СЪДЕБНИ РЕПРЕСИИ СРЕЩУ УНГАРСКИТЕ КОМУНИСТИ

Скъпи другари, ние ще продължим борбата и никой няма да успее да ни сплаши.”

Съдебният процес срещу унгарските комунисти отново демонстрира по убедителен начин какво представлява прехвалената буржоазна „демокрация” и как капиталът разбира „свободата на словото”. Очевидно става дума само за „свобода на клеветите и лъжите срещу комунистите”, а всеки, който се осмели да каже истината, е подложен на съдебно преследване.

Поради всичко това наши другари от интернационалното движение „Антиимпериалистически лагер” (www.antiimperialista.org) започнаха международна кампания срещу империалистическия геноцид, извършван над населението в ивицата Газа. Основните искания (зад които застава и нашето Движение) са:

• 
  за прекратяване на блокадата над ивицата Газа;
  
• 
  за организиране на незабавна хуманитарна помощ за населението от Газа;
  
• 
  да се извади Хамас от списъка с т.нар. „терористични организации” и да се признае тя за действително народна палестинска организация.
  

Същевременно поддръжката на цялата затворническа система струва огромни средства на държавата. Например в град Нюърк повече от ¼ от бюджета на града отива за полиция, съдилища и затвори.

Един от трима чернокожи американци на възраст между 20 и 30 год. е под някаква форма на арест. Например в Нюърк, където 14% от населението е чернокожо, 60 % от него е в затвора.

Повече от 140 хил. американски ветерани от войните във Виетнам, Ирак и Афганистан излежават присъди в затворите на САЩ.

Както можеше да се очаква, събитието протече в атмосфера на бурни спорове, размяна на остри реплики на висок глас и демонстративно нежелание за изслушване на опонентите. В интерес на истината обаче имаше известна чуваемост и в крайна сметка някакъв разговор (дебат) все пак се получи, като всеки от желаещите имаше възможност да изрази становището си. Закривайки мероприятието, водещата И. Баева отбеляза, че отдавна не е имало толкова оживена и разпалена полемика (един от присъстващите уточни, че от 20 години не е имало такова нещо). При обсъжданията, наред с добре известни клишета и квалификации по повод на събитията и процесите свързани с Октомври 1917 г., бяха представени също така и оригинални, дори чудновати, схващания и оценки – за жалост в повечето случаи неподкрепени с факти и дори противоречащи на фактите. Мнозинството от изказалите се поддържаше официалната позиция, заклеймяваща великата Революция, оглавена от болшевиките.

Основното обвинение срещу Революцията беше, че в резултат от нея в СССР се провеждала погрешна икономическа политика – развивала се само тежката и военната индустрия, а леката промишленост, която произвежда за хората, била оставена на втори план. От това ставало ясно, че целта на ръководителите на Революцията се състояла в изграждане на „военна държава”, империя, а хората не представлявали нищо повече от винтчета.

Срещу възражението, че за 12 години преди войната (1928-40) броят на лекарите в Съветската страна се увеличава 5 пъти (!), броят на болничните легла – 3 пъти, че преди Революцията 70% от населението е неграмотно, а още преди войната неграмотността е ликвидирана като общонационален проблем, че в същото време са открити хиляди нови училища, библиотеки, изложбени сгради, стадиони, спортни площадки, гребни бази и т.н.(в началото на 30-те години в Съветския съюз има над 3 млн. активно спортуващи, докато през 1913 г. едва около 1000, членуващи в няколко аристократични клуба), и че тези факти опровергават тезата, че болшевишкото ръководство нехаело за потребностите на гражданите, беше представен „контрааргументът”, че образованието, здравеопазването, спортът спадали към социалната сфера, а не към леката индустрия, която била тенденциозно подценена.

Всъщност за леката промишленост също са нужни машини, които пък се произвеждат от тежката индустрия. Разбира се тези машини могат да се внасят и от страни с развита тежка индустрия, но за това трябва да се плаща скъпо.

Така че развитието на тежката индустрия в голяма степен облекчава и решава и въпроса за бързо увеличаване производството на леката промишленост и селското стопанство (трактори, комбайни, камиони, торове). Ето някои данни за ръста на „подценяваната” лека промишленост в СССР през най-тежкия период за съветската държава (гражданска война и възстановяване от нея, ускорена индустриализация със собствени сили, Великата отечествена война и възстановяването след нея).

Общо ръстът на производството на леката промишленост е 10,6 пъти (вкл. трикотажна 116 пъти, шивашка 32 пъти и предмети за бита 37 пъти) за период от само 23 години (като изключим войните и годините необходими за възстановяване на стопанството след тези войни). Очевидно твърдението за “тенденциозно подценяване” би трябвало да се отнесе по-скоро към тези, които подценяват развитието на съветската лека промишленост.

Ето и някои данни за реалния ръст на благосъстоянието в СССР за посочения период.

Ръст на реалната работна заплата на промишлените работници в СССР през1956 към царска Русия през 1913 г. – 3,4 пъти (с отчитане безплатното лечение, обучение и т.н.), 3,7 пъти с отчитане премахването на безработицата и 4,8 пъти с отчитане съкращаването на работното време.

До Революцията не е имало платен отпуск, а в СССР към 1956г. 16 дни платен годишен отпуск в промишлеността.

Градският жилищен фонд през 1913 г. – 180 млн. кв.м., а към 1940 е вече 421 млн.кв.м. и през 1956, въпреки разрушенията от войната, достига 668 млн.кв.м. или увеличение 3,7 пъти. В царска Русия несемейните работници наемали легло, а семейните стая и за това плащали 20-30 % от целия бюджет на семейството (вкл. отопление и осветление), докато в СССР наемът за цяла квартира плюс комуналните услуги е средно 4-5 % от семейния бюджет.

В царска Русия на практика няма почивни станции за трудещите се и техните деца (както няма и платен отпуск), докато в СССР през 1956г. в почивните станции и детските лагери са почивали над 5 милиона трудещи се и над 6 милиона деца.

В царска Русия огромната маса от населението (80%) са селяни, водещи жалко съществуване дори в сравнение с мизерния живот на градските работници. В СССР ръстът на реалните доходи на селяните към 1956 г. в сравнение с 1913 г. е 4,0 пъти (парични и натурални доходи на един работещ), 5,4 пъти – с отчитане безплатно образование, лечение и пенсии и 6,0 пъти – с отчитане ръста на колхозните фондове за социално-битови нужди.

Обобщаващ показател за повишеното жизнено равнище на населението в СССР са демографските данни и преди всичко увеличената продължителност на живота. Средна продължителност на живота в царска Русия, в началото на 20 век, е около 32 години, докато в развитите страни по това време тя е около 50-55 години. През 1956 г. продължителността на живота на съветските хора е вече 67 години и се изравнява с очакваната продължителност на живота в най-развитите страни в света (65-69 години).

Срещу възражението, че една слаборазвита страна, каквато е Русия веднага след Революцията, заобиколена отвсякъде от силни врагове (да напомним за Антикоминтерновския пакт, сключен между хитлеристка Германия и милитаристка Япония), не може да си позволи лукса да даде предимство на производството на индустриални стоки за бита, тъй като единственият начин да гарантира своето оцеляване и независимост е форсираното развитие на тежката промишленост, което ще й даде възможност да притежава мощни въоръжени сили за отбрана, беше противопоставен (от страна на Румен Дечев) контрааргументът, че Русия имала приятелски договор от Рапало (1922 г.) с (Ваймарска) Германия, и значи не всички са били врагове на Съветския съюз!

През 1922 г. съветската държава трябваше да възстановява разрушеното от чуждата интервенция и гражданската война стопанство, и се намираше в пълна икономическа блокада, наложена от държавите-победителки в Първата световна война. Те насъскваха срещу нея Полша, Румъния, Финландия, прибалтийските държави и т.н. С помощта на Франция и Англия, Полша успя да превземе дори Киев, столицата на съветска Украйна, а в края на съветско-полската война окупира и присъедини големи части от Украйна и Белорусия. Т.е. младата съветска република едва успяваше да се справи с агресията дори на сателитите на големите империалистически държави. По това време Германия, след поражението във войната, не представляваше реална военна и икономическа сила, и тя самата представляваше обект на окупация и диктат от страна на победителите, като от нея не би могло да се очаква никаква реална помощ. Близо двадесет години по-късно, хитлеристка Германия създаде най-мощната военна машина в империалистическия свят, успя да разгроми победителите в Първата световна война. Използвайки потенциала на цяла Европа, Германия и нейните сателити нанесоха удар с цялата си мощ с цел да унищожат СССР. Буржоазните военни специалисти тогава бяха единодушни, че никоя държава не би могла да оцелее след такъв удар и спореха колко седмици ще издържи съветската държава. Не е трудно да си представим какво би станало не само с СССР, но и с целия свят, ако страната не беше развила навреме и в максимална степен своята тежка индустрия и отбранителна способност.

И още един контрааргумент – не било вярно, че няма алтернатива на форсираната индустриализация; имало такава алтернатива и това бил планът за икономическо развитие на Бухарин. Само че ако беше изпълняван този план, Съветският съюз нямаше да може да произведе през 1942 г. двойно повече модерни бойни самолети, танкове и оръдия от Хитлеристка Германия –последната разполагаше с потенциала на цяла окупирана Европа – което именно позволи на Съветския съюз да спечели военно надмощие над противника и да победи при Сталинград, Курск и по-късно Червената армия да влезе победоносно в Берлин. Всъщност планът на Бухарин се състоеше в спиране на колективизацията, “либерализиране” на цените на стоките, премахване монопола на държавата върху банки, застраховане и външна търговия, и привличане на “чужди инвестиции” за развитие на индустрията. Открити последователи на Бухарин бяха Горбачов и почти цялото ръководство на КПСС в края на 80-те години на 20 век. Нещо повече, те приложиха на практика „плана” на Бухарин при несравнимо по-благоприятни условия в сравнение с епохата на първите петилетки. Резултатът беше, че планът на Бухарин, известен още като „перестройка”, доведе могъщата индустриална и военна свръхсила до дълбока икономическа и политическа криза, която прерасна в катастрофа, реставрация на капитализма и разпадане на СССР. “Перестройката” (по модел на Бухарин) в икономиката надмина дори икономическата криза от 1929-33 г., а за въоръжените сили може да бъде сравнена само с поражение във война. Не е трудно да си представим как би завършил опитът за прилагане „плана” на Бухарин през 30-те години на 20 век и каква съдба очакваше съветските народи ако „перестройката” беше „успешно” извършена точно преди фашистката агресия.

Един от участниците в дискусията изтъкна като „контрааргумент” тезата, че Русия и без Революцията и последвалото бурно промишлено и социално развитие щяла да победи Германия. На него му бяха припомнени пораженията на царска Русия (т.е. Русия преди Революцията) през Руско-японската война (1904-5 г.) и срещу Германия през Първата световна война, когато Германия воюваше само „с една ръка” (с по-малко от 1/3 от своите въоръжени сили) на Източния фронт срещу Русия. Въпреки тези, много по-благоприятни условия, царска Русия изпитваше непреодолими трудности в снабдяването на своите въоръжени сили поради своята изостаналост и икономическа слабост. Мобилизацията на половината от работоспособните мъже и голяма част от работния добитък, имаше катастрофални последствия за примитивното земеделие, базирано на ръчен труд. Затова “земеделска” Русия, с 80 % селско население, успя да осигури 3 пъти по-малко зърно за градовете и армията отколкото съветските колхози по време на Великата отечествена война. Тежката индустрия на Русия не можа да произведе дори най-необходимото въоръжение за армията. Не достигаха дори пушките. Към 1 януари 1917 г. в царската армия имаше налични общо 16300 картечници, или едва 12 % от необходимите картечници за да се изравни по този показател с противника. През 1917 г. руската индустрия произведе едва 15 % от необходимите оръдия, за да се достигне равнището на огнева мощ на немската армия от 1914г.! Но изоставането беше най-очевидно в авиацията – новият вид оръжие, символизиращ техническия прогрес. Русия успя да произведе през цялата война 5600 самолета, при това почти изцяло с вносни двигатели. Германия, Франция и Англия произведоха 9-10 пъти повече бойни самолета.

Що се отнася до съветската индустрия през Великата отечествена война, то хитлеристите на собствен гръб изпитаха доколко са реални нейните успехи. Изделията на съветската индустрия, се сблъскаха в пряка конкуренция с изделията на цялата европейска военна индустрия и крайният резултат беше червеното знаме върху Райхстага в Берлин.

Обобщени данни за производството на най-важните средства за въоръжена борба от царска Русия и СССР и Германия през Първата и Втората световна война са показани по-долу. Цифрите са достатъчно красноречиви, за да се нуждаят от коментар.
Производство на военна техника през Първата световна война 1914-1918 г.

Вид оръжие	царска Русия	Германия	Съотношение
Пушки в хил. бр.	3579	8547	1:2,4
Картечници в хил. бр.	27,5	280,0	1:10,2
Оръдия в хил.бр.	15,1	64,0	1:4,2
Бойни самолети в хил.бр.	5,6	47,8	1:8,5

Производство на военна техника през Втората световна война 1939-1945 г.

Друг довод срещу Революцията беше, че тя била финансирана от „световния еврейски заговор” и като пример за това беше посочено, че братът на един от най-видните болшевики- революционери, Яков Свердлов, работел на Уолстрийт...

Но, както е известно, Революцията национализира собствеността на всички местни и чужди капиталисти и спря изплащането на царските дългове към чужди банки. Една значителна част от тези фирми и банки бяха на евреи, които се лишиха и от огромни ежегодни печалби. Следователно Уолстрийт е давал пари, за да си осигури огромни загуби.

Още един довод на нашите противници беше, че обществената система, създадена от Революцията, твърде много приличала на нацистката система в Германия и освен това двете страни заедно разпалили Втората световна война. Беше възразено, че хитлеризмът е рожба не на болшевишкото влияние, а на Версайската система, натрапена на победена Германия от страните- победителки в Първата световна война.

В края на дебатите преподавателката по История на Русия З.Иванова взе думата и разви тезата, че около 1929г. Сталин извършил преврат в марксистките разбирания, като заменил принципа на интернационализма с този на така наречения „социалистически патриотизъм”, благодарение на което била спечелена войната. Според З.Иванова истинската революция в Русия била извършена не през октомври, а през февруари 1917 г., когато била ликвидирана монархията, и до 1929г. за общонароден празник се смятала датата 27.02, но Сталин героизирал именно Октомври, преследвайки не съвсем ясни собствени цели...

Като възражение (от страна на И. Баева) веднага беше посочено, че и преди 1929г. съветската пропаганда е разпространявала филми, прославящи октомврийските събития, но няма нито едно значимо художествено произведение, което да е било насочено специално към възхвала на Февруарската революция.

Друг от присъстващите (Петър Петров) възрази във формата на въпрос: „кой е бил държавният химн на Съветския съюз и докога?” Както е известно, химн на СССР до 1944 г. е „Интернационалът”, което опровергава твърдението, че през 1929г. интернационализмът бил подменен от патриотизъм.

Това даде възможност на представители на нашето Движение да заявят, че дилемата „или патриотизъм, или интернационализъм” е фалшива, че не могат да се посочат никакви, нито логически, нито фактически основания за несъвместимостта на патриотизъм и интернационализъм. Напротив, по време на войната руснаци, украинци, белоруси, арменци и представители на останалите народи на Съветската страна проливаха кръвта си в братски (интернационален) съюз в защита на своите общи интереси. Впрочем именно Адолф Хитлер смяташе, че интернационализмът е несъвместим с патриотичните чувства, и за това разчиташе, че многонационалната Съветска страна ще се разпадне още „щом ритнем вратата”. Както е известно, историята опроверга Хитлер и онези, които мислят като него.

Обобщавайки резултатите от проведената дискусия, би следвало да се подчертае, че тя отново потвърди добре известната истина за класовата обусловеност на социалните позиции и възгледи на хората, израсли и възпитани в класово общество. Докато обаче идеологията, изразяваща интересите на пролетариата, е с научен характер, то не толкова факти и логически връзки лежат в основата на схващанията на буржоазната класа. Онова, което отговаря на интересите на буржоазната класа, се приема a priori за истина, за аксиома, неподлежаща на проверка и доказване, а противоречащите данни безцеремонно се игнорират, изопачават или се потапят в мътната вода на голословни безсмислици и оригиналничения (от рода на „еврейския заговор”, „Протоколите на ционските мъдреци” и др.под.), като всичко това се прави с цел идеологически да се оправдаят привилегиите на дадената класа, да се легитимира нейният особен начин на присвояване на благата.

За всеки непредубеден изследовател, основаващ своите изводи върху действителни факти, е ясно, че Революцията, която ликвидира привилегированото социално положение на помешчици, банкери, фабриканти и пр. високопоставени паразити, Революцията, която по този начин откри широк простор за бурен културен и икономически възход на огромната маса от угнетени трудови хора, тънещи при стария строй в безправие, мизерия и невежество, тази Революция не можеше да не предизвика яростта и бясното противодействие на свалените господари и техните „събратя” по класа от целия останал свят, които също се почувстваха застрашени от идеята за освобождение на онеправданите. Обаче хора, представящи се за „изследователи”, са готови, без за миг да се усъмнят в твърденията си, да заявят, че Революцията въобще не е имала вътрешни и външни врагове, че тя не е била принудена десетилетия наред да се защитава от превъзхождащи по сила противници и следователно страданията и жертвите, понесени в сблъсъка между стария и новия начин на обществен живот, се дължат единствено на Революцията, но не и на контрареволюционните сили, стремящи се към възстановяване на своето господство (друг въпрос е, че тези самозвани „изследователи” охотно и безкритично се задоволяват с долнопробни фалшификации, когато става дума за действителния брой на жертвите и в същото време лекомислено заглушават съвестта си щом стане дума за страданията и жертвите, които понася човечеството в съвременния капиталистически рай – всеки божий ден в царството, където се разпорежда финансовия капитал, 25 000 деца умират от недохранване, само в България ежегодно отпадат от училище 20 000 деца поради липса на средства, да не говорим за жертвите от войните, разпалвани по цялото земно кълбо в интерес на печалбите на корпорациите..., това са факти, които за споменатите „изследователи” нямат никакво значение, за тях капитализмът винаги е бил и си остава човеколюбива система, не съществува никаква класова борба между господари и угнетени, всичко, което представлява революция в отношенията на собственост е само интрига на „ционистки заговорници” и пр.).

Подобни „изследователи” правят всичко възможно и дори невъзможното, за да очернят постиженията на Революцията в борбата за нов, по-разумно устроен, обществен живот. За две петилетки и половина преди войната СССР увеличи 5,5 пъти промишленото си производство, постигайки небивал в историята икономически подем! Е да, възразяват нашите „изследователи”, ама по-бавно се е развивала през тези 12 години леката индустрия, което показва, че Революцията, премахването на икономическата власт на едрите частни собственици, е лошо нещо, тъй като не се грижи за хората. За същия период от 12 години в Съветската страна броят на лекарите се увеличава 5 пъти, преодоляна е неграмотността, въведена е система за всеобщодостъпно образование и медицинска помощ (каквато няма дори днес в свръх-богатите Съединени щати, въпреки че ограбват целия свят, включително с помощта на печатане на книжни парични знаци). Е да, възразяват отново „изследователите”, ама тук става дума за социалната сфера, а не за леката индустрия, и следователно тези факти не доказват, че Революцията се грижи за „хората”. За всекиго е ясно, че без бурното икономическо и културно развитие преди войната СССР нямаше да бъде в състояние да спре хитлеристката военна машина, която преди това буквално за дни, почти като на разходка, прегази цяла Западна Европа. Обаче тук „изследователите” отново възразяват:
Царска Русия, с нейната слаборазвита тежка индустрия, неграмотно население и некадърни генерали-аристократи (разгромени през Гражданската война от РАБОТНИЧЕСКО-СЕЛСКАТА Червена армия), щеше да се справи с Хитлер и неговите съюзници и да спаси Европа от кафявата чума. И т.н., и т.н.

С подобни безпочвени твърдения и демагогски построения днес се оправдава господството на световната финансова олигархия и се отрича правото на трудовите хора да се разпореждат в съответствие със собствените си жизнени интереси със създаваното от самите тях богатство.

Свидетели сме на безкомпромисна идеологическа класова борба между представителите на двете основни класи на съвременното общество – буржоазията и пролетариата. Дискусията, проведена в Софийския университет, показа за сетен път, че сферата на историческите изследвания, особено на близкото минало, е територия, върху която се разиграва този идеологически сблъсък между интересите на тези две антагонистични класи. В този сблъсък ние смятаме, че нашето място е на страната на пролетариата – класата, която в съюз с бедните селяни победи през Октомври 1917 г., класата, която и днес е носител на прогреса.