Философски науки

Още при създаването на съюза философите представляват влиятелна група. В оформеното още към средата на 1945 г. философско ядро участват едни от основателите на съюза: Тодор Самодумов, изпълняващият длъжността съюзен председател Михаил Димитров и други философи марксисти. Тяхното влияние определя и общата идеологическа насоченост в работата на секцията. След трансформирането й във философско-педагогическа от края на 40-те години тя обединява философи, педагози и психолози. Философите придават идеологическия “цвят” на секционните мероприятия. Доколкото докъм втората половина на 60-те години философската наука е силно обременена с догматични марксистко-ленински постановки (а до втората половина на 50-те години в сталинската им редакция), научните прояви на философите се изразяват преди всичко в пропагандиране на философски знания (диалектически и исторически материализъм), обезпечаване на политиката на партията с (наукообразно) философско обяснение и борба против буржоазната идеологическа диверсия (критика на немарксическата философия).

Активността на членовете философи дълги години се осъществява в системата на популярните, общонационални лектории, както и при организиране на чествания и научни сесии за български и чужди философи като д-р Петър Берон, Карл Маркс и др. Философите от Съюза участват дейно и при съорганизиране на чествания по линията на бюрото на Световния съвет на мира на мислители за Хераклит Ефески, Готфрид Вилхелм Лайбниц, Дени Дидро и др. Организират се и лекции на чужди философи, гости на секцията.

Трябва да се посочи, че дейността на философите е сравнително скована, не съдържа моменти на търсения, каквито се откриват и в повечето съюзни секции, особено през 60, 70 и 80-те години. Членовете философи участват редовно в съюзни и национални мероприятия (като организатори и съорганизатори), посветени на 100 годишнината от рождението на Ленин, 60 годишнината на Октомврийската революция, 1300 годишнината на българската държава, ХІІ конгрес на комунистическата партия и др.

През 80-те години философите са в състояние на малцинство в сравнение с изключително активните педагози, с психолозите с тяхната авангардна и все по-търсена проблематика, както и обособилото се социологическо ядро. Краят на комунистическата епоха обуславя и силните центробежни тенденции в тогавашната мегасекция, от която първи излизат педагозите и психолозите (1990 г.), а след тях (1992 г.) и социолозите. Така съществувалата около две години философско-социологическа секция остава еднородна – философска, с първи председател ст.н.с. І ст. Богдан Дянков. Новото развитие започва в условията на силно неглижиране на философията, особено в първите години на прехода. Научните дебати във философските среди са изместени от участие в политическия живот, амбициозни мимолетни проекти и др. Консолидиране се усеща към средата на 90-те години, за да се премине към нормализиране и активизиране на научната дейност през втората половина на 90-те години. Търсейки полета за изява и стремеж да разчупи типичните за хуманитарните секции насоки на работа, ФС се ориентира към интердисциплинарната тематика. Към нейната дейност трябва да се включи провеждането на семинара “Интердисциплинарни контакти”, постоянно ежемесечно мероприятие, което в края на 90-те години се радва на значителен интерес.

Секцията разнообразява тематиката на организираните прояви, обръщайки внимание на образователни проблеми, политологически аспекти и мирогледни въпроси. Организирана е конференция “Философските дисциплини в образователната система”. На границата на двата века, в 1999 и 2000 г. са проведени три конференции, които демонстрират организаторския и изследователски потенциал на секцията. Първата, “Философия и общество” (1999 г.) с повече от 30 доклада, прави сериозен опит да навлезе в най-актуалната проблематика. Застъпени са три основни направления, отразяващи релациите философия, политика, управление; философия, религия и култура и философия, наука и образование.