Здравноосигурителен модел в България 1
Финансиране на здравеопазването в България
Изтегляне 192.31 Kb. Pdf просмотр
|
| Финансиране на здравеопазването в България Средствата, акумулирани чрез здравните вноски, имат публичен характер и едно от най- популярните твърдения в България е, че те са недостатъчни. Следва да се има предвид, че държавният бюджет плаща здравните осигуровки на някои групи граждани (пенсионери, учащи, безработни и др.), които възлизат на около 40% от приходите от осигуровки на здравната каса. Другият източник на публични разходи за здравеопазването е прякото участие на държавния бюджет във финансирането на някои лекарства и покриването на ежегодните дефицити на болничните заведения. Българските граждани отделят допълнителни средства за здравеопазване, които по някои оценки са равностойни по размер на общите публични разходи. В резултат на това общите разходи за здравеопазване (публични и частни) в България са съпоставим процент към БВП с тези в европейските страни. Обществото се концентрира върху публичните разходи за здравеопазване, без да бъде официално информирано и да държи сметка нито за огромните частни разходи, нито колко средства влизат в здравната система и доколко ефективно се изразходват. Предложението за увеличение на здравната вноска се възприема негативно от преобладаващата част от населението по различни причини, като обща за всички социални групи е, че разходите не са обвързани пряко с качеството на здравната помощ. Липсва доверие от страна на гражданите в НЗОК като институция, която трябва да защитава правата на пациентите и да осигурява добро качество на здравните услуги и контрол върху дейността на медицинските специалисти. Основен приходоизточник в здравноосигурителните системи са здравноосигурителните вноски, плащани от здравноосигурените лица. В България вноската в здравно осигурителната каса е задължителна и възлиза на 6 % от дохода на лицето, като се внася от работодателя или ведомството и от осигурения в съотношение: • 2000 - 2001 г. - 80:20; • 2002 - 2004 г. - 75:25; • 2005 г. - 70:30; 2006 г. - 65:35; • 2007 г. - 60:40; 2008 г. - 55:45; 2009 г. и следващите години - 50:50. Задължителните здравноосигурителни вноски, набрани от осигурените граждани, се управляват и разходват съгласно определени критерии, утвърдени в НРД (съобразно със Закона за бюджета на НЗОК) от здравно-осигурителната институция НЗОК и съответните РЗОК. Основна предпоставка за разходване на средствата е възникването на осигурително събитие (заболяване) – заплащане на изпълнителя за извършени медицински услуги спрямо осигурения пациент. Задълженията на осигурителя се изразяват, чрез пълно или частично компенсиране на разходите, свързани с лечението на осигурения пациент. Размерът на задължителната здравноосигурителна вноска е определен със Закона за бюджета на НЗОК и съгласно разпоредбите на ЗЗО се изчислява на база доход, в размер на 6% от дохода на работещ, поделена между работника и работодателя според установените съотношения. За определена категория лица (лицата до 18 години, редовно обучаващи се студенти, социално слаби и пр.) е предвидено да бъдат осигурявани от републиканския бюджет. Неработещите лица, които получават обезщетение за безработица, се осигуряват здравно за сметка на фонд “Безработица”. Лицата със свободни професии и неработещите, които не получават обезщетение за безработица, следва да се самоосигуряват здравно, като внасят в НОИ по 6.60 лв. месечно (6% върху 1⁄2 минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, който за 2005 г. е 220 лв.). Принципите, върху които се базира модела на задължителното здравно осигуряване, са задължително участие при набирането на вноските, солидарност, относително повишена отговорност на осигурените, равнопоставеност. По своята същност солидарното участие предполага преразпределение на разходите между всички осигурени – богатите подпомагат бедните (чрез по-високи здравни вноски); здравите подпомагат болните; младите подпомагат възрастните. |