Здравноосигурителен модел в България 1

Здравноосигурителен модел в България
Съгласно действащият в страната Закон за здравното осигуряване (ЗЗО): “Здравното осигуряване е дейност по набирането на здравноосигурителни вноски и здравноосигурителни премии, управлението на набраните средства и тяхното разходване за заплащане на здравни дейности, услуги и стоки, предвидени в този закон, в Националния рамков договор и в договорите по доброволно здравно осигуряване. Здравното осигуряване е задължително и доброволно.”. Задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем основен пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител на медицинска помощ, сключил договор с районна здравноосигурителна каса. Съгласно закона: “Чрез доброволното здравно осигуряване се обезпечава предоставянето на здравни услуги и стоки извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Чрез доброволното здравно осигуряване може да се обезпечават и здравни услуги и стоки, които са в обхвата на задължителното здравно осигуряване”.
Правната основа на системата на здравно осигуряване има конституционно основание. Тази разпоредба представя правото на здравно осигуряване като основно право на гражданите. Рангът на нормативния акт, с който следва да бъде установен редът и условията за упражняване правото на здравно осигуряване е закон. Законът за здравното осигуряване
(ЗЗО) е приет през 1998 г. Той представлява основата на действащото законодателство в тази област. Следва да се отбележи, че през изминалите години този закон е изменян и допълван повече от двадесет пъти. Променяни са основно частта за управлението на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), задълженията за здравно осигуряване, здравноосигурителните вноски, доброволното здравно осигуряване, опрощаването на задължения и др. Въпреки многократните промени в ЗЗО все още липсва ясна експертна концепция относно осигурителния модел. Правната уредба се допълва и с Национален рамков договор (НРД) между представители на НЗОК и съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Основните елементи и правният режим на тези актове са установени от ЗЗО. Те определят съдържанието и реда за предоставяне на медицинската помощ на осигурените лица. Предмет на националното рамково договаряне са обемите и цените на здравните услуги от основния пакет.
Освен посочените източници правната уредба се допълва и от нормативни актове като: