1. osi модел и модел ieee 802 за лм. Разширяване и обединяване на лм. Разширени конф на 10 Mb/s Ethernet
Надеждни компютърни мрежи. Елементи и приложение на теорията на надеждността
Изтегляне 300 Kb.
|
Свързани:
kompyutyrni-mreji
| 18.Надеждни компютърни мрежи. Елементи и приложение на теорията на надеждността. Най-важният показател на КМ е Надеждността, а най-маловажен е Цената.
Качеството на всеки един продукт се опр. от удовлетвореността на изискванията на потребителя Надеждността е оценката на способността на дад. продукт да запазва качеството си при опр. условия на експлоатация и за зададен период от време. За оценка на надеждността се използват надеждностни показатели, а теорията която се занимава с разработването на методи за оценка е теорията на надеждността. Съзададена е в периода 1958-62 когато теорията се включва в правителствените документи на САЩ по изискване на НАСА. Осн. надеждностни показатели: P(t) – вероятност за безотказна работа за период от време t Отказ – сибитие свързано с пълна или частична загуба на работоспособност Q(t) – вероятност за отказ на с-мата за период от време t P(t)+Q(t)=1 λ(t) – интензивност на възникване на отказите. Размерността е ср. бр. откази за единиця време. Отказите са случайни събития, които не могат да се предсказват. За всяка една апаратура е валидна следната качествена картина: В поведението има 2 фази. Кривата-нар. „крива на ваната”. Първата фаза се хар. с висока интензивност, която бързо намалява до една сравнително постоянна величина. Това е фазата на първоначално въвеждане в експлоатация. Колкото една с-ма е по-сложна толкова вероятността за грешки при самото изграждане е по-голяма. Втора фаза: λ(t) е относително постоянна величина. Това е периодът на номална експлоатация. Тук λ(t)=const. Третата фаза е свързана с рязко увеличаване на λ в следствие на остаряване на компонентите й. Надежностните показатели могат да бъдат уценяване с помощта на статистически и аналитични методи. При статистическите подходи се оценяват достатъчен бр. еднотипни с-ми за достатъчен бр. време: P(t)≈n0/n, където n – бр на еднотипните с-ми, които се подлагат на изпитания за време t n0 – отказалите с-ми на времето за изпитания tср≈(∑ti)/N ti – средно време м/у 2 поредни отказа на i-тата с-ма N – бр еднотипни с-ми Правят се и аналитични разчети на надеждността с използване на известния от теорията на вероятността закон на Поасон Pq(t)=( λ.t)q.e- λt q! Вероятността за възникване на q отказа за период от време t. Λ е параметър – интензивност на възникване на отказите и не се влияе от t(λ=const). Такъв закон се нар. стационарен тъй като не зависи от времето t, очевидно този закон може да се използва само във втора фаза от диаграмата на ваната. Пример:Ако q=o, a t=100h Pq(t)=0(t=100h) – вероятността за 0 отказа за време 100h Q(t=100h) ≈1-P(t=100h) Синтез на надеждни структури от недостатъчно надеждни компоненти (m, n) – структури на фон Нойман Под (m,n) – структура на фон Нойман се разбира структура състояща се от m компонента, която е работоспособна, когато са работоспособни най-малко n компонента; n<=m В общия случай съставляващите компоненти са с различни надеждности pi – вероятност за безотказна работа на i-тия компонент qi – вероятност за отказ на i-тия компонент Изтегляне 300 Kb. Сподели с приятели:
|