ЕЗИК, ТЕКСТ, ОБЩУВАНЕ. КНИЖОВЕН ЕЗИК
Езикът- пълноценно средство за развитие на личността и на обществото:
Служи за осъществяване на общуването;
Помага при изразяване на мисли, при натрупване на познание, при овладяване на култура;
Използва се за съхранение и за предаване на човешкият опит
За да бъде общуването с помощта на езика резултатно, е необходимо:
Когато възприемаме текстовете, точно и вярно обмисляме информацията в тях;
Когато създаваме текстове, да се съобразим с особеностите на речевата ситуация.
Книжовен език – представителна форма на българският език, която се характеризира със:
Богатство и обработеност на изразните средства;
Общозадължителни норми;
Наличие на стилове.
Българският език съществува в две основни форми:
Особеностите на книжовния български език
Употребяват се във всички сфери на общуване
Разполага с голямо богатство от изразни средства
Съществува в устна и писмена норма
Подчинява се на определени норми (правила)
Кодификация – писмено фиксиране на нормите под формата на правила
Определяне, съгласуване, систематизиране на нормите на даден книжовен език;
Представяне на нормите на книжовния език в граматики и речници под формата на езикови правила
Основни книжовни норми
Правописна
Правоговорна
Пунктуационна
Граматична
Лексикална
Езикова норма:
ФУНКЦИОНАЛНИ СТИЛОВЕ НА БЪЛГАРСКИЯТ КНИЖОВЕН ЕЗИК
Стил:
Включва система от езикови средства: звукове (фонетични средства), думи (лексикални средства), граматични форми (морфологични и синтактични средства);
Резултат е от подбора и използването в текста на езикови средства, които се предпочитат при определени условия на общуването и служат за постигане на конкретни цели.
Индивидуален стил – съвкупност от начини и средства за изразяване, предпочитани от конкретна личност.
Функционален стил – съвкупност от начини и средства за изразяване, предпочитани от хората в зависимост от обществените условия, при които се осъществява общуването.
1.Същност на понятието стил:
а) стил- разновидност на езика, която се използва в определена сфера на общуване и се характеризира с особености на всички езикови равнища- фонетично, граматично, лексикално;
2.Видове стил:
а) индивидуален стил;
б) функционален стил;
в) неутрални изразни средства- думи и изрази, които са приложими във всички стилове;
г) стилово маркирани изразни средства- думи и изрази, които могат да се използват само в определен стил.
д) изразните средства се подбират в съответствие:
- участниците в общуването;
- предмета и темата на общуването;
- сферата, в която протича общуването;
- формата на речта- устна и писмена;
- вида на речта- монолог или диалог;
- целта на общуването.
3.Видове функционални стилове:
а) разговорен стил;
б) официално- делови стил;
в) научен стил;
г) художествен стил;
д) публицистичен стил.
4. Алгоритъм за определяне стила на текста:
а) анализ на речевата ситуация;
б) вид на общуването;
в) откриване на изразни средства, предпочитани в текстовете на определен функционален стил;
г) откриване на изразни средства, които придобиват чрез контекста допълнителни значения.
5.Езиков регистър
а) наборът от изразни средства, които говорещият или пишещият използва в зависимост от ситуацията на общуване и от отношенията между участниците в общуването.
б) видове регистър:
- висок (официален)- използва се при общуване в институции или с непознати;
- неутрален- използва се във всички стилове и сфери на общуване;
- нисък (неофициален)- използва се в неофициална делнична обстановка.
Сподели с приятели: |