Р Е Ч Н И К
Априори – знание, получено преди и независимо от опита според идеалистичната теория за познанието (Лайбниц, Кант), противоположно на апостериори.
Кинестетично усещане – двигателно усещане, усещане за движението и положението на тялото и неговите органи, свързано с дейността на двигателния анализатор.
Сагитална линия на тялото – тя разделя тялото на човек на лява и дясна половина.
Фронтална линия на тялото – тя разделя човешкото тяло на предна и задна половина.
Трансверзална линия на тялото – тя разделя тялото на горна и долна половина.
Дифузно – разлято, разпръснато
Диференциация – процес на раздробяване, разклоняване общото в разлини посоки или клонове с по-частен характер, преход от глобално и хомогенно+ състояние към множество форми по-специални и хетерогенни състояния.
Хетерогенен – разнороден, разносъставен, смесен, еднороден, комбиниран, различен.
Акомодация на окото -– Способност на окото да се приспособява за виждане на предмети, намиращи се на различно разстояние от него.
Синоними на думата акомодация - приспособяване, притъкмяване, нагаждане, пригаждане, адаптация, аклиматизация.
Обективизация – в идеалистическата философия превръщане на личните усещания в самостоятелни същности.
Синоними на думата обективизация – въплъщение, външен израз, реализация, материализация.
Перцепция – възприятие, сетивно познание, непосредствено отражение на предмети и явления от действителността в съзнанието посредством функциониране на анализаторните системи.
Аперцепция – зависимост от възприятието на минал жизнен опит, налични знания и общо съдържание на психичния живот на човека.
Силогизъм – (в логиката) – умозаключение, изведено въз основа на две съждения; заключение, извод.
Сериация – (според Жан Пиаже) подредба на предмети по еднакъв признак – размер, форма, цвят и др.
Класификация – мисловен процес или операция, при коята множество елементи се групират в класове бъз основа на един или повече общи признаци ( според операционалната теория Жан Пиаже, умствените операции класификация и сериация се формират у децата на възраст от 7-8 до 11-12 г.).
Сензорика – сфера на психиката, която включва съвкупност от елементи на сетивно познание – усещания, възприятия, представи и техни свойства; в по-тесен смисъл – сфера на усещания.
Сензомоторно мислене (сензомоторен интелект) – „нагледно-действено мислене”, първа степен на развитие на мисленето в онтогенезиса, при която човек решава дадена задача, възприемайки предметите и оперирайки с тях.
Осезание – сложна форма на възприятие, т.е. формиране на цялостен образ, който е отражение на предмет от външна среда при съ. рецептори – тактилни (кожна чувствителност), температурни, кинестетични. Възприемане на предметите чрез допир до тях.
Епистемология (на старогръцки: ἐπιστήμη, «знание» и λόγος «слово, учение») - разклонение на философията, занимаващо се с произхода, обхвата и особеностите на познанието.
Сподели с приятели: |