Човекът, създал нашето детство
Изтегляне 19.74 Kb.
|
|
ЧОВЕКЪТ, СЪЗДАЛ НАШЕТО ДЕТСТВО България винаги се е славела с изкусни майстори на словото. Писатели и поети, умеещи с лекота да създават емоция у читателя. Някои от думите им те карат да се заливаш от смях, други да заплачеш, а трети да се замислиш. Част от тях пък са отдали целия си живот на децата - на това да изпълват детството им с весели истории, игри и забавни персонажи. Не само това - те са толкова добри, че са се превърнали в емблеми не само за подрастващите, но и за поколения българи от всички възрастови групи. Човекът, за когото ще си спомним днес е, може би, най-яркият пример за това описание. Генчо Негенцов е от тези гениални поети, които са рядкост дори в световен мащаб. Името му не ви говори нищо? Нека тогава ви припомним част от неговото творчество ... "Я кажи ми, облаче ле бяло, от где идеш, где си ми летяло, не видя ли бащини ми двори и не чу ли майка да говори..." Емоциите едва след четири стиха вече взимат връх, нали? Всеки леко се подсмихва, сещайки се кой е споменатия по-горе Негенцов. Нека продължим. "Бяла, спретната къщурка, две липи отпред. Тука майчина милувка сетих най-напред." Булото на мистерията вече е напълно повдигнато, но творчеството на габровеца е толкова изпълнено с произведения, надживяващи времето, че няма как да не добавим още един вечен откъс: "Родна реч, омайна сладка, що звучиш навред край мен, реч на мама и на татка, реч, що мълвя всеки ден." Това е той - самият Ран Босилек! Неповторим. Явление. За да се уверите още колко е дал Негенцов на родната литература, ще споменем само няколко от творбите му - "Клан, недоклан", "Косе Босе", "Кума Лиса и Кумчо Вълчо", "Патиланско царство", разказите за Зайо Байо и Ежко Бежко, "Гарван грачи", "Чик чи рик" и много, много други Изтегляне 19.74 Kb. Сподели с приятели:
|