Земетресенията не убиват хората! Убиват ги сградите „ Правила за строеж на частни здания в градовете на Българското Княжество ”[1] – 1881 г



страница13/13
Дата03.01.2022
Размер48.8 Kb.
#111883
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13
История на българските норми за сеизмично изследване на конструкциите и преход към конструктивна система Еврокодове
Свързани:
Линеен анализ
С - коефициент на значимост и R - коефициент на реагиране.
Съществена новост в НПССЗР-87 е въвеждането на коефициент на реагиране - R.
Той отразява редуцирането на сеизмичните сили от развиването на пластични деформации в различните конструктивни системи. Стойностите му за различните видове конструкции са по - малки от 1,0 и варират от 0,20 до 0,50.
Сеизмичният коефициент Kc е дефиниран като отношение на нормираното изчислително ускорение на сеизмичното въздействие за съответната сеизмична степен към земното ускорение.
В картата за сеизмично райониране са записани стойностите на Kc за всяка сеизмична степен.
По принцип те са различни от нормираните стойности на Kc в ПСЗР-64 и са получени от анализа на записаните голям брой акселерограми при силни земетресения.



Интензивност по MSK-64

VII степен

VIII степен

IX степен



K c (64г.)


Почви група 1

-

-

0,050

Почви група 2

-

0,033

0,067

Почви група 3

0,025

0,050

0,100

Почви група 4

0,033

0,067

0,133


K c (87г.)





0,10


0,15


0,27

Съществена разлика между НПССЗР-87 и предишните нормативи е, че сеизмичният коефициент Kc не зависи от характеристиките на земната основа, а динамичният коефициент β зависи.


Той е различен за трите групи почви:
1. За I група : 0,8 ≤ βi = 0,9 / Ti ≤ 2.5

2. За II група : 0,8 ≤ βi = 1,2 / Ti ≤ 2.5



3. За III група : 1,0 ≤ βi = 1,6 / Ti ≤ 2.5
Разрезните усилия в конструктивните елементи при собствен период на първата форма на трептене Т1 > 0,4s на равнинен модел на конструкцията във вертикална равнина се определят с отчитане най - малко на първите три собствени форми на трептене.
Освен изчисляването на конструкциите за носеща способност са нормирани и еластичните междуетажни премествания. Отчитат се и допълнителните усилия от вертикалните товари, вследствие на хоризонталните премествания на вертикалните конструктивни елементи, така нареченият Р–∆ ефект.
Нормирана е широчината на противоземетръсните фуги и минималните разстояния между тях. Изчислените премествания на две съседни сгради в областта на фугите включват пластичните деформации чрез коефициентите им на реагиране.
Представеният в ”Осигуряване на сградите за сеизмични въздействия, КИИП, Инженерен форум, № 6, 2012 г.” [11] сравнителен анализ на сеизмичните сили изчислени по ПСЗР-64 и съответно по НПССЗР - 87 показва, че :
В повечето от разгледаните случаи изчислените по нормите от 1964 г. сеизмични сили са по -големи от изчислените по нормите от 1987 г.
Това дава основание да се смята, че сградите проектирани след 1964 г по действащите норми (ПСЗР-64) са осигурени за сеизмични въздействия и не трябва да се класифицират като неосигурени, както е записано в допълнителните разпоредби на Наредба № 2 от 2007 г. и на Наредба № РД -02-20-2 от януари 2012 г.
При оценка на сеизмичното поведение на сградите и съоръженията по нормите от 1964 г. и от 1987 г. трябва да се вземе под внимание, че изискванията по отношение на оразмеряването и конструирането на носещите елементи в последните са по -строги.
Независимо от това, че с коефициента на реагиране в нормите от 1987 г. се отчита влиянието на пластичните деформации върху реагирането на различните конструктивни системи, все още проектантът не определя къде да се образуват пластични зони и не ги проектира така, че именно в тези зони да се реализират пластичните деформации.
Капацитивният метод на проектиране не е включен. Това е следващ етап на развитие, който е отразен в европейските норми за проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия – Еврокод 8.
Конструктивните изисквания в НПССЗР-87 са разширени и прецизирани. Натрупаният опит и знания в областта на земетръсното инженерство са намерили място в този норматив.
Включени са изисквания и към новите конструктивни системи, които не са прилагани до 1964 г.
Конструктивните изисквания за сградите и съоръженията са представени в осем раздела обхващащи:
Фундаменти и сутеренни стени; Стоманобетонни конструкции; Скелетни сглобяеми и монолитни сгради; Едропанелни сгради и сгради с монолитно излети стоманобетонни носещи стени; Сгради с носещи зидани конструкции; Предварително напрегнати стоманобетонни конструкции; Стоманени конструкции.
Много полезни за проектиране на стоманобетонните конструкции за сеизмични въздействия са систематизираните и приведени в приложиние № 4 таблици и фигурите към тях за конструктивните параметри на стоманобетонни греди, колони и шайби.

8. Наредба № 2 за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, 2007 г. [9].
По принцип тази Наредба трябва да представлява преход от действащите до този момент Норми от 1987 г. към Европейските норми за проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия (Еврокод 8).
Първият вариант на наредбата е разработен като изменения и допълнения на НПССЗР-87, но е публикуван от МРРБ като Наредба № 2 от 27.07.2007 г.
Променени са само глава първа: „Общи положения ” и глава втора: „Определяне на изчислителното сеизмично натоварване”, преименувана в „Определяне на сеизмичните сили”.
Останалите глави в Наредбата са същите, както в НПССЗР-87.
Измененията и допълнения са заимствани частично от Еврокод 8, част първа (БДС EN 1998-1).
Направени са: нова класификация на почвените профили, нова редакция на класовете на значимост в зависимост от категорията съгласно ЗУТ на съответните строежи, частични изменения и допълнения към таблицата с коефициентите на реагиране на различни конструктивни системи.
Обърнато е специално внимание върху сеизмичното осигуряване на конструкциите на сгради при реконструкция, преустройство, надстрояване или промяна на предназначението, като се вземат под внимание изискванията на Наредба № 5/2006 за техническите паспорти на строежите и на ЗУТ за инвестиционния проект.
Нормите от 1987 г. – „Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони” (НПССЗР-87) [6] са разработени от колектив от специалисти, от НИСИ, БАН и ВИАС (УАСГ), в който са участвали и авторите на този доклад.
Те се различават значително от публикуваните по същото време съветски норми.
Като основа за разработването на тези норми са използвани издадените в Калифорния примерни норми ATC-3-06:

Tentative Provisions for Development of Seismic Design Regulations for Buildings, 1978.


Издадената през 2007 г. Наредба 2 за проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия (Наредба 2/2007) [7] е актуализиран вариант на Нормите от 1987 г. с частични изменения и допълнения, заимствани от Еврокод 8 (БДС EN 1998-1).
Следващата редакция на Наредба 2/2007 е издадена през 2012 г. [8].

9. Наредба № РД-02-20-2 за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, 2012 г. [10].
Това е нова редакция на Наредба № 2/2007 с изменения и допълнения в глава първа и глава втора.
Тук са отразени някои от бележките, направени при обсъждането на Наредба № 2/2007, организирано от КИИП.
10. Еврокод 8 – Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия
Наредба № РД-02-20-19 от 2011 г. за проектиране на строителните конструкции на строежите чрез прилагане на европейската система за проектиране на строителни конструкции (обн., ДВ, бр. 2 от 2012 г.)
Следващите нормативни документи, които се ползват в България за проектирането на конструкциите за сеизмични въздействия са БДС EN 1998, част 1 до част 6.
Те са официален превод на български език на Еврокод 8. Към тях са приложени Национални приложения БДС EN 1998-(1 до 6)/NA.
Българските норми и Европейските норми за проектиране на сградите и съоръженията по принцип са се развивали на базата на почти еднакви теоретични постановки.
Независимо от това съществуват определени разлики в дефинирането на сеизмичния хазарт, представянето на сеизмичното въздействие, дефинирането на конструкциите по важност, конструктивните изисквания и др.
В Еврокод 8 са включени и нови методи за нелинеен анализ и метода за капацитивно проектиране.
Изучаването и прилагането на БДС EN 1998-1 изисква определени усилия от страна на проектантите.
КИИП издаде редица материали в помощ на практиката, в които влиза и
Практическо ръководство с решени примери по проектиране съгласно Еврокод 8(БДС EN 1998-1) –
Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия

(нови сгради)” [12], написано от авторите на настоящия доклад.




Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница