International Conference “European Identities”

Изграждането на чувство за принадлежност към общността Европа е дълготраен и многопластов процес, който не се ограничава до сферата на териториалната политика, а е заложен в социалната структура на обществото, в икономическите, социалните и културните промени, чийто символ стана падането на Берлинската стена. В тази статия се предлага социологическа гледна точка към концепцията за европейска идентичност и се анализират данни от изследването „Европейските ценности” (European Value Survey) в неговата последна четвърта вълна (1999-2000)¹, за да се изследва влиянието на някои основни социално-икономически фактори върху различни аспекти на идентификацията с Европа.

Досега европейската идентичност се изследва предимно от философска, политическа и културологична гледна точка, а не от по-широка социологическа перспектива, която би могла да представи социо-структурно разбиране на концепцията. Изключение прави интересната и плодотворна статия на Николай Тилкиджиев „Европейската социално-структурна идентичност”, публикувана в сборника „Българското общество пред присъединяването към Европейския съюз” (Мантарова и Захариева, 2006). В нея авторът се позовава на процеса на социо-структурна конвергентност между пост-комунистическите и западните страни, на нарастването на социално-структурното подобие между европейските общества, за да търси възможностите за генериране на обща идентичност на Европейския съюз. След впечатляващ анализ на конвергентата стратификационна проблематика, Тилкиджиев открива „социалният мотор” на позитивните промени в процеса на изграждане и развитие на “европейската идентичност” в “средно-класовите слоеве”: интелигенцията, мениджърите и предприемачите (Тилкиджиев, 2006).

Самата идея за Европейската идентичност възниква от концепцията за националната идентичност, като чувство за принадлежност към нацията-държава. Както възприятието за нация-държава е колективно – форма на взаимосвързаност между членовете на националната държава, така и европейската идентичност се формира на базата на възприетите общи черти и връзки между членовете на обединена Европа (Brubaker and Cooper, 2000). Поради тази причина учените анализират и връзките между идентификационните процеси в различните общности: местни, национални, регионални и европейски (Risse, 2000). По-късно фокусът се измества от регионализъм към космополитизъм (Beck, 2006; Delanty, 2006) и към взаимоотношенията между европейската идентичност и глобализацията. Всички тези подходи, обаче, пренебрегват социалното разделение в рамките на местните, националните и глобалните общности. Всяка една от тези общности е вътрешно социално стратифицирана. Чувството за принадлежност към Европа не може да бъде разглеждано изолирано от ресурсите, с които индивидите и групите разполагат в процеса на идентификация. Тези ресурси не са равномерно разпределени между социалните класи и слоеве и това следва да бъде отчитано при разработването на цялостната концепция.

Освен че е с ограничен теоретичен фокус, концепцията за европейската идентичност не е достатъчно застъпена и в емпричните изследвания. Доколкото европейската интеграция не е довела до единна икономическа и политическа структура, не може да се очаква и същият ценностен консесус, какъвто съществува при националната държава. Някои изследователи (Kraus, 2003; Follesdal, 2000) отбелязват нуждата да се признае многообразието на културните модели при идентификацията с Европа. Увеличаването на културните различия и плурализма в Европа са значими предизвикателства за общата идентичност. Смята се, че тенденциите на глобализация, увеличаващата се политическа апатия и загубата на авторитет от основни социални институции подкопават формирането на съвкупност от общи ценности, основани на принципите на справедливост, равенство и солидарност, които да послужат при създаването на европейско гражданство.

Сложността на проблема се засилва от прехода от строга определеност към по-голяма гъвкавост и ситуационно взаимодействие между колективните идентичности (Krieger, 1999). Както Бауман (Bauman, 1991) посочва, идентичности, които преди са били фиксирани в рамките на социалните институции, сега се разпростират извън тях и стават по-фрагментирани. Гидънс (Giddens, 1995: 30) стига още по-далеч, като твърди, че ‘Само-определението е за всеки един рефлексивен проект’. Подобно тълкуване представя формирането на идентичността като само-рефлексивен процес, еднакво свободен за всички, при което се пренебрегват социо-структурните различия, например по класа и страта, власт и престиж, пол и възраст, ценности и модели на поведение. Хората притежават множество идентичности, които са обусловени от социалния контекст. Чувството за принадлежност към Европа е на практика примесено със съзнанието за национална и класова принадлежност, и това води до различни резултати от процеса на определянето на идентичността (Bottero, 2004).

Ценностите, които оформят желанието на хората да се идентифицират с Европа, са класово и по-общо социо-структурно диференцирани. Смятаме, че идентификацията с обединена Европа се основава не само на наличието на икономически ресурси на индивидите и групите, но също така и на мобилизацията на техните културни и социални ресурси. Тъй като елитът е двигател на процеса на Европейска интеграция (Risse 2006) можем да очакваме, че политическият, икономическият и културният елити имат най-висока степен на идентификация с Европа. Но за да бъде европейският проект устойчив, той се нуждае от легитимност измежду обикновените граждани и от тяхната подръжка за европейските институции, споделените културни ценности, възприемането на общо бъдеще. Доколко Европа има реално отражение във всекидневието на различните социални групи и как си взаимодейства европейската с различните колективни идентичности на хората е проблем, който трябва да бъде изследван емпирично.