Z = Kс. Q (1),
където: Kс е сеизмичен коефициент за района, в който попада строителният обект; Q е собствено тегло на елемента и вертикалните товари върху него.
За разлика от Правилника от 1947 г, където сеизмичните коефициенти имат една единствена стойност за всяка сеизмична степен, в Правилника от 1957 г. те са в зависимост и от характеристиките на почвата под обекта.
Като обобщена характеристика на почвата е прието допустимото натоварване на почвата (допустимо напрежение в кг/см2). Това е първата стъпка за отчитане на влиянието на земната основа върху сеизмичното въздействие.
И в двата норматива (от 1947 г. и от 1957 г.) се приема, че изчислените инерционни сили по формула (1) за най -горния край на високи сгради и съоръжения са два пъти по -големи от тези за нивото на терена, за да се вземе под внимание увеличаването на инерционните сеизмични сили по височина от динамичното им реагиране.
В разгледаните правилници са дадени нормативни изисквания, както за общите планировъчни решения с минимални или максимални геометрични размери на сградите (максимални височини и брой на етажите, максимални разстояния между противоземетръсните стени и рамки, минимална широчина на противоземетръсните фуги, максимални разстояния между тях, минимална широчина между отворите на стени и др.), така и за характеристики свързани с носещата способност на конструктивните елементи (минимална якост на материалите, от които са изпълняват носещите конструкции).
Разгледани са подробно конструктивните изисквания за основите, носещите стени, скелетите и тяхното изпълнение, противоземетръсните пояси, щурцовете, балконите и терасите, стълбищата и преградните стени, подовите конструкции и покривите. Дадени са общите и конструктивните изисквания за някои инженерни съоръжения като: мостове, подпорни стени, водоснабдяване и канализация и др.
Сподели с приятели: |
