Енергийният разход на организма на възрастния човек е сума от стойностите на
Изтегляне 20.29 Kb.
|
| Енергийни потребности на организма. Компоненти на енергийния разход на организма. Енергийни резерви и енергиен баланс на организма. Физиологични потребности от белтък, въглехидрати и мазнини. Енергийна потребност е това количество енергия, което човек трябва да получи от храната, за да се запази здрав и активен. Организмът непрекъснато изразходва енергия, дори когато е в покой, той се нуждае от енергия за поддържане на основните физиологични функции- за работа на сърцето, бъбреците, дихателната система, черния дроб, нервната система, за поддържане на постоянна телесна температура и др. енергията, която човек изразходва за 24 часа, се нарича енергиен разход или енергоразход. Енергийният разход на организма на възрастния човек е сума от стойностите на: -основната обмяна; -енергоразхода за физическа активност; -специфичното динамично действие на храната. Основна обмяна е енергийният разход при пълен физичен и психичен покой, на гладно най- малко 12 часа след последното хранене и при комфортна температура 20-22С. Основната обмяна обикновено представлява 55-60% от енергоразхода. Върху величината на основната обмяна оказват влияние както вътрешни, така и външни фактори. Към вътрешните фактори спадат главно: размерите на тялото, възрастта, полът, секрецията на хормони, растежният статус, физиологичното и здравословно състояние. Към външните фактори спадат: метеорологични условия и състав на храната. Разход на енергия за физическа активност е всяко движение на тялото, извършено от скелетната мускулатура, което е съпроводено с разхода на енергия. За храносмилане, резорбция и преработване на хранителни вещества в хода на метаболизма организмът изразходва енергия, която се нарича специфично динамично действие.под специфично динамично действие на храната се разбира нарастване на основната обмяна, настъпващо като резултат от храненето, това нарастване на енергията за основна обмяна след хранене е различно за различните макронутриенти. Загубата на енергия при храносмилане се колебае в зависимост от състава на храната. Нормалното човешко тяло разполага с енергийни резерви под формата на резервна мастна тъкан, мускулни белтъци и гликоген. Енергийните резерви се използват за попълване на дефицита, когато енергията на приетата храна е по- малка, отколкото е нужна в даден момент. Мазнините представляват най- големия енергиен резерв в човешкото тяло, освен под формата на мастно депо, човешкото тяло разполага и с енергийни резерви под формата на полизахарида гликоген. Белтъците се използват от човешкото тяло като градивен материал, което е тяхното уникално предназначение. Мускулните клетки обаче се разграждат и техните белтъци се използват като енергия, поради което цялата мускулна система представлява голям потенциален енергиен резерв. За да покрива енергоразхода си човек трябва да приема равностойна по енергийна стойност хранителна дажба. Съотношението между количеството енергия, постъпващо в организма с храната и количеството, което се изразходва, се нарича енергиен баланс на организма. Определя се чрез съпоставяне на изразходваното количество енергия с тази на приетата храна. Енергиен баланс е на лице, когато количеството на енергията приета с храната, е равно на количеството на изразходваната енергия. Когато енергийния прием не покрива енергоразхода, възниква отрицателен енергиен баланс. За покриване на получения дефицит организмът използва енергийните си резерви. Първо се използват въглехидратите и мастните депа, след изчерпването им започва използването на белтъчните. В резултат на това телесната маса силно намалява. Физиологично значение на белтъците: белтъците са основни хранителни вещества, които имат разнообразни структурни, функционални и регулаторни роли в организма и са абсолютно необходими за поддържане на нормалния растеж и възстановителните процеси в тялото. В храненето те доставят 10-20% от общия енергиен внос. Белтъците имат основна структурна роля. Белтъците имат и ред други функции в организма, някои от тях са: Като основна съставка на ензимите, хормоните, кръвните белтъци, невромедиаторите и пигментите, белтъците изпълняват важна функция в регулацията на жизнените процеси; Участват в поддържането на pH в човешкото тяло, което се определя като буферна функция; Транспортна функция; Защитна функция; Енергийна функция. Качеството на белтъка се определя от аминокиселините, които го изграждат и от степента, до която той се усвоява от организма. Белтъците които съдържат всички есенциални аминокиселини, имат висока биологична стойност, такива са белтъците от животински произход, които се съдържат в яйцата, месото, млякото, рибата. Добри белтъчни източници са също и редица храни от растителен произход, като бобовите храни, зърнените храни, ядките и семената. Физиологично значение на мазнини: хранителните и биологичните свойства на мазнините се определят от съдържанието на мастни киселини, фосфолипиди, стероли, мастноразтворими витамини и др. В храненето на човека в количествено отношение преобладават триглицеридите или неутрални мазнини, те са естери на глицерола с висшите мастни киселини. Мазнините са основен доставчик на енергия, източник на незаменими мастни киселини, транспортери на мастноразтворимите витамини D,A,E и K, служат като енергиен резерв на организма, формират вкуса и аромата на храната и др. Излишъкът на мазнини в хранат, и особено на тези богати на наситени мастни киселини води до: затлъстяване, смущения в храносмилането и усвояване на храната. Физиологично значение на въглехидратите: в човешкото тяло въглехидратите се складират в черния дроб и мускулите под формата на гликоген. След изчерпване на възможностите за синтез на гликоген, излишъкът от приетите въглехидрати се превръща в мазнини. С храната въглехидратите постъпват в организма главно под формата на монозахариди, дизахариди и полизахариди. Монозахаридите са лесноусвоими въглехидрати със сладък вкус, които не се разграждат в храносмилателния тракт, поради което се резорбирет бързо директно в кръвта. След резорбирането им фруктозата и галактозата постъпват с кръвния поток в черния дроб, където се превръщат почти изцяло в глюкоза и се използват от организма. Дизахаридите захароза, лактоза и малтоза имат голямо значение за храненето на човека. Захарозата е най- широко използвания дизахарид от човека под формата на рафинирана захар, съдържа се в захарното цвекло, захарната тръстика, почти всички плодове и зеленчуци. Лактозата се съдържа в млякото и млечните продукти, малтозата се среща в свободно състояние в пчелния мед, бозата, бирата, малца и покъналите семена на зърнените храни. Полизахаридите се разделят на:скорбяла, декстрини, глекоген и хранителни влакнини, те са изградени от голям брой монозахаридни молекули, имат слаба разтворимост във вода и не притежават сладък вкус. От гледна точка на храненето биват смилаеми и несмилаеми. Изтегляне 20.29 Kb. Сподели с приятели:
|