1-ви проектен вариант на препоръки към политиките за развитие на селските райони, изготвени по проект ruraland



Дата31.12.2017
Размер249.42 Kb.
#38350






1



1-ви ПРОЕКТЕН ВАРИАНТ

НА ПРЕПОРЪКИ КЪМ ПОЛИТИКИТЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ,
ИЗГОТВЕНИ ПО ПРОЕКТ RURALAND

10-те препоръки са изготвени на базата на приоритизирания списък, предложен от партньорите на 1-вата Работна среща (Бастия, 3-4 октомври 2011 г.)


1-ва препоръка за политиките, предлагана от партньорите по проект Ruraland

Поддържане и насърчаване на сътрудничеството във всички европейски фондове
Сътрудничеството е било и продължава да бъде важна цел на Кохезионната политика на ЕС. В различните му форми (трансгранично, транснационално, междурегионално) то може да подпомогне тематичните приоритети на Стратегията Europe 2020 и да гарантира координацията с останалите политики и финансови инструменти на ЕС, като играе ролята на свръзка между нуждите и решенията за балансирано териториално развитие, които се срещат по цялата територия на ЕС.

Опитът по проект RURALAND:
Опитът и резултатите по проект RURALAND – проект на партньори с ключова роля в развитието на селските райони (финансиран по Фонда за регионално развитие на ЕС (ERDF) и програмата за териториално сътрудничество INTERREG IV C) - определят сътрудничеството едновременно като нужда и като възможност за разнообразяването и иновативността на икономическите дейности в селските райони (независимо дали става въпрос за технологични или нетехнологични иновации) посредством трансфер на добри практики по методиката, договорена в рамките на проекта. В рамките на проект RURALAND сътрудничеството е начин да се намерят решения на реални нужди, които не могат да бъдат решени на местно или регионално ниво.

Препоръка:
Като взеха предвид контекста и рамката на проект RURALAND;

Като взеха предвид пакетът от законодателни актове, които ще формират Кохезионната политика за периода 2014 -2020;

Като взеха предвид заложеното за Общата селскостопанска политика за периода 2014-2020, включително координираната и допълваща подкрепа за развитието на селските райони по линия на Европейския селскостопански фонд за развитие на селските райони – Общата стратегическа рамка – където сътрудничеството присъства като полезна и разрастваща се мярка в много по-голяма степен отколкото през предходните програмни периоди;
партньорите по проект RURALAND препоръчват сътрудничеството да се поддържа и насърчава във всички фондове на ЕС като средство за увеличаване на ефекта от политиките на ЕС:


  • Кохерентност (съгласуваност) и ефективност: резултатите от сътрудничеството могат да присъстват във всеки от фондовете, а не само в тези от тях, които са специално предназначени за териториално сътрудничество (ECT/ EGTC);

  • интегрираност и стратегически подход: подходящо продължаване на сътрудничеството по различните тематични цели на териториалното сътрудничество (ERDF – териториално сътрудничество; насърчаване от страна на Общността на местното развитие по всички тематични цели, не само трансграничната) и поддържане на целите на сътрудничество, заложени във фонда за регионално развитие ERDF за периода 2014 -2020. Трябва да се запази възможността да се добави една приоритетна ос за сътрудничество в оперативните програми, финансирани от този фонд (чрез член 37 6 -B от Регламент 1083/2006) и да се разпространи по по-ефективен начин информацията за такава възможност.

  • еднородност: подобряване на законодателните практики за всеки от фондовете/програмите и насърчаване и увеличаване на активното участие на управляващите на различни нива (вместо само чистото им „присъствие”) по един по-единен начин – на различните нива и в различните райони на Европейския съюз.

2-ра препоръка за политиките, предлагана от партньорите по проект Ruraland



Включване на темата за развитието на селските райони (мейнстрийминг) във всички общи политики
Във връзка със Стратегията Europe 2020 ЕС ясно формулира приоритетите си за териториален баланс и „включващо” развитие. Недвусмислено се заявява, че селските райони са важна и присъща част от територията на ЕС (91%), но са обсадени от различни обременености и проблеми, като например обезлюдяване, застаряване, висока безработица, слаба икономическа дейност, ниски доходи, влошен достъп до социални и здравни услуги и др.
Редом с това организациите и институциите, заинтересовани от развитието в селските райони, са с ограничен достъп до публично финансиране – независимо дали национално или европейско – поради гореспоменатите човешки, социални и административни ограничения.
За да бъде преодоляно това и да укрепне разбирането на проблемите на селските райони, партньорите по проект RURALAND предлагат развитието на селските райони да бъде включено във всички общи политики на ЕС - не само в Общата селскостопанска политика и в Кохезионната политика, но и в други секторни политики, като тази за заетостта, за околната среда, за образованието и за научните изследвания. Селското „измерение”, т.е. спецификите на селските райони трябва да бъдат вземани предвид когато се формулират новите политики и програми на ЕС, за да се гарантира максимална синергия и икономическо остойностяване на потенциала на тези територии.
За да се постигне това включване на темата за селските райони (мейнстрийминг) партньорите по проект RURALAND препоръчват в бъдещите общи политики, включително Кохезионната политика на ЕС, да бъдат включени следните мерки:

  • изрично формулиране на приоритета за развитие на селските райони в цялото законодателство на Общността, което касае европейските фондове: Фонда за регионално развитие (ERDF), Селскостопанския фонд за развитие на селските райони (EARDF), Социалния фонд (ESF) и Кохезионния фонд;

  • заделяне на минимален процент от всички оперативни програми за бенефициенти от селски райони;

  • даване на приоритет при оценката и избора в рамките на оперативните програми на проекти, които се внасят от селски райони;

  • въвеждане на индикативни цели за достигане до бенефициенти от селските райони в различните оперативни програми, както по различните мерки, които се финансират, така и по различните инструменти;

  • определяне на специални индикатори, свързани със селските райони при оценка на резултатността, ефективността и постигането на целите на оперативните програми;

  • напасване на дефинициите за селски райони, за да може по-ефективно и прецизно да се усвоява финансирането на ЕС;

  • създаване на облекчени финансови условия за публично финансиране на проекти, внесени от селски райони, изразени в по-висока интензивност на публичното финансиране и достъп до авансови плащания без изискване за банкови гаранции.

3-та препоръка за политиките, предлагана от партньорите по проект Ruraland

Допускане на интегрирани проекти по няколко мерки едновременно

Постигането на новите цели на Европейския съюз в областта на заетостта, научните изследвания и иновациите, промените в климата и енергията, образованието и бедността ще изисква координирани ответни мерки от държавите-членки. Това призовава към по-добре развита координация на европейските и националните мерки за подкрепа за развитието на селските райони. Препоръката е макроикономическите мерки да бъдат по-тясно обвързани с националните и регионални микроикономически мерки, но това ще наложи също и опростяване на мерките.

За да се намалят административните пречки, европейските законови инструменти трябва да бъдат както ръководещи, така и съобразени с различния национален/регионален контекст. Необходимо е съкращаване на веригата между изпълнителите на проекти и финансиращите институции, за да се следва динамиката на селските райони. Трябва да се предвиди създаването на неформални, нестопански асоциации на заинтересованите страни за специфични области за интервенция в развитието на селските райони, за да се осигури широка платформа за дискусии по планираните мерки и дейностите, които да бъдат изпълнени. Освен това да бъде упражнявано наблюдение и контрол над процеса на изпълнение. Необходимо е също професионално управление на проектите, за да се оползотвори целия потенциал на всеки проект и се допринесе за повишаване на конкурентоспособността. Примери за подобни мерки са разработването на платформи за консултиране на селските райони и насърчаване създаването на колективни проекти, с цел да бъдат разпределени ресурсите.

ПОДХОДЯЩА ДОБРА ПРАКТИКА

ОБУЧИТЕЛНА МАНДРА – Ресурсен център за маломащабно производство на млечни продукти.

Районът Ямтланд е с водеща позиция в Швеция в областта на маломащабното производство на хранителни продукти и особено на сирене. Целта на обучителната мандра е селскостопанските производители да могат да посещават курсове и да ползват консултантски услуги във връзка с производството на млечни продукти. Обучителната мандра е създадена с проект на публично-частно партньорство от заинтересовани страни. Изградени са инсталация за обучение за производство на млечни продукти и мобилна мандра. Това се оказа добър модел за подпомагане на предприемачеството сред населението на селските райони с целенасочена подкрепа за маломащабното производство на млечни продукти и същевременно, за връзката с предоставянето на туристически услуги в рамките на същия селски район. Мобилната мандра е добър инструмент, заместващ инсталация за производство на сирене за обучение на млади селскостопански производители (с пробен период и по-ниски разходи) и дори за възрастни фермери, които са изправени пред затруднения със собствеността на земята. Неподвижната обучителна мандра служи като експериментална инсталация и център за развиване на компетенции за професионално развитие, както и служи като форум за обмен на експериментаторски и иновативни идеи.


Обучителната мандра е един доказано успешен модел за сътрудничество между заинтересовани страни от съвсем първоначалната фаза на планиране по целия път до изпълнението, наблюдението и оценката на специфичните дейности по проекта.
4-та препоръка за политиките, предлагана от партньорите по проект Ruraland

Насърчаване на междурегионалото сътрудничество на базата на трансфер на добри практики и осигуряване на непрекъснатост чрез подходящи инструменти и интегриране в рамките на общата регионална политика.


Междурегионалното сътрудничество е ключов фактор за насърчаване на иновациите. То изисква включването на местните заинтересовани страни от всички сектори (икономически, социален и др.) и ефективно партниране, свързано с регионалната стратегия. Развитие, което се основава на обмен на добри практики и на изпълнението на повече пилотни проекти прави територията по-динамична на всички равнища благодарение на по-конкретните резултати за насърчаване на иновативността. За да бъде осигурена реална и конкретна добавена стойност, целите на сътрудничеството трябва да се основават на трансфер на добри практики. Трансфер на добри практики означава да се отиде отвъд само обикновеното наблюдение на опита на други региони и се нуждае от адекватна методологична рамка и инструментариум, както и от правни инструменти за поддържане в дългосрочен план на партньорствата между експортиращите и импортиращите региони на добрите практики.
Методологична рамка за трансфера на добри практики – методологията на мрежата RUR@CT
В рамките на мрежата RUR@CT (www.ruract.eu) бе разработена специална методика за трансфер на добри практики. Всичките 20 добри практики, импортирани от партньорите по проект RURALAND, доказват релевантността, съгласуваността и ефективността на тази методика във връзка с изготвените 30 планове за действие и перспективите за тяхното успешно прилагане. Процесът на трансфер трябва да бъде насочен към реалните нужди на регионалните заинтересовани страни и да започва със сравнителен анализ с цел подбирането на най-подходящата добра практика. След това импортиращият регион трябва да проведе подготвителна среща за анализ на правния, икономически и политически контекст на добрата практика и за подготовка за посещението на място. Накрая едно изследване на възможностите за трансфер дефинира детайлно структурата на плана за действие, който трябва са бъде одобрен от всички партньори преди започване на фазата на неговото изпълнение.
Адекватна правна структура за сътрудничество в дългосрочен план
След изпълнението на плана за действие отношенията между експортиращия и импортиращия региони не трябва да се преустановяват, а да продължат във времето, за да се осигури включването на поуките от добрата практика в регионалните оперативни програми на тези региони. Още повече, че е препоръчително региони, които са избрали да импортират една и съща практика, да капитализират своя опит. В този смисъл се препоръчва да бъде създадена една платформа за взаимно учене, която да бъде юридическа формация, като например Европейска групировка за териториално сътрудничество (EGTC) или асоциация, в зависимост от вида на дейностите, които трябва да се осъществяват. Като илюстрация може да бъде посочено, че такава платформа е в процес на създаване в рамките на мрежата RUR@CT, което е добра възможност за партньорите по проект RURALAND да запазят ролята на обучаващи на експортиращите региони в рамките на една мрежа за устойчиво сътрудничество. Още повече, че една такава структура укрепва обмена на техническа помощ за стартиране на нови дейности по трансфер и капитализация.

Култура на междутериториално сътрудничество
За успешното изпълнение на трансфера е важно да се дава и разпространява информация за добрите практики и за плановете за действие, за да достигнат те до възможно най-много заинтересовани страни. Много заинтересовани страни от териториалното сътрудничество не познават или не обръщат внимание на възможностите за сътрудничество. Териториалното сътрудничество трябва да бъде „по-широко разпространено”, да прилага методи и инструментариум, които са родени в резултат от интегрирането с териториите. От тази гледна точка е необходим по-висок бюджет за осигуряване на публичност и разпространение на една „Култура за сътрудничество”, за да се позволи по този начин развитието на районите. Тъй като изпълнението на проекти за сътрудничество е по-сложно от това на един обикновен местен проект, необходимо е да се предвидят мерки за осигуряване на подходяща техническа помощ и една опростена и обединяваща законова рамка.
Въз основа на тези наблюдения партньорите по проект RURALAND:
- препоръчват Европейската комисия да фокусира следващата програма INTERREG върху трансфера на добри практики и насърчаването на инициативи за Европейски групировки за териториално сътрудничество (EGTC) в подкрепа на тези трансфери;


- насърчават всички европейски региони с интерес към трансфера на добри практики да се присъединят към мрежата RUR@CT и юридическото лице към нея, което предстои да бъде регистрирано, с цел поддържане на взаимното учене и обмен на техническа помощ .

5-та препоръка за политиките, предлагана от партньорите по проект Ruraland

Укрепване на сътрудничеството между публичната власт и местните заинтересовани страни за подобряване на териториалното управление и разработване на проекти с дългосрочни перспективи
Бюджетът за следващата програмна рамка на ЕС трябва да насърчава проекти, които са с възможности да привлекат финансиране от частния сектор, тъй като за Европа е важно да върви към устойчив растеж и създаване на трайна заетост.
Успехът на стратегиите за регионално развитие изисква да са налице най-малко 3 ключови елемента:


  • наличието на средства.

  • възможности за достъп до технологии.

  • участници в проектите (овластяване и консултиране на заинтересованите страни).

Подходът отдолу нагоре е ключов и придава сила, легитимност и ефективност на европейските политики. Стратегиите за развитие на селските райони са успешни, когато управлението се извършва отдолу нагоре. Добрите практики, разработени в нашите региони (резултатът от тяхното разнообразяване), срещнатите трудности и експортирането на нашия опит в рамките на междурегионалното сътрудничество с други региони – всички тези са фактори, които осигуряват териториалното управление.


Стълбовете на настоящата препоръка към политиките са: мултифункционалността на територията, базирана на технологични иновации, като движеща сила на една нова регионална икономическа динамика, измерението на земеделския бизнес, като движеща сила на развитието, екологичното измерение на развитието на селските райони, като ключов елемент на дългосрочния устойчив растеж и развитието на подобряването на природното и културното наследство като база за развиване на собствен модел.
Трябва да се насърчава ролята на населението в селските райони с възможностите му за иновации, предприемачество и адаптиране към промените.
За тази цел като допълнителни ценности в развитието на селските райони трябва да се утвърдят творчеството и гъвкавостта. За да бъдат подкрепени местните заинтересовани страни и общите проекти предлагаме също да:


  1. бъдат опростени много сложните процедури за достъп (както административните процедури, така и сроковете)

  2. за да се подкрепи разработването и стартирането на проекти

  3. и след оценка да се позволи тези проекти да бъдат удължени, като им се предостави достъп до други фондове и програми – често успешните проекти не намират продължение поради липса на средства, въпреки дългосрочните перспективи.

От тази гледна точка настоящата препоръка към политиките се базира на споделения опит на всеки регион – партньор в разработването на добрите практики, и по-специално на:




  • практиката DIVA – мрежа за подкрепа на разработващите проекти за развитие на селските райони, които целят разнообразяването на икономическите дейности и иновациите в един твърде традиционен сектор.

Тъй като мрежата е съставена от социално-икономически партньори и местни заинтересовани страни, ползващите мрежата получават подкрепа за консолидация на положителните резултати в дългосрочен план .

  • практиката BIOMASS- проект, базиран на използването на потенциала на биомасата в Корсика.

Ключовите фактори за успеха на тази практика са: устойчивото развитие на тази иновативна технологична практика, специализираното обучение и публично-частното сътрудничество за оптималното разгръщане на добрата практика.

  • практиката WELCOME AREA

  • практиката VILLAGE DEVELOPMENT WORK

  • практиката INCLUSAO

  • практиката WOOLFORUM

6-та препоръка за политиките, предлагана от партньорите по проект Ruraland

Програмиране на развитието на селските региони поне на регионално или областно равнище, с участието на местните заинтересовани страни във всяка фаза от процеса на програмиране (като се отчита специфичния местен контекст във всяка държава-членка и регион)


Програмирането на развитието на селските региони налага да има териториален подход, който се нуждае връзките по отношение на управлението да преминат от равнището на ЕС към местно равнище, като бъдат включени голям брой заинтересовани страни (икономически субекти, гражданското общество и др.), за да се гарантира съгласуваност между политиките и да се насърчават интегрираните стратегии за местно развитие, които дават приоритетни и специфични за местния контекст решения.
Програмирането на развитието на селските региони с включване на местните заинтересовани страни на всяка фаза означава да бъдат намерени методите и определени работните практики, които позволяват да се направляват действията, да се намалят конфликтите между институционалните и социално-икономическите категориите на територията, и разбирането на специфичните цели, които трябва да се постигнат чрез инструментариума и как трябва да функционира този инструментариум (Европейска сметна палата).

Трябва да се подкрепи една нова стратегическа рамка за политика на селските райони със специална подкрепа за съществуващите институции и подходящи механизми за управление (Препоръки на ОИСР) (ЕИСК, Брюксел, 20/06/2011).
За да се подкрепи развитието на селските райони е необходима гъвкавост при разпределянето и законова база за засилено сътрудничество между местните заинтересовани страни. Поради това процесът за консултации, в които участват всички партньори е полезен, защото създава чувство за принадлежност и отговорност за местните заинтересовани страни от развитието на селските райони и неговите цели.

От анализа на добрите практики, проведен досега в рамките на проект Ruraland е очевидно, че дефинирането на нуждите/целите/решенията и методологията за въвличане на местните играчи в програмирането на развитието на селските:


  • насърчава и укрепва Националните селски мрежи (Регламент CE 1698/2005) и създава институционална платформа за подкрепа на местни власти в изпълнението на политиките за развитие на селските райони на регионално ниво, в унисон с приоритетите, определени в Националните стратегически планове за развитие на селските райони.

  • гарантира и укрепва едно широко местно партньорство, в което влизат всички местни представители, за да се образува критична маса и да има реален ефект за територията, като насърчава специфичното местно развитие, за да бъдат насърчавани „други” местни актьори (разширяване на основата) да обмислят нови инвестиции/проекти, което е необходимо за информиране/обучение на местната общност в нейната цялост относно възможностите/предоставяното финансиране.

  • активно включва местните заинтересовани страни посредством създаване на „Обсерватория на заинтересованите страни”, която да бъде платформа за обмен на идеи и опит, от които да се развият нови методи и програмни инструменти.

  • засилва интеграцията на специфичен експертен опит (икономически, селскостопански, екологичен, социо-културен) на заинтересованите страни при програмирането и изпълнението, като осигурява подкрепа/консултации за използването на оперативните инструменти, което може да насърчи участието и включването. Местните актьори се нуждаят от подкрепа от регионалните органи на публичната власт в един непрекъснат процес на взаимодействие.

  • преразглежда изискванията към основни местни играчи, които е необходимо да бъдат представени във фазите на програмирането и изпълнението, с предложение за индикатор за включването им.


Споделянето с местните органи на фазите на оценка и наблюдение над качеството на управление, като инструмент за подкрепа при формулирането, изпълнението и ревизирането на политиките за развитие на селските райони, може да подобри подходът на участие и взаимодействие между местните заинтересовани страни.

7-ма препоръка за политиките, предлагана от партньорите по проект Ruraland

Насърчаване и подкрепа за местно нетехнологично иновиране и разгръщане на творческия потенциал за териториално развитие.
Способността на Европа, и по-специално на селските райони, да отговорят по ефективен начин на предизвикателствата и проблемите, свързани с глобализацията, зависи в голяма степен от способността им да разгърнат творческия потенциал и потенциала за иновации.
Стратегическите насоки на Европейската комисия за развитие на селските райони насърчават тези иновативни подходи. В тази връзка в гамата от мерки за развитие на селските райони за периода 2007-2013 бе включена и подкрепа за „развитие на нови продукти, процеси и технологии в земеделието и храните”.

Този подход обаче често пъти е сведен само до едно технологично измерение, което води до пренебрегване на многообразието от източници и компоненти на иновациите, включително в областта на човешкия капитал.


В центъра на иновациите трябва да бъдат представени и други стратегически области:

  • изграждане на капацитет за организирането на икономически играчи за сътрудничество помежду им и с органи на публичната власт,

  • творчески подход при дизайна и маркетинга на продукти и услуги,

  • интеграция и предвиждане на нуждите на променящото се общество посредством предоставянето на нови решения на новите нужди на потребителите и местните хора.

Поради това общите политики за развитие на селските райони следва да бъдат фокусирани по отношение на целите и мерките в тях върху нетехнологичните иновации, като мощен фактор за отключване на потенциала на селските райони в полза на „умното” развитие, използвайки креативността и развитието на човешкия капитал – основни ресурси на селските райони и тяхното развитие.



ОПРЕДЕЛЕНИ ДОБРИ ПРАКТИКИ
SENIORPOLIS

Експертният център SENIORPOLIS развива бизнес дейности, които насърчават възможностите за подобряване на благосъстоянието и на начина на живот на възрастните хора в община Ristijärvi - регион Kainuu. Практиката SENIORPOLIS, съвместно с изследователски институти и агенции, насърчава бизнес и ноу-хау концепциите във връзка с различните видове услуги за възрастните граждани, като например жилища, обучение и грижи.

Вероятно на първо място иновацията във връзка с центъра SENIORPOLIS е новият начин на мислене в община Ristijärvi - регион Kainuu Region. Вместо да се гледа на възрастните граждани като на предизвикателство за общината, там от дълго време възприемат застаряването на населението като забележителна възможност за развитие. Поради това тази нагласа бе вложена в основната стратегическа рамка за развитието на общността.
ROUTE DES SENS

Практиката “Route des Sens Authentiques” е един туристически продукт и инструмент за местно развитие под формата на агро-туристическа дестинация, организирана в една долина, област или регион.

Всеки маршрут позволява на заинтересованите икономически страни от микро региона да се фокусират върху определена тема, развита около пет компонента: селско стопанство, туризъм, занаяти, култура и търговия. Тази мрежа представлява продуктите на едно партньорство, изградено от основните играчи в развитието на долината и ангажирани да осигуряват качествени услуги и автентични местни продукти.

Тези маршрути "Routes de Sens" станаха възможни благодарение на един нов начин на мислене и представяне на продуктите навсякъде из територията, от която идват и на базата на нов подход на сътрудничество между местните заинтересовани страни.

8-ма препоръка за политиките, предлагана от партньорите по проект Ruraland
Насърчаване на съвместното програмиране (между фондовете ERDF(регионално развитие), CF(кохзионен фонд), ESF(социален фонд), EAFRD (селскостопански фонд за развитието на селските райони) и EMFF(фонд за рибарство и аквакултури)) в рамките на общата рамка на регионалната политика, като се отчитат спецификите на териториалния контекст на селските райони.
Главната цел на тази специфична препоръка към политиките е да се премине от секторно-ориентирано програмиране към териториален политически подход. Това означава по-добра координация и интегриране на мулти-финансови рамки на всяко ниво на формулиране на политиките, за да се позволи на селските райони да се развиват на базата на своя специфичен потенциал и да постигнат „умно”, устойчиво и включващо развитие. Взаимното допълване на всичките фондове на ЕС е един начин за насърчаване използването на характерните местни, продуктивни и културни ресурси на селските територии.
По отношение на предложенията на Комисията2 ние сме съгласни, че съвместното програмиране на национално и регионално равнище ще обедини регионалните заинтересовани страни около едни и същи икономически и социални цели, като се отчита многообразието на селските райони в ЕС. Освен това общото програмиране между фондовете би подобрило съгласуваността между различните източници на финансиране.
Освен общата стратегическа рамка, въведена с предложенията на Комисията като интегрирана стратегия за развитието на всички фондове ERDF, CF, ESF EAFRD и EMFF, ние препоръчваме тази синергия между всички фондове да бъде възприета допълнително и на равнището на оперативните програми. С други думи предлагаме съвместно разработване на една единствена „мулти-фондова” програма на регионално ниво на изпълнение, която да бъде съобразена със специфичните за региона обстоятелства.
По отношение на териториалния подход смятаме, че социалното и включващо развитие върви ръка за ръка с икономическото развитие на региона и обратно. Така фондовете за селско стопанство и развитие на селските райони и социалният фонд се допълват един друг в светлината на потенциала на селските райони.

Добра практика:



CLDS - INCLUSION:
Проект за социална подкрепа в територия с високо равнище на обезлюдяване. Тук повечето от населението е възрастно и неграмотно. Заинтересованите страни на социално равнище играят изключително релевантна роля в този проект, но неговата слабост е липсата на културни и икономически ресурси.
Тук създаването на фондове, предназначени специално за територията и/или синергията на програмите за общността биха могли да съчетаят социалните аспекти с развитието на характерния местен потенциал – в този случай занаятите, селското стопанство, регионалната храна могат да функционират като едно цяло и да доведат чрез интегриране до устойчиво развитие и силно допълнение към растежа на местната икономика и овластяване на наличния човешки капитал.

9-та препоръка за политиките, предлагана от партньорите по проект Ruraland

Намаляване на бюрократичното и финансово бреме (осигуряване на възможност за авансови плащания и подкрепа за проекти чрез финансовото им управление)

Сложният характер на сегашното програмиране затруднява или ограничава неговите резултати. То елиминира някои играчи още в самото начало или в сложните процедури (кандидатстване, дълъг срок преди одобрение и т.н.) като налага висок процент на съфинансирането (новата програма INTERREG IVB). Тази сложност затруднява и управлението на проектите.


Ако е необходимо и легитимно да се запазят допустимостта и разходите за спазване на изискванията, административната тежест и управлението на една европейска програма трябва да останат поносими за играчите или местните власти. Партньорството по проект RURALAND призовава за реално административно опростяване. Това опростяване засяга:

  • прилагането на мерки, способността да се мобилизират заделените средства по програмите за развитие на селските райони за административна и техническа помощ за проектите (от концептуалната фаза до финансовото отчитане);

  • създаването на про-активна система за финансово подпомагане базирана на възстановими авансово превеждани средства, за да се помогне на местните играчи да разрешат затрудненията със съ-финансирането на проектите;

  • да бъде възможно в рамките на селскостопанския фонд за развитие на селските райони EAFRD да се въведе генерализиране на допустимостта на разходите със срок до една година след приключване на проекта, за да се подпомогне устойчивостта на динамиката;

  • достъп до мерки, включително маломащабни пилотни проекти, стартирането на които трябва да бъде улеснено посредством една опростена процедура;

  • тази процедура да бъде съобразена с мащабите на проектите и да позволява те да бъдат продължавани и укрепвани съобразно с началните резултати и потенциала им за развитие.

Тези разпоредби биха опростили администрирането, а също така биха подкрепили и прехода от един проект (конкретен и ограничен) към една реална динамика на развитието (устойчиво и във възможно най-широк диапазон) и биха позволили тази динамика да стане самоподдържаща се.


Илюстрация е решението с добрата практика на Местните инициативни групи (по Лидер) във Валония

Валония е разработила решения за справяне с някои административни, технически или финансови трудности: възстановяващи се авансови финансирания, административна и техническа подкрепа, преход към следващия програмен период


1 Авансовите финансирания се осигуряват от региона в рамките на неговия дял от 45% и на базата на одобрени проекти. Част от този аванс се прихваща от всеки тримесечен отчет, така че автоматично се възстановява на региона в края на всеки проект.

2 В допълнение към важната подкрепа за заинтересованите страни за разработването на проекта, се осъществява и взаимна връзка за подпомагане на координаторите на МИГ за изпълнението на административните процедури (включително проверката на исканията за плащане преди да бъдат изпратени) и също се предоставя обучение. Това облекчава в значителна степен административната тежест както за МИГ, така и за областната администрация.

3 В текущия програмен период Валония разрешава плащания до 30 септември 2014 г. Това пречи, като нарушава динамиката по време на периода на оценка за евентуалното удължаване за нови проекти.


Илюстрация е и добрата практика: Включване в Алгарв, Португалия

10-та препоръка за политиките, предлагана от партньорите по проект Ruraland

Да се позволи финансиращите програми да подкрепят местните заинтересовани страни и играчи, както и иновационни платформи (гъвкави мрежи) (с цел отключване на потенциала на селските райони чрез обучение)


Опитът по проект RURALAND се фокусира върху ролята, която местното селско население има в процеса на разработване и изпълнение на стратегии за развитие на техните територии чрез подхода отдолу-нагоре. Предвид тази реалност се препоръчва да бъде осигурена директна финансова подкрепа за подобряване на капацитета на местните заинтересовани страни и играчи, които пряко или косвено допринасят за развитието на тяхната територия.

Местните и областни органи на публичната власт са институциите, които най-добре познават икономическите реалности на своята територия и които могат най-добре да идентифицират своите проблеми или трудности. Оттук нуждата да се насърчават програми, които осигуряват финансиране на тези заинтересовани страни, за да има ефект за повишаване на равнището на тяхното образование и обучение и по този начин да се насърчават иновативността, конкурентоспособността и заетостта.


Формирането на човешкия капитал (местните заинтересовани страни) в селските райони допринася за икономическия и социален растеж на територията. Лостовият ефект на обучението върху иновациите, конкурентноспобността и предприемачеството вече е доказан – всички те са важен елемент на устойчивото социално и икономическо развитие на района.


Поради това се препоръчва да се осигури подкрепа за обучение и предоставяне на помощ за заинтересованите страни и играчи от територията, за да им се помогне да развиват своите икономически дейности по устойчив начин с опазване на околната среда и на природното и културното наследство.


Разработването на иновативни технологични платформи за подобряване на работата в мрежи, както и на други средства за комуникация и маркетинг, е изключително важно за развитието на икономиката. Поради това се смята, че те са динамична и гъвкава териториална стратегия с голяма стойност за развитието на селските райони (стратегия, която може да включва и разнообразяване и специализация на икономическите дейности, разгръщане на творческия потенциал на предприемачите, взаимодействие между селските и градските райони по отношение на развитието и др.).


Препоръчва са хармонизиране на фондовете на различните нива на вертикално взаимодействие (местни, регионални, национални), за да се позволи съвместно финансиране на проекти. По-специално се предлага да се търси финансиране на сътрудничество по всички онези фондове, които са важни за развитието на селските райони, и по-специално за продължението на проектите с цел постигането на по-високи резултати.
Подходът отдолу нагоре осигурява сила и легитимност на препоръките към политиките. Проект RURALAND се осъществява от 10 региони от 9 европейски държави, които поради своите различия могат да се считат за представляващи европейската реалност. В този смисъл може да се има предвид допълнителната легитимност на препоръките към политиките. Освен това в основата на проекта са взети предвид всички политики на ЕС за развитие на селските райони, като например Общата селскостопанска политика, както и Стратегията Europe 2020, финансовите прогнози за следващия период, както и съществуващите фондове. И накрая, успешни елементи на проекта са оригиналността на приноса, който прави за иновациите и за сътрудничеството, както и ключовият фокус върху разнообразяването на икономическите дейности като база за развитието на селските райони.
От тази гледна точка препоръките към политиките се базират на споделения опит на всеки регион-партньор в развитието на неговите добри практики, и по-специално на:



  • Практиката GASTUR – проект в подкрепа на дребни производители на хранителни продукти за улесняване на достъпа им до нови пазари и насърчаване на предлагането на традиционни хранителни продукти в туризма.

Обучението на земеделските производители, като ключов етап от проекта, допринася в голяма степен за неговия успех.

  • практиката DIVA – мрежа за подкрепа на разработващите проекти за развитие на селските райони, които целят разнообразяването на икономическите дейности и иновациите в един твърде традиционен сектор.

  • В тази добра практика персоналната подкрепа и обучение (когато е необходимо) на всеки ползвател, който търси подпомагане, осигурява проектите за разнообразяване на икономическите дейности в селското стопанство да имат успех за много години напред.




1


2 Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общи правила за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохзионния фонд, Европейския селскостопански фонд за развитие на селските райони и Eвропейския фонд за рибарство и аквакултури, които са включени в Общата стратегическа рамка, и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохзионния фонд и за анулиране

Регламент (EC) No 1083/2006, COM (2011) 615 от 6.10.2011







Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница