Днешният ни химн е написан на основата на стара ашкеназка мелодия (за съжаление няма писмени данни за името на песента, звукови или нотни записи по нея) и се явява като символ на родството между ашкеназите (Бат Боянови българи) и Аспаруховите българи.
Цитирам по памет Кауфман по този въпрос:
"Когато през 1964 г. Т.Живков свиква комисия, за да приеме "Мила Родино" за химн, той среща съпротивата на акад.Петко Стайнов (композитор, роден в гр.Казанлък). Стайнов твърди, че мелодията е еврейска (ашкеназка) и това не дава основание тя да бъде химн на българите."
Към 1900-1910 г. в Казанлък са идвали еврейски (ашкеназки) музиканти откъм Дунав, за да свирят на сватби и други тържества. Те свирели хоро, чиято мелодия напълно се покривала с мелодията на "Мила Родино". Живков не приема твърденията му и освобождава Стайнов от комисията, съставена от музиканти и поети и "Мила Родино" става национален химн.
Акад.Добри Христов също споменава, че мелодията е заимствана от еврейска (ашкеназка) инструментална мелодия, която вероятно Цветан Радославов (1) е възприел от клезмерите (ашкеназки музиканти).
"Мила Родино" става национален химн на България през 1964 г. Основава се на музиката и текста на песента "Горда Стара планина", написана от Цветан Радославов (1863–1931) през 1885 г. За пръв път е отпечатана в част I на "Учебник по музика" от К.Махан. Радославов я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война (фактически модифицирайки чужда песен). Впоследствие (1964 г.) текстът е преработен от Димитър Методиев и Георги Джагаров и е направена допълнителна хармонизация от Филип Кутев и Александър Райчев.
Като основа за българския химн е взета само една част от оригиналния текст и музика на Ц.Радославов. Мотивът "Горда Стара планина" с редица преправяния на оригиналния текст, се превръща в основа на песенните куплети, а "Мила Родино" - в припев. Останалите части от песента не са включени в химна.
Интересно е, че създаването на "Мила Родино" се приписва на изричното разпореждане на Т.Живков след падането на култа към Сталин, но фактически идеята е на Георги Джагаров. Дотогава като химн се изпълнявала песента "Българийо мила" по текст на Никола Фурнаджиев, Младен Исаев и Елисавета Багряна и музика Георги Димитров, Георги Златев-Черкин и Светослав Обретенов (след обявяване на конкурс на 20.02.1949 г. за написване на текст за химн на НРБ, но от 31 проекта поставени на всенародно обсъждане не е приет нито един и на тях им е възложено да напишат химна). На 30.12.1950 г, Президиумът на НС издава Указ № 688, влизащ в сила от 01.01.1951 г, с който е утвърден новият химн.
Българио мила, земя на герои,
неспирен и мощен е твоят възход.
Да крепне навеки съюзът ни боен
с могъщия братски съветски народ.
Припев:
Слава републико наша свободна!
Страж на мира непреклонно бъди!
Враг ли нападне земята ни родна,
В бой до победи ни смело води!
Великото слънце на Ленин и Сталин
с лъчите си нашия път освети.
Димитров за подвиг сърцата запали,
в борбата и в мирния труд ни сплоти.
Припев:
Слава...
Строим ний заводи, разкриваме мини,
нивята широки задружно орем.
За нашата скъпа, прекрасна родина
готови сме труд и живот да дадем.
Припев:
Слава...
Именно заради този текст, поетът Георги Джагаров започва словестна полемика през 1961-62 г., за замяната на прекалено съветизирания ни химн с патриотичната песен "Мила Родино". Джагаров е повикан да дава обяснения пред Тодор Живков (с който между впрочем са в приятелски отношения). За когото е интересно, цитирам и стенограмата от този разговор, записана от самия Джагаров и публикувана в дневниците му:
ТЖ (Тодор Живков): Е, казвай какво ново?
ГД (Георги Джагаров): Нищо особено...
ТЖ: Как нищо особено? Тръгнал си да размиряваш страната, а казваш - нищо особено!
ГД : В какъв смисъл...
ТЖ: Химнът, Джагаров! Събираш разни компании и говориш против! Не харесваш нашия химн! Защо така бе момче? Какво му е лошото на химна? Писали са го най-талантливите наши поети - Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев, Младен Исаев! Композиторите забравих...
ГД : Хората не го пеят...
ТЖ: Как да не го пеят? Такъв прекрасен химн, а да не го пеят. А ти знаеш ли го?
ГД : Не...
ТЖ: Между нас казано, и аз не го знам. Пфу! Пфу! Първи секретар на Централния комитет, а да не знае националния химн! Но съветските другари го пеят. Веднага хващат мелодията. Може би са по-музикални от нас. Харесват го! Много го харесват, много!
ГД : Защото не правят разлика.
ТЖ: Каква разлика?
ГД : Между нашия и техния.
ТЖ: Ха-ха-ха! Това ли било!
ГД : Те пеят, ние мълчим.
ТЖ: Прав си, прав си Джагаров! Мене слон ме е настъпил по ухото, но все пак долавям... Прав си, че двата химна си приличат. Приличат си бе, като две капки вода! Докъде сме стигнали в укрепването на българо-съветската дружба, а! И какво ще правим сега? Как ще излезем от положението? Имаш ли някаква идея? Кажи, кажи - какво предлагаш?
ГД : Да си изберем за химн една от нашите патриотични песни, например "Мила Родино"!
ТЖ: Коя, коя? А-а! "Горда Стара планина"!
ГД : Една истинска песен и всички я знаем. Пее се навсякъде - и по сватби, и по компании, и по тържества, и по стадионите. Песен, която се е сляла с нас. Така са се раждали националните химни в Европа. Марсилезата...
ТЖ: Остави Марсилезата, тя е нещо голямо! А ние сме малък народ. Само трагедиите ни са големи. Титовци пак ще ни обвинят в национализъм! Пфу!
ГД : За себе си те са прави. Македонските българи също пеят "Мила родино".
ТЖ: Слушай сега, аз съм съгласен! Само, че въпросът няма да се реши по кръчми и барове. Ще се реши в Политбюро. А там... Ще говоря с другарите. Всичко трябва да се изпипа. А дотогава никакъв шум!...
И през март 1962 г. ЦК на БКП излиза с преценка, че е целесъобразно по случай 20-годишнината от 09.09.1944 г., България да има нов химн.
Текст на песента "Мила Родино" на Цветан Радославов:
Горда Стара планина,
до ней север се синей.
Слънце Витош позлатява
към Цариград се белей.
Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.
Хайде братя българи,
към Балкана да вървим.
Там се готви бой юнашки,
за свобода, правдини.
Припев:
Мила...
Според партийните повели Димитър Методиев и Георги Джагаров ремонтират текста така:
Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
Над Пирина пламеней.
Припев:
Мила (без промени) ...
Паднаха борци безчет,
За народа наш любим.
Майко, дай ни мъжка сила
Пътя им да продължим!
Припев:
Мила...
Дружно, братя българи!
С нас Москва е в мир и в бой!
Партия велика води
нашия победен строй.
Припев:
Мила...
Вероятно Джагаров не е харесвал изцяло този текст, защото сред ръкописите му се намира вариант на последния куплет:
Дружно, братя българи!
Греят нови върхове,
Знамето над нас се вее
и на подвиг ни зове.
Мелодията на Цв.Радославов е преработена от Филип Кутев и Александър Райчев.
На 08.09.1964 г, Президиумът на Народното събрание с Указ № 534 (Държ.в-к бр.71 / 08.09.1964), утвърждава новият химн на Народната република, изпълнен за пръв път при тържествата на 09.09.1964 г.
В конституцията от 1971 г. с отделен член, което се случва за пръв път в историята ни, тази песен е препотвърдена като химн.
И накрая.
Периодизация на химните ни:
Първият български химн е "Шуми Марица" - от 1878 до 1944 г. (2)
Вторият е "Републико наша, здравей" - текст Крум Пенев, музика Георги Димитров (всъщност се изпълнява като неофициален химн след 09.09.1944 г. до 1950 г.)
Третият е "Българийо мила" (1950-1964) - текст Никола Фурнаджиев, Младен Исаев, Елисавета Багряна и музика: Георги Димитров, Георги Златев-Черкин и Светослав Обретенов.
Четвъртият е сегашният "Мила родино" (от 1964 до днес) - след 10.11.1989 г. в VII Велико народно събрание са направени различни предложения за национален химн, включително и "Шуми Марица", но окончателно се налага "Мила Родино", като през 1990 г. отпадат последните два куплета.
Трябва да упоменем и:
1878-1908 - "Боже, Царя храни!" (наложен от временното руско управление 1878-79 и руските офицери, командващи армията, за български химн да се използва този на Руската империя)
1908-1944 - "Боже, Царят ни пази!" (дворцов химн на Царство България) (3)
-------------------------------
(1)
http://www.svishtov.bg/bg/facts.php?id=11
-------------------------------
(2)
http://liternet.bg/publish/mdushkova/kritika/shumi.htm
-------------------------------
(3)
Малко известно е, но третата българска държава, наред със знаме и герб е имала и собствен химн. Историята му започва през 1900 г., когато главният военен прокурор полковник Г.В.Агура написва текст за национален химн, който да замести "Шуми Марица". За пръв път е публикуван на страниците на "Военни известия". Пианистът-виртуоз проф.Емил Зауер, съчинява и мелодия към този текст. Всички опити от страна на княз Фердинанд I и на приближените му да наложат песента за химн на страната претърпяват неуспех. Въпреки лошият си текст "Шуми Марица" се оказва жилава. Причините за този провал личат от една критична бележка поместена в бр.7-8 от 1900 г. в сп. "Илюстрация Светлина":
"По съдържанието си, химна на г.Агура има един важен съществен недостатък - пресиленото му творчество ....... Химнът губи своята цена, ако произтича от изнасилена кабинетна работа, ако се ограничи със строго окръглени форми, ако в него не се съглежда лирическото безредие ............ Ний не отричаме голямото техническо изкуство в композицията, обаче справедливо е да се признае, че музиката е бездушна, мъртва. Може тази композиция да представлява перла на западните композиции и да довежда до патос французите, германците и пр., но за впечатлителния, живия българин, тя все ще си остане мъртва, неживотрептюща .......... Съществената грешка се състои в това, че мелодията няма национален колорит, че творчеството е изнасилено и има салонен характер, отколкото бурен въсхитлив, жив и електризирующ нервите."
След като песента на Агура не успява да стане национален химн, Фердинанд I решава да го направи дворцов. За целта през 1908 г. е проведен конкурс за написване на "Химн на НЦВ княз Фердинад I". До днес са достигнали няколко композиции на следните участници - Карл Йепмарш (капелмайстор на Военното училище), Добри Христов, Иван Шопов, Георги Шогунов и др. В крайна сметка е утвърден химн по текста на Агура и музика на К.Йепмарш. За пръв път е изпълнен на 29.09.1908 г. от хора на офицерите от столичния гарнизон, по повод обявяването на независимостта на България. От Агуровия оригинал единствено думата "княз" е заменена с "цар".
Всемогъщи прави Боже,
молим Царя ни пази.
Дай му сили за да може,
зли поврати да срази.
За погром на враговете,
и за славни бъднини,
Боже, Царю на Царете,
дай на Царя светли дни.
А на българското племе,
ума боже просвети,
с любов да се обеме
и задружно процъфти.
Чрез съгласие да може
силна воля да развий,
чрез напредък дай му Боже,
славно име да добий!
През 1925 г. е утвърдена нова мелодия, написана от композитора Емануил Манолов. От 1940 г. царският химн задължително се изпълнява след "Шуми Марица", но след 09.09.1944 г. става несъвместим с принципите на "народната власт" и е премахнат.
Сподели с приятели: |