Качество и регенеративна способност на природните ресурси

Качество и регенеративна способност на природните ресурси

6. Подробна информация за всички разгледани алтернативи за местоположение

Избраният район за изграждане на вятърния парк има множество предимства:

• 
  Намира се в ниска планина, където според събраната информация, интензивността на вятъра е достатъчна, за да осигури рентабилността на вятърния парк
  
• 
  Поради близостта до Марица Изток в района е силно развита преносната мрежа, което е важно условие за реализирането на проекта, тъй като при максимално натоварване паркът ще генерира от 225 до 270 MW електрическа мощност.
  
• 
  Няма близо разположени населени места, които да бъдат засегнати от реализацията на инвестиционното предложение.
  
• 
  Има изградена пътна мрежа, която улеснява значително достъпа и строителството на ветроенергийния парк.
  
• 
  В тази област няма развити туристически обекти с прилежащата им инфраструктура.
  

Избрана за реализация е алтернатива 1. Въпреки по-неблагориятните технологични параметри на алтернативата, разполагането на ветрогенераторите линейно, тя е много по-благоприятна от гледна точка на опазване на биологичното разнообразие.

1. Въздействие върху хората и тяхното здраве, земеползването, материалните активи, атмосферния въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафта, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи и защитените територии на единични и групови паметници на културата, както и очакваното въздействие от естествени и антропогенни вещества и процеси, различните видове отпадъци и техните местонахождения, рисковите енергийни източници – шумове, вибрации, радиации, както и някои генетично модифицирани организми

Ветрогенераторите ще са разположени линейно по билото на планина Сакар в посока изток – запад с приблизителна дължина 28км.

Вятърните генератори са на разстояние от най-близките населени места, както следва:

• 
  с.Черепово – 1410м;
  
• 
  с. Българска поляна – 955м;
  
• 
  с. Дрипчево – 4390м;
  
• 
  с. Хлябово – 3200м;
  
• 
  с. Сакарци – 2628м;
  
• 
  с. Костур – 5350м;
  
• 
  с. Планиново – 980м;
  
• 
  с. Лисово – 6085м.
  

Отдалечеността на населените места изключва въздействие на източници на токсични неорганизирани емисии или на вредни физически фактори от работната площадка.

Увеличаването на неорганизирани емисии от тежкотоварните транспортни средства преминаващи през населените места ще е незначително и временно. Същото се отнася и за промените в шумовата среда от моторните превозни средства.

По отношение на работниците

Предвижда се, по време на изграждането на ветропарка да бъдат ангажирани около 100 работника за всеки етап от изграждането му. Строителните работи ще се извършват през топлия период на годината. Основните видове строителни дейности ще са:

• 
  Изкопни работи във връзка с изграждането на фундамента на кулите и електропреносната мрежа.
  
• 
  Бетониране на основите.
  
• 
  Монтажна дейност свързана с монтиране на кулите и генераторите, контролните съоръжения и връзката с електропреносната мрежа.
  
• 
  Изграждане на електрическа подстанция.
  

• 
  Шум. Водачите на изкопните и на тежкотоварните машини ще са експонирани на наднормени шумови нива от порядъка на 80 - 90 - 100 dB/A. На наднормени шумови нива ще са експонирани някои от работниците извършващи монтажна дейност и ползващи металорежещи инструменти, извършващи заваряващи дейности и др. Наднорменото шумово въздействие оказва неблагоприятен ефект върху слуховата система и може да доведе до развитие на професионална твърдоухост. Шумът има неблагоприятен ефект върху централната нервна система, води до разстройство в съня, развитие на неврозoподобни състояния и е рисков фактор и за развитие на артериална хипертония.
  
• 
  Вибрации. Водачите на изкопните и на тежкотоварните машини ще са експонирани на общи и локални вибрации. При новата и съвременна техника те могат и да не надвишават допустимите норми. Наднормените нива на вибрациите в някой от тези машини (най-вече на остарялата техника) може да доведе до увреждане на вестибуларния апарат, опорно-двигателния апарат, увреждане на паренхимните органи и до развитието на вибрационна болест, която е не рядко срещано професионално заболяване сред този вид работници.
  

• 
  Неблагоприятен микроклимат. Работата ще се извършва в четирите годишни сезона, т.е. „работа целогодишно на открито”, в условията на прегряващ и в условията на преохлаждащ микроклимат. Прегряващият микроклимат е рисков фактор за развитието на инциденти, като топлинен и/или слънчев удар. При хронично въздействие води до загуба на течности, соли и микроелементи и до топлинно изтощение. Преохлаждащият микроклимат увеличава честотата на простудните заболявания, заболяванията на скелето-мускулната и на периферната нервна система.
  

• 
  Тежест на труда. Въпреки механизацията на голяма част от строителните дейности, част от тях изискват тежък физически труд, вдигане и пренасяна на наднормени тежести. Друга неблагоприятна особеност в много от дейностите е, че те се извършват в неблагоприятна работна поза и при значително статично напрежение на мускулите на тялото и крайниците. Това води до микротравми, до заболявания на опорно-двигателния апарат и нервно-мускулната система.
  
• 
  Риск от злополуки. Строителните дейности са най-рисковите от гледна точка на трудовите злополуки. В конкретните условя, рискът се увеличава от монтажа на тежки метални конструкции, работа на височина и др.
  
• 
  Социално-битови условия. Строителната площадка ще е извън населени места, на терен, на който няма изградена канализационна мрежа и водоснабдяване. До решаването на тези въпроси съществува риск работниците да работят при незадоволителни санитарно-битови условия. Това може да доведе до увеличаване честотата на инфекциозните стомашно-чревни заболявания.
  

Неблагоприятен здравен ефект по време на експлоатацита може да има :

а) Върху обитателите на подстанцията - обслужващия и ремонтен персонал. Точното място на построяването следва да бъде на основата на изчислените шумови изолинии, които гарантират ниво на шум между 50 и 45 dB/A. Здравният ефект и дисконфортът ще се преценяват и на основата на данни за режима на работа (времето на експозиция), необходимостта от шумава изолация, ако подстанцията е в обсега на по-високи шумови нива. На основата на тези данни ще се направи оценка и на евентуалното въздействие върху персонала на инфразвука и електромагнитните полета, генерирани при работата на електрогенераторите.

б) Върху населението, главно по отношение ефекта на шума.

Отдалечеността на обекта от населените места изключва възможността за неблагоприятен ефект върху здравето.

Основите на кулите ще бъдат оградени с висока мрежа и достъпът до тях ще бъде невъзможен. Това ще предпазва горските работници, случайни туристи и животни от инциденти.

По време на експлоатацията на ветропарка ще има специалисти за периодична профилактика на генераторите и обслужващи подстанцията. Основните неблагоприятни фактори и рискове за здравето са:

• 
  Електромагнитни полета. Интензивността на генерираните ЕМП не е рисков фактор за здравето на обслужващия персонал. Единствено в непосредствена близост (до 1 m), където не е и възможно пребиването на човек, магнитната индукция за МП с честота 50 може да създаде проблем за лица с активни сърдечни имплантанти.
  
• 
  Шум. Обслужващият персонал ще бъде изложен на шумова експозиция. Съгласно Наредба № 6 /15.08.2005 за минимални изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове свързани с експозицията на шум, долните гранични стойности за предприемане на действия при 8 часова експозиция са 80 dB/Aо на хипертония.
  

Закриването на съоръжението ще бъде съпроводено с демонтаж на кулите и генераторите и рекултивация на терена.

Не се очаква негативен здравен ефект върху населението, поради фактът че обектът е отдалечен от населените места.

Работниците ангажирани в демонтажната дейност ще са изложени преди всичко на:

• 
  При демонтажа и превозване на тежките съоръжения съществува риск от трудови злополуки. Това налага изработването на план за овладяване на рисковете.
  
• 
  При извършване на възстановителните работи на терена ще се извършват подравнявания и рекултивация. Тези работи ще се извършват в подходящо за това време и не съществува здравен риск.
  

Според почвено-географското райониране на България територията на Община Тополовград попада към две подзони от Южнобългарската ксеротермална зона: Среднобългарската подзона на канелени горски почви и смолници и Южнобългарската подзона на плитки канелени горски почви. На територията на инвестиционното предложение са разпространени главно плитки излужени канелени горски почви и излужени канелени горски почви; слабоизлужени и излужени; леки и средно песъкливо-глинести. Тези почви са разположени главно върху твърди скали. Ограничени площи в речните тераси са заети от алувиално и делувиално-ливадни почви. Почвено-климатичните условия и вертикалното разчленение на релефа са довели до развитието на слаба и средна степен на ерозия.

Като цяло почвите на територията на общината са бедни и силно засегнати от водната и ветрова ерозия. Бедните почви определят характера на селскостопанските култури като основно са застъпени сухоустойчивите видове - главно тютюн.

Върху излужените канелени горски почви растат високостъблени и издънкови насаждения с разнообразен състав, като водещи в тях са дъбовете. Тези почви в съчетание с другите растежни условия създават благоприятни условия за отглеждане на високопродуктивни насаждения от благун, зимен дъб, цер и източен бук. Особено бедните почви от този подтип предлагат условия за развитието на иглолистна и сухоустойчива широколистна растителност.

9 – Карбонатни и типични смолници 10 – Излужени смолници 14 – Нискодолинни (мощнохумусни) силно излужени до слабо оподзолени (лесивирани) 15 – Канелено-подзолисти (псевдоподзолисти) глеевидни и неглеевидни 16 – Рендзини (хумусно-карбонатни) 20 – Алувиални и алувиално-ливадни 21 – Делувиални и делувиално-ливадни 28 – Ерозирани излужени канелени 30 – Ерозирани смолници 36 – Излужени канел. горски, плитки 38 – Силно излужени до слабо оподзолени (лесивирани) канелени горски, плитки

Описаните почви се отнасят към (V5) Тополовградско-Факийски и (IV10) Хасковски агроекологичен район. Те не са с висока стопанска стойност, но екологичното им значение е голямо, тъй като при увреждането им и ликвидирането на растителното им покритие ще се засилят ерозионните процеси и ще се загуби всякаква възможност за залесяване на този и без това обезлесен района на страната.

По-дълбоките почви са разпространени в равнинните и хълмисти области предимно върху плиоценски и кватернерни наноси. Те са разпространени обаче западно и югозападно от проектирания обект.

1. 2.2.Прогноза за въздействие

а) По време на строителството

Отрицателните въздействия върху територията на инвестиционното предложение са предимно по време на строителните дейности. Инвестиционното предложение на “Тера България 1” ЕООД, „Зелена енергия - Сакар”, предвижда да се изгради ветрогенераторен парк, състоящ се от 90 вятърни генератора с мощност от 2 до 3 MW и прилежащата им инфраструктура.

Ветрогенераторите ще са разположени линейно по билото на планина Сакар в посока изток – запад с приблизителна дължина 28км. Устойчивото закрепване на вятърните турбини на ветрогенераторите става във фундаменти с кръгла форма с диаметър 19.00 м и дълбочина 2.60 м под нивото на естествения терен на площадката. Фундаментът се състои от фундаментна плоча и опора с височина 0.75 м и диаметър 6.00 м. За монтирането на всеки от ветрогенераторите ще бъде необходима монтажна площадка от около 1.5 дка. От площта предвидена за изграждане на фундамент на един ветрогенератор ще се изкопаят около 737 m³ земни маси, т.е. от засегнатата площ от фундаментите на вятърните турбини ще бъдат изкопани 66330 m³ земни маси. По голяма част от тях ще се изпозлват за обратна засипка или за рекултивиране на нарушените при монтажа терени.

Освен ветрогенераторите на площадката ще бъдат построени трафопост и команден пункт със сглобяема конструкция. Ще бъде необходимо изграждане на нова инфраструктура. Прилежащата към парка инфраструктура ще се състои от: пътища, площадки необходими при монтажа на генераторите, кабелни линии и електрическа подстанция.

Към настоящия момент в района, предвиден за реализация на инвестиционното предложение съществуват множество мести черни пътища. За достигане на необходимите параметри е необходимо те да бъдат реконструирани и ремонтирани, както и да бъдат изградени съответните съоръжения по тях. Общата дължина на тези пътища е около 12 km.

За реализация на инвестиционното предложение се предвижда изграждане на допълнителни пътни отклонения за достъп до ветрогенераторите – “Служебни пътища” с обща дължина около 24 km.

Промяна в предназначението на земята ще е необходима за стъпките за монтаж на турбините (около 0,65 dka на генератор), за територията на трансформаторната подстанция и командния център - около 4 dka. По данни на инвеститора трайно засегнатата площ от реализацията на инвестиционното предложение ще е около 65 dka (фундаментите на генераторите и подстанцията). Частично засегната (покрита с инертни материали) ще е площта на „служебните пътища” - около 10 km.

б) По време на експлоатацията

Отрицателните въздействия върху земите и почвите по време на експлоатацията са във връзка с последиците от строителните дейности: Първата последица е възбуждане на ерозионни процеси чрез повърхностните води, които силно ще се проявят, ако не са проведени рекултивационни мероприятия по затревяване и засаждане на храсти върху разкопаните и уплътнени от земекопна техника и транспорт терени.

През студената част на годината е възможно обледеняването на турбините и изхвърляне на ледени парчета, които ще увреждат растителната покривка и също ще съдействат за създаване на дупки в почвата, предпоставка също за ерозия. По тези причини е необходимо генераторите да са оборудвани с антиобледеняваща система.

Промененият статут на земята, която ще бъде с променено растително покритие,също ще има разнообразно въздействие върху почвите. Ако около вятърните турбини и около пътищата няма гъстотуфеста растителност, ниски храсти и където е възможно и дървета, то ерозията бързо ще започне разрушителната си дейност. Тя ще има отрицателен ефект не само върху прилежащите земи, но и върху терена на самата площадка.

За това е необходимо да се разработи целесъобразен проект за рекултивация и ландшафтно оформление на площадката и прилежащите земи.

По време на експлоатацията има вероятност и за замърсяване на площадката с отработени части, отпадъци и нефтопродукти. За това е необходимо провеждане на непрекъснат контрол и съответни санкции от контролните органи на общината и МОСВ.

Рекултивационните работи винаги имат оздравителен ефект върху почвите и околната среда.

Инвеститорът предвижда ветропаркът да работи 20 години с евентуално двукратно удължение с по 10 години, т.е. около 40 години. Както по време на експлоатацията, така и след приключване на дейността му, е необходимо всички амортизирани метални части да се събират и изнасят за евентуално рециклиране. Останалите отпадъци от други дейности също трябва да се изнасят до съответното депо или завод за преработка на отпадъци, а площадката да се почисти от бетонните блокове, да се подравни, рекултивира и предаде за друго ползуване.
1.3. Въздействие върху атмосферния въздух и атмосферата

1.3.1. Атмосфера

1. 3.1.1.Състояние

Според климатичното райониране на България, Сакар спада към Континентално-средиземноморската област. Най-характерните белези на този климат са топлото лято и меката зима (януарските температури са над 0 0С), сравнително малката годишна температурна амплитуда, есенно-зимният максимум на валежите и липсата на ежегодна снежна покривка в ниските части.

Сакар спада към Сакарско-Дервентската климатична подобласт. Тук се чувства влиянието на студените въздушни маси от север. Въпреки това зимният период в ниските места се очертава сравнително топъл при положителни средни температури за всички зимни месеци.

Средната годишна температура се колебае в зависимост от надморската височина от 12 до 9 0С, а средната януарска е между 1 и – 1,5 0С, а средната юлска – между 23 и 21 0С.

Валежите в своя годишен ход имат зимен максимум, но се забелязва известно засилване на късно есенните валежи. Около половината от валежите през зимния период са от дъжд, а останалата половина – от сняг. Снежната покривка е нетрайна, но са наблюдавани случаи на твърде обилни снегонатрупвания. Броят на дните със снежна покривка е от 15 до 50 годишно и расте с надморската височина. Първата снежна покривка обикновено се образува в началото на декември.

Годишните валежи са между 550 и 800 мм, като нарастват с увеличаване на надморската височина. Големите стойности на валежите са свързани и с изложението на склоновете и местоположението на планинските ридове спрямо пътищата на средиземноморските циклони.

Летният период е топъл, слънчев и засушлив. През юли средната облачност достига едва 25 %, а максималните температури нерядко достигат и дори надхвърлят 40⁰С. В течение на летните месеци, а често и в началото на есента се очертава тенденция за остановяване на засушлив период. Тези засушавания през някои години вземат твърде остър характер.

В района често падат градушки, характерни за топлото полугодие. Причина за това са активния пренос на влажен и неустойчив въздух през този период и допълнителната активна термична конвекция.

Преобладаващите ветрове са североизточни и северозападни, а процентът на тихото време намалява от 50 до 20, в зависимост от надморската височина.
1. 3.1.2.Прогноза за въздействие

а)Строителство

Строителството на ветропарка няма да окаже въздействие върху метеорологичните елементи.

Във връзка с глобалното затопляне на климата изграждането на ветропарка, от гледна точка на увеличаване дела на електроенергията получена от възобновяемите източници на енергия, следва да има положителен ефект върху атмосферата.

По отношение на оценката на въздействието на ветрогенераторите върху микроклимата в района, може да се подчертае, че от движението на перките на вятърните турбини е възможно да се увеличи турбулентният обмен на въздуха и да се повишат температурите в приземните въздушни слоеве през студената част на денонощието. През нощта перките ще раздвижват въздуха, така че по-топлият с по-голяма скорост ще пада към земната повърхност. Това от своя страна ще спомогне за повишаване на облачността и валежите над ветропарка. През деня вследствие въздействието на слънчевата радиация потоците ще се хомогенизират и няма да променят съществено стойностите на метеорологичните елементи.

През студената част на годината е възможно обледеняването на турбините и изхвърляне на ледени парчета, поради което е необходимо генераторите да са оборудвани с антиобледеняваща система.

След закриването на ветропарка и рекултивацията на територията няма да има въздействие върху метеорологичните елементи.

В района на инвестиционното предложение не са изградени пунктове, като част от Националната система за мониторинг на околната среда /НАСЕМ /за контрол на качеството на атмосферния въздух.

Потенциални източници на емисии в атмосферния въздух в района са: емисии от транспорта; емисии от битови горивни процеси; емисии от фирмени промишлени инсталации.

На този етап действащите промишлени горивни инсталации са малко на брой, разположени на значитлено разстояние и съответно количеството на емитираните замърсяващи вещества в атмосферата е незначително. Незначителни са и емисиите на вредни вещества в резултат на битовите горивни процеси независимо, че над 95% от домакинствата в близко разположените населени места използват въглища за битови горене.

През етапа на изграждане на ветропарка няма да има източници на организирани емисии.

Замърсяването на въздуха в района по време на изграждане на инвестиционното предложение ще се дължи на:

• 
  Изпусканите в атмосферата изгорели газове от двигателите с вътрешно горене (ДВГ) на машините осъществяващи строителните и транспортни дейности на строителната площадка. Основните замърсители, които ще се отделят във въздуха са СО, NOx, SO₂, CH-ди и прах. Тези емисии са неорганизирани и ще зависят от броя и вида на използваните при строителството машини и режима им на работа.
  
• 
  Изнесените във въздуха прахови частици при извършване на гореспоменатите дейности
  

Очаква се да бъдат използвани около 180 t дизелово гориво. Съгласно методиката за бърза инвентаризация, при тези количества използвано гориво, в атмосферата ще се емитират общо за целия период 1030 kg сажди, 720 kg серни оксиди, 8780 kg азотни оксиди, 2840 kg въглероден оксид и 1270 kg летливи органични съединения. Посочените количества вредни вещества, които ще се изпускат в атмосферата са ориентировъчни и ще се доуточнят след определяне на броя и вида на строителната техника и организацията на строителните работи.

При изпълнение на строително-монтажните работи ще се емитира прах, основно при изкопните работи.

б) Експлоатация

В периода на експлоатация на обекта, съгласно инвестиционното предложение няма източници на замърсяване на атмосферния въздух.

В периода на закриване и рекултивация обектът ще бъде източник само на неорганизирани емисии. В този период ще се демонтират ветрогенераторите, ще се извършват изкопни и насипни работи, ще се извозват отпадъци и др.

Замърсяването на въздуха по време на закриването ще се дължи на: емисии от двигателите с вътрешно горене (ДВГ) на използваната строителна и транспортна техника и неорганизирани емисии на прах от изкопните, насипните, товаро-разтоварни и транспортни дейности на площадката за рекултивация.

Тези емисии са ограничени по време и количество. След рекултивирането на терена няма да има антропогенни емисии в атмосферния въздух.

От направения по-горе анализ на източниците на замърсяване и емисиите на вредни вещества през периода на строителството, експлоатацията и закриването на обекта може да се направят следните изводи:

1. 
   От строителните работи в периода на изграждане на комплекса ще има само неорганизирани емисии от прах от товаро-разтоварните и транспортни дейности и газове от ДВГ на строителните и транспортни машини.
   
2. 
   Въздействието на емитираните замърсители по време на строително-монтажните работи върху качеството на въздуха в района може да се квалифицира като незначително, кратковременно, възстановимо, с малък териториален обхват, без кумулативен ефект.
   
3. 
   Експлоатацията на обекта на инвестиционното предложение не предполага замърсяване на атмосферния въздух.
   
4. 
   След рекултивирането на терена няма да има антропогенни емисии в атмосферния въздух.