Елисавета Хармон-Бянгз

През годините Елена е писала писма на сестра си и при случаи, когато е била в района, я е посещавала. Елена се измъчваше много за това, че сестра й не проявяваше никакъв интерес към духовните неща. Докато била на посещение тук, тя писала през 1874 г.: “Отново сме в един дом, в който хората не се молят. Това ме ужасява. Лизи може би ще дойде с нас, струва ми се, на лагерното събрание” (Писмо 50, 1874). “Нейните симпатии са към нас, но все още не застава здраво на наша страна” (Писмо 50б, 1874 г.).

През последните около 15 години Лизи беше зле обхваната от артрит. През 1880 г. Елена я поканва да отиде в санаториума Батъл Крийк за лечение. Очевидно нищо или почти нищо не е било направено по този повод. За последните четири или около четири години Лизи е била прикована на легло. Малко преди смъртта й Елена й пише писмо: “Лизи, моето сърце копнее да те види уповаваща в Исус, защото Той може да ти даде Своята милост, за да носиш всичките свои трудности” (Писмо 61, 1891 г.).

Близо до гробовете на Елисавета и Рубин Бянгз е гроба на тяхното момиченце Ева, което починало на шест седмици. Има едно утешително писмо от Елена Вайт до умъчнените родители, в което ние намираме следните забележителни редове писани във връзка с възкресението на децата: “Нашите най-скъпи надежди са често измамени тук на земята. Смъртта ни изтръгва нашите любими хора. Ние им затваряме очите, полагаме ги в ковчега и ги отстраняваме от погледа си. Но надеждата ни ободрява. Раздялата не е окончателна - ние ще видим отново любимите ни същества, които спят в Исус! Те ще се завърнат от страната на неприятеля. Онзи, Който дава живота, идва отново придружен от милиарди Свои ангели. Той развързва връзките на смъртта, счупва веригите на гроба - пленниците излизат в добро здраве и са облечени в безсмъртна красота.

В същия момент, когато малките деца ще излязат безсмъртни от своите прашни легла, те ще литнат към обятията на своите майки. Те ще се съберат завинаги. Но мнозина от тези малки деца няма да намерят там една майка! Напразно ще се очаква радостната песен на победа на една майка. Ангелите ще вземат тези сирачета и ще ги заведат при дървото на живота.

Исус поставя короната - един блестящ венец върху тези малки главици. Бог желае скъпата майка на Ева да бъде там, за да могат малките крилца да се свият върху обятията на разцъфналата от радост майка…” (“Младежки инструктор”, април 1858 г., “Избрани вести”, с. 246).