ИГНАТОВ, Владимир Димитров (10.X.1987, София). Завършва гимназия в родния си град (2006) и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски” (2010). Магистър по литературознание (2011), а в периода 2012-2015 г. е редовен докторант в Катедра „Българска литература” във Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски”. Темата на дисертационния му труд е „Войната в българската проза между двете световни войни: образи, трансформации, употреби”. Автор на статии и рецензии. Интересите му са в областта на историята на новата българска литература, развойните процеси в българската драматургия, полиморфното творческо присъствие на Константин Константинов.
Войната в българската проза между двете световни войни:
образи, трансформации, употреби
(анотация)
Войната в своята стихийност тотално преобръща естествения ход на живота, изисква и налага други, нови модели на поведение и форми на присъствие. Това е време на „оежедневяването на насилието”, на „изключването на екзистенциалните напрежения на страха от смъртта” (както би казал Иван Еленков). То задава различна перспектива на себеосъзнаване и самоситуиране сред изтерзаваната общност, обуславя единствено възможните начини на реагиране в създалата се обстановка на кризис с оглед онтологичните измерения на бойните и отвъдфронтовите (съ)преживявания.
Обект на тази изследователска работа е именно феноменът на триумфа на бруталността (по Стефан Цвайг) - войната (Балканска, Междусъюзническа, Първа световна) - в българската проза (в частност разказа) между двете световни войни, а неин предмет – проектирането и концептуализирането образите, трансформациите и употребите на войната в цялостна четириделна идейно-тематична и художествено-естетическа макросистема.
Войната като разнородно явление се възприема и се разгръща амбивалентно. Тя рефлектира както в индивидуалното човешко битие, така и в битието на нацията, т.е. в нейната стихийност и всевладееща сила, в неумолимия ѝ ход екзистенциалните ѝ измерения и въздействия се пресичат със социалните, психологическите, колективните, общонационалните ѝ такива.
Целта, която този труд си поставя, е те да бъдат проучени, сближени, съпоставени като обекти на художествена интерпретация (и получили респективно своеобразна нюансираност предвид поетологическите особености и закономерности на отделните естетически системи), положени върху обща проблемна ос при близка (но, неизбежно, не тъждествена) конципираща гледна точка към изобразяваните събития, които обуславят и конотират релацията фронт-тил.
Сподели с приятели: |