93 помогнем в безкрайното съзидание. Ролята на човечеството в сътворението За да помагаме в сътворението, трябва да сме творци, а не рушители. Трябва да се стремим да сме част от решението, не проблема. Трябва да чувстваме, че съзиданието е добро, а разрушаването - зло. Ако мисията ни беше унищожаване на планетата, формулата щеше да е обърната. Щяхме да се чувстваме добре, когато разрушаваме нещата и ги прахосваме, и щяхме да се чувстваме зле, когато градим, изобретяваме, усъвършенстваме. Казано е, че сме създадени по образ Божий. Сигурно нашият Създател няма тяло с две ръце и два крака. Така че не сме направени по физическото Му подобие. Това, което отразяваме, е нефизическият образ - душевният и духовният образ. За да продължим със сътворението като съ- създатели на Създателя, ни е необходимо да се свързваме с водача. Строителни работници, които не успяват да намерят общ език с бригадири и началници, скоро започват да си пречат един на друг. Оцеляването на човечеството зависи от поддържането на връзка с Бог - и не чрез телата, а чрез ума. Трябва да се научим да използваме целия си умствен потенциал, даден ни от Бог. Умът е дарбата на човешката интелигентност да осъзнава. Знаем, че човешката интелигентност може да функционира далеч от мозъка и че съзнанието не е физически ограничено от мозъка или от физическите бариери на пространство и време. Когато отвърнем съзнанието си от физическото към не-физическото, или духовното измерение, ние' се докосваме до Бог. Когато „изключим" външния свят, като затворим или разфокусираме очи, медитираме, отиваме в „душевното царство", „включваме" връзката си с Бог. У нас се вселява чувството за Бог. Ставаме благовъзпитани. Можем да познаем справедливото, можем да пророкуваме. Можем да лекуваме. Можем да направим по-добър света, в който живеем.
