До директора на риосв -бургас у в е д о м л е н и е

бул. “България” 12, гр. Карнобат 8400, България; Тел: +359 (0)559 22873; 28300;Факс: +359 (0)559 27165

e-mail: karnobat@mail.bg

за инвестиционно предложение по смисъла на чл. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Загл. изм. - ДВ, бр. 3 от 2006 г.) Приета с ПМС № 59 от 7.03.2003 г., обн., ДВ, бр. 25 от 18.03.2003 г., изм. и доп., бр. 3 от 10.01.2006 г., бр. 80 от 9.10.2009 г., бр. 29 от 16.04.2010 г., бр. 3 от 11.01.2011 г., бр. 94 от 30.11.2012 г., в сила от 30.11.2012 г.

Уведомяваме Ви, че Община Карнобат има следното инвестиционно предложение: „Интегриран план за градско възстановяване и развитие на град Карнобат” за периода 2014-2020 г.

Интегрираният план за градско възстановяване и развитие на град Карнобат следва да се разглежда и третира като инструмент за планиране и управление на развитието на урбанизираните територии чрез прилагането на единен подход за пространствена, времева и функционална координация и интеграция на политически и управленски действия, мобилизация на ресурси и инструментариум за постигането на целите на плана. Същият следва да спомогне за постигането на комплексно, интегрирано решаване на проблемите на градската среда, усвояване на нейните сравнителни географски предимства и адекватно и устойчиво използване на наличните териториални ресурси.

ИПГВР на град Карнобат е разработен като публичен стратегически планов документ с програмен характер, чрез който да се осигури адекватна основа за балансирано и устойчиво развитие на град Карнобат и прилежащите територии, чрез прилагане на интегриран подход за планиране и управление развитието на територията.

ИПГВР цели трайно подобряване на икономическото, социалното и екологичното състояние на градската територия, чрез интеграция на всички дейности в плана по начин, който осигурява взаимовръзка между отделните елементи, така че да се създаде синергия и цялостното въздействие от плана да превишава сбора от въздействието на отделните му съставни части, ако те се осъществят поотделно.

Анализът проследява съществуващото състояние на средата във всички аспекти, факторите, влияещи върху настъпилите промени и тенденциите за развитието на градските територии, природните и антропогенни компоненти, социалната среда, икономически и технологични системи в град Карнобат. Основната цел на анализа е идентифициране на части от градската територия, решаването на чиито проблеми изисква да бъдат прилагани инструментите на интегрираното развитие и на първо място – на интегрираното планиране. Анализът е направен на базата на вече изградена визия за социално-икономическото развитие на града, отразени в стратегическите документи, вкл. устройствените планове, както и на основата на проблеми, определени със секторните програми. Анализирани са факторите, които са довели до съществуващото състояние и натрупване на проблеми в определени зони на територията на града. Обобщени са силните и слаби страни, възможностите и заплахите в развитието на икономическата активност, социалното приобщаване, зоните за обитаване, туризма, културното и природно наследство, околната среда и са систематизирани изводи за състоянието на градската среда.

Визия за развитие на град Карнобат през 2014-2020 г.: Град Карнобат – Интензивно развиващ се опорен център на растеж, засилващ своето локално и регонално икономическо значение, следващ историческите закономерности и културната си идентичност, в който на база систематичното прилагане на интегрирани устойчиви модели за развитие и устройство на територията, са създадени условия за успешна капитализация на местните ресурси и ефективно използване на наличните потенциални и сравнителни предимства.

Представената визия е съобразена с периода на действие на ИПГВР 2014-2020г. и методическите изисквания за изготвянето му, като намира баланс между интересите на ключовите заинтересовани страни, наличните потенциали и сравнителни предимства, ограничителните фактори и проблеми на града.

Така формулираната Визия ще се постигне чрез формулирането на адекватни цели, мерки и проектни интервенции, пространствено адресирани от една страна към териториите, които са определящи за усвояването на потенциала и сравнителните предимства на град Карнобат, а от друга към тези части от урбанизираната територия, които са източник на основните проблеми, играещи задържаща и лимитираща роля в развитието града.

Така дефинираната Визия за развитие на град Карнобат залага на:

• 
  Постигане на осезаем социално-икономически напредък в развитието на града, в рамките на обвързания пространствено-комуникационно и функционално агломерационен ареал Бургас – Карнобат.
  
• 
  Създаване на оптимални условия за развитие на човешкия ресурс;
  
• 
  Мобилизиране и създаване на условия за развитие на човешкия капитал;
  
• 
  Ефективни интегрирани интервенции в градската среда и прилежащия хинтерланд, съгласно съществуващите модели за устройство на територията и възможностите за целенасочени териториални инвестиции и ресурсно осигуряване на пространственото и социално-икономическо развитие от различни структурни фондове;
  
• 
  Включване/въвличане на местната общност и бизнеса в процесите на планиране и управление на града с цел постигане на баланс в интересите им с местената власт и използването им за динамизиране на социално-икономическия живот в града;
  
• 
  Фокусиране върху основните проблемни области и необходимите стратегически решения за преодоляване на основните социални, икономически и екологични проблеми на урбанизираната територия.
  

• 
  Развитието на урбанизираната територия като интегрирана система, състояща се от отделни, но взаимосвързани и взаимообусловени функционално-пространствени компоненти;
  
• 
  Смекчаване на вътрешноградските диспаритети/различия и проблеми на отделните функционално-пространствени подсистеми в рамките на урбанизираната територия и осигуряване на добро ниво на достъпност до обществено обслужване на населението.
  
• 
  Усвояването на наличните стратегически предимства на територията, целенасочено управление на града и подобряване на ефективността на вземаните стратегически решения;
  
• 
  Повишаване капацитета на човешкия ресурс.
  

В рамките на тази ос през 2013 г. беше обявена схема по ОПРР №BG161РО001/5.3-03/2013 „Подкрепа за интегрирани планове за градско възстановяване и развитие ІІ“, в рамките на която се финансира проекта на община Карнобат за изготвяне на Интегриран план за градско възстановяване и развитие, съгласно Методическите насоки за разработване и прилагане на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие за градовете от ниво 4 /утвърдени от МРР през м. октомври 2012/ и съгласно Националната концепция за пространствено развитие на Република България до 2025г.

В териториалния обхват на общината попадат части от една природна забележителност /„Находище на урумово лале в местността Лаликото”/ и четири зони по НАТУРА2000 /една по Директивата за птиците – ЗЗ „Комплекс Стралджа” и три по директивата за местообитанията – ЗЗ „Екокоридор Камчия-Емине”, ЗЗ „Река Мочурица” и ЗЗ „Стралджа”/. Нито една от защитените територии и зони не граничи непосредствено с урбанизираната территория.

Трите защитени зони по Директивата за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна са:

През територията на града преминава първокласен път І-6 /бул. „Москва“/, който свързва западната с източната част на страната, а град Карнобат – с град Айтос и град Сливен. След пускането в експлоатация на автомагистрала „Тракия“ трафикът през града е значително по-малко, което е положителен фактор за урбанистичната среда, подобрява качеството на въздуха в градската среда и допринася за устойчивото развитие на населеното място в бъдеще.

Друг важен път от републиканската пътна мрежа е ІІ-73, който свързва град Карнобат с град Шумен на север. Като цяло пътищата от републиканската пътна мрежа са в добро състояние.

Реализирането на предвижданията на ИПГВР не е свързано с трансграничното въздействие върху околната среда.

В териториалната структура на община Карнобат се идентифицирани около 195 недвижими културни ценности /НКЦ/. В териториалните граници на града и прилежащите му територии /землище/ са идентифицирани 17 обекта.

Таблица1. Недвижими културни ценности в териториалния обхват на град Карнобат /обекти 2, 3, 4, 10, 14-17 са културни ценности в урбанизираната територия на града/, Източник: Национален институт за недвижимо културно наследство.

Битката при Маркели,  през юли 792 г. е сблъсък между армиите на българския кан Кардам и византийския император Константин VI, завършил с разгром на византийската армия. През IX век тук са изградени най-грандиозните землени съоръжения /валове и ровове/ на Балканския полуостров.

В настоящия момент се реализира проект за реставрация, консервация и експониране на крепост Маркели и изграждане на техническа инфраструктура към нея.

Часовниковата кула /“Сахатът”/, изградена през 1875 г. в град Карнобат, е израз на икономическия просперитет на занаятчийско-търговското съсловие на града през третата четвърт на ХІХ в. Кулата е построена в центъра на турската част на града. Строителството е било извършено от тревненски майстори, а използваните материали са от Карнобатско землище или близкия район. Кулата е градоустройствен и исторически репер в градската среда, която притежава разграничима идентичност и обект, който обогатява туристическите атракции в града.

Синанбейовхамам – Турската баня е строена през третата четвърт на ХV в. Това е един от най-ранните османо-турски паметници, строени по днешните български земи, единствената от ХV в. на територията на днешна Югоизточна България /по-ранна е единствено “Ески джамия” в Ямбол, строена през третата четвърт на ХІV в./.

Църквата “Св. Йоан Богослов“ е художествена недвижима културна ценност. издигната върху мястото на изгорена от турците по-стара църква в българския център на Възрожденския Карнобат. Църквата е строена след 1878 г. Впечатлява с оригинални архитектурни елементи и дърворезба на иконостаса – един от шедьоврите на майсторите от Дебърската школа.

“Черната джамия” е наречена така заради черния камък, от който е изградена. Първо е била построена джамия, която е била съборена до основи от тогавашния управител на град Карнобат - Халил ага и на нейно място по-късно построена нова. Точната година, през която е била построена първата джамия, останала под по-късната /по-нова/, засега не може да се установи.

• 
  Порови води в кватернерните и неогенските наслаги, изпълващи Сунгурларско-Карнобатския грабен /с код на водното тяло BG3G00000NQ005/;
  
• 
  Порови води в кватернерните и неогенските наслаги, изпълващи Стралджанския и Сливенския грабени /с код на водното тяло BG3G00000NQ015/;
  
• 
  Пукнатинни води в скали с палеогенска и горнокредна възраст /с код на водното тяло BG3G0PzK2Pg027/;
  
• 
  Пукнатинни води в скали с горнокредна възраст /с код на водното тяло BG3G00000K2031/.
  

Водоем с обем 4000 м³ с водно ниво от 263,75 осигурява напора в мрежата, като максималната геодезична кота за захранване на консуматори е 240. Той се захранва от язовир „Камчия“ с довеждащ водопровод с ф 546, който е изграден в местността „Дядо Димчов баир“. Ниското водно ниво на водоема води до невъзможност за захранване на някой от по-високите сгради, разположени над кота 240. В това число влизат част от ромските квартали „Люляци“, „П.Р. Славейков“, „Южна промишлена зона“ и „Красно село“. Тези квартали образуват т. нар. „Висока зона“, която представлява проблем за гр. Карнобат.

Поради очакваното засушаване, което ще доведе до намаляване на подавания от язовир „Камчия“ дебит, е необходимо да се търсят алтернативни водоизточници на град Карнобат. Сондажи в местността „Хисаря“ е един от вариантите. Водата от местността е с доказани питейни качества.
5. Отпадъци, които се очаква да се генерират и предвиждания за тяхното третиране:

От системата за организирано сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци са обхванати всички населените места и цялото население на общината. Събраните битови, строителни и неопасни промишлени отпадъци се извозват и депонират в общинското депо в землището на гр. Карнобат, намиращо се на около 4 км от града до пътя за с. Екзарх Антимово. Площта на депото е около 30 дка и годишно в него се депонират около 10 хил. тона отпадъци. Състоянието на действащото общинско депо не отговаря на съвременните екологични изисквания и добрите европейски практики в областта на управлението на отпадъците. Съгласно изискванията на екологичната политика на ЕС и националното екологично законодателство, управлението на отпадъците трябва да се осъществява на регионален принцип чрез изграждане на регионални системи за управление на отпадъците. Подобно на много други региони в страната, регионът, включващ общините Бургас, Карнобат, Средец, Камено, Несебър, Поморие, Айтос, Руен и Сунгурларе, също изостава в това отношение. За посочените общини, участващи в Сдружението „Управление на отпадъците – Регион Бургас”, е предвидено използването на Регионалното депо за неопасни отпадъци „Братово Запад” с капацитет на първата клетка 400 хил.т /450 хил. куб.м/. Предвидено е депото да обслужва 210 населени места с общо около 400 хил. жители. Очаква се регионалното депо да бъде готово през пролетта на 2015 г. След пускането в експлоатация на регионалното депо, използваното в момента общинско депо подлежи на закриване и рекултивация.

В процес на изграждане е претоварна станция в близост до съществуващото депо с площ 7,9 дка и с претоварващ транспортен капацитет 10 хил. т/год., която трябва да обслужва общините Карнобат и Сунгурларе. Строителството й се финансира по проект „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Бургас” по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.” /Приоритетна ос 2: „Подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъци”/. Претоварната станция представлява предхождащо звено по отношение на експлоатацията на регионалното депо и ще подпомогне пълноценното му функциониране чрез предварителна обработка на приеманите отпадъци. Съоръженията в претоварната станция ще създадат условия за отделяне на подлежащите на рециклиране отпадъци, за редуциране на депонираните в регионалното депо отпадъци и за удължаване на експлоатационния му срок. На площадката ще се извършва предварително компресиране на отпадъците, преди транспортирането им до регионалното депо, с което ще се спестяват транспортни разходи. Предвижда се и третиране на строителни и едрогабаритни отпадъци¹ /с капацитет 10 т/час/. Ще се осъществява и разделно събиране на специфични отпадъци като отработени масла, батерии и акумулатори, излезли от употреба МПС, електронно и електрическо оборудване, утайки от ПСОВ и др. В бъдеще се предвижда изграждане на инсталация за компостиране и обезвреждане на биоразградимите отпадъци, както и оползотворяване на биогаза. По план претоварната станция трябва да бъде пусната в експлоатация през 2015 г.

Общината има сключен договор с „Екоколект” АД за разделно събиране на отпадъците от опаковки за гр. Карнобат, с.Екзарх Антимово и с.Кликач. Отпадъците от различните по вид опаковки се събират в различно оцветени пластмасови контейнери за хартия, пластмаси и стъклени отпадъци, разположени по определена схема в града и селата. Събраните отпадъци от опаковки се извозват до площадката за сепариране и балиране в промишлената зона на гр. Каблешково, общ. Поморие. Част от подлежащите за рециклиране отпадъци се изкупуват и временно съхраняват в частни събирателни пунктове. Разрешителни за събиране, транспортиране и третиране на подобни отпадъци притежават фирми, чиито площадки са разположени предимно в Северната промишлена зона на града /„Формула – 2” ЕООД, „Бенмар” ЕООД, „СЕ Борднетце-България”, „Метал Респект-1” и др./. Чрез системата за разделно събиране на негодни за употреба батерии и акумулатори са обхванати 74 % от населението на общината, а за разделното събиране на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване /вкл. на луминесцентни лампи и други лампи, съдържащи живак/ – цялото населението на общината. Главни източници на производствени отпадъци са обекти на производствените предприятия, функциониращи на територията на промишлената зона в града. Част от отпадъците от дейността им се рециклира или се използва като суровина за повторно производство. Съгласно екологичното законодателство управлението на опасните отпадъци е със специален режим на контрол. Опасните отпадъци от болничните заведения се транспортират и обезвреждат извън територията на общината. От страна на РИОСВ Бургас се осъществява контрол върху складовете, съхраняващи опасни химични вещества и смеси по Наредбата за реда и начина за съхранение на опасни химични вещества и смеси /ДВ бр. 43/2011 г./.

В град Карнобат все още не е изградена пречиствателна станция, за което обаче има разработен проект за 38 млн. лв. Осъществяването на тази интервенция ще е от ключово значение за качеството на водата и за общото екологично състояние на града и района като цяло.

І. Моля да ни информирате за необходимите действия, които трябва да предприемем, по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда.

Моля да бъде допуснато извършването само на ОВОС /В случаите по чл. 91, ал. 2 ЗООС, когато за инвестиционно предложение, включено в приложение № 1 или в приложение № 2 от ЗООС, се изисква и изготвянето на самостоятелен план или програма по чл. 85, ал. 1 и 2 ЗООС/, поради следните основания (мотиви):

1. 
   Уведомление по чл. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда в един екземпляр на хартиен носител и в два екземпляра на електронен носител.
   
2. 
   Документи, доказващи писменото уведомяване на съответната/съответните община/общини, район/райони и кметство или кметства, а на засегнатото население-чрез средствата за масово осведомяване и/или по друг подходящ начин (копие от писма, копие от обява)/съгласно изискванията на чл.4, ал. 2 на Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда.
   
3. 
   Други документи, по преценка на уведомителя:
   

• 
  Изготвен доклад Интегриран план за градско възстановяване и развитие на град Карнобат за период 2014 – 2020 г. на електронен носител
  

Дата: 31.10.2014г.