полупроводници – материали, които могат да провеждат или да не провеждат ток.
диелектрици – материали, които не провеждат ел. ток;
* Признаци:
1) според широчината на забранената зона
проводник – СЗ (свободна зона) – в нея има разрешени, но не заети енергийни нива; ВЗ (валентна зона) – енергийна зона, в която се намират всички валентни електрони; ∆W=0
полупроводник – ЗЗ (Забранена зона)=∆W – енергиен интервал между ВЗ и СЗ, в който няма разрешени енергийни нива. ∆W<3eV
диелектрици - ∆W>3eV
2) стойност на специфичното съпротивление ρ[Ω]: проводници αs до 10-4ρ; полупроводници αs от 10-4 до 108, диелектрици - αs над 108.
2. Класификация според магнитните свойства: μr – относителна проницаемост на материала; μr<1 – диелектрици (немагнитни материали); μr >1 – парамагнетици (немагнитни); μr >>1 – феромагнетици (магнитни).
Поляризация на диелектриците – видове, температурна зависимост.
1. Относителна диелектрична проницаемост εr, C0=ε0.S/d, където C0-капацитет, d-разстоянието между електродите; S-площта на електродите; ε0-диелектрична константа (абсолютна диел. проницаемост); С=εrC0 -> C=ε0.S/d; εr=С/C0=QU/Q0U=Q/Q0, където Q е натрупания заряд при наличие на диелектрик, а Q0 – заряд когато няма диелектрик. εr>1
Процеса на изместване на свързаните в диелектрика заряди, под въздействие на външно ел. поле, се нарича поляризация.
2. Поляризация P: в следствие от поляризацията всяка градивна частица на диелектрика притежава електрически момент. P=εpi/V, където V е обема на материала, pi – диелектричен момент на частица на материала. Интензитета на ел. поле E е индукцията: D0=ε0E – индукцията на полето във вакуум.; D=εrε0E, P=D-D0=ε0(εr-1)E=ε0ærE, където ær-диелектрична възприемчивост.
3. Определения за поляризация:
като състояние – състояние на диелектрика, което се характеризира с това, че електрическия момент на част от него е различно от 0;
процес на изместване на еластично свързаните заряди в диелектрика.