До народното събрание

До: г-н Красимир Велчев

Председател на ПГ на ПП ГЕРБ

До: г-н Сергей Станишев

До: г-н Ахмед Доган

До: г-н Иван Костов

До: г-н Мартин Димитров

До: г-н Волен Сидеров

Седем утвърдени граждански организации, работещи за съдебната реформа в България, предложихме гражданска листа за избора на парламентарната квота във ВСС. Листата включваше достойни български юристи от Софийския университет “Св. Климент Охридски”, от различни съдилища и прокуратури. Всеки един от тях е с биография, която не позволява да бъде неглижиран, нито допуска въпросите “кой е този”, “откъде се появи” или “чий човек е”. Идеята ни беше да предложим хора, чийто труд е дал качествени резултати и те могат да бъдат проследени и прочетени. Убедени сме, че основният дефицит на настоящия ВСС, който е част от механизма на неговата зависимост, е липсата на компетентност.

Предожихме гражданската листа едновременно на всички парламентарни групи в последния ден за внасяне на кандидатури, когато вече ни стана ясно, че никоя политическа сила няма да се обърне към гражданското общество в открит процес на комуникация и няма да обяви какви са нейните приоритети в съдебната реформа, съответно, какви са критериите, по които ще се спре на своите избраници.

Една единствена парламентарна група изобщо обсъди предложението и не го уважи. Един единствен народен представител прояви свободомислието да внесе една от предложените кандидатури. Единственият аргумент, който беше даден за това забележително единство на рефлекса за отхвърляне на самата идея за конкуренция с включване на граждански кандидати извън всеки предварителен сценарий, беше липсата на време за проучване на предложената листа.

Времето, разбира се, е неубедителен предлог. Защото, ако то е истинската причина за липсата на готовност за реакция, все някой щеше да предложи допустимото удължаване на срока за номинации. Удължаването на срока продължава да е възможно и сега.  Нещо повече, новата процедура за подготовка на избора на ВСС, която беше приета единствено заради силния натиск от ЕК и същия граждански сектор, има точно тази цел – да осигури достатъчно време за формиране на решение по съвест в един структуриран и прозрачен процес, с обществено участие и възможност всички граждани да видят как и по какви съображения се формира органът, на когото конституционно е възложено да администрира компетентно съдебната власт и да брани нейната независимост. 

В този смисъл народните представители разполагат с всичкото време, което сами преценяват за достатъчно, за да огледат всяка кандидатура.

Трудно можем да отхвърлим заключението, че рефлексът, проявен от всички парламентарни сили, е, че решенията се вземат предварително и по съображения и договорки, които изглежда не са подходящи за огласяване и за които после съдим само по дефицитите в работата и отговорността на избрания орган. На този фон публичните процедури има опасност да се превърнат в своето отрицание – да представляват симулация, чиято единствена цел е да даде легитимност на предварително съгласуван на тъмно сценарий с предопределени резултати. Тъкмо защото искахме да бъде преодоляна тази опасност в обществен интерес, предложихме да включите кандидатите от гражданската листа, които не са били договаряни от политическите сили – за да се получи автентична и нережисирана конкуренция.

Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) нееднократно е имала повод да изложи мнение за провежданата съдебна реформа в България, като е отбелязвала, че у нас не съществуват гаранции, че кадровият орган на съдебната власт няма да бъде политизиран, а това уязвява независимостта на съдебната власт и формира зависимостта й от политическата конюнктура.

В становище от 22-23 март 1999 г. (CDL-INF (99) 5) комисията е изразила изрично загрижеността си от политизирането на процеса на избиране на парламентарната квота на Висшия съдебен съвет. Този процес несъмнено включва и начина, по който се правят номинациите на кандидатите. В последващо становище на Венецианската комисия относно проектозакона за изменение на Закона за съдебната власт, прието от комисията на 5-6 юли 2002 г. (CDL-AD (2002) 15), е отбелязано, че би било желателно да се деполитизира съставът на Висшия съдебен съвет. Същите заключения и препоръки са потвърдени и в становища на комисията № 444/2007 и № 515/2009. В последния споменат акт се отбелязва, че системата за избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на парламента все така поражда риск от политизация и следва да бъде преразгледана.

Въпреки разочарованието си, че народното представителство пропусна да поеме подадената от гражданското общество ръка за общо усилие да върнем доверието в институциите и способността за отговорно лидерство, ние няма да се откажем да настояваме приетата процедура за избор на членове на ВСС да придобие истинско съдържание, което съответства на автентичната цел на закона – прозрачен процес на вземане на решения.