Господ и Дяволът правят света

Господ и Дяволът правят света

Нявга, много, много отдавна, според както разказват старите хора, Дявола имал равна сила с Бога. Веднъж двамата се разговаряли и ненадейно се отворило дума за това как може да се направи земята.

– За много неща те бива – признал Дявола, – ала да сътвориш земна твърд не можеш.

– Не вярваш в Божията сила? – попитал с укор в гласа Господ.

– Не вярвам! – потвърдил Дявола.

– Стани и върви там – рекъл му тогава Бог, – гдето се бият моретата! Грабни, та донеси от морската пяна! Дявола станал, отишъл и донесъл от пяната. Взел я Бог в могъщите си шепи, натопил я във вода и от получената смес овалял в своите животворящи длани една пита. Хвърлил я той в безкрая, а питата станала на земя. Отначало земята била голяма като тепсия*, сетне колкото харман*, в средата на който Господ Бог посадил орех. Вързал от него той една златна люлка и почнал да се люлее. По едно време заспал.

– Сега е моментът да го погубя – рекъл си Дявола. Промъкнал се той дебнешком, откачил люлката заедно с Бога в нея и тръгнал към края на земята. Там Сатаната бил намислил да хвърли Господ във водата и да го удави. Ала земята се била дотолкова разраснала, че нямала край. Опитвал се Дявола да го намери, ха тук – ха там, но краят не се виждал. По едно време Бог се събудил и още сънен рекъл:

– Какво правиш, Сатана?!

– Исках да те удавя – признал си Дявола, – та търсех края на земята.

– Ще има много да го дириш – отговорил Господ, – но няма да го намериш. След ореха Бог създал здравеца и босилека, а после и останалите треви. Сетне храстите, дърветата и животните. Най-подир Господ направил човека. Изваял го от пръст, от кал, от глина, тъй както му посочвал един ангел. Когато работата била привършена, Бог изправил човека на крака и го оставил да съхне. Ала скришом от него, Дявола се промъкнал и надупчил с шило човека на четиридесет и едно места. Върнал се Господ, за да вдъхне душа на Н 2 човека, но за негово учудване душата не се задържала в тялото. Досетил се той каква ще да е причината, набрал различни треви и затиснал с тях четиридесет от дупките. Една само останала отворена. Тогава Бог вдъхнал душа у човека, който се раздвижил и попитал:

– Боже, защо не запуши и тази дупка?

– Тази дупка – отвърнал Господ – е за смъртта. През нея ще излизат душите на хората, когато дойде времето да се разделят с живота. Така човек бил сътворен смъртен. А тревите, с които били запълнени дупките, станали лековити. Завидял Дявола на Бога за чудните му творения. За да не падне подолу, Сатаната решил и той да вдъхне живот на някаква твар. Отишъл край морето, забъркал пръст и вода и направил вълка. Но колкото и да се мъчил, не успял да го дари с душа. По това време Бог му отишъл на гости. Дявола много искал да се похвали, че и той е сторил нещо. Ето защо се обърнал към вълка:

– Стани, хвани Бога за крака! Но вълкът така и не помръднал. Тогава Бог го погледнал, па рекъл:

– Стани, хвани врага за крака! Вълкът скокнал, хвърлил се върху Дявола и откъснал парче месо от крака му. Оттогава Дявола куца с единия крак. А вълкът се смята за дяволско творение. И други неща е опитвал да сътвори Сатаната, но никога не е съумявал да им вдъхне истински живот, не е успявал да ги дари с благодатта на Божия дух. Затова и съществува изразът: “Дяволска работа!”

Речник:

* Тепсия – мн. тепсии, 1. ж. Кръгла тава. Слагам хляба в тепсията. 2. Поднасям на тепсия. Разг. Давам, осигурявам на някого нещо, без той да се е потрудил, за да го заслужи.