Как да поддържате айказаноидите си в благоприятно равновесие? Как да се озовете в Зоната? Тези два въпроса всъщност имат един и същ отговор: чрез разработената от мен диета за достигане и престой в Зоната. Подобно на всяка друга технология, и диетичната технология има своите правила. Тя има своите определени граници и действа по прости научни принципи.
В тази глава бих искал да ви запозная с основното правило за това, как да поддържате в здравословен баланс вашите айказаноиди. Макар към Зоната да има и други пътища, можете значително да скъсите разстоянието, ако следвате най-важния закон.
Какъв е той? Поддържайте благотворните пропорции между протеини и въглехидрати всеки път, когато се храните. Това просто правило е основата за изграждане на моята диета. И каква е по-точно тази благотворна пропорция? Идеалът е около 0,75 - т. е. три грама протеин на всеки четири грама въглехидрати.
Това е идеалът. Границите на това съотношение обаче са много по-широки - между10,6 и 1,0 (вж. фиг. 7-1). Нито по-високо, нито по-ниско. (Тези цифри не се основават върху изследвания с животни. Те са доказани върху единствения вид, който е меродавен - човека.)
Това, доколко са широки границите на съотношението протеини — въглехидрати, което ще ви позволи да влезете в Зоната, зависи от вашите гени. Те именно определят инсулиновата реакция на вашето тяло към погълнатите въглехидрати. Едва 25% от населението реагира с благоприятни ниски нива на инсулин. Организмите на всички останали произвеждат прекалено много инсулин.
Ако генетично заложената ви инсулинова реакция е слаба, вие сте истински късметлия. Можете да си позволите да консумирате повече въглехидрати въпреки това да пребивавате в Зоната. С други думи,ще разполагате с много по-голямо разнообразие в съотношението протеини — въглехидрати, позволяващо ви да пребивавате в Зоната, от хората, които не са благословени с такива гени. Това ще ви даде и много по-голяма отсрочка, преди тялото ви да започне да произвежда прекалено големи количества лоши айказаноиди.
От друга страна, ако генетично заложената ви инсулинова реакция към въглехидратите е много бурна, следователно и границите, в които можете да променяте съотношението протеини-въглехидрати, ще бъдат съвсем тесни и ще проявявате ниска търпимост даже към най-слабото увеличаване на съдържанието на въглехидрати в дадено ядене. В резултат ще трябва да бъдете много по-бдителни към пропорциите не е справедливо, съгласен съм, но това са картите, които ви е раздала съдбата. (Между другото, каквито и да са гените ви, с възрастта чувствителността към въглехидратите нараства. Сега вече става понятно защо натрупваме толкова лесно килограми с увеличаване на годините.)
Във всеки случай, каквото и да е генетичното ви наследство, идеалните пропорции протеини-въглехидрати си остават 0,75 (3 г протеин на всеки 4 г. въглехидрати. Това означава, че при всяко хранене трябва да консумирате малко повече въглехидрати, отколкото протеини. По този начин ще избегнете кетозиса и ще осигурите в черния си дроб достатъчен запас от въглехидрати за поддържане на оптималното функциониране на мозъка. Достигането на Зоната изисква спазването на точни пропорции между консумираните протеини и въглехидрати
Независимо каква е генетично определената ви инсулинова реакция към въглехидратите, колкото по-близо се придържате към центъра на протеиново-въглехидратното съотношение (0,75), толкова по-добра ще бъде способността вя да контролирате равновесието между айказаноидите.
Когато постигнете математическа точност при спазването на тази пропорция, ще можете да контролирате с фармацевтична точност своите айказаноиди.
Така вие всъщност се отнасяте към храната като към предписано от лекаря лекарство: поглъщате точно определено количество протеини и въглехидрати при всяко едно хранене и по този начин управлявате равновесието на айказаноидите през следващите четири до шест часа. Колкото по-добре се справяте с тази задача, толкова по-качествен ще бъде животът ви.
Сподели с приятели: |