ЛЕНИН ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОКТОМВРИЙСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

В най-кратки – и, разбира се, далеч непълни и не­точни — очертания това значение и този опит биха могли да бъдат изложени по следния начин.

Непосредствената и най-близка задача на револю­цията в Русия беше задача буржоазнодемократическа: да се премахнат остатъците от средновековието, да се унищо­жат докрай, да бъде очистена Русия от това варварство, от този позор, от тази огромна спирачка на всякаква кул­тура и на всякакъв прогрес в нашата страна.

И ние имаме право да се гордеем, че извършихме тази чистка много по-решително, по-бързо, по-смело, по-успешно, по-широко и по-дълбоко от гледна точка на въз­действието върху народните маси, върху техните дълбоки слоеве, отколкото Великата френска революция преди по­вече от 125 години.

И анархистите, и дребнобуржоазните демократи (т.e. меншевиките и есерите като руски представители на този международен социален тип) говориха и говорят невeроятно много бъркотии по въпроса за отношението на буржоазнодемократическата революция към социалистическата (т. е. пролетарската). Правилността на нашето разбиране на марксизма в този пункт, на нашето отчитане опита на предишните революции се потвърди за 4 години напълно. Ние доведохме буржоазнодемократическата революция докрай както никой друг. Ние напълно съзнателно, твърдо и непоколебимо вървим напред, към социалистическата революция, знаейки, че тя не е отделена с китайска стена от буржоазнодемократическата революция, знаейки че само борбата ще реши доколко ще ни се удаде (в края на краищата) да отидем напред, каква част от необятно високата задача ще изпълним, каква част от нашите победи ще си осигурим. Ще поживеем, ще ви­дим. Но и сега ние вече виждаме, че е направено коло­сално много – за разорената, измъчената, изостаналата страна по отношение социалистическото преобразование на обществото.

Но да завършим с буржоазнодемократическото съ­държание на нашата революция. На марксистите трябва да е ясно какво значи това. За пояснение ще вземем нагледни примери.

Буржоазнодемократическо съдържание на революция­та, това значи очистване на социалните отношения (порядки, учреждения) на страната от средновековието, от крепостничеството, от феодализма.

Какви бяха най-главните прояви, отживелици, остатъци от крепостничеството в Русия към 1917 година? Монархията, съсловността, земевладението и земеползването, положението на жената, религията, угнетяването на националностите. Вземете който и да било от тези „авгиеви обори” – оставени, казано между другото, в значителна степен от всички напреднали държави в недоочистен вид при извършването на техните буржоазнодемократически революции преди 125, 250 и повече (1649 в Англия) години, – вземете, който и да е от тези авгиеви обори: вие ще видите, че ние напълно сме ги изчистили. За някакви си десет седмици, като се започне от 25 октомври (7 ноември) 1917 г. до разгонването на учредилката (5 януари 1918 г.), ние направихме в тази област хиляди пъти повече, отколкото направиха през осеммесечното се властване буржоазните демократи и либерали (кадетите) и дребнобуржоазните демократи (меншевиките и есерите).

Тези страхливци, дърдорковци, самовлюбени нарциси и хамлетчета размахваха картонен меч – и не унищожиха дори монархията! Ние изхвърлихме всичката монархи­ческа смрад както никой друг, както никога. Ние не оста­вихме камък върху камък, тухла върху тухла от веков­ното здание на съсловността (най-напредналите страни като Англия, Франция, Германия и досега не са се отървали от следите на съсловността!). Най-дълбоките ко­рени на съсловността, именно: остатъците от феодализма и крепостничеството в земевладението, ние изтръгнахме докрай. „Може да се спори" (в чужбина има достатъчно литератори, кадети, меншевики и есери, които да се зани­мават с тези спорове) по това — какво ще излезе „в края на краищата^” от поземлените преобразования на Вели­ката октомврийска революция. Ние нямаме сега желание да губим време по тия спорове, защото ние решаваме този спор и всички зависещи от него спорове с борба. Но не може да се спори по факта, че дребнобуржоазните демо­крати осем месеца се „споразумяваха" с помешчиците, пазещи традициите на крепостничеството, а ние в няколко седмици очистихме докрай от лицето на руската земя и помешчиците, и всичките техни традиции.

Вземете религията или безправието на жената, или потискането и неравноправието на неруските национал­ности. Това са все въпроси на буржоазнодемократическата революция. Простаците от дребнобуржоазната демокрация дрънкаха осем месеца по това; няма нито една от най-напредналите страни в света, където тези въпроси да са решени в буржоазнодемократическо направление докрай. У нас те са решени от законодателството на Октомврий­ската революция докрай. С религията ние се борихме и се борим както трябва. Ние дадохме на всички неруски националности техни собствени републики или автономни области. У нас в Русия няма такава низост, гнусота и подлост като безправието или неравноправието на жената, този възмутителен остатък от крепостничеството и средновековието, подновяван от користната буржоазия и тъпата, наплашена дребна буржоазия във всички, без нито едно изключение, страни на земното кълбо.

Всичко това е съдържание на буржоазнодемократиче­ската революция. Преди сто и петдесет и двеста и петдесет години прогресивните водачи на тази революция (на тези революции, ако се говори за всеки национален вид от един общ тип) обещаха на народите да освободят човечеството от средновековните привилегии, от неравенството на же­ната, от държавните предимства на една или друга религия (или „религиозна идея", „религиозност" изобщо), от неравноправието на националностите. Обещаха – и не изпълниха. Не можаха да го изпълнят, защото попречи „уважението" - - - към „свещената частна собственост". В нашата пролетарска революция това проклето „уважение" към това трижди проклето средновековие и към тази „свещена частна собственост" не съществуваше.

Но за да осигурим за народите в Русия завоеванията на буржоазнодемократическата революция, ние трябваше да отидем по-далеч и ние отидохме по-далеч. Ние реша­вахме въпросите на буржоазнодемократическата рево­люция покрай другото, като „страничен продукт" на нашата главна и истинска, пролетарски-революционна, социалистическа работа. Реформите, казвахме ние винаги, са страничен продукт на революционната класова борба. Буржоазнодемократическите преобразования –казвахме ние и доказвахме с дела – са страничен продукт на проле­тарската, т. е. на социалистическата революция. Тук му е мястото да кажем, че всички кауцкиевци, хилфердинговци, мартовци, черновци, хилквитовци, лонгевци, макдоналдовци, туратовци и други герои на „ІІ ½” марксизъм не можаха да разберат това съотношение между буржоазнодемократическата и пролетарско-социалистическата революция. Първата прераства във втората. Втората решава, покрай другото, въпросите на първата. Борбата и само борбата решава доколко успява втората да надрасне първата.

Съветският строй е именно едно от нагледните потвърждения или проявления на това прерастване на едната революция в другата. Съветският строй е максимум демократизъм за работниците и селяните и същевременно той означава скъсване с буржоазния демократизъм и възникване на нов световноисторически тип на демокрация, именно: пролетарски демократизъм или диктатура на пролетариата.

Нека псетата и свините на умиращата буржоазия и на влачещата се след нея дребнобуржоазна демокрация ни засипват с купища проклятия, ругатни, насмешки заради неуспехите и грешките при построяването от нас на наш, съветски строй. Ние нито за минута не забравяме, че не­успехи и грешки у нас действително имаше много и се правят много. Та може ли да се мине без неуспехи и грешки в такова ново, за цялата световна история ново дело, като създаването на небивал досега тип на държавно устройство! Ние непоколебимо ще се борим за поправяне на нашите неуспехи и грешки, за подобряване на нашето твърде и твърде далеч от съвършенство прилагане в жи­вота на съветските принципи. Но ние имаме право да се гордеем и ние се гордеем, че на нас се падна щастието да започнем построяването на съветската държава, да за­почнем с това новата епоха на световната история, епоха­та на господството на новата класа, потисната във всички капиталистически страни и вървяща навсякъде към нов живот, към победа над буржоазията, към диктатура на пролетариата, към освобождаване на човечеството от игото на капитала, от империалистическите войни.

Въпросът за империалистическите войни, за тази господстваща днес в целия свят международна политика на финансовия капитал, която неизбежно поражда нови империалистически войни, неизбежно поражда нечувано засилване на националното потисничество, грабеж, разбой­ничество, задушаване на слабите, изостанали, малки на­родности от шепа „напреднали” държави – този въпрос от 1914 година стана основен въпрос на цялата политика на всички страни на земното кълбо. Това е въпрос на жи­вот и смърт за десетки милиони хора. Това е въпросът — дали в следващата, подготвяна пред очите ни от буржоа­зията, израстваща пред очите ни от капитализма империа­листическа война ще бъдат избити 20 милиона души (вме­сто 10 милиона убити през войната от 1914—1918 г. и допълващите я „малки^” войни, незавършени и до днес), дали в тази неизбежна (ако се запази капитализмът) бъ­деща война ще бъдат осакатени 60 милиона (вместо оса­катените през 1914—1918 г. 30 милиона) души. И по този въпрос нашата Октомврийска революция откри нова епоха в световната история. Буржоазните слуги и припевчици в лицето на есерите и меншевиките, в лицето на цялата дреб­нобуржоазна уж „социалистическа^” демокрация от целия свят се подиграваха с лозунга за „превръщането на импе­риалистическата война в гражданска война". А този лозунг се оказа единствената истина — неприятна, груба, гола, жестока, всичко това е така, но истина сред множе­ството най-изтънчени шовинистически и пацифистически измами. Тези измами се рушат. Бресткият мир е раз­обличен. Всеки ден биват разобличавани все по-безпощадно значението и последствията на още по-лошия от Бресткия — Версайския мир. И все по-ясно, все по-отчет­ливо, все по-неизбежно се възправя пред милиони и милиони хора, мислещи върху причините на вчерашната война и наближаващата утрешна война, страшната ис­тина: невъзможно е да се изтръгнем от империалистиче­ската война и от пораждащия я неизбежно империалисти­чески свят (ако у нас съществуваше старият правопис, аз бих написал тук двете думи „мир^” в двете им значения), невъзможно е да се изтръгнем от този ад по друг на­чин освен чрез болшевишка борба и болшевишка рево­люция.

Нека буржоазията и пацифистите, генералите и есна­фите, капиталистите и филистерите, всички вярващи хри­стияни и всички рицари от II и II¹/₂ Интернационали хулят яростно тази революция. С никакви потоци от злоба, клевета и лъжа не ще замъглят те този световноисториче­ски факт, че за пръв път от стотици и хиляди години робите отговориха на войната между робовладелците с открито провъзгласяване на лозунга: да превърнем тази война между робовладелците за подялба на своята плячка във война на робите от всички нации против робовладел­ците от всички нации.

За пръв път след стотици и хиляди години този лозунг се превърна от смътно и безсилно очакване в ясна, точна политическа програма, в активна борба на милионите потиснати под ръководството на пролетариата, превърна се в първа победа на пролетариата, в първа победа на делото за премахване на войните, на делото на съюза на работниците от всички страни над съюза на буржоазията от разните нации, на онази буржоазия, която и сключва мир, и воюва за сметка на робите на капитала, за сметка на наемните работници, за сметка на селяните, за сметка на трудещите се.

Тази първа победа още не е окончателна победа — и нашата Октомврийска революция я завоюва с невиждани тежести и трудности, с нечувани мъчения, с редица гра­мадни неуспехи и грешки от наша страна. Та и можеше ли без неуспехи и грешки да успее един изостанал народ да победи империалистическите войни на най-могъщите и най-напредналите страни на земното кълбо! Ние не се боим да признаем грешките си и трезво ще гледаме на тях, за да се научим да ги поправяме. Но фактът си остава факт: за пръв път след стотици и след хиляди години обещанието „да се отговори" на войната между робовладел­ците с революция на робите против всички и всякакви робовладелци е изпълнено докрай - - - и се изпълнява въпреки всички трудности.

Ние започнахме това дело. Кога именно, в какъв срок, пролетариите от коя нация ще доведат това дело докрай – е несъществен въпрос. Същественото е това, че ледът е счупен, че пътят е открит, пътят е посочен.

Продължавайте своето лицемерие, господа капита­листи от всички страни, „защитаващи отечеството" — японското от американското, американското от японското, френското от английското и така нататък! Продължавайте да си умивате ръцете по въпроса за средствата за борба против империалистическите войни с нови „базелски мани­фести" (по образец на Базелския манифест от 1912 г.), господа рицари от II и „ІІ ½” Интернационали, заедно с всички пацифистки еснафи и филистери от цял свят! От империалистическата война, от империалистическия свят първата болшевишка революция изтръгна първата стотица милиони хора на земята. Следващите ще изтръгнат от такива войни и от такъв свят цялото човечество...

Ние го даваме като пример за безстрашен борец срещу империализма;

като човек с главна буква, изпълнен с безгранична любов към угнетените и борещи се народи по света;

като революционер, уверен в своите сили и в силите на революционната организация, без която увереност дори най-нищожният враг на народите не може да бъде победен.

ЧЕ неизменно е с нас и по време на нашите антикапиталистически и антивоенни демонстрации – като символ на борбата срещу империализма, като символ на революцията на угнетените народи, ликът му по нашите знамена ни вдъхва увереност и същевременно – без никакво съмнение – плаши до смърт нашите врагове.

Ето защо ЧЕ винаги ще бъде с нас в борбата, винаги неговият дух ще присъства в нашите демонстрации, в нашата организационна и пропагандна дейност.

Вече 40 години борците за народна свобода по целия свят – от френските студенти до колумбийските партизани – се вдъхновяват от основния завет на ЧЕ : „ДА СЕ БОРИМ СРЕЩУ ИМПЕРИАЛИЗМА НАВСЯКЪДЕ, КЪДЕТО ТОЙ СЪЩЕСТВУВА”.

Изключително силно беше заключителното слово на кубинския посланик Херардо Суарес Алварес, който изтъкна че героичното дело на Че Гевара излиза извън всякакви национални граници – ЧЕ не е нито само аржентинец, нито само кубинец, той принадлежи на цялото човечество. Ето защо може да се каже, че Ернесто Гевара е и син на България... ЧЕ е много повече от една историческа личност, много повече от една легенда – ЧЕ е идеал, пример, който следваха миналите поколения, който следват днешните и който ще следват бъдещите поколения...ЧЕ се превърна в идеал заради неговата преданост, заради неговия хуманизъм, заради неговата честност, заради неговия интернационализъм...Пътищата, по които народите по света ще достигнат до социализма, ще бъдат различни, но в крайна сметка всички те ще постигнат идеалите, за които се бореше ЧЕ – за Равенство, за Свобода, за Социална справедливост, за Интернационализъм в отношенията между хората по света.

През октомври 2007г. Асоциацията за приятелство „България-Куба” (в която участва и нашето Движение) издаде стихосбирката на Антонио Гереро „От приятел до приятел”. Антонио Гереро е един от петимата кубински герои-антитерористи, затворници в САЩ от 12 септември 1998г., осъдени несправедливо от съда в град Маями. Антонио Гереро е осъден на доживотен затвор плюс десет години лишаване от свобода заради своята борба срещу кубинската терористична мафия в Маями. Антонио Гереро, макар и вече 10 години затворен, не е загубил революционния си дух, вярата в своя народ и в самия себе си. Това го доказват издадените от него няколко стихосбирки, последната от които беше преведена и на български език. Ето какво казва за нея самия автор:

„Стихосбирката „От приятел до приятел” е песен за нерушимото приятелство и за солидарността , закалени в дългия период на взаимно уважение и обич, на изповядване на общи принципи в живота и борбата за един по-добър свят.

Отстоявайки тези принципи в борбата срещу тероризма и в защита на суверенитета на моята родина Куба, бях арестуван заедно с четирима мои събратя. Бяхме арестувани и предадени на нечестен съд, който наложи и на петимата най-сурови присъди. В един от затворите на Империята – Съединените американски щати – аз написах тези стихове, вдъхновен от поезията на Рафаел Алберти, безсмъртен поет, към когото изпитвам безкрайна възхита и който ми даде не само метриката и римата си, но най-главното: превърна се за мен в протегната приятелска ръка в дългата, трудна и справедлива борба, и ми начерта път в живота и в поезията с помощта на най-достойната и хуманната истина, движеща работниците, селяните и онеправданите, а това е каузата на революцията. Неговата книга „Презрение и чудо” ми бе изпратена от Франция от вярната приятелка на Куба Андре Палол, която аз наричам своя сестра. Книгата на Алберти се превърна за мен във вдъхновение и духовна подкрепа в продължение на дългия период, в който се намирах в пълна изолация.

В младостта ми, когато бях студент в Киевския университет, думата дружба придоби специално значение в моя живот. Ние, младите хора от всички краища на планетата, разговаряйки на езика на единството, се събирахме и обсъждахме не само резултатите от нашето учение, но и споделяхме чувства, случки от живота, мисли, топлина, хляб и жилище, и всичко това ни превръщаше наистина в братя и сестри. Именно този жизнен опит остана винаги в паметта и сърцата ни. Днес, когато виждам, че от всичко това останаха само спомените, се изпълвам със смесените чувства на радост от всичко преживяно и болката за изгубеното. Нека тези мои стихове бъдат израз на почит към онези времена и онези мои приятели, които бяха мислено с мен през всичките тези мъчителни години на несправедливо и жестоко затворничество.

Прочетете тези стихове и се почувствайте мои приятели, ако наистина вярвате в един бъдещ свят на справедливост, мир и братство между всички народи, и ако вие се борите за това бъдеще”.

Ето откъс от едно от блестящите стихотворения на Антонио Гереро:

„Ако не вярвах, че гласа ми чуваш,

Когато става въпрос обаче за причините, които направиха възможен този разрушителен развой на нещата, струва ни се, че има още какво да се желае и книгата на Горелик е само едно добро начало за по-широки дискусии в средите на комунистите. Преди всичко авторът като че ли не отчита в пълна степен вредите, които нанесе хрушчовистката идеология и подобно на много други комунисти, въпреки високата положителна оценка, която дава на Сталин, неволно се придържа към опростенчески, ненаучни, анти-диалектически схващания, които бяха внедрени в партията и в общественото съзнание от Хрушчов и неговите съидейници. В действителност от средата на 50-те години на миналия век марксистко-ленинската теория за общественото развитие беше систематично (макар, може би, неусетно) подменена от възгледи, отговарящи на особените интереси на партийната номенклатура. Това се отнася, според нас, до въпроси като:

- отричане на класовата борба в периода на социализма; Никита Хрушчов утвърди схващането, че възможността за изостряне на класовата борба при социализма била измислица на Сталин, че класовата борба всъщност неотклонно затихвала, че поради това държавата на диктатурата на пролетариата трябвало да се замени с общонародна държава и т.н. (В книгата на Горелик правомерността на тази хрушчовистка теза въобще не се поставя под съмнение, не й е отделено почти никакво внимание, сякаш такъв проблем въобще не съществува или е несъществен);

- ръководната роля на комунистическата партия; в периода на хрушчовизма на мястото на марксистко-ленинската теория (великолепно представена от Сталин във „Въпросите на ленинизма”) за диалектиката на отношенията между революционен авангард и широки народни маси бяха утвърдени крайно примитивни схващания за връзката между партия и народ, нещо, което намери израз в логическия и правен абсурд на чл.1 от живковата конституция и в чл.6 на конституцията на СССР от 1973 г. (по този въпрос Ф.Горелик стои по-скоро на хрушчовистки позиции и на едно място в книгата даже се опитва да хвърли съмнение върху основополагащия принцип на историческия материализъм, че народните маси са творецът на историята);

- националния въпрос при социализма; хрушчовистите пренебрегваха изключителната сложност и деликатност на този проблем, не се полагаха необходимите усилия за неговото правилно решаване в изменящите се условия и, както е известно, именно национализмът стана ударната сила на контрареволюцията при разрушаване на социалистическата система.

По тези три въпроса беше извършена дълбока промяна в разбиранията след като Хрушчов оглави партията, и именно поради тази причина партията постепенно загуби своя марксистко-ленински характер, загуби връзката си с масите, движението за социализъм и комунизъм остана без ръководител, загуби ориентация и стана лесна плячка на контрареволюционери и мошеници от рода на Горбачов и неговия антураж.

Независимо от посочените критични бележки книгата „Кой и как взриви СССР?” представлява изключителна ценност и, както беше отбелязано, е добра основа за плодотворни дискусии в бъдеще. Тя може да бъде намерена (на цена 5 лв.) в книжарницата в двора на Софийския университет, в книжарница ”Знание” на ул.”Христо Георгиев”6 (срещу задния вход на Софийския университет), в книжарницата на Народната библиотека „Кирил и Методий” и в „Български книжици” (до градинката пред „Кристал”), или чрез сайта на Движението (на цена 4 лв.).

ЗАБЕЛЕЖКА:

Движение за съпротива „23 септември” смята да проведе в най-скоро време задълбочена дискусия върху книгата на Ф.Горелик, след което ще представим и по-обширна рецензия. А що се отнася до трите незадоволително разгледани според нас въпроса (за класовата борба изобщо и при социализма по-специално; за марксисткото понятие „ръководна роля на партията”; за отношенията между нациите и етносите при социализма), планираме да издадем три отделни брошури с различни материали, като очакваме по този начин да провокираме по-широка обществена дискусия с цел в крайна сметка да се стигне до разкриване и преодоляване на неправилните схващания, които доведоха до рухването на социалистическия строй.

АХМЕТ КУЛАКСЪЗ –

“ЖИВОТЪТ НА ДВЕ СЕСТРИ – ДЖАНАН И ЗЕХРА”

Препоръчваме на читателите книгата “Животът на две сестри – Джанан и Зехра” от Ахмет Кулаксъз. В книгата бащата на Джанан и Зехра описва жизнения път на двете си дъщери, загинали през 2001г. в Смъртна гладна стачка против изолацията на политическите затворници в Турция. В книгата са поместени и писма на техни другари и други материали, свързани с героичната борба срещу фашисткия режим в Турция. Книгата може да бъда намерена (на цена 3 лв.) в книжарницата в двора на Софийския университет, в книжарница ”Знание” на ул.”Христо Георгиев”6 (срещу задния вход на Софийския университет), в книжарницата на Народната библиотека „Кирил и Методий” и в „Български книжици” (до градинката пред „Кристал”), или чрез сайта на Движението (на цена 2лв.).

Филмът може да се намери в интернет-сайта www.zamunda.net , където се среща и под името „Недъзи”.

Независимо от антикомунистическите си предубеждения върху основата на огромен научен материал Ал Гор стига до извода, че при новите технологии не може да се продължава да се живее по стария начин („със старите навици”). Точно това установи още преди 150 години Карл Маркс: развитието на технологиите налага промяна в начина на производство и живот (Маркс допълва още, че привилегированите обществени класи, водени от стремежа да съхранят своето положение, се противопоставят с всички средства срещу прогресивното развитие на обществената система; поради това в класовите общества прогресът на практика се осъществява по пътя на непримирима класова борба между защитниците на старото от една страна и угнетените класи от друга, т.е. – осъществява се по революционен път).