Бизнесът с минерална вода не само томахавка, но и ясни правила минералните води –„мокра поръчка” за кого?



Дата07.05.2018
Размер83.96 Kb.
БИЗНЕСЪТ С МИНЕРАЛНА ВОДА - НЕ САМО ТОМАХАВКА,

НО И ЯСНИ ПРАВИЛА
Минералните води –„мокра поръчка” за кого?

Повече от година най-големите концесионери за бутилиране на минерални води лобират по най-различен начин пред българските институции и политици с една единствена цел - да получат без търг и конкурс остатъчния ресурс от находищата на минерална вода предоставени им за бутилиране по силата на различни нормативно действащи правила. В „акцията” се включиха и представителите на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки, които се опитаха чрез различни политически лобита да прокарат определени поправки при приемането на измененията и допълненията в Закона за концесиите през м. юли тази година.

На този етап тези усилия не се увенчават с успех, но допускам, че през есента натиска в Народното събрание ще бъде подновен.

Статията във в-к „Капитал” „Мокра поръчка – компаниите за бутилиране на минерални води изровиха томахавката. Държавата мълчи” ме провокира да изложа експертното си мнение по този въпрос, с уговорката , че то е лична позиция.

Факт е, че има напрежение по този въпрос.

Как и защо се формира това напрежение ? Нека се обърнем към фактите.

Съгласно Закона за водите 102 находища за минерална вода са обявени за води – изключителна държавна собственост с национално значение, които могат да се предоставят за стопански цели чрез концесия. Това е решил законодателят през 1999 г., когато влезе в сила Закона за водите. Допускам, че мотивите за въвеждане на концесионния режим е чл. 18, ал. 11 и 52 от Конституцията, макар че не са посочени точно за кои води следва да се въведе този режим. Спирам се на този въпрос, тъй като от Справката и общия коментар от проучване на Zenith International Ltd.Uk, която ми беше предоставена от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки се констатира, че в страните-членки на ЕС преобладава така наречения „разрешителен режим”/каквото и да значи това!/ и действа принципа „първи дошъл - първи обслужен”. Очевидно, че усилията за намиране на общи законодателни правила в страните-членки на ЕС не са увенчани с успех, ако се съди от твърдението в същата справка, че „всички страни имат законова разлика за целите, продажба на вода на пазара. Обаче, това е част от местното потребителско законодателство и не е установено във Водната рамкова директива на ЕС”.

Кои са търговците, които диктуват правилата на пазара за продажба на бутилирана минерална вода ?

Справката сочи, следното :

За периода 1999 -2007 г., са сключени от държавата общо 35 концесионни договори, 11 от които са прекратени, т.е на пазара има 24 концесионера /тук не са включени общинските концесии за минерални води/- табл. 1.

Концесионирането на минералните води стартира през 1999 г. с отдаването на преобладаващата част от най-атрактивните находища, „по право”, което ще рече без търг и конкурс, на основание законово заявени права от търговски дружества, с основен предмет на дейност добив на минерална вода /предимно бившите трудово-производителни кооперации/. Така сладките парчета от баницата бяха раздадени на:


  • „Бенабра” АД - находище „Брацигово”;

  • ТПК ”Михалково”, Девин - находище Михалково;

  • Бутилираща компания „Хисар” - находище „Хисар”/сондаж 1 и сондаж 7/;

  • „Девин” ООД, преобразувано през 2005 г. в „Девин” АД - находище Девин; сондаж 5;

  • „Булминвекс БГ” – ЕООД - находище Горна баня, сондаж 1;

  • „Атлантик Дивайн” ООД - находище Девин, сондаж 3;

След 2000-та г. минералните води се отдават на концесия след провеждане на присъствен конкурс, като само за 5 години бяха сключени повече от 20 нови договори.

Очакванията, че всеки може да се справи на този пазар, очевидно не се сбъднаха. Анализът сочи, че съществуват проблеми от различен характер - неизпълнение на финансови и/или инвестиционни задължения, често пъти контролните органи на Министерството на околната среда и водите констатират и нарушения свързани с неотчитане на ползваното количество минерална вода, неплащане на дължимото концесионно възнаграждение и др.

Така на пазара останаха определен брой компании, които доминират със своите продажби и които диктуват правилата на играта, според тяхната икономическа логика.

Справката за 2007 г. сочи, че първите три призови места държат бутилиращи компании „Девин” АД, ,Бутилираща компания Горна баня” ООД и „Бутилираща компания - Минерални води-Банкя”. През 2007 г., тези три компании са бутилирали приблизително 65 % от предоставения ресурс минерални води, като са внесли в републиканския и общинския бюджет 1 671 699 лева, което съставлява 63 % от общия размер на концесионното плащане внесено от всички концесионери /2 633 000 лв./.

Макар, че не е коректно да се сравняват икономическите условия в България през 1999 г. с тези през 2008 г., се налага извода, че държавата в етапа на преход към пазарна икономика е узаконила практика, която поставя в неравностойно положение икономическите субекти, които оперират на този пазар. Тази неравнопоставеност се задълбочи през 2001 и 2003 г., когато по предложение на министър Долорес Арсенова без търг и конкурс предложи на Министерския съвет да предостави допълнителен ресурс от минерална вода на „Девин” ООД, като ресурса беше завишен последователно от 43 200 куб. м на 58 000 през 2001 г. и на 90 000 през 2003 г.. Независимо от този „бонус”, концесионерът няма намерение да спазва договора и през 2007 г. е усвоил 149 570 куб. м, т.е. допълнително 57 570 куб.м.. Аргументът от рода „плащам на държавата„, не може да бъде оправдание за неспазване на договор. между две страни.Очевидно, че изпълнителния директор на „Девин” не намира нищо странно в това, напротив!? За мен пък е странно, как финансовите резултати на дружеството за 2006 г. , което е било на загуба, през 2007 г. генерира печалба 10 пъти по-висока от тази през 2004 г. /по данни на в-к Капитал/.

Привилегията да получи допълнителен ресурс има и ”Бутилираща компания - Горна баня”- ООД, която през 2001 г. спечели конкурс за право на ползване от три сондажа –сондаж 4, „Домус –дере” и „Хазната” с общ ресурс от 67 200 куб.м, увеличен последователно през 2003 и 2005 г., респ. на 120 000 куб.м. и 162 450 куб.м.

В тази компания се нареждат още „Булминвекс БТ” ЕООД, Горна Баня, която е получила допълнителен ресурс в обем от 7 500 куб.м. и бутилираща компания „Хисаря /сондаж 1 и 7/ със завишение от 17 300 куб. м.

В тази връзка следва да се отбележи, че заплащаното от тези концесионери на държавата на годишно концесионно възнаграждение за 1 куб. м. минерална вода не се променя независимо от повишеното пазарно търсене, то остава в рамките на първоначално договореното, респективно 2.5 щ.д. за „Девин”, „Хисаря”, „Булминвекс БТ” ЕООД и 2.6 щ.д за „Горна баня”. От анализът на вноските, които са направили концесионерите към държавния и общинските бюджети, в изпълнение на договорите е видно, че за 2007 г. средно за 1 литър усвоен минерален ресурс, те са внасяли 0.36 ст. /по-малко от 1 стотинка на литър/.

За да се пресече тази порочна практика и да бъдат защитени принципите за конкуренция и равнопоставеността на стопанските субекти със Закона за концесиите, който действа от 01.07.2006 г., се ограничиха действията на министъра на околната среда и водите и на Министерския съвет. Предоставяне на концесии за минерална вода може да бъде осъществено само чрез провеждане на открита процедура, а концесионния договор може да се изменя и/или допълва ако тези промени са посочени при какви условия това ще стане още на етапа на откриване на процедура за предоставяне на концесия, и ако решението за определяне на концесионер одобри подобни предложения, които са част от офертата на кандидат-концесионера.

Това законодателно решение от 2006 г. затвори „вратата на водещи бутилиращи компании„ да „заобикалят правилата на играта”, но най-засегната остана „Бутилираща компания –минерални води-Банкя”.

Компанията спечели конкурс през 2001 г. при особено силна конкуренция, в състезание със 7 други кандидати за концесия за бутилиране на минерална вода от находище „Иваняне-сондаж 1хг”. За да се пребори с конкурентния натиск, компанията предложи най-високото до момента еднократно плащане в размер на 11 111 щ.д. и годишно концесионно плащане в размер 6.25% от нетните приходи или 4.04 щ.д за един куб.м минерална вода. Съгласно предложението планираните еднократни инвестиционните разходи са в размер на 4 172 000 щ.д. Разрешеното количество минерална вода за бутилиране, съгласно конкурсните условия е 32 400 куб.м/г., срокът на договора е 25 години. Очевидно, че след като реализираха инвестицията, компанията се стреми към по-високи продажби. Но във времето тя закъсня да получи „бонуса”, който имат другите две водещи търговски дружества. През последните две години компанията добива значително по-високи количества вода от разрешеното, респ. 57 676 куб. м. и 92 998 куб.м., което е нарушение на сключения концесионен договор. В този контекст, намирам оправдание за изказването и поведението на г-жа Миховска, мениджър „Връзки с обществеността и човешки ресурси” в „Кока-Кола”, която бутилира минералната вода „Банкя”, че „в Европа на никого не може да му хрумне дори, че може да съществуват двама бутилоровачи на Евиан” В тази връзка съм предизвикана да кажа, че съставките на едно и също находище на минерална вода е природна даденост и в основата на пазарното търсене са предпочитанията на потребителите, защитени от унифицираните изисквания за опаковки, които отговарят на стандартите на ЕС. Не търговската марка, която е „графичен знак, който способства за отличаване на стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично чрез думи, букви, цифри, рисунки, фигури, а географско означение, което е наименование за произход и географско указание на район или определена местност” служи за означаване на стока, която произхожда оттам и чието качество или свойства се дължат предимно или изключително на географската среда /поправка - чл. 9 и чл. 51 от Закона за марките и географските означения/. Пример - минералната вода „Хисаря” се продава от различни концесионери под едно и също географско означение и различни търговски марки!

Аргументите, че експлоатацията на едно находище от различни концесионери ще породи проблеми с потребителите и противоречи на чл. 8 от Директивата 80/777/ЕИО, считам за неудачни. В противен случай, това би означавало колкото по-големи количества минерална вода се предлага от един концесионер от едно и също находище, толкова по-защитен е потребителя.

Изпуснатата реплика от г-н Димитър Консулов, че „за да спечелиш състезателна открита процедура” трябва да предложиш много голяма цена, което е добре дошло за държавата, но не и за фирмата” поражда поредица от въпроси. Например, един нов играч на пазара би ли имал по-големи шансове да спечели откритата състезателна процедура от един опитен търговец, който вече е изградил мощностите и следва само да ги разшири; съпоставим ли е риска между търговец, който е изградил бутилиращо предприятие и търговец, който ще изгражда такова в бъдеще; как да бъде определена финансовата полза за държавата без конкурентни предложения при предоставянето на допълнителен ресурс минерална вода, и не поражда ли този подход корупционен натиск върху държавните органи? Отговорите до известна степен могат да се видят в данните от приложената таблица, от която може да се прогнозира тенденцията в близкото бъдеще за консолидиране и доминиране от определени търговски дружества на пазара на минерални води, ако се следват принципи различни от пазарните.

Политиката на държавата по отношение на минералните води следва да бъде ясно дефинирана. Самите концесионери се позовават на Рамковата директива за водите, в която основните принципи са опазването на ресурса, водните екосистеми, насърчаване устойчивостта при използване на водите. Ако се следват тези принципи, не би следвало да се ратува за пълно черпене на дебита на находищата, само за да се реализира икономическа изгода от дейността.

Позоваването на чужди практики, без познаване на националното законодателство по отношение на собствеността върху минералните води и установения режим за тяхното ползване за икономически цели, е самотно занимание за лобистите в Народното събрание.

Имайки предвид, че преобладаващия брой концесионни договори сключени без състезателна процедура през 1999 г. са със срок на действие 15 години, следва да навежда на мисълта, че ако не се търси радикално, алтернативно на концесията законодателно решение, само след 5 години битката за минералните води ще придобие ново съдържание и размах, с неясни политически последици. В този ред на мисли, усилията следва да бъдат насочени в цялостно осмисляне режима за концесиониране на минералните води.



Цвета Каменова

Директор на Дирекция «Икономическа и социална политика»

В Министерския съвет

1 Чл. 18 (1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.


2 (5) Условията и редът, при които държавата предоставя концесии за обектите и разрешения за дейностите по предходните алинеи, се уреждат със закон.



Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница