325
За да оценим действително връзката между дефицита на B
12
и аутизма, е необходимо да отговорим на следните въпроси:
1. Колко деца, диагностицирани с разстройства от аутистичния спектър или первазивно разстройство на развитието, страдат от
неустановен дефицит на B12
?
2. Възможно ли е хроничните субоптимални нива на B
12
по време на феталното развитие и/или в кърмаческа възраст да причинят леки мозъчни увреждания, проявяващи се като високо функциониращ аутизъм?
3. Какъв ще е ефектът от универсалния скрининг за B
12
на деца със забавено развитие за идентифицирането на
случаите на обратими симптоми, диагностицирани като „нелечим аутизъм“?
4. Ще доведе ли скринингът за B
12
на бебета и малки деца, както и на бременните, родилките и кърмещите до значително намаляване на случаите на аутизъм и забавено развитие?
5. Може ли терапията с
високи дози метил-B12
(1000 µg дневно)
преди зачеване, по време на бременност и в периода на лактация да редуцира увеличаващите се случаи на аутизъм?
6. Трябва ли бременните да получават ежемесечни инжекции с
B
12
? (Много жени, родили през 60-те години на XX век,
споделят, че акушерите им са прилагали такива преди и по време на бременността.)
7. Трябва ли долната граница за серумния B
12
при бебета и малки деца да бъде повишена поне до 1000 pg/ml?
8. Дали някои случаи на церебрална парализа са причинени от неизвестен дефицит на B
12
, увредил мозъка по време на феталното развитие? Правят ли се изследвания, за да се изключи като първа възможност за
заболяването недоимъкът на B12
при пациенти с церебрална парализа?
Няма как да намерим отговорите на тези въпроси, докато не ги потърсим. В момента повечето медици не са запознати с невропсихиатричните проявления на кобаламиновия дефицит и ролята му за нарушенията на развитието (и най-вече аутизма). Малцината лекари, които ги познават, обикновено
назначават високи дози 326
кобаламин на децата с аутизъм, без предварително да изследват статуса им на B
12
. Въпреки добрите им намерения, поради това ние не разполагаме с важна
информация за ролята на B12
при аутизма.
Същото важи за родителите, които самоволно лекуват децата си с B
12
,
без преди това да са ги изследвали.
Поради пренебрежението на медицинската общност към проблема с дефицита на B
12
,
или в най-добрия случай, произволното назначаване на терапия без предварителни изследвания, хиляди деца с дефицит остават недиагностицирани, погрешно диагностицирани или неправилно лекувани. Наложително е да започнем да проучваме,
документираме и да докладваме реалните случаи и честота на кобаламинов дефицит при децата (особено когато са налице симптоми на аутизъм и забавено развитие) и
жените в детеродна възраст, за да можем да определим величината на проблема и да предприемем необходимите стъпки за решаването му. Много важно е също така да преразгледаме съществуващите стандарти, за да отразим решаващата роля на B
12
за психичното и физическото здраве на децата и техните майки.
Сподели с приятели: