— Адмирал Авила — продължи Инокентий, вторачен още по-настойчиво в очите му. —
Какъв е девизът на испанския военноморски флот?
— Pro Deo et patria — незабавно отговори Авила.
— Да, Pro Deo et patria. За Бог и родината. Днес всички ние имаме честта сред нас да присъства висш военноморски офицер, който е
отдал живота си на своята родина. — Папата замълча за миг и се наведе напред. — Ами… Бог?
Авила се взря в пронизващите го очи на мъжа и изведнъж нещо в него се пречупи.
— Животът ти не е свършил, адмирале — промълви Инокентий. — Делото ти не е завършено.
Ето защо те е спасил Господ. Клетвата ти е изпълнена само наполовина. Ти си служил на родината, да… но още не си служил на
Бог!
Авила се почувства като ударен от куршум.
— Мир вам! — завърши папата.
—
Мир на теб! — отговори паството.
Адмиралът изведнъж беше погълнат от море от доброжелатели, които го заливаха с подкрепата си. Никога не бе преживявал такова нещо. Той боязливо търсеше в очите на енориашите следи от сектантски фанатизъм,
ала виждаше само оптимизъм, благосклонност и искрено въодушевление от извършването на Божието дело… тъкмо каквото осъзнаваше, че му е липсвало.
От този ден, с помощта на Марко и другите си нови приятели, Авила започна дългото си изкачване от бездната на отчаянието. Отново се зае с физически упражнения, хранеше се здравословно и най-важното, преоткри вярата си.
След
няколко месеца, когато физиотерапията му приключи, Марко му подари подвързана с кожа Библия, в която бяха отбелязани десетина места.
Авила наслуки прочете някои от тях.
РИМЛЯНИ 13:4
Той е Божий служител и отмъщава с гняв ономува, който прави зло.
ПСАЛТИР 93: 1
Боже на отмъщенията, Господи Боже на отмъщенията, покажи се.
ТИМОТЕЙ 2, 2: 3
И тъй, принасяй страданията като добър воин Иисус Христос.
— Запомни — усмихнато му каза младият рехабилитатор. —
Когато злото надига глава, Бог действа различно чрез всеки от нас, за да наложи волята Си на Земята. Към спасението водят много пътища. Не само прошката.