1. Музикални инструменти

1.Музикални инструменти
Историята на музикалното изкуство е свързана и с възникването и усъвършенстването на музикалните инструменти. Те са съществували още в древността и са имали определено място в бита на човека, съпътствали са ритуали, обреди празници.
Музикалните инструменти са изминали дълъг път на развитие и усъвършенстване. Някои от тях остават тайна за поколенията.
Музикалните инструменти притежават неограничени изразителни възможности, разнообразни качества на тембрите и богати звучности. С течение на времето инструментите достигат високо техническо равнище, изискващо тяхното систематизиране и изучаване. Затова през 19в. възниква науката инструментознание.
Използването на музикалните инструменти при създаването на произведения за оркестър, съчетанията и разнообразните комбинации на тембрите поражда необходимостта от науката оркестрация. Основите на тази наука са положени и разработени от френския композитор Хектор Берлиоз в неговия „Трактат за оркестъра”.
Изучаването и познаването на музикалните инструменти е една необходимост за съвременния музикант, независимо от специалността му. Най-големите личности в света на музиката не са се ограничавали с познаването и използването на един-единствен музикален инструмент. Такива са Бах, Моцарт,
Глинка, а немския композитор Паул Хиндемит и свирил на всички музикални инструменти.
Изключително полезно е и певците да изучават музикален инструмент, тъй като това в значителна степен повишава активността на слуха, създава основа за по-стабилна музикална памет.
Познаването на музикалните инструменти е задължително за детския учител.
Без една основна подготовка и познания, учителите не биха били в състояние да изискват от децата, онова, което е необходимо.
Музикалните инструменти се подразделят на няколко основни групи:
1. Струнни
2. Духови /дървени и медни/
3. Ударни
Музикалният инструмент е устройство, специално създадено или пригодено да произвежда музикални тонове необходими за възпроизвеждането на музика.
Принципно всеки предмет които произвежда някакъв звук може да бъде пригоден и използван като музикален инструмент. Това се случва и на практика, особено при т. нар. „конкретна музика“
Видове музикални инструменти
Съществуват многобройни класификации на музикалните инструменти в зависимост от начина на звукоизвличане, начина на използване, мястото на инструмента в музикалната творба и т. н. Нито една от тази класификации обаче не може да претендира за универсалност, а само отбелязва основните характеристики, които притежава даден музикален инструмент. Така например пианото в различните класификационни системи се определя като струнен, ударен, клавишен или темпериран инструмент. Органът — като духов, клавишен и темпериран и т. н. Следват основните класификации, които се

употребяват в съвременното инструментознание.
Класификация на Хорнбостел-Закс
Най-разпространена е класификацията на Хорнбостел - Закс (Сакс) (немски —
Hornbostel-Sachs), наречена на името на авторите си Ерих Мориц фон
Хорнбостел и Курт Закс, които за пръв път са я предложили през 1914 година на страниците на списание „Zeitschrift für Ethnologie“ При нея инструментите най- общо се класифицират в пет основни групи, според начина на звукоизвличане и начина на контрол на звука:
• Струнни, или кордофонни — към тази група спадат всички видове струнни инструменти при които звукоизвличането се постига чрез привеждането на струна в трептене по някакъв механичен начин. Това може да стане както със лък така и с пръсти (или перце). Кордофонни инструменти са например: цигулка, виола, виолончело, контрабас, арфа, китара, мандолина, гъдулка и т. н.
• Духови, или аерофонни — тук спадат всички духови инструменти при които звукоизвличането се постига посредством вкарването на въздушна струя във вътрешността на инструмента чрез устата на инструменталиста. Аерофонните инструменти се делят на две основни групи медни и дървени. При медните инструменталиста използва мундщук като приспособление да вкарва въздух в инструмента, а при дървените стройка (която се изработва от бамбук, тръстика или сходни растения). Някои от дървените аерофонни инструменти нямат стройка, а само някакъв отвор, през който въздушната струя се пренася в инструмента (флейта, кавал). Аерофонни инструменти са например: медни — тромпет, цугтромбон, валдхорна, туба; дървени — флейта, обой, кларнет, фагот и т. н.
• Ударни, или перкусионни — са всички инструменти при които звукоизвличането става посредством удар. Перкусионните инструменти са например: барабани, тимпани, тарамбука, тъпан, ксилофон, маримба, вибрафон, глокеншпил, камбани, дайре и др. Сред ударните инструменти има такива с определена височина на звука — например ксилофонът и вибрафонът, и с неопределена — дайре, барабан др.
• Клавишни — към тази група спадат всички видове инструменти при които звука се контролира чрез клавиатура. Клавишни инструменти са пиано, чембало, челеста, орган, акордеон и т. н.
• Електрофонни са инструменти които произвеждат звук по електронен път. В много случаи електронните инструменти имитират звука на някои съществуващ вече акустичен инструмент или са акустични инструменти които са електрифицирани по някакъв начин. Електрофонни инструменти са синтезаторът ,електрическата китара, бас-китарата, електрическа цигулка и др.
Трихотомична класификация
Темперирани и нетемперирани инструменти
Твърде важна е класификацията, която обръща внимание на определянето на височината на звука. Тук инструментите се делят на три основни типа.
• Темперирани инструменти, следващи т. нар. „темпериран строй“ — пиано, орган, акордеон, устна хармоника, ксилофон и др. При тях може да, при цялото разнообразие, да се извлече само звук с точно определена височина.
• Нетемперирани инструменти — сами по себе си те, въпреки, че могат да се съобразяват с темперирания строй, могат да извличат звуци, които се отклоняват от него. Такива са Струнните лъкови инструменти и. много от духовите.

• Музикалните инструменти без определена височина съвпадат с ударните от класификацията на Хорнбостел-Сакс.
Други класификации
• Класификацията на музикалните инструменти според музикалния жанр, в който се използват, е много условна. Различават се класически (възприетите в класическата музика — цигулка, фагот, тимпан и др.), фолклорни (гайда, тамбура, тъпан), естрадни и поп (електрическа китара, синтезатор, саксофон) и др. инструменти. През края на 19 и особено по-късно и днес, това разделение е до голяма степен обезсмислено, тъй като повечето инструменти, характерни за една от изброените групи, намират приложение в останалите.
• Музикалните инструменти също така могат да се делят на акустични и електронни. Акустични инструменти са на практика всички "не електронни " инструменти без значение в кой стил музика се използват. Много от съвременните теоретици възприемат човешкия глас като вид музикален инструмент. Електронни инструменти са тези, при които звукоизвличането става по електронен път. Тук отново има разногласие — някои приемат електрическата китара за акустичен инструмент, тъй като нейния звук произлиза от премодулирането на вибрираща акустична струна, а други я отнасят към електронните инструменти, тъй като без съответните устройства тя не може да звучи самостойно.
• Условна е и класификацията, която определя музикалните инструменти според способността им за акомпанимент. Като „добри“ в това отношение се смятат пианото, китарата, акордеонът. За непригодни се определят инструменти като тромпет, валдхорна, тимпани.