Езикови-говорни нарушения Заекване
Изтегляне 359.84 Kb.
|
1 2
Йорданка Кехайова -ДКЛ- Смолян - Навигация на страницата:
- Заекване
- Причини за заекване
|
ПУ „ Паисий Хилендарски“ – гр. Смолян КУРСОВА РАБОТА По: Психология на лицата с езикови-говорни нарушения Тема: Езикови-говорни нарушения – Заекване Изготвил: Йорданка Кехайова - ДКЛ - Смолян проверил: доц.д-р Иван Тричков Специфичните езикови нарушения се появяват при деца в норма, без увреждания, растящи в нормална среда. Обикновено се отдават на забавено съзряване на мозъчни клетки в отделни области на кората на главния мозък, което се отразява негативно върху развитието на езика и говора в сензитивния период. Заекване Заекването представлява нарушение на речевата плавност, изразяващо се в повторения на звукове, срички, думи, удължаване на звукове, тежки блокажи на говорния поток и неадекватни паузи поради дисфункции на централната нервна система, водещи до спазматично състояние на говорната мускулатура. Обикновено възниква към 3-5-годишна възраст. Заекването се отнася към най-древните и все още недокрай разгадани нарушения на речта. Относно произхода и причините за възникването му съществуват голям брой теории и предположения. Най-общо има три форми на заекване – лека, средна и тежка. При леката форма заекването се наблюдава само при превъзбуденост и желание за споделяне на нещо. Средната форма се наблюдава в спокойно състояние и позната обстановка, а при тежката форма заекването е постоянно и със съпътстващи движения. Заекването не е просто говорно разстройство, това е комуникативно разстройство. Може да намали самочувствието и самооценката на детето, да повлияе на отношенията му с други деца и да създаде пречки в образователния процес. Така детето може да избягва да говори и да избягва социален контакт, страхувайки се, че може да стане жертва на подигравки или тормоз в училище. При него плавността на речта се нарушава от неволеви повторения и/или удължавания на звукове, срички, думи или фрази, а също и от неволеви паузи или принудителни прекъсвания. Причини за заекване Причините за появата на заекване остават неясни. Последните научни изследвания сочат, че има неврологична предразположеност за появата на заекване, но редица социални фактори влияят върху активирането му. В общия случай заекването се появява след период на нормално за възрастта речево развитие. В някои случаи отключващ фактор е стресова ситуация, но често няма явни причини за появата му. Заекването започва внезапно, като силата му зависи много от обстановката, събеседника и други; самият заекващ осъзнава отлично проблема, което води до притеснение, а понякога и до отказ от говорене. При друг вид заекване причината е затруднение в обработката на информация. Речевото развитие обикновено изостава в сравнение с нормите за възрастта. Детето може да конструира дълги изречения, но думите в тях да са с непълен и неразбран състав. В други случаи детето не може да прави дълги изречения, обърква се и има нужда от помощ, за да оформи изказването си. Тук заекването се появява постепенно, като силата му варира значително – от пълната липса на блокажи до твърде честата им поява на всяка произнесена дума. И в двата случая е необходима консултация със специалист логопед, психолог и/или невролог. При втория тип основна е работата върху поетапната преработка на езиковата информацията, която е затруднена. Спазмите на говорната мускулатура могат да бъдат локализирани в един или няколко отдела на говорния апарат: дихателния, гласо-образуващия и артикулационния. При спазми на дихателната мускулатура особено важна е правилно проведената дихателна гимнастика, водеща до нормализиране на нарушеното дишане и снемане на общото напрежение. При спазми на гласовата мускулатура (намираща се в ларинкса) терапията води до укрепване на тонуса на гласните връзки и оттам – до намаляване на спазматичната им готовност. Все повече се налага мнението, че това не е тип заекване, а говорна диспраксия и спазмите не са предизвикани от промяна на мускулния тонус, а са резултат от нарушена способност за възпроизвеждане позата на съответния звук. В терапията на този вид нарушение е от изключителна важност зрителната опора, т.е. зрителният контрол върху собственото . Тъй като няма яснота по редица въпроси, свързани с видовете заекване, с причините за появата им, няма и единна терапевтична стратегия. Изтегляне 359.84 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2