Какво знаем за архиепископ серафим (соболев)1



страница1/3
Дата01.01.2018
Размер352.23 Kb.
#38927
  1   2   3
КАКВО ЗНАЕМ ЗА

АРХИЕПИСКОП СЕРАФИМ (СОБОЛЕВ)1

По повод на поместеното в официалния сайт на Българската патриаршия

интервю на господин Андрей Александрович Кострюков

„Какво не знаем за архиепископ Серафим (Соболев)”


Преди 10 години именно в деня на 120-годишнината от рождението на светител Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски чудотворец, от името на приснопа­мет­ната игумения Серафима и сестринството на девическия манастир „Покров на Пресвета Богородица” бе отправено писмо до предстоятеля на Българ­ската Православна Старостилна Църква с молба да бъде подгот­вено и извършено про­сла­в­­лението на архиепископ Серафим, който е духовен отец и идеен вдъхно­вител на нашата църковна общност. По милост Божия след по-малко от три месеца, на 25 февруари (12 февруари ст. ст.) 2002 г. – в навечерието на 52-та годишнина от праведната кончина на светителя – Негово Преосвещенство епископ Фотий извърши прославлението му в катедралния храм „Успение Богородично”, където сме се събрали сега.

Още тогава събитието предизвика различни коментари и вълнения в средите на официалната църква – реакция, породена не от наличието на противоречия в лич­ността и дейността на светителя, а от специфичната нагласа и начин на мислене на част от съвременните църковни деятели. През този период в официоза на Българската патриаршия „Църковен вестник” дори се появи статията „Кражба на све­т­ци”2. Тя бе поредният пример за църковно-политически подход към паметта на светителя. В нея се изявяваше странната претенция светител Серафим да бъде иззет от канони­зиралите го „крадци” (тоест от нас) и „присвоен” от официал­ната църква, но не за да бъдат усвоени и проповядвани заветите му – което би било радостно за всички нас – а за да се смесят с цели, чужди на тези завети. Наистина една трагична, разкъсвана от вътреш­ни противоречия претенция.

Неотдавна, на 1 декември (н. ст.), в руския храм „Св. Николай”, където се покоят мощите на светител Серафим Со­фий­­ски, бе отбелязана 130-годишнината от рож­де­нието му. Във връзка с това бе представена издадената от Синодалното издателство на руски и български език книга „Жизнеописание на архиепископ Серафим Собо­лев”. Неин автор е сътрудникът към Научно-изследователския отдел по най-нова история на Руската Православна Църква и доцент към катедрата по история на Руската Църква при Светотихонов­ския хума­нитарен университет Андрей Александрович Кострюков. По собствените му думи той е имал за цел да разгле­да многостранно личността и трудовете на светителя, с което да помогне за цялостната оценка на приноса му за Руската и Българската Църкви. Г-н Кострюков очевидно е положил немалък труд, работейки с документи от руските държав­ни и църковни архиви, недостъпни до неотдавна за изследователите. В това отношение книгата му, както и други негови публикации, посветени на най-новата история на Руската Църква и конкретно на архиепископ Серафим (Соболев), изваждат на бял свят ценни архивни сведения, за което му дължим благо­дарност. Не бива обаче да отмина­ваме с мълчание една друга страна, хвърляща сянка върху тези трудове: очевидната им църковно-политическа насоченост и прози­ращата на места изпод външния обективен тон манипулативност, с която те вну­шават на читателя опреде­лени възгледи и настрое­ния. Заради непредубедения и добро­намерен читател, който ще разгърне новоиздадената книга от желание да научи нещо ново за светител Серафим, считаме за свой дълг да посочим някои от по-съще­ствените тенден­циозни моменти в публикациите на г-н Кострюков, отнасящи се до живота и възгледите на светител Серафим. В това отно­шение ни помогна и публи­куваното на официалния сайт на Българската патриаршия интервю на автора. В него спомена­тите моменти са изказани пределно синтезирано и красноречиво, което улеснява кри­тичния им анализ.

Ще си позволя да цитирам няколко откъса от интервюто. Г-н Кострю­ков казва:

„… истинско свидетелство за светостта му [на архиепископ Серафим] са него­вите произведения с духовен характер, които са дълбоко православни и проник­­нати от боговдъх­новена мъдрост: неговите писания против модер­низ­ма, про­изве­денията му против ненормалното сближаване с неправо­славни и др. Той винаги е бил за диалог с инославни, общувал е и дори е бил убеден в необходи­мостта от създаване на единен християнски фронт срещу безбо­жието. През 1948 г. на Всеправославното съвещание той слага подписа си под заключи­тел­ните документи редом с представители на арменската общност. Нямал е нищо против общуването с инославни, разбирал е, че някакви отблясъци от исти­на­та има в техните учения и вярвания, но при все това е утвърждавал, че Истината е само в Православието, че може да се води диалог, но не и да се пра­вят компро­миси със светото Православие… Малко известен е един доклад на владика Сера­фим за англиканската йерархия, от който става ясно, че той е готов на диалог, готов е да се съгласи с някои обредови различия, стига англи­каните да се завър­нат към Православната вероизповед и към Православието…” (подчерт. мои – м. С.)

Потискащ е манипулативният характер на казаното. След като г-н Кострюков оценява произведенията на архи­епископ Сера­фим срещу модернизма като истинско свидетелство за неговата светост, като духовни, дълбо­­ко православни и проник­нати от боговдъх­но­вена мъдрост, той сякаш бърза да внуши, че светителят все пак не е имал нищо против „нормалното” сближа­ване с неправославните. В подкрепа на това г-н Кострюков привежда „доказателства”, приписвайки на светителя конкретни действия, а именно: 1) желание да бъде създаден единен християнски фронт срещу безбо­жието; 2) подписване на заключителните документи на Московското съвещание през 1948 г. съвместно с предста­вителите на арменската общност; 3) готов­ност да води диалог с англиканите и да направи относно тях известни компромиси.

Подобен манипулативен похват г-н Кос­трю­ков употребява и в статията си „Послед­ните години от земното служение на архиепископ Серафим (Соболев)”, поместена на сайта „Сед­мѝца.Ru” към Църковно-научния център „Право­славна Енциклопедия” на 30 ноември (н. ст.) – в самото наве­че­рие на проведеното в руското подворие празнен­ство.

[На Московското съвещание през 1948 г.], пише в нея г-н Кострюков, архи­пастирът изнесъл три доклада: за англиканската йерархия, за икуменизма и за новия календарен стил. Бидейки противник на компромисите в областта на догматическите въпроси (което е отразено в доклада му „Трябва ли Руската Православна Църква да участва в икуменическото движение?”), архипас­тирът, въпреки всичко, не е отричал богословския диалог. Това се потвър­ждава в неговия доклад „За англиканската йерархия”. При това той е считал за допус­тимо сътру­д­­­ни­чеството с инославни християни. Например, пред запла­­хата от застра­­­­­шаващото света комунистическо богоборчество архи­епископ Серафим е призовавал да бъде създаден общохристиянски фронт за борба с безбо­жие­то”.

Както виждаме, и тук се повтарят същите твърдения. Нека последователно прове­рим тяхната достовер­ност в светлината на онова, което знаем за светителя, като се спрем по-внимателно и над посо­че­­ните от г-н Кос­трю­ков първоиз­точници.

I. Относно „единния християнски фронт”

1. Вярно ли е твърдението, че по време на Първия руски всезадграничен събор през 1921 г. светител Серафим е призовал към създаване на единен хрис­тиян­ски фронт срещу безбо­жието?

Като доказателство за това г-н Кос­трю­ков посочва с. 45. от „Деяния на Руския всезад­граничен събор, състоял се от 8 до 21 ноем­ври 1921 г. (21 ноември – 3 декември, нов стил) в Сремски Карловци”, публикувани в Сърбия през 1922 г.



1. 1. На посочената страница е поместен Протокол № 6, където се описва заседа­ние на Мисио­нерския отдел, състояло се на 29 ноември (16 ноември ст. ст.) 1921 г. Ще припомним, че Преосве­щеният Серафим, епископ Лубенски – такъв титул е носел през тези години светителят – е бил назначен от Епископския съвет на Събора за предсе­дател на Мисионерския отдел. Негов заместник-председател е известният руски мисио­­нер Василий Михайлович Скворцов3. Привеж­даме текста от Протокола без съкра­щения (всички подчерт. мои – м. С.):

Събранието пристъпва към разглеждане на доклада на Мисионерския отдел. Докладчикът В. М. Скворцов докладва постановлението на Отдела, определящо зада­чите на задграничната православна мисия, а именно: утвърждаване на верните чеда на Църквата в догматите на вярата и в началата на християнската нравстве­ност и благочестие; ограждане на руските хора от разложителното влияние на сектант­ските, инославните, антихристиянските и богоборческите течения на обще­стве­ната мисъл, разпространявани чрез печата и посредством масонските органи­зации; вразу­мяване на заблуждаващите се и разкриване пред духовния взор на хората в чужбина светлината на Православието, чистотата и истината на неговите догмати и величе­ствената красота на неговите обреди. По-нататък докладчикът подробно се спира на условията на задграничното мисионерско служение на Руската Православна Задгранична Църква и на опасностите, заплашващи правове­рието на нейните чеда. Най-голяма опасност представлява развитието на баптизма и адвен­тизма, който във всички столици и в много от градовете има свои центрове, разпо­лагащи с огромна литература на всички езици и с парични средства. Последната секта е опасна не толкова с количеството на отпадащите [от Православието] в нея, колкото със своите идеи, които повреждат вярата в пришествието на Христа Спасителя и в задгробния живот. По своите обреди (празнуване на съботата) секта­та пред­став­лява мост от християн­ството към Стария Завет. Голяма опас­ност пред­­­ставлява и пропагандата на антихристиянски и богоборчески учения, каквито са теософията, окултизмът, а особено много материалистическият социали­зъм във вид на болшевизъм и комунизъм. Противохристиянските учения се насаждат в жи­вота не само чрез идеи и чрез печата, но и под флага на благотворителни, откри­то масонски учреждения, каквито са Християнският младежки съюз и обществото „Маяк”. Не по-малка опасност пред­ставлява и пропагандата на войнстващия римо­католицизъм, която се води пла­но­мерно и многостранно, главно сред влиятелните руски кръгове и малолетните деца на бежанците. Католическата пропаганда е отворила широко врати­те на различни училища и пансиони за руските деца, където ги възпитава в духа на католицизма. Докладчикът също се спира на стремежа на римокатолическата пропа­ганда да въведе уния в Украйна.



Преосвещеният Серафим докладва пред Събранието за различните гледни точки, които отделни членове на Отдела са изказали по въпроса за социализма в неговите разкло­нения. Епископ Серафим казва, че социализмът в своя корен и във всич­­ките си разновидности трябва да бъде осъден като противен на християн­ството.

След като Събранието обсъжда доклада (отпечатан в Приложението), той е приет с изключение на обръщението към инославните църкви за създаване на еди­нен духовен фронт за борба срещу социализма във всичките му разно­вид­ности.

Събра­нието единогласно постановява да бъде образувана отделна комисия за съставяне на обръщение, в което да се осъди учението на социализма. В състава й влизат Преосвещеният Вениамин, протойерей М. Стелмашенко и Т. В. Локот.”4 – завършва Протокол № 6 (подчерт. мои – м. С.).

1.2. За да вникнем добросъвестно в действията, описани в Протокола, следва да се запо­знаем и с реда за обсъждане и решаване на въпросите. Той е описан в Правил­ника5 на Събора. Предаваме накратко моменти от него в помощ на нашето изследване.

За по-добра резултатност при решаването на разно­родните въпроси, които стояли пред Първия събор на руската църковна емиграция, на него били сформирани осем отдела6 (т. 17 от Правил­ника). Те били попълвани от участни­ци в Събора, които имали подхо­дя­ща ква­ли­фикация и изказвали желание да се включат в работата им (т. 18). За предсе­дател на всеки отдел Епис­коп­­ският съвет (‘Епископское Совещание’) назначавал един от участ­ващите в Събора епископи (т. 20) – те били 14 на брой. Членовете на съот­ветния отдел сами избира­ли негов заместник-председател и секре­тар. Първата фаза на обсъжда­ния­та се провеждала в рамките на отдела. След разис­кване на докладите на своите члено­ве, отделите внасяли за раз­глеждане в Общото събра­ние резултата от работата си. Изготвеният за целта доклад в Правилника се нарича проектопостанов­­ление, но в протоколите нерядко се използва и самата дума ‘доклад’. Проекто­поста­нов­ленията били преда­ва­ни на Съвета на Събра­нието7 (т. 21) – органа, който ръково­дел работата на Общо­то събра­ние. При раз­глеж­­дане на проектопоста­новлението на даден отдел, в Съвета на Общото събрание се включвал и председателят на отдела, като неговият глас в случая бил решаващ (т. 15). Съветът представял на Общото събрание постъ­пи­лите проектопостановления без как­вито и да било изменения, но в случай на необходимост имал право да предложи своя паралелна редакция (т. 25). Проектопостановлението се докладвало пред Събра­нието от предсе­дателя на отдела или от друг негов член според предварително взето в отдела решение (т. 27). След общото обсъждане на проектопоста­нов­лението то се подлагало на гласуване от Събра­нието, а сетне и от Епископ­ския съвет, без чието одобрение не можело да бъде прието (т. 46 и 47). Всички приети от Събора документи са пуб­ликувани в раздела „Послания, резолю­ции, доклади” на Деянията. Одобрените поста­новления на различ­ните отдели тук са поместени под названието ‘доклади’.



1.3. След като имаме пред себе си текста от Протокола и правилата за работа на Събора, можем вече да направим изводите, до които водят тези документи.

1.3.1. В Протокола от Деянията се споменава за „духовен фронт за борба срещу социа­­­лизма”, а г-н Кострюков говори за „фронт срещу безбо­жие­то. Разминаването може и да не е случайно – в днеш­ното посткомунистическо обще­ство, при наличието на тлееща носталгия по „благините” на тоталитарната сис­тема, идеята за „духовен фронт срещу социа­лизма” едва ли ще се хареса на всички. Конформисткият подход в истори­ческата наука обаче неминуемо води до неистини. На Събора през 1921 г. светител Серафим се е изказал именно срещу идеологията на социализма, на която е гледал не като на политическа или икономи­ческа система, а преди всичко като на светоглед, диа­мет­рално противо­поло­жен на хрис­тиян­ския.

1.3.2. Твърдението на г-н Кострюков, че именно светител Сера­фим е издигнал идеята за „обръщение към инослав­ните църкви за създаване на единен духовен фронт за борба срещу социа­лизма” не намира основание в Протокола. В него се казва, че „обръщението…” отпада от доклада (отпе­ча­тан в Приложението)”, а това ще рече – от проектопостановле­нието, което е изготвено в Отдела с участието на всич­ки негови членове. Така че всеки един от тях би могъл да бъде негов инициатор.

1.3.3. За участието на светител Серафим при обсъжданията в Протокола се говори само в две фрази, поместени в отделен абзац: „Преосвещеният Серафим докладва пред Събра­нието за различните гледни точки, които отделни членове на Отдела са изказали по въпроса за социализма в неговите разкло­нения. Епископ Серафим казва, че социализмът в своя корен и във всич­­ките си разновидности трябва да бъде осъден като противен на християн­ството.” В казаното няма нито дума, че владика Сера­фим е повдигнал въпрос за създаване на „общохрис­тиян­ски фронт” срещу социа­лизма. Говори се само за необходи­мостта социализмът във всичките му разновидности да бъде осъден от фору­ма. „Събра­нието единогласно поста­но­вява да бъде образу­вана отделна комисия за съставяне на обръщение, в което да се осъди учението на социализма.” В тази комисия обаче светител Серафим не е включен, а от резултатите на работата й, могат да се направят интересни заключения, които ще приведем по-долу.

От всичко казано дотук става ясно, че твърдението, за чиято основа г-н Кострюков посочва Протокол № 6 от Деянията на Първия руски задграничен църковен събор, е необосновано.



1.3.4. Както видяхме, Протокол № 6 на Събора през 1921 г. твърде лаконично описва участието на светител Серафим в работата му, но в паметта на духовните чеда на светителя са запазе­ни някои подробности за това. Знае се, например, че той енергично се е възпротивил на предло­женията за сътруд­ни­чество с Младежкия християнски съюз (YMCA)8 – организация с протестант­ски произход, която по онова време е развивала голяма дейност сред руските емигранти. Той обърнал внимание не само на финансово-полити­ческата й зависимост от масонството, но и на нейната „надконфесио­нална”, чужда на право­славието идеология. Светителят настоял дей­ността й да бъде осъдена в доклада на Мисионерския отдел наравно с тази на сектите. Противници на позицията му сред участниците на Събора имало, защото организацията оказвала на емигрантите немалка материална помощ. Но въпреки това критичната оценка за дейността на ИМКА е залегнала в доклада. Светител Серафим не се е боял открито да изобличава и масон­ството, което в онова време е било един от основните двигатели на разложител­ните процеси сред православните. Ала официално осъждане на тази мощна структура с антихрис­тиянска насоченост е било произнесено от Руския задгра­ниче­н архиерейски събор едва десет години по-късно – през 1932 г. Знае се, че светител Серафим е бил един от актив­ните радетели за това дело.

1.3.5. Прави впечатление, че в Протокол № 6 никъде не се споме­нава какъв именно вид социализъм светител Серафим е настоявал да бъде осъден. Това премъл­чаване е необяснимо, освен ако се приеме за неслучайно. Истината е, че светител Серафим е настоявал наред с отявлено материалистическия социализъм, чиито форми са болше­визмът, или комунизмът, да бъде осъден и т. нар. „християнски социа­лизъм” като особе­но опасен и подвеждащ вярващите. „Християнският” социа­лизъм е имал немал­ко привърженици най-вече сред модернистично настроената част на руските богослови, а в последните десетилетия преди болшевишката революция е бил успешно пропаган­ди­ран и сред руските селяни с внушението за някакво уж сходство на идеалите му с тези на християнството. На Събора също е имало привър­женици на „християн­ската” разно­вид­ност на социализма. Може да се предпо­ложи, че за да се избягнат допълни­телни поводи за разделение (а сред руската емигра­ция тогава е имало достатъчно такива), споровете на тази тема не са били отразени в Деянията и въпросът на практика е бил снет от разглеждане. Настоятелната молба на светител Серафим да бъде произ­несено осъждане на социализма във всичките му форми формално е била удовлет­ворена – назначена е отделна три­членна комисия, състояща се от епископ Вениа­мин (Федченков), протойерей М. Стел­машенко и Т. В. Локот. Но в документа, изработен от тях под название „Основни тезиси за изобли­чаване на лъжеучението на социализма”, осъждането засяга само „лъжеучението на социализма и на най-последо­ва­телната му форма – болшевизма, или комунизма”. В него не се казва нито дума за „хри­с­тиянския” социализъм, чието изобличаване светител Серафим е смятал за особено важно. Инте­ресно е обаче, че в тези тезиси, в раздел „Мерки против социали­стиче­ското лъже­учение” се съдържа следният пункт: „в) участие в борбата против социа­лизма на всички християнски изповедания и на другите религии”. Оказва се, че идеята за общо­­­­­­хри­стиянски, та дори за общорелигиозен фронт за борба срещу социа­лизма9, е намерила макар и скромно място в документите на Събора, което означава, че там тя е имала доста­тъчно при­вър­же­ници, между които и споменатите съставители на тезисите. Това още веднъж потвърждава, че опитите на г-н Кострюков да припише тази идея изключително на светител Серафим са неоснователни и тенден­циозни.

1.4. През 1933 г. светител Серафим изпраща последователно две писма до Задгра­ничния Си­нод, с които про­те­стира срещу синодалното разре­шение, дадено на Камчат­ския архи­епископ Нес­тор за участие­то му в Дале­коизточната конфе­ренция за борба про­тив безбо­жието. В нея трябвало да участват право­слав­ни, като­лици, луте­рани, моха­меда­ни, юдаисти и дори езич­ници, като се предвиждало те да извършат и съвмест­ни молитви. След като с писмата си до Синода светител Сера­фим не постигнал желания резултат, на 30 август 1934 г. вече лично повдиг­нал въпроса по време на пленарно заседа­ние на Задграничния архиерей­ски събор. Члено­вете на Събора този път едино­душно се съгласили, че протес­тът на епископ Сера­фим е основа­телен, и оттеглили постановлението за участие в конферен­цията. Твърдата пози­ция на светителя произти­чала както от прин­ципното му неприемане на все по-пълно изявяващата се икумени­ческа идеоло­гия, така и от преките му наблюдения, че участието на право­славни в икуменическите конференции и всякакви „надкон­фе­сио­нални” фор­ма­ции води само до разми­ване на църков­­ното им съзнание, до охлад­няване и безраз­личие към вярата.

Борбата на светител Серафим против участието на Руската Задгранична Църква в икуменическото движение във всичките му прояви продължава и на Втория руски задграничен събор през 1938 г. В свое слово10 пред Събора той изрича с особена яснота основанията си за неприемане на икуменическата идеология. Като база на доводите си светител Серафим поставя основната исти­на, че вън от Пра­во­славната Църква няма спа­се­ние. Колкото повече напредва истори­ческо­то време, изтъква той пред Събора, толкова повече хората се разединя­ват и отстъп­ват от един­ствено спаси­телния път на Православието. Истин­ско­то обединяване, което е обе­ди­няването в Истината, може да стане само върху основата на благодат­ния живот, което ще рече – само в лоното на Право­славната Цър­ква. Защото православната истина се открива чрез благодатта на Светия Дух – тоест, именно чрез онова, за което икумени­ческото движе­ние няма и не иска да има никакво понятие. По тази причина истин­ско обедине­ние по пътя на икуме­ни­че­ското движе­ние е недости­жимо и сред­ства­та, прилагани от дви­же­нието, са недо­пус­тими от православна гледна точка. Извън­­църковното обе­ди­нение, пред­лага­но от икуме­ни­стите, ще донесе само вреда и тази вреда не ще може да бъде изку­пе­на с недо­казаната полза от предпо­ла­гаемото ми­сионер­ство на православни ику­менисти сред инославните. Следова­тел­но вся­какво обще­ние с икуме­ни­че­ско­то движе­ние тряб­ва да бъде принципно отхвърл­ено и на него­вите конференции не бива да бъдат изпра­щани никакви предста­вите­ли! Такива са били по-основните положения в слово­то на светител Серафим, което той завър­шил със знаменателните думи на Псалмо­певеца: “Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивците!”(Пс. 1:1).

Своето дело по разобличаване на икуменизма като противна на Православието идеология светителят продъл­жава с особена твърдост на Московското съвещание през 1948 г., като с изнесения си там доклад става идеен вдъхновител на цялото последващо поколение православни традиционалисти. Няма да е преувеличено, ако кажем, че със своя живот и слово светител Серафим е най-последователният и прин­ципен изобличител на икуме­ническата ерес сред архиереите на Задграничната Руска Църква от първата половина на 20-тия век.

II. За несъществуващото подписване на документи съвместно с представители на арменската общност

Вярно ли е твърдението на г-н Андрей Кострюков, че през 1948 г. на Всеправо­славното съвещание в Москва светител Серафим слага подписа си под заключи­тел­ните документи редом с представители на арменската общност”?

В „Деянията на Съвещанието на главите и представителите на автокефал­ните православни църкви”, състояло се в Москва от 8 до 18 юли 1948 г. (том 2, сс. 424 – 425), е описано подробно кои именно участници в Съвещанието имат право да подпишат заключителните му документи. Това са предстоятелите на поместни църкви (9 души) и екзархът на Московската патриаршия в Чехословакия – всичко 10 подписа на поименно споменати висши духовни лица. Името на архиепископ Серафим (Соболев), оглавяващ православните руски общини в България, не присъства в този списък. При ратифици­рането на заключителните документи армен­ският католикос-патриарх Георг VI, присъс­т­ващ на Съвеща­нието като наблюдател, е поканен да подпише онези от тях, със съдържанието на които е съгласен. От четирите предложени резолюции той под­писва две: едната е „Ватиканът и Православната Църква”, другата – „Икумениче­ското дви­же­ние и Православната Църква”. С това арменският католикос изразява съгласието си с документи, които, макар на места да носят полити­чески отте­нък, са в пълно съгласие с православното изповедание на вярата. Така че в случая няма място за каквито и да било повърхностни асоциации с пропитите от дух на компромиси и отстъпничество документи по верови въпроси, подписвани от православни предста­вители съвместно с инославните по време на различни икуменически форуми от 60-те години на миналия век насетне. От казаното става ясно, че и в този случай твър­дението на г-н Кострюков е невярно и има манипулативен характер.


Каталог: lode -> MSeraphima
lode -> Смисълът на понятието «каноничност» в автентичното светоотеческо Предание на Православието
lode -> Истинското Православие в епоха на отстъпление1
lode -> Камък за препъване
lode -> -
lode -> Светител серафим и московската патриаршия1
lode -> Първо обществено оповестяване на Запад относно митрополит Теодосий, първойерарх на Руската Истинно-Православна Църква1
lode -> Избраникът на божията майка. Духовният лик на брат йосиф муньос
lode -> Кратко описание на духовния облик


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница