Език, текст, общуване. Книжовен език



страница1/2
Дата29.11.2022
Размер27.14 Kb.
#115708
  1   2
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК 8КЛАС
Свързани:
ЛЮБОВ от Сафо, ИЛИАДА

ЕЗИК, ТЕКСТ, ОБЩУВАНЕ. КНИЖОВЕН ЕЗИК

Езикът- пълноценно средство за развитие на личността и на обществото:



  • Служи за осъществяване на общуването;

  • Помага при изразяване на мисли, при натрупване на познание, при овладяване на култура;

  • Използва се за съхранение и за предаване на човешкият опит

За да бъде общуването с помощта на езика резултатно, е необходимо:



  • Когато възприемаме текстовете, точно и вярно обмисляме информацията в тях;

  • Когато създаваме текстове, да се съобразим с особеностите на речевата ситуация.

Книжовен език – представителна форма на българският език, която се характеризира със:



  • Богатство и обработеност на изразните средства;

  • Общозадължителни норми;

  • Наличие на стилове.

Българският език съществува в две основни форми:


Особеностите на книжовния български език



  • Употребяват се във всички сфери на общуване

  • Разполага с голямо богатство от изразни средства

  • Съществува в устна и писмена норма

  • Подчинява се на определени норми (правила)

Кодификация – писмено фиксиране на нормите под формата на правила



  • Определяне, съгласуване, систематизиране на нормите на даден книжовен език;

  • Представяне на нормите на книжовния език в граматики и речници под формата на езикови правила

Основни книжовни норми



  • Правописна

  • Правоговорна

  • Пунктуационна

  • Граматична

  • Лексикална

Езикова норма:


ФУНКЦИОНАЛНИ СТИЛОВЕ НА БЪЛГАРСКИЯТ КНИЖОВЕН ЕЗИК



Стил:

  • Включва система от езикови средства: звукове (фонетични средства), думи (лексикални средства), граматични форми (морфологични и синтактични средства);

  • Резултат е от подбора и използването в текста на езикови средства, които се предпочитат при определени условия на общуването и служат за постигане на конкретни цели.

Индивидуален стил – съвкупност от начини и средства за изразяване, предпочитани от конкретна личност.
Функционален стил – съвкупност от начини и средства за изразяване, предпочитани от хората в зависимост от обществените условия, при които се осъществява общуването.
1.Същност на понятието стил:
а) стил- разновидност на езика, която се използва в определена сфера на общуване и се характеризира с особености на всички езикови равнища- фонетично, граматично, лексикално; 
2.Видове стил:
а) индивидуален стил
б) функционален стил; 
в) неутрални изразни средства- думи и изрази, които са приложими във всички стилове; 
г) стилово маркирани изразни средства- думи и изрази, които могат да се използват само в определен стил. 
д) изразните средства се подбират в съответствие: 
- участниците в общуването; 
- предмета и темата на общуването
- сферата, в която протича общуването; 
- формата на речта- устна и писмена; 
- вида на речта- монолог или диалог; 
- целта на общуването. 
3.Видове функционални стилове:
а) разговорен стил; 
б) официално- делови стил; 
в) научен стил
г) художествен стил; 
д) публицистичен стил. 
4. Алгоритъм за определяне стила на текста:
а) анализ на речевата ситуация; 
б) вид на общуването; 
в) откриване на изразни средства, предпочитани в текстовете на определен функционален стил; 
г) откриване на изразни средства, които придобиват чрез контекста допълнителни значения. 
5.Езиков регистър
а) наборът от изразни средства, които говорещият или пишещият използва в зависимост от ситуацията на общуване и от отношенията между участниците в общуването. 
б) видове регистър: 
- висок (официален)- използва се при общуване в институции или с непознати; 
- неутрален- използва се във всички стилове и сфери на общуване; 
- нисък (неофициален)- използва се в неофициална делнична обстановка.



Сподели с приятели:
  1   2




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница