До членовете на Висшия съдебен съвет До народните представители от ХХХХI народно събрание искане от

Непоследователните и противоречиви реакции на Висшия съдебен съвет след проведения на 13.07.2012 г. протест на съдиите са поредното доказателство за неприкритата зависимост на този орган от изпълнителната власт. След негативните коментари на президента и висши представители на изпълнителната власт ВСС обяви на официалния си интернет сайт, че ще преразгледа решението за уволнението на съдия Мирослава Тодорова. Това се случи и след откровен диктат - министър Ковачева заяви, че е по-добре ВСС да преразгледа решението, тъй като тя е направила справка с дисциплинарната практика на органа и е установила, че „не се мери с еднакъв аршин”, което поставяло въпроса, дали наложеното наказание е обективно и съразмерно. Два дни по-късно, в предаване по програма „Хоризонт” на БНР, министър Ковачева промени отново своята позиция, вече заявявайки, че очаква на свиканото от нея извънредно заседание на ВСС „да може да се обсъди публично конкретното наказание на съдия Мирослава Тодорова”, с пояснения, че Съветът трябва да даде информация дали наистина става въпрос за тежки, системни нарушения от страна на съдия Тодорова. Междувременно, в унисон с промяната в позицията на представителите на изпълнителната власт, ВСС премахна съобщението за преразглеждане на решението от официалния си сайт. Час преди извънредното заседание на Съвета, проведено на 16.07.2012 г., министърът на вътрешните работи, в интервю по БНТ, зададе тон за предстоящата дискусия, както и за бъдещия изход от нея.

Развитието на събитията за времето от 13.07.2012 г. до 16.07.2012 г., когато бе проведено извънредното заседание, и протеклият в него псевдодебат, показаха безпощадно ясно, че членовете на ВСС не действат в изпълнение на самостоятелна и независима воля, а следват безусловно настроенията и реакциите на висшите представители на изпълнителната власт. Едва ли може да се приведе по-красноречив пример за демонстрирана зависимост. Случилото се засяга професионалната чест и достойнство на всеки български магистрат, а това е нетърпимо.

Членовете на ВСС са длъжни в това им качество да отстояват достойнството на колективния орган, призван да брани съдебната власт от всякакви посегателства върху нейната конституционно прокламирана независимост (чл. 16, ал. 1 ЗСВ, вр. чл. 117, ал. 2 КРБ). Неизменният отказ на настоящите членове на ВСС да осъществяват тази основна тяхна функция обезсмисля, дори за краткия период до края на мандата им, изпълнението на задълженията им. Сервилното отношение към представителите на изпълнителната власт, липсата на прозрачност в решенията на колективния орган, тежките съмнения за нелигитимни интереси и невидими зависимости съпътстваха целия мандат на този Съвет. С действията си той не само не способства за утвърждаване и повишаване на престижа на съдебната власт, но активно му вреди. Нито един от безпрецедентните за системата скандали не бе разрешен така, че обществото да бъде убедено в действително въздадена справедливост. ВСС не защити съдебната система нито веднъж от грубите опити за недопустимо външно въздействие върху нея.

На следващо място – членовете на ВСС системно бездействат, като в продължение на пет години не решиха нито един проблем на съдебната власт: определяне на средна норма на натовареност за отделните съдии и за съдилищата; създаване и въвеждане на практика на ясни и прозрачни правила за кариерно израстване на магистрати, за назначаването на административни ръководители; не утвърди никакъв стандарт в дисциплинарната си практика, която остана напълно непредсказуема. Членовете на ВСС демонстрираха не само нежелание, но и липса на професионален капацитет да се справят с поставените пред тях задачи. Още по-тревожно и неприемливо – от изказванията им по време на извънредното заседание се разбра, че те не разбират същностния характер на задълженията си. Освен публичното признание за неразрешаването на проблема с натовареността, членовете на ВСС заявиха, че това не било в тяхната компетентност, а в тази на законодателя. Според разпоредбите на чл. 30, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 9 ЗСВ, ВСС има задължение да определя броя, съдебните райони и седалищата на съдилищата съобразно степента на натовареност, като може да създава и да закрива съдилища, да променя съдебните райони и седалищата на съдилищата; да определя броя на съдиите, прокурорите и следователите по съдилища, прокуратури и следствени органи, съобразно степента на натовареност, като може да разкрива нови и да съкращава незаети длъжности; ежегодно да анализира и отчита степента на натовареност на органите на съдебната власт.

Петте години на системно неизпълнение на служебните задължения на отделните членове на ВСС и действията им, с които накърняват престижа на съдебната власт, защото подкопават доверието в нея, представляват основание за предсрочно прекратяване на мандата им. Членовете на ВСС са лично дисциплинарно отговорни, поради това, че всеки един от тях със своите конкретни действия и бездействия е осъществил състава на дисциплинарното нарушение, изразяващо се в системно неизпълнение на служебните задължения, както и в извършване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Призоваваме народните представители, които разполагат с инициатива по чл. 27, ал. 5 ЗСВ, да направят предложения за всеки един от изборните членове на ВСС, избрани от Народното събрание, в които да опишат конкретното виновно поведение на отделните членове на ВСС и така да стартират процедурата за предсрочното им освобождаване на основание чл. 130, ал. 8, т. 4 Конституцията.