Доклад на управителен съвет за периода 2002 2004 Г

Уважаеми колеги, дами и господа!

Навършват се 115 години от създаването за първи път в България, в град Русе на първата търговска камара.

През 1890 г. предприемчивите русенски търговци и занаятчии осъзнават, че само сгрупирването (използвам автентичен термин) сближаването и взаимно подпомагане за развитие на търговията могат да осигурят стопанското развитие на града и отечеството.

Възникнала, като частно сдружение, без участие на държавата първата търговска камара в България приема устав, в който се възприемат уредбите на английския тип камари, които защитават професионалните интереси на членовете си и най-важното развиват и поддържат търговски нрави и обичаи, основани на чест и достойнство. И въпреки, че по това време търговската чест не е била празна дума и все още е нямало търговски закон (първия търговски закон в България е от 1897 г.) в тези първи години на икономическото развитие на страната хората на бизнеса са почувствали необходимостта от съгласуване на усилията.

Няма да се спирам подробно на първите стъпки, на трудностите, на успехите. Подробностите относно създаването на първата в България търговска камара, бизнеса и обществеността ще научат през есента, когато възнамеряваме да се отбележат заедно всички кръгли годишнини свързани с РТИК и с тези тържества Русе да напомни за себе си, че и ние сме дали много на България.

Положихме усилия обаче в деня 15.04.2005 г., в който преди 115 г. бе учредена първата Търговска камара в България, историческото събитие да се отбележи с публикации в местните и централни медии с кратък документален телевизионен филм, който се готви от Телевизионния Център – Русе.

Второто събитие, което заслужава също така да бъде отбелязано в Русе е 115 години от създаденото от членовете на първата търговска камара застрахователното дружество “България”.

Русенските делови среди достатъчно дълго време наблюдават румънските застраховаъелни компании. “Дачия романия” и “Национала” как работят в България и изнасят български пари вън от страната. Идеята да се създаде местно застрахователна компания се подема от ръководството на първата търговска камара, която натоварва комисия да разработи проект за устав. На 9 декември 1890 г. устава е приет и в протокола е записано, че е постигнат консенсус относно името на дружеството и още нещо, тази важна стопанска инициатива на русенци не бива да се разглежда в тесни регионални рамки и дружествата, които се създават трябва да носят имена, които да изразяват най-подходящото за общо българската им значимост.

Така локалния патриотизъм отстъпва на заден план и Първото застрахователно дружество се наименува “България”

Документално свидетелство за ползата от учредяването на първата българска търговска камара е откритата и поддържана във вестник “Исток”, рубрика “Писма от провинцията”. В броя на вестника от 26 май 1890 г. вероятно добър икономист и заинтересован търговец от страната след като критикува депутатите от народното събрание, пише “Заслепени от властолюбиви и користолюбиви замисли да съставляват отделните политически партии за обезпечаването и прокарването на своите политически начала да станат министри и прочее, отколкото да турят основата на благоустройството на нашата държава и за обезпечението дарованията нам /става дума за търговците/ този толкова жизнен въпрос (за камарите) си остана и до ден днешен висящ. Благодарение пак на частната инициатива относително създаването и откриването на търговска камара, в което отношение Вие русенските търговци давате един брилянтен, доста похвален, патриотически и достоен за подражание пример, защото с това Ваше начинание Вие ще подсетите нашето правителство да побърза да съдейства за уреждането на тази толкова важна и нужна за днешно време институция за всеки окръг.

И най-сетне инициативата отдолу – тази на русенските търговци – 5 години по-късно през декември 1894 г. се слива със инициатива отгоре, когато видният пловдивчанин Иван Евстатиев Гешов, министър в кабинета на д-р Константин Стоилов внася в народното Събрание устройствен закон за създаване на търговско индустриални камари в България.

За разлика от устройствения устав на първата Българска търговска камара, който е създаден по подобие на английските камари, устройствения закон за създаване на търговските камари в България копира т.н. френски тип търговски камари. Разликата между устройството на двете търговски камари е:

1. 
   В английската доминира свободното сдружаване на собственици на капитала. Тези дружества се издържат от доброволни вноски на членовете. Тяхната главна задача е да се защитават интересите на членове.
   
2. 
   Във френския тип търговски камари се откроява и държавното начало, т.е. зачетено е и държавно частното партньорство. Те също защитават интересите на своите членове, но и организират бизнеса за решаване на регионални и национални проблеми, като изпълняват съвещателни функции към правителството, т.е. коригират правителствени проекти за решения. Този тип камари се издържат от преотстъпен от държавата данък, наречен “връхнина”.
   

След приемането на устройственния закон от Народното Събрание с указ на княз Фердинанд от 17.04.1895 г. известен под № 61 за въвеждане на Закона за търговските камари, държавата се разделя на 4 региона – Софийски, Пловдивски, Варненски и Русенски, в които се създават 4 равнопоставени търговски камари, които Иван Евстатиев Генов при откриването на първото учредително събрание на Софийска Търговско Индустриална Камара на 11 юни 1895 г. ги нарича сестри. Десет години по късно от района на Варна се отделя територия и се създава петата сестра Бургаската търговско индустриална камара.

РТИК е една от създадените с този Указ търговско индустриални камари, с най-голяма територия 32 776 кв.м. т.е. 37,2 % от територия на България и население 1 241 182, която през годините е допринесла в нашият град, в региона и в страната да се случат много първи неща.

Много от тях са известни на обществеността.

Ще напомня само за едно изключително важно събитие, което се случва в същата 1895 г. –т.е. преди 110 г. Става дума за създаването на Акционерна стопанска банка, която събира свободните парични средства от местните търговци, от Застрахователното дружество “България”, привлича капитал от външни вложители и ги инвестира, въпреки военните години в повече от 34 дъщерни дружества в структуроопределящи отрасли на България. Тази банка се развива и става Национална Българска търговска банка, която съществува до 1947 г.

И още две кръгли годишнини, юбилейната 2005 г. дава възможност да се отбележат в Русе. Това са 60 години от разкриването с активното съдействие на Русенска търговската камара на висше техническо училище в Русе и 15 г. от възстановяване на закритата през 1948 г. и преобразувана през 1943 г. като областна, Русенска търговско-индустриална камара.

Гледам залата и ме радва, че виждам колеги, с които заедно на 24.07.1990 г. учредихме сегашната РТИК и на която днес провеждаме 7-то общо събрание.

Започнахме отчета на Управителният съвет с историята, защото считаме, че опитът от миналото е най-добрият урок за поколенията, защото Русе въпреки, че преживява трудности през последните години на 20-ти век, има и бъдеще и то може да бъде по-добро от миналото, ако възродим русенския дух на и сгрупирани отново в силна единна/регионална Русенска търговска камара, съумеем да използваме новите реалности, които ни предоставя обединена Европа.

Уважаеми колеги,

Събранието което провеждаме днес е надлежно обявено съгласно ЗЮЛНЦ и Устава на камарата. В Държавен Вестник бр. 9 на стр. 127 е публикувана обявата, с дневния ред, мястото и часът. В поредния брой на Информационен бюлетин от 15 - 28 февруари – издаван от камарата и доставян в офисите на всички фирми членове на РТИК, на първа страница е публикувана същата обява, като тази в Държавния Вестник. На таблото за информация в офиса на камарата от началото на м. февруари също стои обява за това събрание.

В Информационен бюлетин в броя от 1 – 15 март за Ваше улеснение е публикуван доклада на Управителният съвет и “Насоките за развитие”.

Бих желал да обясня на членовете, че този отчет на Управителния съвет е добавка към отчета приет от извънредното 6-тото общо събрание проведено през 2001 г. По тази причина в дневния ред се обявява отчет за период 1999 – 2004 г.

През 2000 г. беше приет нов ЗЮЛНЦ. Той замени членове от 134 до 154 на Закона за лицата и семейството, по който беше регистрирана камарата.

Този закон наложи нова правна рамка за НСО, което доведе до промени в уставите на всички НСО.

Новият Закон и приетият от 6-тото общо събрание устав, дадоха възможност да се удължи мандата на органите за управление Управителен и Контролен съвет от 3 години на 5 години. И тъй като мандата на Управителния съвет тече от месец септември 1999 г., на събранието проведено в края на 2001 г. с приемането на новия устав мандата се удължи с още 3 години. Това е причина мандата, който обхаваща периода 1999 – 2004 да се отчита на два етапа.

И така, на днешното събрание ще се отчете дейността на Управителният и Контролния съвет за периода 2002 – 2004 г., ще се приемат насоки за развитие на камарата за следващите 5 год., ще се утвърди рамката на годишните бюджети за следващия мандат, ще се избере нов Управителен и Контролен съвет.

Закона за ЮЛНЦ предостави възможност създаването на два типа сдружения: такива които се самоопределят за осъществяване на дейност в обществена полза и сдружения с дейности в частна полза. В действащият Устав РТИК се определи, като НСО с дейност в частна полза. Това означава, че РТИК е собственост само и единствено на фирмите членове.

Взаимоотношенията камара – фирма се уреждат чрез членство, като членуването е доброволно и се подновява всяка година.

С Устава се определя, че членове на камарата могат да бъдат юридически и физически лица, извършващи стопанска дейност, регистрирани по търговският закон или закона за кооперациите, както и съюзи, фондации, учебни заведения, физически лица, подпомагащи стопанската дейност.

Единствено в камарата не могат са членуват държавни органи, политически, синдикални и регионални организации.

Привличането на повече фирми за членове на камарата е постоянна задача, защото силата на институцията Търговска камара се определя от предоставяните й права от бизнеса да го представлява и да защитава неговите интереси.

Съвършено ясно е, че колкото повече на брой са фирмите членове и колкото те са по-големи, толкова институцията е по-силна и с по-голям авторитет.

През годините от най-новата история на РТИК т.е. от 1990 година до сега, като членове на камарата са минали повече от 2 600 фирми. Голяма част от тях поради преструктуриране, преобразуване, закриване и най-вече поради техни неосъществени очаквания за подкрепа от камарата са отпаднали като членове. Има обаче една не малка част успешно развиващи се русенски фирми, които през тези години са поддържали непрекъснато членството си в камарата.

Тези фирми, разделени на две групи, Управителния съвет реши през 2004 година да удостои с грамоти:

Първата група от 21 фирми, както следва: ИРИС АД, Петър Караминчев АД, ЮТА АД, АВКО АД, Прециз Интер Холдинг АД, СЕТ АД, Андромеда ЕТ, ОРГАХИМ АД, ЖИТИ АД, МТМ АД, ИПН Универсал Експорт-Импорт, Найден Киров АД, Дунарит ЕАД, Магик - Магдалена Стоянова ЕТ, Винпром Русе ЕООД, ХИМСНАБ 7004 АД, Никола Нечев - Нечев и Син, Свободна Зона Русе ЕАД, Тих Труд ЕООД, Страшимир Бърдаров САША ИМПЕКС, Електрометал - са наградени със Златна грамота. Те са поддържали членството си в РТИК повече от 10 последователни години.

Втората група от 24 фирми, както следва: Аристон С ООД, Лифтън България ЕООД, Хардуер Сторс ЕТ, Елси ООД, Изкуство Д.В. ЕООД, Данини ЕТ, Зита ООД, Три Ко ООД, Еми Василева ЕООД, Екон 91 ООД, Верон И.Ц. 93 ООД, ПЧКФ АРДА ООД, Великови ООД, Маркам - Обрешков и Сие, Политекс АД, Кристо Кръстю Кръстев ЕТ, Прециз Ал ЕООД, СПАРКИ АД, Николай Белчев - НОРБАЙТ ЕТ, Светла Билева ЕТ, Ди Ес Ейч ЕООД, Ел ЕООД, ИНТИС ООД, Руболт АД, Юлиан Симеонов ЕТ - са наградени с грамота за лоялно партньорство с камарата и членство за период повече от 5 години.

Грамотите на двете групи бяха връчени на специална среща, която се проведе на 7 април 2004 г. в ресторанта “Дунав Плаза”.

Използвам общото събрание да благодаря още веднъж на удостоените фирми и да пожелая просперитет на бизнеса им за да продължат и през следващите години да бъдат гръбнака на Русенска Търговско Индустриална Камара.

Уважаеми господа,

Не бива да се счита, че привличането на повече фирми за членове на РТИК е единствено заради членския внос (имуществена вноска). Приходът от членския внос е важен, независимо, че делът му в годишния бюджет на камарата е около 10 – 12 %, а размера е символичен (от 80 лв. за 1 година за фирми до 10 души персонал и 300 лв. за фирми с персонал над 250 души). За институцията търговска камара е по-важно възможността повече от реално действащите фирми в региона да се групират около камарата, да й предоставят повече представителни права за да бъде тя достатъчно силна.

От доклада на мандатната комисия стана ясно че към днешна дата броя на фирмите, които сега членуват в РТИК са 156. Според съдебната им регистрация 37 са ЕАД и АД, 89 са ООД и ЕООД, 20 са ЕТ и 10 са други НСО.

Спрямо броя на реално действащите в областта фирми, които отчитат дейност в регионалната статистика, фирмите членове на камарата са около 1,7 %. Но, като се има в предвид, че повече от 92 % от фирмите от региона са с персонал под 10 души и това са преди всичко фирми от сферата на търговията и услугите, спрямо по-големите компании, броя на фирмите членуващи сега в РТИК е достатъчно представителен и е около 19 – 20 %. От последното тримесечие на миналата година, ръководството на Камарата предприе нов подход на взаимодействие с ръководствата за привличане на фирми им за членове на Камарата. Това е положителен опит пренесен от Брюкселска търговска камара.

Същественото е, че представител на камарата посещава офисите на фирмите, разяснява мисията на организацията и при постигане на съгласие оформя документите им за членство в Камарата. Този подход показа, че се приема от бизнеса и само за по-малко от половин година броя на фирмите членове на Камарата се увеличи повече от 3 пъти.

Сега вече определено може да се каже, че зад Русенската камара вече стои солиден бизнес. Информацията за фирмите членове, е най-важната част от страница в интернет сайта на камарата.

Недобро впечатление обаче прави липсата на пълна информация за някои фирми членове. От трибуната на Общото Събрание се обръщам към всички ръководства да отворят сайта, да намерят фирмата си, да видят каква информация липсва и да я попълнят – попълването може да стане от Вашия компютър, като ползвате предоставената Ви парола, като член на РТИК. Всяка фирма член има парола с която се влиза в интернет сайта и се чете и се чете информация, затворена за външни посетители. Тези фирми, които имат страници в интернет, независимо на кой сървър са те, нека го обявят в електронната си база данни Софтуера позволява бърза връзка със страницата на фирмата. Така Вие излизате на рекламния пазар. Колеги, това са сериозни маркетингови възможности, използвайте ги. В момента сайта на РТИК е достъпен, от всички точки на земята. Сайта се посещава ежедневно минимум 300 пъти, месечните посещения са над 10 000 броя. Интерес към сайта на камарата проявиха и ECON.BG – най-изветният икономически портал, както и “Софсправка”, с които сключихме споразумение за сътрудничество и обмен на информация. Тя прие да рекламира РТИК и бизнеса на Русе чрез своя информационен портал посредством банера за връзка на сайта на камарата с този на Софсправка.

Вече втора година в сайта на Камарата се разпространява информация за търсене и предлагане на стоки и услуги, става дума за портала с оферти. Оказа се, че тази част от страницата на РТИК, привлича вниманието на големия брой посетители. Предлаганите оферти са актуални и дават възможност за сериозни бизнес контакти и в двете посоки – закупуване и продажба.

В интерес на членовете е активно да ползват и този информационен обмен. Никой не бива да се отказва да търси нови клиенти, доставчици или купувачи, за да предложи своята стока на по-широк кръг потребители. Съвсем наскоро, в близките няколко месеца в допълнение към офертната информация, Камарата заедно с Русенската Стокова Борса ще предложи възможност за електронна търговия, с показване по електронен път на търгуваните стоки.

Философията е институцията Русенска Търговско Индустриална Камара да използва най-съвременните информационни и комуникационни технологии за да представи своите членове и чрез тях и русенския регион и да бъдат те информирани с прясна и актуална бизнес информация.

Известно е, че Търговските Камари в целия свят предоставят на своите членове най-малко 2 неща:

• 
  представителство и защита на интересите им .
  
• 
  предоставят им специфични услуги.
  

Така например 28-те регионални камари са представени много добре като членове на световна търговска палата – Париж, в Съюза на Европейските Камари, в Асоциацията на Балканските Търговски Камари в Международната асоциация на работодателите, в конвенция АТА в Европейска Система за номериране ЕАН и т. н.

• 
  Няма никакъв проблем ежедневно членовете на камарата да получават специфични услуги, като удостоверения, сертификати, референции и други документи, които издава Търговската Камара се приемат навсякъде.
  
• 
  Не така добре обаче стоят нещата с представителността и възможността за защита на интереси на бизнеса вътре в страната.
  

Да, така са разсъждавали в миналото. И наистина създадените през 1895 г. – 4 търговски камари реално са помагали на правителството да се предвари от грешки и загуби за държавата, но и се е съобразявало с исканията на местните камари за държавна подкрепа в развитието на бизнеса в регионите.

В днешно време обаче нещата стоят другояче. Сега интересите на бизнеса се защитават от 5 бизнес организации, които както и всичко друго в България са базирани в София. Всичките 5: БСК, БТПП, Съюза на работодателите, Съюза на частните предприемачи и Съюза на стопанската инициатива на граждани са доказали, че имат структури в провинцията, и са утвърдени с акт на МС - решение от 26.03.2004 г. и заедно със синдикатите образуват т.н. тристранен диалог, чрез който се постига консенсус по трудово-правни въпроси за да се пази социалния мир. По останалите взаимоотношения бизнес – правителство всяко от тези организации има право да прави предложения, но за съжаление голяма част от тях остават нечути, защото няма законови провали между държавата и бизнеса как управляващите политици, заедно с организациите на бизнеса да създават ред за една нормална бизнес среда.

Известно е, че в началото на реформите БТПП беше единствената държавно-обществена структура, в състава на Министерство на Външната Търговия или Министерство на външна икономически връзки, със задача да обслужва предприемачеството и на първо място външните фирми, които оперират на българския пазар, зараждащия се частен бизнес, държавните ВТО и все още силните държавни предприятия. През 1990 година стимулирани от тогавашното ръководство на БТПП и по инициатива на местни комитети в няколко промишлени бивши окръжни центрове (Русе, Пловдив, Бургас) се възстановиха старите търговски камари и се разкриха нови в останалите окръжни центрове – Добрич, Велико Търново, Разград, Враца, Варна, Стара Загора, Хасково и т.н..

През 1991 – 1992 гг. първото правителство на СДС закри Министерството на външната търговия и БТПП остана във въздуха без юридическа шапка.

Тогава ние – РТИК, Пловдивска, Бургаска, Добричка, Разградска, В. Търновска и още няколко новосъздадени търговски палати заедно с все още неприватизирани ВТО и по-големи предприятия от София и страната преобразувахме БТПП в НСО по ЗЛС, Като станахме нейни членове.

Този акт на времето беше единственото добро, което можеше да се направи, за да се съхрани БТПП.

Връщам се назад във времето защото статуквото, което приехме тогава РТПП (К) да подкрепят БТПП като станат нейни членове, което за времето си беше правилно решение, в последствие се превърна в сериозен препъни камък в отношенията БТПП – РТПП(К). Още през 1995 г. регионалните камари и палати осъзнаха, че сдруженията на бизнеса, които още в началото се назоваха с имената на закритите в миналото търговски камари трябва да бъдат признати от държавата със специален закон за търговските камари, както това е било в миналото и както е сега в най-силните икономики на Европа – Немската, Френската, Италианската, Испанската, Гръцката и др.

Тогава философията на ръководството на БТПП, която за съжаление и сега е същата, бе, че няма нужда да искаме закон, защото, ако се приеме закон, държавата чрез управляващите политически партии ще се меси в свободната воля на бизнеса да се сдружава и да отстоява интересите си и няма никакъв смисъл да настояваме всеки , който се занимава с бизнес да бъде регистриран в Търговските камари, както това е по света.

И тъй като до този момент БТПП беше най-силната и най-богата структура на бизнеса, защото тя разполагаше с пари, и успя да представи България в световните и европейски бизнес структури и да помогне финансово на новосъздадените регионални палати, нашите искания бяха туширани. В последствие става ясно, че и петте признати от правителството организации на работодатели, не са заинтересовани техните структури в провинцията да бъдат самостоятелни бизнес общности и правят всичко възможно да не се променя утвърденото от тях статукво. Те мълчат, но е факт – че има занаятчийска камара, камара на архитектите, лозаро-винарска камара, камара на инженерите и проектантите и др., които са създадени със специален закон. Те са браншови камари и са потребни за този бизнес, които са потребни и браншови съюзи на производители, за които на второ четене закон в Парламента, но тези образования са с Центрове в София и получават подкрепа от БТПП, БСК показва, че се гласят без закон да станат шапка и на тях.

За провинцията сега необходимостта от сгрупирването на бизнеса на ниво област или регион се определя най-вече от изискванията на Европа за изместване на тежестта на управлението към регионите на страната и чрез целево и пряко финансиране на тези региони ускорено да се въздейства за икономическо и социално сближаване с Европа.
Уважаеми господа,

През миналата година се прие нов закон за регионалното развитие. В преговорите с Европа се затвори и главата за регионалното развитие.

Няма никакво съмнение, че през 2007 г. България ще стане равноправен член на ЕС.

Политиците ни уверяват, че това е добро за българския народ. Да се надяваме, че завишените стандарти на Европа ще променят нагласата на българския бизнес да отстоява своите позиции, както на местния, така също и на европейския пазар.

Всички ние знаем, че влизаме в Европа с БВП на глава от населението 25 – 30 % от средния за Европейските страни, което показва че България е една бедна страна между страните членки.

В момента на присъединяването ни 1.01.2007 г. България ще бъде най-бедната страна, дори и след Румъния и по отношение на размера на доходите на глава на население.

Всички ние трябва обаче да разберем, че влизаме в Европа не за подаяния, а като възможност след като приемем наложените от тях правила да се възползваме от опита на ЕС15 и на големия европейски пазарЕС25 за да променим жизнения си стандарт.

Разбира се, Европа е готова да помага с механизмите, които вече са прилагани при слабо развити Европейски страни но главното, основно, което трябва да свършим ние самите, е да се научим добре да управляваме и да използваме средствата, които ни се предоставят чрез структурните и кохезионни фондове.

За голямо съжаление обаче в Закона за регионалното развитие на бизнеса се разрешава да участва с право на глас до равнище Областен Съвет за развитие и то, като упълномощен представител на национално представената една от 5-те бизнес организации.

В регионалните съвети обаче, каквито вече са учредени във всички планови региони, в които ще се приемат и утвърждават програмите на отделните територии и ще се разпределят средствата от фондовете в тази дейност, участват само представители на държавата, а бизнеса, който ще реализира тези проекти , може да бъде поканен, но без право на глас. Ако ние бизнеса на провинцията сами не си извоюваме правата, които ни се полагат, София ще продължи да централизира всичко, независимо от политиката, че бъдеща Европа е Европа на регионите. И тъй като Русе, който през годините е дал много неща на България, и сега след 110 години отново получава статут да бъде център, да бъде водещ по пътя към Европа, на един регион от България, който по територия и население е половината от територията на старата Русенска търговско индустриална камара, РТИК поема инициативата за отвоюване на повече права за региони.

На РТИК се пада отговорност да поеме инициативи да подготви и организира обединяването на всички бизнес структури от СЦПР - търговско-промишлени палати и камари от В. Търново, Габрово, Ловеч и ... на регионалните стопански камари, на структури и юридически лица със седалища в населени места в СЦПР на останалите национални представителни организации, на браншови камари и съюзи в Единен регионален съюз на бизнеса в плановия регион, като представител на бизнеса, експерти които да бъдат включени в регионалните съвети за планиране и управление на средствата от структурните фондове.

И тъй като е крайно време структурите на бизнеса в България да се обединят за да бъдат по-силни, е целесъобразно да призовем и колегите от другите планови региони да приемат философията за регионално обединяване, след което тези 6 регионални съюза да преобразуват БТПП в асоциация, в която да членуват пряко само структури на местни и браншови бизнес-сдружения.

Управителния Съвет Ви призовава да гласувате призив до бизнеса на СЦПР и страната за натиск отдолу и за създаване на единни структури на бизнеса в 6-те плановите региони. Предлагам също така Общото Събрание да подкрепи инициативата на ръководството на камарата за реформиране на БТПП.

За Ваше сведение, първата стъпка към реформи в БТПП е направена. На 16 февруари 2005 г. 37 фирми възстановиха Софийска Търговско Индустриална камара с името Софийска търговско-промишлена палата. Създадоха възможности за фирмите от София да членуват в своя собствена местна камара и да се освободи БТПП и се превърне в Национала Търговско Промишлена Палата, в която да членуват равнопоставени бизнес организации.

Второ: БТПП-Асоциация да подкрепи чрез новия си устав създаването в 6-те планови региона на регионални съюзи на местни юридически лица сдружения на бизнеса, на които да се предоставят законови права, чрез промени в закона за регионалното развитие и наредбите към него, бизнеса да участва със свои представители в регионалните структури за набиране и оценяване на проекти и управление на средства на структурните и кохезионните фондове, а на един последващ етап тези регионални съюзи да послужат, като основа на един закон, който да преобразува тези регионални съюзи в регионални търговски камари или палати с нови предоставени от държавата права, така че регионалния бизнес и местните власти да станат основните структури за европейската интеграция на България и за по-бързо достигане на социалния статус на Европа.

Разбираме че, влизаме в противоречие не само с ръководството на БТПП, но и с интересите на други централизирани структури на бизнеса, като БСК, Съюза на работодателите, Съюз за стопанските инициативи на гражданите, Съюз възраждане и на които също няма да се хареса предложението за промени. Но трябва да сме убедени, че сега е времето да се поправи голямата грешка, бизнеса който почти 100% е частен и с основно производството е в регионите и населените места в страната, съдбините му зависят само и единствено от София.

Сега за бизнеса е важно да разбере целта на обединяването в регионален съюз и да настоява пред своите ръководства на териториалните структури да се сдружат за да се създадат експертните групи, които да изкарат на светло работата на държавните служители от центъра и от плановите региони при подбора и класациите на проектите и за най-целесъобразно използване на структурите и кохезионните фондове за икономическото развитие на регионите и на България, като цяло.
Уважаеми колеги,

Исторически шанс за нас русенци, че преди повече от 100 години Русе по река Дунав доведе Европа в България. Само който не е посещавал нашия град, не е почувствал че Русе е най-европейския български град. Сега в наши дни задачата, която стои пред нас е обратна, ние с нашата конкурентна продукция с националната си идентичност с културно-историческото наследство да присъстваме в Европа, И дано река Дунав да стане отново моста, по който българи и европейци ще осъществят своите връзки защото най-доброто, което тази Европейска река ни предоставя е че прави половината европейски страни съседи.

Осъзнаваме ли ние, представителите на русенския бизнес предизвикателството на времето, че европейската интеграция е структуро-определящ фактор за развитие на нашия град и регион и възможността, която се открива заедно с близки Европейски региони да обърнем поглед и на Изток, към новите пазари, които са не по-малко интересни за тях и за нас от европейските.

С такъв икономически потенциал Русе и фирмите от региона с център Русе започват битката за присъствие в Европа.

Анализа на статистичките данни за икономиките на областите на СЦПР показва един стабилен ръст на развитие за последните няколко години. Индикациите за тази оценка идват от данните за произведение Брутопродукт за Брутния Вътрешен Продукт на глава от населението, от ръста на инвестициите и появата на нови производства, които до сега са отсъствали от региона. През последните две години регионалната икономика започва успешно да догонва националната по много показатели, отнасяни на глава от населението.

В Русе и региона основен двигател на растежа се очертава индустриалния сектор. Засилената динамика на индустриалния сектор се дължи на преориентиране на пазара от вътрешен към износ. Именно ръста на износа е причината за бързото нарастване на произведената Бруто продукция.

Налице е засилващ темп на нарастване на инвестициите. Повече от половината от инвестициите от региона са в преработващата промишленост и независимо че общата сума на инвестициите за Русе е около 2,2 % от тези за България и темпа прогресивно расте, нарастването е все още догонващо а не изпреварващо средното за страната.

Характерно на този т.н. първи цикъл на нарастване на инвестициите у нас е че те са насочени преди всичко към понижаване на себестойността, към повишаване на качеството или са за преместване на производства от други региони с цел приближаване до пазара и в трите случая става дума за инвестиции, които водя до усъвършенстване на конвенционален продукт.

За да стане обаче фирмата по-конкурентоспособна е наложително да последва вълна за второ инвестиране с което да се внедрят нови, по-иновативни продукти и с по-голяма добавена стойност и по-голям дял на интелектуалния труд.

Конкуренцията вече налага на МСП да усъвършенстват технологията, да се групират в нова по-силна структура, да образуват клъстери и по-упорито да отстояват позиции на глобализиращия се пазар. Да се надяваме, че в България вече стана ясно че съдбата особено на малките предприятия зависи от по-големите компании и възможността за обединяване около по-мащабен промишлен продукт с гарантиран пазар или около търговска марка, патент или друг иновационен критерий.

Данните на статистиката показват, че 98 - 99 % от всички предприятия в нашата област са малки и средни предприятия съгласно последната класификация по европейските критерии. За Русе и региона тези малки и средни предприятия покриват почти целия сектор на икономическите дейности. Налице е една много структурна икономика, в която не се открояват многоструктурни производства, но в която в регионален план гарантира по-голяма стабилност, дори и да се случи най-неприятното, фалиране на някои от тях.

И тъй като мнозина от тези МСП обслужват регионалния пазар, т.е. произвеждат и доставят т. нар. нетъргуеми стоки, собствениците на тези фирми се нуждаят от повече маркетингови и мениджърски умения и знания, за разлика от собствениците на фирми, производители и доставчици на търгуеми стоки (най-често това са стоки за експорт), производителите на експортни стоки веднъж заели определена пазарна ниша задачата им е да произвеждат продукция с повторяемо качество, т.е. техния набор от необходими умения за успешна конкуренция са по-малки и по-лесно постижими.

Тази оценка налага необходимостта от създаване на подпомагащи бизнес организации, като търговски камари, браншовите сдружения, които осигуряват ефективна търговска информация, добри бизнес-познания, консултански и тренировъчни услуги, които да доведат до повишаване на производителността и конкурентоспособността на МСП в региона.

На фона на добрите икономически показатели има проблеми, които русенския бизнес трябва да преодолява.

Статистическите данни показват, че на област Русе се налага да догони и изпревари по БВП на глава на населението областите: Велико Търново и Габрово, да промени БДС по икономически сектори като направи индустриално производство водещо. Да се търсят възможности за увеличаване на производителността на труда и допълване на размера на СРЗ в града и региона поне до средните стойности за страната.

Бизнеса на Русе трябва да знае, че в Русенска област в БДС индустриалния сектор участва 19,1 % за разлика от средната за СЦПР – 20,5% и за България 30%, това показва че през 2003 г. се наблюдава сравнително по-неблагоприятна структура в индустриалното производство.

Няма да поря за причините, само ще споделя че, ако в един регион или в една държава, ако в създаваната брутна добавената стойност делът на индустрията е по-малък от 38 – 40 %, то региона губи индустриалния си облик, т.е. става изоставен и, т.к. Русе е под тази граница е нужно всички заедно да търсим инвестиции и партньори за разкриване в Русе на индустриални производства с висока добавена стойност.

И ако трябва да оценим какво още трябва на Русе за да стане той желан за живеене за задържане на интелигентните млади хора то е едно единство, да привличаме, да стимулираме, да създаваме фирми с по-интелигентни производства, които да задоволяват потребностите на работната сила с по-големи претенции. Това е изключително сложен проблем, какво търси и какво може наличната работна сила, но едно неразчетено увеличение може да доведе до т.н. прегряващо производство.

В Русе вече има усещането, че конфекционния бранш клони към прегряване, ако продължава тенденция да се търсят повече кадри, отколкото са желаещите да работят в този бранш.

Уважаеми господа,

Надявам се, че по-голяма част от Вас, управителите на русенския бизнес, са се запознали с разработеният, от екип научни работници, с поръчания от президента Първанов, доклад – “България 2010”.

Тази разработка стои на сайта на президента и е добре да се прочете и осмисли от всички фирмени екипи.

Ахилесовата пета на този труд, създаден от водещи учени икономисти е анализиране на възможностите за изграждане на конкурентоспособността на икономиката въз основа на знанията.

Съвършено ясно е, че националната икономика не може да бъде конкурентоспособна, ако не се повиши конкурентоспособността на фирмите, които работят в тази икономика.

Като цяло оценката на бизнеса е че липсва национална политика за целенасочено повишаване на конкурентоспособността. Очакваме тази оценка да се промени след като се обяви Национален план за икономическото развитие, регионалните планове и оперативната програма.

За да се справи България с натиска на конкуренцията на ЕС, според доклада е нужно Държавата да извърши няколко важни неща:

1. 
   Да подобрява бизнес средата, като ограничава монопола и създава условия за насърчаване на лоялна конкуренция;
   
2. 
   Да стимулира фирмите да се възползват в по-голяма степен от инвестции в научноизследователската и развойна дейност.
   
3. 
   Да насърчава използването на нови технологии в образованието, в бизнеса, в ежедневието на хората.
   
4. 
   Да провежда политика, която насърчава новите фирми и новите индустрии.
   
5. 
   Да стимулира междунационалния и междурегионалния трансфер на технологии.
   
6. 
   Да води активен диалог с бизнеса, да анализира проблемите му, да стимулира партньорството между компаниите .
   

1. 
   Да формира своите стратегии въз основа на съвременни технологии и иновации.
   
2. 
   Да внедрява стандартите за управление на качеството.
   
3. 
   Да се внедрят системи за управление на фирмите, като се използват от най-добрите производствени практики, които дават възможност да се намалява себестойността, разходите и загубите и водят до повишаване на производителността.
   
4. 
   Да създадат условия за повишаване на квалификацията на работниците във предприятията си.
   
5. 
   Да участват в мрежи от свързани производства (клъстери). Този подход води до:
   

• 
  подобряване на продуктовия дизайн, дава възможности за обмяна на идеи, ноу-хау и развития на производствата;
  
• 
  подобряване на репутацията чрез активни действия на асоциациите и лобиране пред държавата;
  
• 
  Усъвършенстване на технологичния процес, обем на технологичното нау-хау, създаване на нови предприятия.
  
• 
  Получаване на пазарна информация, възможности за обмяна на информация за потенциалните купувачи;
  
• 
  Подобряване на качеството на човешките ресурси чрез придобиване на нови умения.
  

Освен натиска от долу за извоюване на промяна за да се решават проблемите зза развитие на бизнеса в регионите, а не в Центъра, камарата трябва да предложи още няколко неща:

1. 
   Заедно с местената власт да се организира диалог с бизнеса. В процеса на диалога да се изяснят интересите и потребностите на всички фирми от най-малката до най-голямата, да се изясняват причините, които задържат растежа на отделна фирма и да се лобира на всички равнища на управление за тяхно решаване;
   
2. 
   Да се набере и структурира информация по браншове, от която да стане ясно на всяка фирма, какво конкретно трябва да направи за да покрие изискванията на Европейските стандарти, както и какви са ангажиментите поети от правителството за гратисни срокове за изпълнение на договореността при затваряне на преговорните глави;
   
3. 
   Да формира няколко екипа от сътрудници на камарата, чрез които да се:
   

• 
  Разработват проекти с участие на фирмите за финансиране на фирмените развития от структурните фондове.
  
• 
  За изследване нагласата на бизнеса за обединяване в клъстери и разработване на проекти за създаване на клъстери със средствата на фондовете за сближаване;
  
• 
  За разкриване на център за консултиране и подкрепа на фирмите от хранителния бранш за внедряване на НАССР система за проследимост.
  
• 
  Създаване на партньорство с общинската структура за енергийна ефективност, за предлагане на консултации и помощ за МСП-та за намаляване на енергийните разходи.
  

4. 
   С активно съдействие на фирмите членове, производители на стоки, да се разшири сайта на камарата с информация за фирмите и тяхната продуктова структура, за която се създаде постоянно действащ електронен панаир. В следващ етап този електронен панаир да се превърне в склад, от който ще може да се купуват стоки по електронен път.
   
5. 
   Съвместно с българо-румънска търговско промишлена палата, Асоциация Данубиус, Община Русе и областта да се създадат условия за създаване на смесена българо-румънска борса, както и да се предвидят и други конкретни мерки за навлизане на букурещкия пазар.
   
6. 
   Заедно с РУ “Ангел Кънчев”, РИОи РСЗ-Русе да продължи работата на центъра за насочване и развитие на млади специалисти, създаден през 2004 г. Да се потърсят възможности центъра “Младежка Бизнес Арена” да се обедини със създаващия се към РУ “Ангел Кънчев” кариерен център.
   

Дойде времето Русе да докаже отново своя потенциал и като се опре на най-важния капитал – човешкия фактор за много по-кратко време русенци да се почустват, че отново са европейци.