11. Типологически особености на морфологията

Универсалиите са общи особености на всички езици.Напр. няма език без гласни и съгласни.Типологията изучава вариациите между езиците.Например всички езици означават по някакъв начин идеята за количество.Но езиците се различават – в съвременния български език има само ед.ч и мн.ч.,докато в лужишките езици е запазено и двойнственото число.Има вариации и в областта на морфологичните техники и на граматическите значения.В българския има три рода,а в някои езици има само два.

За да се направи типологична характеристика на морфологичната система първата задача е българсият език да се сравни с другите славянски езици.

Българският език е много архаичен(пази богатството на старобългарския глагол),но от друга страна е и иновационен(не само е запазил,но е развил системата на времената).Освен това се е появила и категорията евиденциалност.

Има особености на българския език,които нямат славянски характер,а балканси особености.В балканския езиков съюз влизат български,румънски,гръцки,балкански.Под влияние на балканския езиков съюз са източните сръбски говори.

Балканските особености на българския език:

1)Аналитизъм – загуба на системата на падежите

2)Поява на задпоставен определителен член

3)Аналитично изразяване на сравнителната степен при прилагателните и превъзходна степен

4)Наличие на пълни и кратки форми на личните местоимения-мене-ми,тебе-ти.Кратките форми се използват за удвояане на допълнението(Мене ми казаха,че...)

5)Образуване на бъдеще време със спомагателен глагол със значение “искам”.Стб искам-ще.

6)Запазване на синтетично минало време –имперфект(мин.несв.вр) и аорист(мин.св.вр),които са се загубили в повечето славянски езици

7) Евиденциалност-граматическо значение з аозначаване на източника на информация.Пример:

а)Иван пристигна вчера(ИНДИКАТИВ) –аз съм видял как..

б)Иван пристигнал вчера(КОНКЛУЗИВ) –чух от,казаха ми,че Иван е пристигнал

в)Иван е пристигнал вчера(РЕНАРАТИВ)- знам,че Иван е пристигнал;не се пояснява откъде знам

г)Иван бил пристигнал вчера(ДУБИТАТИВ) –аз се съмнявам дали Иван наистина е пристигнал вчера.

Евиденциали –такива се наричат а,б,в,г.Такива има в някои азиатски езици.

В редица свои звена българската морфологична система се характеризира с тенденция към униформеност,с подчертана симетрия и с висока степен на граматикализация.Понятието униформеност се дефинира така:”една униформена парадигма е еднозначно организирана и е без аломорфи”.Например в парадигмите на по-новите в исторически план бъдещи времена на индикатива съшествува подчертана тенденция към намаляване на аломорфните аналитични форми и използване само на един спомагателен глагол в положителните и друг в отрицателните форми,както и премахване на втория модел за образуване на формите,ако има такъв – щях да ходя и ще ходех,което дне не се използва.Напълно униформени са аналитичните форми на перфекта и плусквамперфект.

Тенденция към униформеност има при генерализирането на окончанието –м за 1л.ед.ч. на сегашно време при новото трето спрежение – товяа окончание се се употребявало в старобългарски само при няколко атематични глагола,като в някои западни говори се изпоилзва при всички спрежения.Под влояние на третото спрежение,където окончанието за 1 л. Мн.ч. е – ме ,това окончание в редица български говори се е настанило и в първо и във второ спрежение,а оттам придобива много широко разпространение в практиката,макар че противоречи на книжовната норма( пеем и пееме)

Тенденция към униформеност се открива и при императива,който в трето спрежение има един и същ показател за императивност във 2л.ед.ч. и мн.ч. – й,както и при глаголите в първо и второ спрежение с коренова гласна пред тематична гласна,напр.казвай – казвайте , пей – пейте,гледай-гледайте,стреляй-стреляйте.При останалите глаголи от първо и второ спрежение императивните формални показатели се различават в ед.ч. и мн.ч. – пишИ.пишЕте,работИ,работЕте.

Тенденция към униформеност има и при настаняването на окончанието –ове , -еве за мн.ч при повечето едносрични имена от м.р.,след като в старобългарския то се употребявало само при няколк имана от й –основи.

Наблюдава се и силна тенденция към намаляване на дефективността,напр. Под натиска на системата съществителни pluralia и singularia tantum получават форми за ед.ч и мн.ч.Само през последното дессетилетие се почвиха формите дебат от дебати , чужбини от чужбина, бизнеси от бизнес и др.

Прояви на аналитизъм-