Благодаря ви много. Преместих се в Америка преди 12 години, заедно с жена ми Тери и двете ни деца
Изтегляне 37.48 Kb.
|
|
Благодаря ви много. Преместих се в Америка преди 12 години, заедно с жена ми Тери и двете ни деца. Всъщност, да си кажа честно, преместихме се в Лос Анжелис мислейки си, че се местим в Америка, но както и да е - от Лос Анжелис до Америка полета е кратък. Отидох там преди 12 години, и когато пристигнах, ми казаха разни неща, като: "Американците не разбират от ирония." Срещали ли сте тази идея? Не е вярно. Пътувал съм по цялото протежение на тази страна. Не съм намерил никакво доказателство, че американците не разбират от ирония. Това е един от тези културни митове, като "британците са сдържани хора." Не знам защо хората си мислят това. Ние сме нахлули във всяка страна, която сме срещнали. Но не е вярно, че американците не разбират от ирония, но просто исках да знаете, че това се говори за вас зад гърба ви. Знаете ли, че като излизате от нечий хол в Европа, хората си казват, че за щастие никой не е бил ироничен във ваше присъствие. Но аз знаех, че американците схващат иронията, когато видях закона "Нито едно дете изоставено." Защото който е измислил това заглавие явно е разбирал от ирония, защото... защото милиони деца са изоставени заради него. Сега, разбирам, че това не е много привлекателно име за закон: "Милиони деца изоставени." Виждам това. Какъв е плана? Ами, предлагаме да изоставим милиони деца, и ето как това ще сработи. И си работи прекрасно. В някои части на страната, 60 процента от децата отпадат от средното училище. В общностите на коренните американци, цифрата скача до 80 процента. Ако намалим това число наполовина, едно предположение е, че това ще създаде печалба за икономиката на САЩ от почти един трилион долара за 10 години. От икономическа гледна точка, сметките са хубави, нали? Добре е да го направим това? Всъщност струва огромна сума да се оберат щетите от кризата с тези отпадания. Но тази криза е само върха на айсберга. Това, което тя не брои са всички деца, които са в училище, но биват отблъснати от него - не го харесват - не получават никаква истинска полза от него. И причината не в това, че не харчим достатъчно пари. Америка плаща повече пари за образование от повечето други държави. Размерите на класовете са по-малки отколкото в много държави. И всяка година има стотици инициативи, които се опитват да подобрят обучението. Проблемът е, че всичко това отива в грешната посока. Има три принципа, от които човешкия живот процъфтява, и те са нарушени от културата на образование, под която повечето учители трябва да работят и повечето ученици да търпят. Първият е това, че повечето човешки същества са естествено различни и разнообразни. Мога ли да ви питам, колко от вас имате собствени деца? Добре. Или внуци. Ами две или повече деца? Ясно. А останалите сте виждали такива деца. Малки човечета мотаещи се наоколо. Ще се хвана на бас с вас и съм уверен, че ще го спечеля. Ако имате две или повече деца се обзалагам, че те са напълно различни едни от други. Не са ли? Не са ли? Не бихте ги объркали едно с друго, нали? "Кой от всички беше ти? Припомни ми. С майка ти ще вкараме някаква система от цветове, за да не ви бъркаме." Обучението под "Нито едно дете изоставено" се базира не на разнообразие, а на съответствие. Училищата биват окуражени да проверят какво могат децата да правят в много тесен спектър от постижения. Един от ефектите на "Нито едно дете изоставено" беше да стесни фокуса до научни и инженерни дисциплини. Те са много важни. Няма да споря срещу науката и математиката. Напротив, те са необходими, но не са достатъчни. Едно истинско образование трябва да обръща еднакво внимание на изкуствата, хуманитарните специалности, на физкултурата. Ужасно много деца, пардон, благодаря. Една приблизителна цифра в момента в Америка, е че нещо от сорта на 10 процента от децата, натам вървят нещата, им биват поставени диагнози за разни заболявания под широкото наименование Синдром на дефицит на внимание. ХРНВ. Няма да казвам, че такова нещо не съществува. Просто не вярвам, че е чак такава епидемия. Ако карате децата да седят, час след час, вършейки нискокачествена канцеларска работа, не се изненадвайте като не ги свърта на едно място, нали? Децата, в по-голямата си част, не страдат от психологични заболявания. Те страдат от детство. И аз знам това, защото прекарах началото от живота си като дете. Минах през цялото това нещо. Децата просперират най-добре с широк учебен план, който оценява разнообразните им таланти, а не само малка част от тях. И между другото, изкуствата не са важни само защото подобряват оценките по математика. Те са важни, защото достигат до части от същността на децата, които иначе остават недокоснати. Вторият, благодаря. Вторият принцип, който движи разцвета на човешкия живот, е любопитството. Ако можете да запалите искрата на любопитството в едно дете, то ще учи без никаква допълнителна помощ. Децата са любознателни по природа. Истинско постижение е да унищожиш точно това умение, или да то потиснеш. Любопитството е двигателя за успехи. Причината да казвам това, е защото един от ефектите на сегашната култура тук, ако мога така да се изразя, беше да де-професионализира учителите. Няма система в света или кое да е училище в страната, което е по-добро от неговите учители. Учителите са източника на успех на училищата. Но преподаването е креативна професия. Преподаването, добре изпълнено, не е система за доставки. Знаете ли, не сте там само за да предавате нататък получената информация. Великите учители правят това, но това, което те също правят е да бъдат ментори, да стимулират, провокират, да завладяват вниманието. Виждате ли, в края на краищата целта на образованието е учене. Ако не се случва никакво учене, няма и образование. И хората прекарват ужасно много време в обсъждане на образованието без никога да обсъждат ученето. Целият смисъл на образованието е да накара хората да се обучават. Един приятел, стар приятел -- всъщност много стар, той е мъртъв. По-стар няма да стане, опасявам се. Но беше чудесен човек, чудесен философ. Обичаше да говори за разликата между смисъла на глаголите като задача и като постижение. Знаете, може да сте въвлечени в някакво занимание, без наистина да го постигате, като спазването на диета. Много добър пример, всъщност. Ето го. Той пази диета. Сваля ли килограми? Не съвсем. Преподаването е такава дума. Може да кажеш: "Това е Дебора, тя е в стая 34 и преподава." Но ако никой не научава нищо, тя може да е въвлечена в задачата да преподава, но всъщност не я изпълнява. Ролята на един учител е да подпомага ученето. Това е всичко. И част от проблема е, мисля, че преобладаващата култура в образованието е поставила на фокус не преподаването или ученето, а изпитването. Така, тестването е важно. Стандартизираните тестове имат място. Но те не трябва да са преобладаващото в образованието. Те трябва да са с цел диагностика. Те трябва да помагат. Ако отида на медицински преглед, искам да има стандартизирани тестове. Наистина! Знаете ли, искам да науча колко ми е холестерола в сравнение с всички останали по стандартна скала. Не искам да ми го кажат на някаква скала, която доктора е измислил в колата. "Холестеролът ви е, както аз го наричам, на ниво Оранжево." "Наистина ли? Това добре ли е?" "Не знаем." Но всичко това трябва да е в подкрепа на обучението. То не трябва да му пречи, както разбира се често се случва. Така че на мястото на любопитство, това което имаме е култура на сервилност. Нашите деца и учители биват окуражавани да следват рутинни алгоритми, вместо да стимулират тази сила на въображение и любопитство. И третият принцип е следният: човешкият живот е, по своята същност, творчески. За това всички имаме различни резюмета. Ние създаваме животите си и можем да ги пресъздаваме в техния ход. Това е общата черта на това да си човешко същество. Това е причината човешката култура да е толкова интересна и разнообразна и динамична. Другите животни като нищо може и да имат въображение и творчество, но не е чак толкова забележимо като нашето, нали? Например, може да имате куче. И кучето ви може да се депресира. Но, знаете ли, не отива да слуша Рейдиохед, нали? И да седи и да зяпа през прозореца с бутилка Джак Даниелс. И вие да кажете: "Искаш ли да излезем на разходка?" И той да каже: "Не, добре съм. Върви. Аз ще остана. Но направи снимки." Ние всички създаваме животите си, чрез този неуморен процес на представяне на алтернативи и възможности и една от ролите на образованието е да събуди и развие тези творчески сили. Вместо това, имаме култура на стандартизация. Не е нужно да бъде така. Наистина не е. Финландия често е на върха в математиката, науките и литературата. Сега, знаем единствено, че се справят добре с тези неща, защото само за тях се правят тестове в момента. Това е един от проблемите на тестовете. Те не проверяват други неща, които са също толкова важни. Но интересното с работата във Финландия е това: те не са обсебени от тези дисциплини. Те имат много широк подход към образованието,който включва хуманитарни специалности, физкултура, изкуства. Второ, няма стандартизирано изпитване във Финландия. Имам предвид, има малко, но не то вдига хората сутрин. Не то ги държи зад чиновете. И третото нещо, и наскоро бях на среща с някои хора от Финландия, истински финландци, и някой от американската система казваше на финландците: "Какво сте предприели за нивото на отпадане във Финландия?" И те всичките се спогледаха объркано и казаха: "Нямаме такова. Защо някой би искал да се отпише? Ако хората имат проблем, стигаме до тях бързо и им помагаме и им оказваме подкрепа." Сега, постоянно чувам: "Е, знаеш ли, не може да сравняваш Финландия с Америка." Не. Мисля, че населението на Финландия е около 5 милиона. Но може да го сравните с щат в Америка. Много щати в Америка имат по-малко население в тях от това. Даже, бил съм в някои щати в Америка и бях единствения човек там. Сериозно. Сериозно. Помолиха ме да заключа като си тръгна. Но това, което всички високоефективни системи в света правят в момента не се забелязва, за съжаление,из системите в Америка - имам предвид като цяло. Едно от нещата е, че те индивидуализират преподаването и ученето. Те разбират, че учениците са тези, които учат и системата трябва да увлече тях, любопитството им, тяхната личност и тяхното творчество. Ето така ги кара да учат. Второто е, че дават висок авторитет на учителската професия. Те разпознават, че не може да се подобри образованието, ако не избирате страхотни хора да преподават и ако не им давате постоянно подкрепа и възможност за професионално развитие. Да инвестираш в професионално развитие не е цена. То е инвестиция и всяка друга страна, която успява добре знае това, независимо дали ще е Австралия, Канада, Южна Корея, Сингапур, Хонг Конг или Шанхай. И третото е, че те прехвърлят отговорността да се върши работата на училищно ниво. Виждате ли, има голяма разлика с това да се влезе в режим на централно командване в образованието - Така се случва в някои системи. Знаете, централното правителство решава, или правителствата на щатите, че те знаят как е най-добре и ще ти кажат какво да правиш. Проблемът е, че образованието не се случва в заседателните зали на нашите законодателни сгради. То се случва в класните стаи и училищата и хората, които го оправят са учителите и учениците, и ако премахнеш тази лична преценка, то спира да работи. Трябва да я дадем обратно на хората. Има чудесни неща, които се вършат в тази страна. Но трябва да кажа, че те се случват въпреки преобладаващата култура за образование, а не благодарение на нея. Като че ли хората постоянно плават срещу течението. И причината според мен е следната: много от сегашните политики са базирани на механистични представи за образованието. Като че ли образованието е някакъв индустриален процес, който може да бъде подобрен, само като имаш по-добри данни и някъде, мисля си, в главата на някой от създателите на тези политики е идеята, че ако просто го настроим фино, ако го нацелим вярно, ще си бръмчи хубаво за в бъдеще. Няма и никога не е било. Идеята е, че образованието не е механична система. То е човешка система. Отнася се за хора, хора, които или искат да учат или не искат на учат. Всеки ученик, който отпада от училище има причина за това, която се корени в неговата собствена биография. Може би го намират за скучно. Може би го намират за безполезно. Може би са установили, че то е несъвместимо с живота им извън училище. Това са тенденции, но историите винаги са уникални. Наскоро бях на среща в Лос Анжелис на наричат се алтернативни образователни програми. Това са програми, предназначени да върнат децата в образованието. Те имат някои общи черти. Те са много персонализирани. Те силно подкрепят учителите, свързват се с обществото, имат широки и разнообразни учебни планове и често програми, които включват ученици, както извън така и в училище.И те работят. Това, което намирам за интересно, е че се наричат "алтернативно образование." Знаете ли? Всички доказателства от цял свят сочат, че ако всички правехме това, нямаше да има нужда за алтернативи. Така че мисля, че трябва да приемем различен мироглед. Трябва да разпознаем, че това е човешка система и че има условия, благодарение на които хората процъфтяват и условия при които това не става. Всички сме органични същества и културата на училището е абсолютно съществена. Култура е органичен термин, не е ли? Недалеч от където живея има място, наречено Долината на Смъртта. Долината на Смъртта е най-горещото, сухо място в Америка и нищо не расте там. Нищо не расте защото там не вали. Оттук, Долината на Смъртта. В зимата на 2004 г., имаше дъжд в Долината на Смъртта. 18 сантиметра дъжд паднаха за много кратко време. И в пролетта на 2005 г., имаше феномен. Целият под на Долината на Смъртта беше осеян с цветя за известно време. Това, което доказва това, е че Долината на Смъртта не е мъртва. Тя е спяща. Точно под повърхността са семена изпълнени с възможности, чакащи правилното време да се реализират и както става с органичните системи, ако условията са правилни, животът е неизбежен. Той се случва постоянно. Вземете една област, едно училище, един окръг, сменете условията, дайте на хората различна представа за възможностите, различни очаквания, повече възможности, грижете се и оценявайте взаимоотношенията между учители и ученици, дайте на хората свободата да бъдат изобретателни и да внасят нововъведения в това, което правят и в училищата, някога изоставени, разцъфтява живот. Великите лидери знаят това. Истинската роля на лидерството в образованието - и мисля, че това е вярно на национално ниво, на щатско ниво, на училищно ниво - не е и не трябва да бъде централно командване. Ролята на лидерството е да контролира климата, да създаде условия за реализация. И ако направите това, хората ще се възползват и ще постигнат неща, които изобщо не сте предвидили и не сте могли да очаквате. Има една чудесна мисъл на Бенджамин Франклин. "Има три типа хора в света: тези, които са неподвижни, хора, които не проумяват, не искат да го проумеят, няма да направят нищо по въпроса. Има хора, които са подвижни, хора, които виждат нуждата от промяна и са готови да се вслушат. И има хора, които движат, хора, които карат нещата да се случват." И ако ние окуражим повече хора, това ще бъде движение. И ако движението е достатъчно силно, това е, в най-добрия смисъл на думата, революция. И това е, което ни трябва на нас. Благодаря ви много. Благодаря ви много. Изтегляне 37.48 Kb. Сподели с приятели:
|