А точно в тоз момент, в оная Вълшебна Гора, две нежни ръце сбъдваха магия с Ум, Душа и Сърце

...А точно в тоз момент, в оная Вълшебна Гора, две нежни ръце сбъдваха магия с Ум, Душа и Сърце...

Събудих се. Слънчо тъкмо бе обагрил Небето в пурпурен пожар. Излязох да го поздравя. Горската роса освежи стъпалата ми...

С Него си имаме специален поздрав!

Може би го знаете – заставаш прав, с лице към Него , притваряш нежно очи (толкова колкото да го виждаш пред върха на нослето си), вдишваш дълбоко, с благодарност... събираш длани над главата си , издишваш и баааавно с изправен гръб се привеждаш надолу в дълбок поклон пред Него. Докосваш с върха на пръстчета си Земята и пускаш коренчета в нея за връзка и сила.. та нали Тя ни е родила! След туй поглеждаш Слънчо още веднъж, вдишваш, пристъпяш назад с едното, подир него с другото краче и бааавно се спускаш надолу дорде челото ти не опре Земята, в пълен поклон..в смирение.. в молитва.. да може да живееш в Благост, Кротост и Почит... издишваш..

Началото на Деня е важно...

След малко припнах към Реката. Обичам да се къпя в нея! Мека, прохладна, танцува не спира..Жена! Отмива от дрехата на душата ми всичко, дето се е сбрало от среднощните скитания през Световете..

Беше Сряда. Сигурно ще речете, че Защо ми е да знам кой ден е като живея във Вълшебната Гора? Е как защо? Защото както в някой театър всеки си има роля и неговия си момент на сцената, така и в нашия вселенски театър всеки си има. В Сряда примерно главен е Меркурий. На нас тук от Земята ни се струва цял ден, ама там горе при тях си е реплика-две. Та Меркурий дружи със Зеления.. цвят. Затуй на тоз ден аз си обличам зелените багри! Да знае Меркурий, че го почитам и го ценя, и знам кой е неговия момент на сцената. Па и да го поздравя.

Да , да знам. Аз и моите чудати неща ))))

И такааа имах тоз ден среща с една горска Веща.

Има във Вълшебната Гора едни специални места. Вълшебници – места за вълшебства, магии и чудеса. А всяка от тях си има хазяйка – Жена Веща!

Вълшебниците обикновено са в центъра на Вълшебната Гора, в короната на някое дърво, или в някоя могила , но не всеки може да ги види като такива. Има някои влизат вътре, не могат да се намерят, не се чуват и излизат. Това са места сътворени от Сърцето на Вещата жена , в служенето и към Духа, Бога и Света...

Изведнъж долових аромата на билки, масла и всевъзможни вълшебни неща.. бях близо! Могилата се кипреше на една поляна, а пред входната врата имаше цветя , камъни и течаща вода.

Влязох. Там седеше тя – Вещата жена!

Синкаво – виолетов шал прегръщаше косите и, а благият и поглед ме караше да се чувствам у дома. Последва прегръдка. Дълга, уютна...душа с душа.

• 
  От де идеш сестрице? – попита ме меко.
  
• 
  От една далечна, тайна земя. Дълго бях там. Отивах, връщах се, спомних си разни неща..
  
• 
  Дълго пътешестваш ти, далеко... Да. Ще се застоиш ли за сега?
  
• 
  Да. Имам нужда да се срещна, да се събера..
  

След това стана бавно, почти елфически и взе разнобагрените, сухи треви и цветя – живо зелено, дълбоко лилаво, небесно оранжево, пеперудено розово..

Сбра ги в специална дървена съдинка и с почит, и знание взе да ги смесва, докато кротко нашепваше вълшебни слова..

Твореше моята лична магия с Ум, Сърце и Душа...

Прибрах се. Седнах на пода от мечти, между Доверието и стените от чудеса. Одеждите ми в зелена багра, бяха попили аромата на горска Вълшебница..

Поканих Кристалите да поседят рядом, Огънят припламна от другата страна, залях с гореща вода тревите, цветята и вълшебните листа. Молитва.

“Направи го ритуално” – беше ми казала Тя, Вещата жена.

Имах среща. В уютната, тиха вечер. Имах среща. Със себе си...