Естетика означава изящен, красив, чувствителен
Изтегляне 34.46 Kb.
|
|
Формирането и развитието на всяка една личност е процес, който започва още от най- ранната възраст и продължава през целия живот. Развитието е общо свойство на природата , обществото и човешката личност. Развитието се разгръща върху основата на усилията на индивида да разреши противоречията между външните изисквания и собствените му способности и да удовлетвори тези изисквания. Всички изменения, които настъпват при личността се обуславят от няколко фактора, но ръководен такъв е ролята на възпитанието. To оптимизира тенденциите в развитието на детето и формира личността. Възникването и развитието на понятието „възпитание“ тясно се преплита с възникването и разбирането на понятието „мъдрост“. И двете понятия бързо се утвърждават като възгледи за пътищата и начините за въздействие върху човешкото поведение и съзнание. Т.А Илина разглежда понятието възпитание като „ процес на предаване на обществено- исторически опит от по- старите поколения на новите поколения, за да ги подготвят за живота и труда, необходим за по- нататъшно развитие на обществото“. В самото съдържание на възпитанието се включват няколко основни компонента и върху един от тях ще тезата ми, която следва, а именно- естетическо възпитание и развитие. Една от истинските човешки потребности е потребността от красота, като естествен стремеж на човека към хармония, цялост, равновесие и ред. Знаейки възпитателното, образователно и развиващо действие на естетическите впечатления, древните мъдреци съветвали: малкото дете да се обгражда с красота и доброта; юношата – с красота и физическа активност; младежът – с красота и учене. Красотата трябва да присъства във всички етапи на формиране на личността, да способства за нейното хармонично развитие и усъвършенстване. Естетика означава изящен, красив, чувствителен. Води началото си от древна Гърция от термина "калокагатия - красота и доброта", в древен Рим означава "здрав дух в здраво тяло", в Средновековието се счита за "духовна красота, а тялото е затвор за нея.", през Ренесанса отново същото значение като в древна Гърция. Европейският модел за естетическото също идва от древна Гърция. През 1735г. Александър Баумгартен- бащата на естетиката за пръв път в свои произведения използва тази дума. Той свързва тази наука със сетивното възприемане на света, с обозначаването на по- първичното човешко познание, предшестващо логическото познание. Предполага се обаче, че самото понятие „естетическо възпитание“ се използва и разработва в теоретичен план за първи път от Фридрих Шилер в неговите „Писма“. С това понятие той отразява преди всичко дейност, която би могла да възвърне човешката цялостност и хармония. Според Фр. Шилер естетиката и естетическото възпитание са призвани да излекуват човека на новото време. А това е възможно и необходимо, защото естетически добре уредена хармонична държава и общуването с прекрасното обединява волите и действията на индивидите; защото красотата благоприятства за изграждането у човека на необходимите обществени и хуманистични качества и което, може би е най- важното в Шилеровата естетико- възпитателна концепция, защото „само красотата и представата за нея прави човека цялостен“. Същността на естетическото възпитание се базира на три основни концепции и тяхната всеобхватност. Първата концепция е със силно ограничен периметър, при която естетическото възпитание се отъждествява с художественото възпитание. Представителите на тази концепция обикновено изхождат от разбирането на естетиката като наука за изкуството или предимно за изкуството и неговото въздействие. Типичен представител на тази първа концепция е Г.П. Бурса. Според този автор „ естетическото възпитание в училище е култивирането у учащите се на добри вкусове, правилни разбирания и съждения в областта на музиката, живописта, литературата и т.н.“ Други представители на тази концепция са: френската педагожка Франсин Бес, полската социоложка Ирена Войнар, В. Ванслов и др. Втората концепция за същността на естетическото възпитание е със значително по- широк обхват. Възгледите при нея, освен изкуството, включват и естетически формиращата роля и функция на цялата социална среда. Типични представители на тази идея са Н.И. Киященко и Н.Л. Лейзеров. Според тях естетическото възпитание „е целенасочена система на действено формиране на човека , способен от позициите на…идеала да възприема и оценява прекрасното, съвършеното, хармоничното в живота и изкуството, способен да живее и твори „по законите на красотата“, законите на естетическото съвършенство“. Двама български автори изразяват своите оригинални виждания в тази насока. Кр. Горанов разграничава чрез „родово- видов“ принцип и разглежда „естетическото възпитание като родово име на пътя към изграждане на човешката цялостност и хармония и художественото възпитание като специализиран и затова водещ вид естетическо възпитание, който обаче не изчерпва богатството на рода“. А при Ж. Атанасов това става в „степенно отношение“. Според него „в теорията на естетическото възпитание се разграничават ясно основни степени: елементарно- естетическа и художествено- естетическа степен“. Третата концепция е най- всеобхватна и при нея се дефинира най- пълно и точно естетическото възпитание. Най- ярък застъпник на тази концепция е М. С. Каган, който стига до извода, че „естетическото възпитание е формиране на естетическо отношение на човека към природата, явленията на обществения живот и изкуство, т.е. към всички области на действителността , тъй като всички те имат определена естетическа ценност“. Именно наличието на естетическа ценност у всичко това със съответстваща на нея мяра за хармония е основата, върху която може и следва да се разглежда хуманната същност и значение на естетическото възпитание и развитие. Естетическото възпитание се постига чрез осъществяването на няколко основни задачи: Да се формира съзнание на активно естетическо отношение към действителността, чрез система от естетически знания и убеждения, възгледи и чувства Пробуждане и развитие на естетико- художествените заложби , тяхната социализация като индивидуалност при водещата роля на естетическото възпитание Постигане на единство и синхрон между основните сфери, фактори и средства на естетическото възпитание Изграждане на естетическа възпитаност, направляваща адекватна енкултурираност и желаната естетика на поведение. Формирането на естетическото отношение към действителността зависи от достигнатото равнище на естетическото съзнание, от богатството на неговата структура, стояща в основата на мотивацията на разнообразните естетически, поведенчески актове. Предполага се да се вникне в самата структура на естетическото съзнание и степените на отражение при неговото функциониране. Някои автори отделят два основни аспекта в структурата на естетическото съзнание. Първият аспект е идеологически, който е израз на теоретическото естетическо съзнание и включва цялата съвкупност от идеи, понятия, възгледи, концепции и др. Вторият аспект е социално- психологическият, чийто компоненти са вкусове, интереси, потребности, чувства, убеждения и т.н. Но за да се достигне до единство степените на отражение в естетическото съзнание и техните компоненти при формиране на естетическо отношение към действителността, за предпочитане е структурирането на естетическото съзнание в приемлива за случая обобщеност на: естетическо възприятие; естетическо чувство; естетически вкус; естетическа потребност и естетически идеал. Именно тяхното проследяване формира процеса на формиране на естетическо отношение към действителността. Естетическото възприятие представлява отражение на естетическата страна на предметите и нещата от заобикалящия ни свят, когато действат пряко върху нашите рецептори. Възприятието се свързва със способността да се усеща красотата в отделните предмети и явления като цяло; да се прави разлика между трагично и комично; между прекрасното и безобразното; в поведението на хората; в изкуството. Естетическото възприятие е свързано с „входа“ на естетическата информация към човешкото съзнание и в този начален момент зависи в голяма степен цялостното по- нататъшно формиране на естетическото съзнание на личността. Естетическото чувство е специфично човешко преживяване, което е в следствие от възприемането на естетическите явления в действителността. Възпитанието на тези чувства е едно от най- важните насоки при формирането на естетическо отношение към действителността, умението да се забелязва и преживява естетическата същност на заобикалящата действителност и изкуство, като постоянно се разширява и обогатява емоционално- естетическата сфера на човешката личност. Като реакция на възприетата информация естетическото чувство е преживяно отношение, в което намира проявление в някаква степен вътрешната позиция на личността, нейните човешки сили и добродетели. Това се определя преди всичко от природата на красотата. Тези чувства се характеризират със сложно психическо преживяване, което води до пренастройка на психическите и физиологическите функции на човешкия организъм. Особено важно при човешкото същество е породеното от естетическите обекти и явления радостно чувство, което Фр. Шилер определя като двигател на живота. Дори децата в първи клас вече имат свои собствени идеи за красивото. Те са в състояние да изпитат дълбоки естетически чувства. Задачата на училището е да организира постепенно усложняваща се система от часове, в която децата се учат да възприемат и анализират произведения на изкуството, да разграничават жанрове и стилове. Продължава формирането на художествения вкус на учениците. Естетическия вкус е способността на човека да разбира, оценява, разграничава и предпочита естетическите ценности и явления в природата и обществения живот. Формира се естетическа оценка, която отразява предпочитанията и играе важна роля при ценностната ориентация и естетико- избирателните действия и прояви на личността. Един от изследователите на естетическия вкус В.К. Скатершчиков стига до извода, че той се проявява „и като своеобразно средство за отразяване на естетическите достойнства на различните предмети от действителността, и като въплъщение в непосредствено емоционална форма на естетическото отношение на човека към тези предмети, и като критерии за съвършенството или несъвършенството на дейността за преобразуването на света в съответствие със законите на красотата“. Естетическата потребност представлява необходимостта на човека от красивото и прекрасното; от естетическите ценности. От своя страна пък тези ценности, със своите признаци и свойства да удовлетворяват естетически потребности и да предизвикват съответни преживявания. Така разбрана в съвременната наука, естетическата ценност не само се усвоява, но и следва да бъде създавана. От тук се формират и две основни нива на естетическата потребност. При първото ниво се възприемат и съпреживяват естетическите ценности, създадени от други хора или от природата. А второто равнище е свързано със създаването на естетически ценности. То е по- висше ниво от първото и тук се откроява потребността от естетическа дейност, която твори красота. Самата наслада от създаването на тази красота е едно от най- висшите и щастливи човешки състояния. Естетическият идеал е цялостният образ и най- пълното обобщение на представите за съвършен живот и съвършен човек. Той е висшата проява на естетическото съзнание. Неговата същност представлява ценностно- ориентираща насоченост на личността в естетическата сфера. Идеалът за ценността и хармонията, за творчески развиващата се и утвърждаваща се личност, която е все повече нужна на съвременната цивилизация- може би най- синтетично отразява и естетическия идеал за съвременен човек. Художествените заложби от научна гледна точка се разглеждат като понятие, в което се включват генетически детерминирани анатомо- физиологически особености на мозъка и нервната система. Те представляват предпоставка за формиране и развитие на способностите в съответната област и в случая в естетико- художествената област. Два основни извода произтичат в тази насока, а именно: първо- необходимо е всички деца да се включват в художествено- естетически дейности по линия на училище, семейство и други институции. И второ- след установяване на по- ярки дарования в дадена област, с тях трябва да се работи диференцирано и допълнително. В училищното образование естетиката се свързва с някои основни дисциплини. Музиката- децата се запознават с композитори и музикални жанрове, активно се развиват уменията за хорово пеене и следване на мелодията. Изобразителното изкуство- този курс е насочен към художественото и естетическото възпитание на учениците. Децата се запознават с различни творчески техники и материали. Уроците по литература развиват емоционално- чувствената сфера на учениците, учат ги да са съпричастни с героите, да забелязват красотата на словесните образи. В часовете по Човек и природа и Човек и общество не само се натрупват знания, но и се насърчава любовта към природата. Музикалните, както и други художествени дарования у децата са твърде често явление. Различни изследвания достигат до напълно основателно заключение за необходимостта от „цялостна интеркултурна образователна стратегия“ насочена „към всички деца, с цел тяхното пълноценно и хармонично развитие“. По света и в България съществуват доказани имена, чийто дарования се проявяват в най- ранна детска възраст- Моцарт, Хайдн, Шуберт, Менделсон, Глинка, „детето- чудо“ Емил Наумов и др. Според характера на различните естетически дейности и взаимодействия, степента на активност при използването на готови или създаването на нови естетически ценности, както и практическото удобство при използването на различни фактори и средства се различават няколко основни сфери на естетическо възпитание със съответните им действащи фактори. Сфера на художественото творчество- основни фактори тук са художествено- творческата дейност и средствата за масово осведомяване/ мас-медиите/ като създатели на художествени ценности и препредаването на тези ценности чрез художествени похвати. Сфера на останалата естетическа дейност и нейното въздействие- основните фактори са трудът, при който не присъства художественото начало, в материално производство и извън материално- производствени дейности- в образованието, семейството, обществена дейност, взаимоотношения и отдих, реализирани в свободното време. Сфера на естетическото въздействие на създадената от човека среда и естетическо въздействие на природната среда- основните фактори в тази сфера са създадената от човека среда и природната среда. При тях човек се реализира в дадения момент не като създател, а като потребител на готови ценности. А средствата на естетическото възпитание са сведени до три основни вида: трудът, изкуството и природата. Трудът е най- всеобхватният процес и дейност, където участва и се реализира човекът. Този процес включва основното съдържание на естетическата социализация на човека с всички значими и решаващи негови дейности- битовата дейност в семейството и обществото; учебно- възпитателната дейност в образованието; трудовата дейност в производството; физическия и умствения труд и др. В труда, човекът си взаимодейства с цялата заобикаляща го среда. Ето защо естетическото творчество и дейност се разглеждат не само като краен резултат, но и като трудов творчески процес. Изкуството е другото основно средство на естетическото възпитание. То въздейства едновременно на разума, чувствата и волята на човека. В процеса на формиране на естетическото съзнание на човека изкуството спомага да се види животът през призмата на образността, на мащабното художествено обобщение и същевременно да се възприеме ценностно-избирателно, чрез специфичното естетическо преживяване и наслаждение. За целта то трябва да се разбира и да бъде понятно за индивида. Защото именно при водещата роля на добре разбрания рационално- съдържателен компонент може най- пълно и най- точно да се съпреживее и емоционалният момент, а от там най- ефективно и комплексно да се реализира не само естетико- възпитателния, но и интелектуалния и нравствено- възпитателния аспект на изкуството. Природата като третото основно средство заедно със своята красота, багри и форми, се проявява като „велик художник“. Тя събужда неповторими чувства на възторг и очарование, обект е на най- силните естетически преживявания и наслади. Ако трябва да се направи съпоставка между изкуството и природата, фактически изкуството поставя много по- сложни въпроси и изразява много по- комплицирани отношения: ако отвъд отношението „природа- човек“ не стои никой, то зад отношението „творба- човек“ стои друг човек. Но според заключението на Паси и в двата случая „ най- общите признаци на естетическия ефект остават неизменни“. Думите на А. П. Чехов- че у човека всичко трябва да бъде прекрасно:“ и лицето, и облеклото, и душата, и мислите му“ се отразява стремежа на човека към красота и хармония по отношение на самия него, което предполага определена степен на естетическа възпитаност. Взаимодействието на основните средства ни показват критериите за естетическата възпитаност на човека. Това са отношението към красивото в живота и труда; отношението към красивото в изкуството и отношението към красивото в природата. Естетическата възпитаност и култура намират израз като цяло в естетиката на поведение на човека. От една страна тя е „външен израз на неговата „вътрешна“ естетическа възпитаност и култура и в много голяма степен отразява начина на действие на индивида. Енгелс изказва това така: „едно лице се характеризира не само с това, какво върши, но и с това как го върши“. Естетическото поведение на човека обхваща всички негови постъпки, действия, които имат естетическа стойност, предизвикват естетически преживявания и могат да бъдат обект на естетическа оценка. Естетиката е вътрешно усещане в човека, което се възпитава цял живот и над него се работи. Обобщено с няколко думи естетическото възпитание е формиране на естетическо отношение на човека към всичко в света, което има естетическа ценност- към природата, другите хора, самия себе си, към всички форми на човешката жизнена дейност, към създаваната от хората „втора природа“- света на предметите, най- после към изкуството като специфичен носител на естетическа ценност. Затова и естетичното образование не се ограничава до запознаване с изкуството. Трябва да се забелязва красотата в ежедневието, независимо дали е природа, обществено полезни условия на труд или условия на живот. Активно се формира естетика на общуването, която включва култура на изразяване на чувствата, уважително отношение към събеседника и изразителност на речта. Като обект на научно изследване естетическото възпитание представлява интерес за много науки, които изучават един или друг негов аспект. Естетиката и други науки участват в естетическото възпитание на хората в обществото, но само Теорията на възпитанието цялостно изследва предмета, закономерностите, задачите и технологията на естетическото възпитание. Използвана литература: “Теория на възпитанието”, Чл.-кор. проф. Любен Димитров, д-р пн, второ издание, Веда Словена- ЖГ, София, 2005 тема: Естетическо възпитание и развитие - чл.-кор. Любен Димитров, д-р пн Василев Д, „Теория на възпитанието“, „Макрос 2000“, 1994 Интернет: https://ikoleva.wordpress.com/ Изтегляне 34.46 Kb. Сподели с приятели:
|