Глобалният фонд за околна среда

Глобалният фонд за околна среда 1

Осигуряване на подкрепа за дейности

ПРООН функционира като водеща изпълнителна агенция за две специални корпоративни програми на Глобалния фонд, предвидени за подпомагане на страните да изпълнят задълженията си по Конвенцията за биологичното разнообразие и Рамковата конвенция на Обединените нации за климатичните промени. Чрез тези помощни програми се осигурява техническа помощ, обучение и достъп до експертен опит на високо ниво. Задачите, за които обикновено се изисква помощ включват инвентаризиране, разработване на стратегии и планове за действие, както и известяване на Секретариата на съответната конвенция.

Работни срещи за диалог със страните, изпълняващи проекти по Глобалния фонд

В средата на 1999 г. Глобалният фонд за околна среда създаде програмно звено, което има задължението да координира поредица от работни срещи за обучение, обхващащи всички аспекти на разработването и изпълнението на проекти по Глобалния фонд. Приблизително 50 от тези работни срещи ще бъдат организирани през идните три години на национално и регионално ниво.

Възможности за финансиране

Цялостни проекти

За цялостните проекти за ГФОС към ПРООН обикновено са необходими 12 до 18 месеца за разработване и получаване на одобрение от Съвета. Независимо, че Глобалният фонд се старае да скъси този срок, предложителите на проекти трябва да имат готовност да инвестират значително време и усилия при подготвителните работи, необходими за осигуряването на одобрение от Съвета за техния проект. Срокът за изпълнение на цялостни проекти е неопределен, но обикновено продължава 3 до 6 години, като обикновено финансирането от Глобалния фонд възлиза на 3 до 8 милиона ЩД от общия бюджет. Форматът на документите за цялостните проекти трябва да съответства на формата, предвиден за средно-големите проекти в края на настоящия документ, но трябва в горния им край да се обозначи, че са документи за цялостен проект (Full-Size Project Concept Paper).

Средно големи проекти

За разработването и получаването на одобрение от Съвета за средноголеми проекти са необходими 6 до 12 месеца. Финансирането от Глобалния фонд за околна среда за такива проекти може да достигне до 1 милиона ЩД, но ако делът на ГФОС от бюджета е по-малък от 750000 ЩД, не се изискват технически преглед или одобрение на проектите от Съвета. Средноголемите проекти са особено полезни за НПО и за финансиране на демонстрационни инициативи или пилотни проекти. Цялостните и средноголемите проекти трябва да бъдат насочени към отстраняване на основните причини за влошаване на околната среда в глобален мащаб.

Фонд за разработване на проекти (ФРП)

Предвид обширната работа, необходима при изготвянето на информационно досие за цялостен или средноголям проект за представяне на Съвета, предложителите на проекти често пъти изискват субсидия за подготовка от Фонда за разработване на проекти (ФРП). Авторите на проекти за ГФОС към ПРООН използват два вида субсидиране от ФРП: Блок „А“ и Блок „Б“. От предложителите на проекти се очаква да предоставят известно финансиране от собствени средства и/или съвместно финансиране, което може да включва и вноски в натура. Правителството трябва да одобри предложенията до ФРП.

Блок „Б“ на Фонда за разработване на проекти

Субсидиите от Блок „Б“ достигат 350,000 ЩД за разработване на информационни досиета за цялостните проекти и документацията по тях. Времето за разработване и одобрение при субсидиране от Блок „Б“ изискват съществени усилия и често пъти са предшествани от подпомагане по линията на по-малките субсидии от Блок „А“ на Фонда за разработване на проекти. Средноголемите проекти не могат да получават финансиране от Блок „Б“ на Фонда за разработване на проекти, въпреки че могат да получават такова от Блок „А“.

Блок „А“ на Фонда за разработване на проекти

Субсидиите от Блок „А“ достигат 25,000 ЩД в най-ранните етапи на разработването на проекта. Разработването и одобряването по линията на Блок „А“ отнема 4 до 6 месеца от момента на представяне на концепцията за проекта на Местния офис на ПРООН с писмо, доказващо одобрението на проекта от правителството. Средства от Блок „А“ на Фонда за разработване на проекти се използват при разработването на концепции за проекти при кандидатстване за финансиране от Блок „Б“ или за информационни досиета на цялостни или средноголеми проекти.

Финансирането от Блок „А“ обикновено се отнася за:

1. 
   местни консултации, национални обсъждания, кръгли маси за донорите, и/или работни срещи за обсъждане на потенциални проекти и осигуряване на финансови средства, както и за изготвяне на необходимите предварителни документи и превода им на местните езици.
   
2. 
   Командировъчни разходи за специалистите, посещаващи съседни страни за консултации и обсъждания при евентуални трансгранични проекти.
   
3. 
   Консултации за разработване на варианти за проектите, включително и изготвянето на работно задание за проучвания за целесъобразност и стратегически документи.
   
4. 
   Научни и технически прегледи на проекти за решения във връзка с допускането им до следващи етапи.
   

Цикъл на проектите

Следва кондензирано описание на цикъла на цялостните проекти

Първата стъпка при влизането в цикъла на проекта е представянето на концепцията за проекта в местния офис на ПРООН, описана на 2 до 5 страници (виж формата накрая). Ако проектът бъде счетен за отговарящ на изискванията, предложителят може да се кандидатира за субсидиране от Фонда за разработване на проекти. ФРП финансира изготвянето на информационни досиета от 10-15 стр., подготвяни за представяне пред Съвета на ГФОС. В случай, че Съветът одобри проекта, екипът на проекта включва коментарите от членовете на Съвета в документа за проекта. След като документът за проекта бъде подписан от основните участващи институции, проектът преминава във фазата на изпълнението и се започва изпълнение на дейностите по него. На всеки етап на цикъла на проекта, преложителите работят в тясно сътрудничество с персонала от ГФОС към ПРООН.

По време на фазата на изпълнение съществуват три начина на извършване на дейностите по проектите, (известни като „изпълнение на проекта“). Те са изпълнение на проекта от (1) националното правителство, (2) агенция на ООН или регионална банка за развитие, (3) неправителствена организация (НПО). При изпълнение от националното правителство, за изпълнението на проекта отговаря правителствено ведомство. В други случаи правителството разчита на агенциите на ООН да осигуряват услугите и надзора по изпълнението. Изпълнението на проекти от неправителствени организации е относително нова процедура, но се очаква бързо увеличение на броя на проектите, които се изпълняват по такава схема.

Мониторингът, оценката и обратната информация за поуките, подавана на други проекти в процес на развитие и изпълнение се осъществяват по време на изпълнението на проекта. Първостепенният механизъм за този процес е Годишният преглед на изпълнението на проекта.

Прирастни разходи

Основна разлика между типа на екологичните/развойни проекти, финансирани от други агенции и типа, който отговаря на изискванията за финансиране от ГФОС е в концепцията на допълнителните, прирастни разходи. ГФОС финансира онези разходи, свързани с осигуряването на глобални екологични ползи, които са допълнителни и добавъчни към източниците, подпомагащи устойчивото развитие в национален мащаб. Всяка природозащитна програма може да генерира смесица от ползи, някои от които са в национален план, а други – за широката световна общност. При изчисляването на прирастните разходи се отделят разходите за програми, насочени към постигането на националните цели (известни като „базови“) от разходите за постигане на ползи за околната среда в глобален мащаб (известни като „алтернативни“). Тъй като ГФОС финансира единствено прирастни разходи за алтернативния сценарий, при това изчисляване се определя делът на ГФОС в общия бюджет на проекта. При повечето проекти на ГФОС се събират ресурси от различни донори и поради сложността при това изчисляване, членовете на персонала на ГФОС към ПРООН подпомагат предложителите при разработването на оценки за прирастните разходи.

При разработването на концепция за проект, предложителят трябва най-напред да изложи ясно проблема и да определи възможностите за генериране на глобални ползи, съответстващи на задачите, заложени в съответната конвенция. След това трябва да определят „системните граници“ на евентуалния проект в географски, времеви и тематичен смисъл. Обикновено, в рамките на системата правителството или други дарители вече влагат ресурси за изпълнение на цели за устойчиво развитие, които може да не са изрично съобразени с глобалните природозащитни задачи. За да се определи тази национална базова линия, предложителите на проекти трябва да разбират програмите, политиките и бъдещите цели на собствените си правителства и на другите донори, функциониращи в района на проекта.

За да реализират ползи за околната среда в глобален план, ресурсите на Глобалния фонд за околна среда се използват за промяна на изпълняваните базови дейности или за предприемане на нови въз основа на базовата линия. Например, ако една страна изпълнява програма за обучение в областта на горското земеделие, то ГФОС може да финансира разработването на модул за обучение, който се отнася до опазването на биоразнообразието. След това модулът ще бъде вграден в по-голямата многогодишна програма. При оценката на прирастните разходи е важно авторите на проекта да мислят от гледна точка на програмна, а не проектна времева рамка така, че да могат да отстранят основните, главни причини, пораждащи проблема за околната среда, чрез изграждане на човешки и институционални способности и/или разработване на необходими политики.

Преди да одобри един проект, Съветът за ГФОС желае да види ясно доказателство за ангажимент от името на правителството. Правителството може да направи своя принос чрез пари в брой, в натура или и двете, и не е необходимо тези ресурси да бъдат непременно нови, може и да са били заделени и преди. Независимо, че правителството-домакин е обикновено първостепенния доставчик на основните ресурси, други източници могат да бъдат двустранни донори, ПРООН, НПО, банки или фирми от частния сектор. Средствата, внасяни в програмата и разглеждани като базисно финансиране включват разработване на политика или регулаторни рамки, обявяване на защитени територии, изграждане на съоръжения или учредяване на нови агенции.

Логическа рамка, мониторинг и оценка

Събирането на различни заинтересовани страни за работа по теми, които засягат околната среда в глобален план в някои случаи е обезкуражаващо предизвикателство. Ако бъде използван правилно от авторите на проекти, подходът за логическата рамка помага за постигането на съответствие между целите, задачите, резултатите и дейностите по проектите. Процесът на определяне на логическата рамка е процес на участие и повторение, който включва всички основни участници в разработването на проекта. Основните инструменти при този процес са работата в екип, визуализирането, комуникацията и сътрудничеството между заинтересованите страни. Процесът на изготвяне на логическата рамка определя конкретни общи цели, насърчава към общо разбиране на термините и концепциите, изяснява отговорностите за всички участници, и помага при определянето на показателите за мониторинг, насочване на дейността и оценяване. Започва със системен анализ на заинтересованите страни и на проблемите пред тях при определянето на реалистични цели, след което продължава с идентифицирането и насрочването на предпочитаните намеси, които да доведат до постигането на тези цели. За измерване на изпълнението на целите на проекта се определят количествено измерими показатели.

На етапа на разработване на проекта е необходимо да се проведе работна среща по логическата рамка, и ГФОС към ПРООН може да окаже помощ на предложителите на проекта за нейното организиране и провеждане. Матрицата за планиране на проекти представлява резюме в една страница от логическата рамка на проекта, и е необходимо да бъде приложена към информационното досие за проекта.

Деветте стъпки в процеса на разработване на логическата рамка

1. 
   Анализ на заинтересованите страни – изяснява възгледите и интересите на основните участници;
   
2. 
   Анализ на проблемите – сравнява различните гледища, за да определи основните причини за важните проблеми;
   
3. 
   Анализ на целите – изследва целите с оглед наличните ресурси, както и очакванията, интересите и мотивите на заинтересованите страни.
   
4. 
   Анализ на алтернативите – систематично определя и избира най-реалистичните мерки, които да доведат до изпълнение на целите;
   
5. 
   Матрица за планиране на проекти – осигурява поглед в една страница върху целите на проекта, неговото предназначение, резултати, хипотези, показатели и средства за проверка;
   
6. 
   Стратегия на намеса – описателно резюме на матрицата за планиране на проекти;
   
7. 
   Проверими показатели – параметри за ефективност, които превръщат задачите в измерими показатели за мониторинг и оценка.
   
8. 
   Средства за измерване на показателите – детайлни методи за придобиване на доказателства за изпълнението на целите;
   
9. 
   Хипотези/Рискове – посочва важни условия извън прекия контрол на проекта, но въпреки това необходими, за да може проектът да изпълни задачите си.
   

Преглед на изпълнението на проекта и поуки

Портфейлът на ГФОС към ПРООН е предмет на годишни Прегледи на изпълнението на проектите, за да се определят новите предизвикателства и да се споделят поуките. Някои от основните поуки във връзка с авторите на проекта са:

• 
  Създавайте технически комисии за подпомагане при ръководството на проекта и изготвяйте списъци на подходящи НПО и специалисти.
  
• 
  Поддържайте прозрачността на структурите за вземане на решение.
  
• 
  Преценете правилно колко време или ресурси са необходими за изпълнение на целите на проекта.
  
• 
  Ограничавайте броят на основните задачи и помислете за въвеждане на фази на проекта с конкретни цели за всяка.
  
• 
  Определете и осигурете реалистични възможности за съвместно финансиране и вноски от партньори, като посочите срокове за осигуряването им.
  
• 
  Определете лесно проверими показатели за мониторинг и оценка на проекта през началните стадии на формулирането му.
  
• 
  Изграждането на капацитети започва с първоначални консултации, когато заинтересованите страни започват да споделят опита си, да създават коалиции и да разбират предизвикателствата пред околната среда в глобален план и самия Глобален фонд за околна среда.
  
• 
  Определете нуждата от капацитети по време на разработката на проекта и началните стадии на изпълнението му.
  
• 
  Привличането на заинтересованите страни е процес, изискващ време, посветеност и ресурси. Той представлява непрекъсната задача през времето на целия проектен цикъл. Един поетапен подход би позволил на проектите да започват бавно, да изграждат доверие сред основните заинтересовани страни и да положат основите за успешна интервенция.
  

Областите на действие

Биоразнообразие

Резюме

Проектите за биоразнообразието на ГФОС към ПРООН винаги използват цялостен екосистемен подход към природозащитната дейност а не подход, основан на дейности за опазване на единични видове. Инициативите като изграждане на капацитети и изследвания обикновено са част от всеобхватен план, насочен към опазването на биологичното разнообразие в определими географски райони. Независимо че ГФОС към ПРООН подкрепя мероприятия в областта на опазването на биоразнообразието (природозащитни дейности и поддържащо ползване) на вътревидово, видово и екосистемно ниво, общата цел е опазване на изцяло функциониращи екосистеми, компонент на които е биоразнообразието. Проектите за биоразнообразието трябва да показват ясна стратегическа логика, която определя глобално значимите ресурси, идентифицира основните причини за заплахите за ресурса и пълна гама изпълними и рентабилни интервенции за отстраняване на всички заплахи за биологичното разнообразие в съответния район.

По принцип, глобалните стойности на биоразнообразието и ползите от него са свързани с биологичната уникалност на конкретни екосистеми. Няколко проучвания показват, че глобално значимо биоразнообразие е установено на вътревидово ниво (например, около центровете на Вавилов), видово ниво (както се вижда от Червения списък на видовете), и на екосистемно ниво (биосферни резервати, обекти на РАМСАР, огнищата на растително богатство, Глобалните екорегиони 2000 на Световния фонд за опазване на природата, Обектите на световното наследство, проучванията на Световната банка в Латинска Америка и Карибския район). При идентифицирането на приоритетни обекти е важно да се имат предвид няколко въпроси: необходими са високи нива на относително богатство на видовете и/или местообитанията/екосистемите, независимо дали там има ендемични видове с ограничен ареал; прелетните места и местата за почивка на мигриращи птици придават глобална значимост на районите, а към уравнението се прибавя и известна неотложност в случаите, ако другаде не съществуват подходящо защитени такива екосистеми. Съответният район трябва да включва достатъчен хабитат, за да бъде защитено застрашеното биологично разнообразие.

Необходима е добра обосновка за необходимостта от финансиране от Глобалния фонд, а не само от национални източници/донори. Проектите без съвместно финансиране са труднозащитими пред Съвета на ГФОС – малко вероятно е Глобалният фонд да финансира самостоятелен проект. Първоначално, Глобалният фонд ще подкрепя дейностите за опазване на четири типа екосистеми: планински, горски, безводни и полубезводни, както и крайбрежните и морските (включително пресноводните). Някои от дейностите по проекти, финансирани за подкрепа на управлението на екосистемите, включват целенасочени проучвания, обмен на информация, обучение, институционално укрепване, демонстрации и дейности за работа с обществеността.

Примери за проекти за биоразнообразието

Управление на крайбрежни зони: Белиз

Изследователите на моретата непрекъснато откриват нови видове в уникалната крайбрежна зона на Белиз, в която намират убежище такива застрашени видове като тюлени, крокодили, морски костенурки и много видове птици. Проектът на ГФОС към ПРООН в Белиз учреди и укрепи национални институции за управление на биологичните ресурси, застрашени от бързо растящия туризъм, риборазвъдници, строителство по брега и земеделието. Въпреки, че правителството на Белиз разбра значението на поддържащото управление на крайбрежните ресурси, то не може да финансира изцяло дейностите или да развие човешките ресурси, необходими за създаване на програма за управление на крайбрежните ресурси. Проектът, изпълнен от Министерството на земеделието и рибарниците на Белиз работи за поддържането на дългосрочна жизненост на екосистемите чрез правилно управление на крайбрежните ресурси и генериране на икономически ползи за местните общности. Проектът има три основни компонента: (1) Укрепване на националните институции, отговорни за ресурсите по крайбрежието. Това включва организиране на управляващ комитет за контрол на изпълнението на проекта; засилване на междуведомствената координация, изготвяне на законопроект за управление на крайбрежната зона, който да представлява законовата рамка; и осигуряване на стипендии за обучение на гражданите на Белиз по комплексно управление на крайбрежните зони. (2) Актуализиране и подобряване на информацията за крайбрежните ресурси с цел информиране на отговорните лица. Този компонент включваше стартиране на няколко изследователски проекти за управление на ресурси и диви животни, програма за мониторинг на качеството на водите, както и работа по плана за зониране на крайбрежната ивица. Събраната информация позволи създаването на широка мрежа от морски защитени райони и обявяването на няколко резервата като обекти на световното наследство. (3) Развиване на силен ангажимент във всички отрасли към екологосъобразно разработване на крайбрежните ресурси. Проектът проведе кампания за осведомяване на обществеността и издигна комплексното управление на крайбрежните зони на нивото на национална задача. Проектът подкрепи и програма за образоване в областта на крайбрежните ресурси и въведе наръчник по околната среда за учителя.

Опазване на оазиса Азрак Йордания

Оазисът Азрак е един от малкото останали влажни зони в пустините по света и като такъв представлява уникално пресноводно местообитание за фауната и флората в безводните райони. Оазисът е особено важен за стотици хиляди прелитащи птици при сезонните прелети. За съжаление, конкурентните интереси към водните ресурси на оазиса от страна на разрастващото се градско и селскостопанско население почти унищожи тази екосистема. Възстановяването на оазиса е ръководено от проект на ГФОС към ПРООН, събрал различни правителствени ведомства и Кралското общество за защита на природата, в един от първите в света опити за съживяване на влажна зона в безводен район. Това беше и първият проект в Йордания, свързал опазването на биоразнообразието с нуждите на местните общности. Проектът имаше пет компоненти, свързващи опазването на биоразнообразието с изграждането на институциите, обучение и изследвания. Като част от плановете за възстановяване беше предприета мащабна операция за почистване на изворите в езерата и потоците до резервата. Хидрогеоложките проучвания препоръчват специални оздравителни инициативи и са установени ръководни принципи за използване на определени количества вода от басейна за целите на селското стопанство. Основано беше силно движение, наречено Обществото на приятелите на оазиса Азрак, привлякло местните заинтересовани лица като застъпници за поддържащото ползване на екосистемата. Днес проектът за опазване на оазиса Азрак се цитира като глобален модел за опазване и управление на влажни зони.

Изменения на климата

Резюме

Целта на мероприятията във връзка с измененията на климата е стабилизиране на парниковите газове в атмосферата до нива, които не допускат сериозна антропогенна намеса в климатичната система на земята. Първата оперативна програма в областта на измененията на климата, „Отстраняване на бариерите пред икономиите на енергия и енергийната ефективност“, поставя акцент върху проектите за икономии на енергия, каквито в момента не се изпълняват поради различни причини. Проектите в тази категория анализират причините за неизпълнение на проекти за енергийна ефективност или природозащитни проекти, след което предприемат конкретни мерки за стартиране на самоподдържащи се решения. Някои от примерите включват проекти за укрепване на институциите за енергийна ефективност; подобряват строителните стандарти и норми; създават фирми за енергийно обслужване; и правят демонстрации в ограничен мащаб. Втората програма, „Насърчаване за преминаване към възобновима енергия чрез премахване на пречките и намаляване на разходите за изпълнение“ е разработена с цел да стимулира инвестициите във възобновима енергия. Проектите в тази категория включват насърчаване за ползване на слънчеви фотоклетки, биомаса, метан от отпадъците, ветрова енергия, както и малки ВЕЦ. Третата програма, „Намаляване на дългосрочните разходи за енергийните технологии, емитиращи ниски количества парникови газове“ е предвидена да засили производството на някои технологии, проектирани да осигуряват енергия без получаване на въглерод. Чрез повишаване търсенето на такива технологии, проектите в тази оперативна програма на ГФОС позволяват на производителите да реализират икономии от мащаби в производството. Примерите за технологии, които получават подкрепа, включват: системи за добив на енергия от водород, захранване на модерни газови турбини с гориво на базата на биомаса, подаване на основен енергиен товар от големи ветрови енергоцентрали за далечен пренос, фотоклетъчни технологии за приложения във връзка с електропреносанта мрежа, и генериране на топлинна слънчева енергия.

Примери за проекти

Фотоклетъчни системи за използване в домакинствата и общините: Зимбабве

Основно предизвикателство за приемането на системите със слънчева енергия е разработването на нискоструващи системи за бедните провинциални райони и разработването на гъвкава финансова система за крайните потребители и производителите и дистрибуторите на системи за ползване на слънчева енергия. В Зимбабве проект на ГОФС към ПРООН оказа помощ на правителството за изпълнение на инициатива за монтаж на 9000 нискоструващи слънчевоенергийни системи за осветление на домакинства, клиники и училища. Проектът предлагаше достъп до незамърсяваща слънчева енергия вместо дърва за огрев и газени лампи, като в същото време насърчаваше към електрифициране на провинциалните райони, повдигайки жизнения стандарт. Първоначалните задачи на проекта включваха актуализиране на местната промишленост, свързана със слънчевата енергия, разработването на местни пазари за технологии със слънчева енергия и механизъм за финансиране, както и интегриране на мероприятията за осветление със слънчева енергия с други текущи програми за развитие. Наред с другите инициативи, проектът обучи и техници по слънчевоенергийни технологии, създаде система за нисколихвени заеми за потребителите, създаде стандарти за завършените системи със слънчева енергия, отстрани вносните мита и допълнителните данъци за оборудването, и предприе кампания за обществено осведомяване чрез средствата за масово осведомяване, изложения и панаири. Сега клиентите могат да закупуват такива системи с пари в брой или чрез субсидирана кредитна програма, управлявана от фонд за подкрепа на нисколихвените заеми. Всички монтирани системи отговарят на стандартите на ГФОС, за да гарантират ниски разходи през времето на жизнения цикъл на оборудването. В резултат на помощта от проекта, много от местните промишлени предприятия се издържат самостоятелно и много компоненти на системите със слънчева енергия се произвеждат на място, като слънчеви колектори, батерии, системи за контролиране на захранването и осветителни системи.

Оползотворяване на газ-метан от въглищни пластове: Китай

Концентрацията на метан – парников газ, който е двадесет до тридесет пъти по-силен от въглеродния двуокис – в атмосферата се увеличава поради човешките дейности. Но бъде ли уловен и оползотворен, метанът е ефективен източник на енергия и в някои случаи системите за улавяне/оползотворяване на метана се изплащат и дори носят печалба. Въгледобивът допринася за формирането на около 10% от общите емисии на метан от човешките действия, като една трета от количеството им се генерира в Китай. Всъщност, метанът от въглищните пластове, който е вреден за околната среда при изпускане в атмосферата, е забележително чисто гориво. В Китай само 40 от 600-те държавни въгледобивни мини имаха монтирани системи за използване на уловения метан, като повече то 30% от уловения висококачествен газ се изпускаше в атмосферата. Потенциалът на метана от въглищните пластове в страната не можеше да бъде реализиран поради неблагоприятните цени и липсата на подкрепяща политика, капитал, методи и оборудване за използване във въглищни жили с ниска степен на пропускливост. Китайското Министерство на въглищата, Държавната комисия по планиране и редица административни управления на мини бяха проучвали и експериментирали с нови технологии във връзка с метана от въглищните пластове, но се нуждаеха от по-добри финансови ресурси, за да демонстрират технологиите в мащаби, които да вдъхват доверие. Този проект на ГФОС към ПРООН формулира една тристранна стратегия за: формулиране на национална стратегия за развитие на метановата промишленост; внедряване и демонстриране на широка гама от технологии и методи за контролиране и използване на емисиите на метан; и насочване на вниманието на отговорните лица на централно и местно ниво към екологичното и икономическо значение на метана като енергиен ресурс. Проектът демонстрира на три минни обекта разнообразни технологии, които биха могли да се използват в китайските въгледобивни мини за извличане на метан като източник на чисто гориво. Проектът създаде също политика и институционален климат за подкрепа на развитието на свързана с въглищния метан индустрия, и обучи служители от различни изследователски институции, от централното правителство, от въгледобивни корпорации, администрации на мините, комитети по геология на въглищата, и общински газови фирми. В резултат на проекта, Министерството на въглищата постигна договореност с фирмите „Амоко“, „Енрон“ и други за проекти за въглищен газ метан, на цена няколко стотици милиони долара. Азиатската банка за развитие, Азиатско-тихоокеанската стопанска кооперация и Китайската обединена корпорация за въглищен метан сега проучват или изпълняват дейности за развитие в областта на метана в Китай.

Международни води

Резюме

Оперативната стратегия на ГФОС определя международните води като включващи океаните, големите морски екосистеми, затворените или полузатворени морета и устийни, речни и подпочвеноводни системи, както и влажните зони с трансгранични отводняващи басейни или общи граници. Приоритетите в тази област на действие включват: (1) Влошаване на качеството на трансграничните води, предимно поради влошаване от дейности, изпълнявани на земята; (2) физическо влошаване на местообитанията на крайбрежни или намиращи се близко до брега морски райони, езера и водни течения (влажни зони, мангрови гори, коралови рифове, устия) поради неправилно управление; (3) въвеждане на нетипични видове, които нарушават водните екосистеми и имат отрицателно въздействие върху човешкото здраве; и (4) прекомерна експлоатация на биотичните и абиотични морски ресурси поради неправилно управление и мерки за контрол.

Трите оперативни програми за международните води са: Проекти, конкретно за водоемите, концентрирани предимно върху сериозно застрашените водоеми и най-непосредствените трансгранични заплахи за техните екосистеми, с приоритет върху променящите се секторни политики и дейности, които са в основата на най-сериозните опасения от трансгранични влияния. Комплексните проекти за земите и водите/проекти с разширена област на действие са насочени към комплексните управленски подходи за устойчиво ползване на земните и водните ресурси в целия район. Тази програма може също да потърси решение на въпроси, свързани с влошаването на земите и оперативната програма за биоразнообразието в безводните и полубезводни екосистеми. Оперативната програма за конкретни замърсители включва проекти, които помагат при демонстрирането на начини за преодоляване на бариери за приемането на най-добрите практики, стратегии за намаляване до минимум на отпадъците, и мерки за предотвратяване на замърсяването, ограничаващи замърсяването на международните води и околната среда. Акцентът е поставен върху замърсяващи вещества, по които не се работи достатъчно, като трайните органични замърсяващи вещества, живака и внесените биологични видове.

Дейностите, отговарящи на изискванията за финансиране включват изпълнението на трансгранични диагностични анализи за разпознаване и определяне на въпроси и опасения, формулиране и изпълнение на многонационални стратегически програми за действие за опазване и възстановяване на споделени водоеми; и различни дейности за изграждане на капацитети (институционално укрепване, осведоменост на обществеността, анализ и привличане на заинтересованите лица и т.н.)Разрешаването на този широк спектър от въпроси във връзка с международните води изисква изчерпателен подход към управлението на водните ресурси – подход, засягащ всички отрасли и основан на цялостен анализ на способността на морската и пресноводна среда да поемат натоварване. Глобалният фонд за околна среда може да помага на страните за следното: да постигнат по-добро разбиране за собствените си водни ресурси; да определят как дейностите в различните отрасли влияят на водната околна среда; да изградят институционални способности за разрешаване на въпроси във връзка с трансграничните води; и да си сътрудничат със съседни страни за подобряване на качеството на споделяните водоеми.

Примери за проекти

Управление и опазване на околната среда в Черно море

Регионален: България, Грузия, Румъния, Русия, Турция, Украйна

Черноморският отточен басейн е пет пъти по-голям от самото море, със 162 милиона души от 16 страни, даващи своя принос за замърсяването, постъпващо в най-сериозно замърсеното море на планетата. Главните наземни източници на замърсяване са канализационните води и отточните води от промишлеността и селското стопанство. Основните разположени в морето източници са нефта, боклука, и токсичните отпадъци, изхвърляни от търговски и военни кораби, както и добива на нефт в морето. Освен това, драстичното намаление на дебитите на някои реки в резултат на построени напоителни язовири засилва бреговата ерозия и променя водния баланс, като ускорява влошаването на ценните рибни запаси. Разположените по крайбрежието страни са извлекли 900000 тона риба от Черно море през 1986 г., но катастрофална екологична щета вследствие замърсяването от токсични химикали и болестотворни микроби предизвика спадане на улова с 900% през 1992 г. Комбинираното въздействие на прекомерния улов, еутрофикацията, разходите от загубата на туристи, за здравни грижи, и за произвеждане на алтернативни водоизточници струва над 1 милиард долара годишно. Ограничените действия за изготвяне на планове за крайбрежните зони и липсата на управление в международен план на естествените ресурси в региона доведоха до некоординирано и неустойчиво развитие в целия черноморски район. Наскоро извършените политически промени в района създадоха безпрецедентни възможности за съгласувани регионални и международни действия за предотвратяване на по-нататъшното замърсяване и за започване на съвместни мероприятия за възстановяване и управление на екологосъобразна икономика в района на Черно море. Проектът на ГФОС към ПРООН предоставя такъв катализатор на страните, чрез който да започнат да подобряват качеството на водите, да опазват важни от екологична гледна точка райони и да интегрират природозащитните интереси в политиките за развитие. Правителствата в района демонстрираха ангажимента си към Черно море чрез формулирането и подписването на Конвенцията от Букурещ, а проектът предоставя подкрепа на крайморските страни за укрепване на способността им да изпълнят конвенцията, както и Декларацията от Одеса и на новата конвенция за риборазвъдните ферми, която е в процес на обсъждане. Тези споразумения осигуряват политическата рамка за изпълнение на проекта.

Проектът подкрепя разработването на план за действие относно крайбрежните зони на Черно море, като взема предвид и отточните басейни на основните реки, които изливат водите си в Черно море. Изпълнението му е тясно координирано с проекта за басейна на река Дунав и с други природозащитни програми, финансирани от Комисията на европейската общност, Европейската банка за възстановяване и развитие, Световната банка, Американската агенция за международно развитие и други. Една от първоначалните дейности по проекта е идентифицирането на всички главни източници на замърсяване (точково и неточково) и определянето в количествено измерение на въздействието им. Други мерки са разработването на план за комплексно управление на крайбрежните зони, който да бъде насочен към развитие на селското стопанство, управление на риборазвъдните ферми и преструктуриране на предприятията и пристанищните съоръжения. Университетът за Черно море в Констанца, Румъния, осигурява връзка с глобалната програма „TRAIN-SEA-COAST“ и е място за обучение по време на проекта. Всички участващи страни съгласуват стандарти за качеството на водите, определят емисионни норми, съставят списъци на спешно необходимите инвестиции, и изготвят процедури за анализ. Планът за действие за Черно море поддържа системи за изпълнение на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване и на Декларацията на министрите за опазването на Черно море. Програмата ще подпомогне и създаването на силни институционални и научни мрежи за изпълнение на екологичната политика.

Предотвратяване и управление на замърсяването в източноазиатските морета

Регионален: Бруней, Камбоджа, Народна република Китай, Демократична република Корея, Малайзия, Филипините, Сингапур, Тайланд, Виетнам, Република Корея

Морските страни на Източна Азия са дом на една трета от световното население и повече от половината от него е съсредоточено по крайбрежната зона. Непречистени канализационни води, отточни води от промишлените предприятия, петролни продукти, пестициди и опасни отпадъци от дейности, провеждани на земята или в морето замърсяват крайбрежните води на района. Увеличения трафик на кораби към района или вътре в него води до изхвърляне на отпадъците в морето, като лесно видими са разливите на петролни продукти и химически вещества. Основните проблеми, свързани със земята и влияещи на Източноазиатските морета са разрастването на зле планирани населени места, недобро управление на крайбрежните гори и нерегламентирано развитие на неефективни и замърсяващи предприятия. Много страни в региона нямат финансовите ресурси и техническите и управленски способности да планират, изпълняват и управляват програми за решаване на проблемите със замърсяването на моретата в подвластните им зони.

ГФОС към ПРООН и Международната морска организация сформираха партньорство в помощ на участващите страни за решаване на проблема с трансграничното замърсяване на моретата в района. Необходимо е този проект да се започне в целия регион, тъй като източноазиатските страни имат различни норми за качеството на водите, наредби за замърсяване и планове за национално развитие, но всички делят един силно зависещ от всички тях морски ресурс. Проектът предвижда партньорства с обществения и частния сектор, за да развива:

• 
  рамка за комплексно управление на сухоземни или базирани в морето източници на замърсяване;
  
• 
  работни модели за предотвратяване и намаляване на замърсяването на моретата от дейности, изпълнявани на земята;
  
• 
  изграждане на капацитети на местно и национално ниво, чрез опит в работата, програми за практическо обучение, технологичен трансфер и разпространяване на информация;
  
• 
  хармонизиране на методите за мониторинг на замърсяването и аналитичните измервания;
  
• 
  създаване на мрежи с национални научни институции, изследователски центрове и организации, заети с мониторинг на моретата и крайбрежните райони, за споделяне на информация за крайбрежната и морска околна среда на източноазиатските морета;
  
• 
  създаване на мрежи на обществени и частни институции в района, за действие по правните аспекти на морското замърсяване, по статуса на националните регламенти и по изпълнението на международни конвенции; и
  
• 
  партньорство между обществения и частния сектор като финансов механизъм за подкрепа на местните, национални и регионални програми за борба със замърсяването на моретата.
  

Основополагаща стратегия на програмата е да демонстрира ефективността и условностите на комплексното управление на крайбрежните зони за проследяване на замърсяването на моретата от сухоземни източници. Комплексното управление на крайбрежните зони осигурява рамка за вземане на решения и за участието на основните заинтересовани страни в управлението на крайбрежните и морските ресурси, включително правителството, частния сектор, местните общности и научните и образователни институции. Рамките за комплексно управление на крайбрежните зони включват мерки за предотвратяване и намаляване на неблагоприятните въздействия върху крайбрежните и морски екосистеми в планирането и оперативните дейности на заинтересованите страни. Проектът създаде програми за комплексно управление на крайбрежните зони в Батанга, Филипините, и в Цямен, Китай. В Батанга проектът изготви екологичен профил, стратегически план за управление и проучване на институционалната уредба за управление на залива Батанга. В Цямен, Общинското правителство на Цямен създаде постоянен Комитет за комплексно управление на морските територии и координация, който ползва експертния опит на Изпълнителния комитет за демонстрационния проект в Цямен. Обектите в Батанга и Цямен дават примери за институционални рамки за управление на крайбрежните и морски дейности на местно ниво, които ще продължат да функционират и след края на регионалната програма. Програмата оказва съдействие на приморските страни около проливите Малака при определянето на съществуващи и потенциални рискове от замърсяване на крайбрежната или морската им среда; за укрепването на механизмите за контрол и регламентиране и средствата за управление на замърсяването в проливите; и за подготвяне на техните подходи, методи и опит за ползване в други региони с подобни проблеми. Укрепват се съществуващата система за безопасност на корабоплаването и готовност в пролива, за да се превърнат в модели за възпроизвеждане на други места в Източна Азия. Проектът дава възможност на основните заинтересовани страни да оценят по-добре социалните и икономически ползи от инициативите във връзка със замърсяването на морските райони, както и разходите и ползите от партньорствата между правителството и частния сектор.

Проверочен списък на задължителните изисквания и забраните

Проверочен списък: „Задължителни изисквания“

• 
  Отговаряне на изискванията: проверете дали вашата страна е подписала Конвенцията, която има отношение към проекта?
  
• 
  Оперативна програма: изберете оперативната програма, която в най-голяма степен се отнася за вашия район.
  
• 
  Връзка с националните приоритети: проверете дали идеята на проекта е свързана с национален приоритет, план за действие или програма.
  
• 
  Обосновка и задачи на проекта: защо биоразнообразието или международните води, които са предмет на проекта, са ресурс от глобално значение? Какъв проблем във връзка с този ресурс ще бъде решен от проекта? В случая с измененията на климата, кой проблем ще бъде решаван?
  
• 
  Очаквани резултати: опишете накратко очакваният резултат от проекта с измерими резултати.
  
• 
  Планирани дейности: опишете какви основни мерки ще бъдат предприети.
  
• 
  Заинтересовани страни: опишете кои са заинтересованите страни и по какъв начин са били привлечени за участие в разработването на концепцията.
  
• 
  Предвиден бюджет, включително от съвместно финансиране.
  

Проверочен списък: „Забрани“

• 
  Пропуск да бъдат определени и представени количествено глобалните ползи от проекта.
  
• 
  Пропуск да бъде свързан предложеният проект със съществуващата национална рамка за устойчиво развитие и опазване на околната среда.
  
• 
  Недостатъчно внимание към националната/регионална „базова линия“ и пропуск да бъдат осигурени значителни неприрастни разходи за покриване на базисните разходи.
  
• 
  Непълно участие на всички засегнати хора.
  
• 
  Несъответствие със съответните конвенции или с изискванията по тях.
  
• 
  Неидентифициране на значими проблеми или непредлагане на възпроизводимо решение.
  
• 
  Липса на механизми или стимули за устойчивост.
  
• 
  Неподходящи или нереалистични срокове – прекалено къси или прекалено дълги.
  

Библиография

За повече информация, следните документи могат да бъдат намерени на адреси: www.undp.org/gef и www.gefweb.org.

• 
  GEF Operational Stratgy (Оперативна стратегия на Глобалния фонд за околна среда)
  
• 
  GEF Operational Programme (Оперативна програма на Глобалния фонд за околна среда)
  
• 
  GEF Quarterly Operational Report (Тримесечен оперативен доклад на ГФОС)
  
• 
  GEF Project Cycle (Цикъл на проектите на ГФОС)
  
• 
  A Guide to Medium Sized Projects (Ръководство за средноголемите проекти)
  
• 
  The GEF Small Grants Programme (Програмата на ГФОС за малки субсидии)
  
• 
  Public Involvement in GEF Financed Projects (Обществено участие в проектите, финансирани от ГФОС)
  
• 
  The Incremental Cost of Climate Change Mitigation Projects (Прирастните разходи на проектите за намаляване на въздействието от измененията на климата)
  

Публикации от други институции:

• 
  An NGO Guide to the GEF – Climate Network of Europe and IUCN; (Ръководство за неправителствените организации за достъп до ГФОС – Климатичната мрежа на Европа и Международния съюз за опазване на природата и на природните ресурси) – може да бъде получен от e-mail: HYPERLINK mail to: canron@gn.apc.org #
  
• 
  Biodiversity, International Waters, and the GEF – IUCN Guide to Developing GEF Projects; (Биоразнообразието, международните води и ГФОС – Ръководство на Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси за разработване на проекти за Глобалния фонд за околна среда) – може да бъде получен от адрес iucn-psu@wcmc.org.uk.
  

Каталог: LTU
LTU -> Министерски съвет Висша атестационна комисия
LTU -> Министерски съвет Висша атестационна комисия
LTU -> Ветеринарен лекар От кандидатите очакваме