да бъде очертано в три направления.
Първото е свързано с овладяване на определен обем от знания и включва усвояването на понятия, факти и закономерности за здравето като биологично, психично и социално явление. В него се включват:
знания за поведенческите рискови фактори, свързани с храненето на подрастващите – хранене, болести, рационалност – разнообразие, умереност на сол, захар, мазнини, употреба на зеленчуци и плодове, риба и рибни продукти, месо и млечни продукти, контрол на телесната маса;
информираност за тютюнопушенето и неговите последици за здравето на човека – един от най-сериозните рискови фактори за сърдечно-съдови, онкологични и белодробни болести;
знания за влиянието на системната алкохолна консумация и употреба на наркотични вещества върху биологичното, психичното и социално здраве
познаване на лечебното действие на активния двигателен режим и преодоляване на двигателния инактивитет на младото поколение, въвличането му във физически упражнения, спорт, туризъм, допринасяши за укрепване на здравето, дееспособността и функционалната му активност;
запознаване със същността на психосоциалния стрес и влиянието му за възникване и развитие на редица заболявания с цел редуциране на неговото неблагоприятно въздействие;
факторите на околната среда – природна, битова, трудова също носят рискове за здравето на подрастващите, затова трябва да се познава тяхното влияние за опазване и укрепване на здравето.
Второто направление е свързано с изграждане на здравно съзнание, промяна на отношението към здравето като основна ценност, формиране на мотивация за избор на здравословен начин на живот на основата на здравни познания и информираност. Здравното съзнание има регулираща функция по отношение на поведението на личността. На децата и юношите трябва да се предлагат възможности и за самооценка, за мотивиран избор на поведение, за самоконтрол. Трябва да се насърчава и подкрепа отказът от тютюнопушене, алкохол, наркотични вещества, желанието и стремежът към здравословно балансирано хранене, повишаване на физическата активност, справяне със стреса, създаване на здравословна околна среда. Трябва да се отчете и особената роля на емоциите при изграждане на убеждения и мотивация за избор на здраословно поведение.
Третото съдържателно направление е свързано с изработването на социални умения и навици за здравословен избор на поведение. Това включва:
утвърждаване на хигиенни, хранителни, учебни и трудови навици, правилен личен режим, непушене като норма на социално поведение;
практикуване на физически упражниения и спорт;
формиране на умения за преодоляване на психосоциалния стрес;
създаване на здравословна околна среда.
Въз основа на същността, спецификата и съдържанието на възпитателния процес, можем да разгледаме здравното възпитание в два аспекта:
като система на организация за провеждане на възпитателни дейности свързани с опазване и укрепване на здравето;
като процес, който протича в отделната личност под влияние на специално организирана възпитателна дейност.
Процеса на здравно възпитание се определя като:
целенасочено, възпитателно въздействие върху децата ;
сложни взаимодействия между субект и обект – възпитател и възпитаници;
самовъздействие и самовъзпитание на личността.
При процеса на здравно възпитание можем да разграничим следните етапи:
емоционално-оценъчен етап – преработване на приетата информация, формиране на убеждения, на ценностно отношение и позиция към здравето, на мотивация, на здравни потребности и интереси, на здравно съзнание – когнитивно и ценностно;
действено-практичен – изграждане на умения, навици и привички за здравословно поведение, самовъздействие за формиране на здравна култура като краен резултат на здравното възпитание, преодоляване на нездравословни навици и привички.
Процесът на здравното възпитание притежава обшите особености на възпитанието но има и своята специфика. Можем да откроим следните